Най-важното от урока
План-резюме
I. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ОРГАНИЗМА
- Структурни равнища на организация: Животът е организиран в йерархични нива: клетки, тъкани, органи, системи от органи и цялостен организъм.
- Организъмът като единно цяло: Всички системи са взаимно свързани и функционират координирано, за да осигурят оцеляването и развитието на индивида.
- Регулация на функциите: Процес на координиране и контролиране на дейността на органите чрез нервни импулси (нервна регулация) и химични вещества или хормони (хуморална регулация).
- Примери за приспособяване (хомеостаза): Поддържане на постоянна телесна температура чрез изпотяване или треперене и регулиране на нивата на кръвната захар.
II. ОБМЯНА НА ВЕЩЕСТВАТА И ПОДДЪРЖАЩИ СИСТЕМИ
- Хранене и хранителни вещества: Процес на приемане на белтъци, мазнини, въглехидрати, витамини и минерали, необходими за енергия и градивни процеси.
- Храносмилателна система и процеси: Механична и химична преработка на храната в храносмилателния канал и усвояване на хранителните вещества.
- Дихателна система и газова обмяна: Приемане на кислород O2 и отделяне на въглероден диоксид CO2 чрез дихателните пътища и алвеолите в белите дробове.
- Сърдечно-съдова система и кръв: Транспорт на вещества и газове чрез кръвта, задвижвана от ритмичната работа на сърцето по затворена система от съдове.
- Отделителна система: Изхвърляне на крайните продукти от метаболизма и излишната вода чрез бъбреците (образуване на урина).
- Имунитет: Способността на организма да се защитава от чужди агенти (антигени) чрез специализирани клетки и антитела.
III. ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНА СИСТЕМА
- Общо устройство: Състои се от пасивна част (скелет) и активна част (мускули), които осигуряват опора и движение.
- Устройство, състав и растеж на костите: Костите съдържат органични (еластичност) и неорганични вещества (здравина); растат на дължина чрез хрущялни зони и на дебелина чрез надкостницата.
- Свързване на костите. Стави: Костите се свързват непрекъснато (неподвижно) или прекъснато чрез стави, които позволяват различна степен на подвижност.
- Скелет на туловището и крайниците: Включва гръбначния стълб и гръдния кош, както и костите на горните и долните крайници с техните пояси.
- Мускули – строеж и физиология: Изградени от мускулна тъкан; притежават свойствата възбудимост, проводимост и съкратимост, чрез които извършват работа.
IV. РАЗМНОЖАВАНЕ И ИНДИВИДУАЛНО РАЗВИТИЕ
- Женска полова система – устройство: Състои се от яйчници (произвеждат яйцеклетки), маточни тръби, матка и влагалище.
- Овулация и менструален цикъл: Периодично отделяне на зряла яйцеклетка и последващи промени в маточната лигавица под хормонален контрол.
- Оплождане и зародишно развитие: Сливане на сперматозоид и яйцеклетка в маточната тръба, последвано от делене и формиране на зародиш в матката.
- Следзародишно развитие: Периодът от раждането до смъртта, включващ фазите на детство, пубертет, зрялост и стареене.
V. КОНТРОЛНИ СИСТЕМИ И ХИГИЕНА
- Нервна и ендокринна система – устройство: Нервната система включва централна (главен и гръбначен мозък) и периферна част; ендокринната се състои от жлези с вътрешна секреция.
- Основни видове регулация: Нервна (бърза, чрез импулси) и хуморална (по-бавна, чрез хормони в кръвта).
- Хомеостаза и единство на регулацията: Нервната и ендокринната системи работят заедно за поддържане на динамично равновесие във вътрешната среда.
- Здравни познания и хигиена: Съвкупност от правила за здравословен начин на живот, предпазване от болести и поддържане на чистота на тялото и средата.
Клетка
Основна градивна единица. Клетките и междуклетъчното вещество образуват тъкани.
Тъкан
Група от клетки със сходен произход, устройство и функции. Тъканите изграждат органите.
Орган
Част от тялото със специфично местоположение, форма и устройство. Изграден е от няколко вида тъкани и изпълнява една или няколко функции.
Система от органи
Група от органи, които съвместно изпълняват определена жизнена функция (напр. храносмилане, дишане).
| Функция | Основни органи |
|---|---|
| Храносмилане | Устна кухина, гълтач, хранопровод, стомах, черва, черен дроб, задстомашна жлеза |
| Дишане | Носна кухина, гълтач, трахея, бронхи, бели дробове |
| Кръвообращение | Сърце, кръвоносни съдове |
| Отделяне | Бъбреци, пикочопроводи, пикочен канал, пикочен мехур |
| Движение | Мускули, кости, стави |
| Размножаване | Полови органи |
Организъм
Най-висшето равнище на биологична организация. Той е единно цяло, съставено от системи.
Дейността на клетките, тъканите и органите не е самостоятелна, а е строго съгласувана и подчинена на нуждите на целия организъм.
За да се запази живота при промени в околната среда (дразнители), организмът регулира своите функции чрез два основни механизма.
Нервна регулация:
Осъществява се от нервната система чрез нервни импулси.
- Органите изпращат информация до мозъка.
- Мозъкът връща команда за корекция на функцията.
При загуба на равновесие, мускулите сигнализират на мозъка, който мигновено изпраща импулси за възстановяване на позицията.
Хормонална (химична) регулация:
Осъществява се чрез химични вещества – хормони.
- Хормоните се произвеждат от жлези с вътрешна секреция.
- Пренасят се чрез кръвта до всички клетки.
- Променят активността на клетките в целевите органи.
Двата механизма (нервен и хормонален) действат единно за поддържане на постоянна вътрешна среда.
Организмът реагира на промените във външната и вътрешната среда, за да запази стабилност.
Регулация на телесната температура:
- При ниска температура: Кръвоносните съдове в кожата се свиват, за да запазят топлината вътре в тялото.
- При висока температура: Кръвоносните съдове се разширяват и се отделя пот. Изпарението на водата от потта отнема топлина и охлажда тялото.
Воден баланс:
При прием на голямо количество вода, уринирането се учестява. Така се изхвърля излишната течност и се предотвратява разреждането на телесните течности.
При прием на голямо количество вода, уринирането се учестява. Така се изхвърля излишната течност и се предотвратява разреждането на телесните течности.
Храненето е процес на доставяне на вещества, необходими за изграждане на клетъчни структури и осигуряване на енергия.
| Вещество | Градини единици | Функция | Източници |
|---|---|---|---|
| Въглехидрати | Прости захари (глюкоза) | Основен източник на енергия. | Хляб, картофи, плодове. |
| Белтъци | Аминокиселини | Градивна (клетъчни структури), каталитична (ензими), имунна. | Месо, риба, яйца, бобови. |
| Мазнини | Глицерол и мастни к-ни | Енергиен резерв, термоизолация, защита на органи. | Масла, семена, животински мазнини. |
Витамини – биологично активни вещества, необходими в малки количества за регулацията на процесите.
- Вит. А: Кокоша слепота, изоставане в растежа.
- Вит. B: Бери-бери, анемия.
- Вит. C: Скорбут (кървене на венците), отслабен имунитет.
- Вит. D: Рахит (костни деформации).
- Вит. K: Нарушено кръвосъсирване.
- Въглехидрати (Скорбяла): Йоден разтвор \(\rightarrow\) синьо-виолетово/черно-синьо оцветяване.
- Белтъци: Биуретова реакция (меден сулфат + натриева основа) \(\rightarrow\) виолетово оцветяване.
- Мазнини: Емулсионна проба (алкохол + вода) \(\rightarrow\) млечнобяла емулсия.
Храносмилането включва механична (раздробяване) и химична (ензимно разграждане) обработка на храната.
Устна кухина
- Механично: Зъби (резци, кучешки, предкътници, кътници) раздробяват храната.
- Химично: Ензимът амилаза в слюнката разгражда въглехидратите (скорбялата).
Стомах
- Стомашен сок: Съдържа солна киселина (HCl) и ензима пепсин.
- Химично: Пепсинът разгражда белтъците. HCl убива бактериите и активира пепсина.
- Образува се каша, наречена химус.
Тънко черво (Дванадесетопръстник)
Тук се извършва окончателното разграждане с помощта на секрети от:
- Черен дроб: Отделя жлъчка, която емулгира мазнините (раздробява ги на капчици).
- Задстомашна жлеза (Панкреас): Отделя сок с ензими (трипсин, амилаза, липаза) за разграждане на белтъци, въглехидрати и мазнини.
Всмукването на веществата става чрез чревните власинки в тънкото черво.
Дебело черво
Всмукване на вода и минерални соли. Формиране на фекални маси. Бактериална флора синтезира витамини (K, B).
Дишането осигурява кислород за окислителните процеси в клетките и извежда въглеродния диоксид.
Път на въздуха:
Носна кухина (пречистване, затопляне) \(\rightarrow\) Гълтач \(\rightarrow\) Гръклян (гласови връзки) \(\rightarrow\) Трахея \(\rightarrow\) Бронхи \(\rightarrow\) Бронхиоли \(\rightarrow\) Алвеоли.
Дихателни движения
- Вдишване (Активен процес): Диафрагмата се съкращава и слиза надолу, гръдният кош се разширява, налягането в дробовете спада, въздухът нахлува.
- Издишване (Пасивен процес): Мускулите се отпускат, гръдният кош се свива, въздухът се изтласква.
Жизнена вместимост (ЖВ) = Дихателен обем + Резервен обем (вдишване) + Резервен обем (издишване)
Осъществява се чрез дифузия поради разлика в концентрациите (парциалното налягане) на газовете:
1. В белите дробове: \(O_2\) влиза в кръвта, \(CO_2\) излиза.
2. В тъканите: \(O_2\) влиза в клетките, \(CO_2\) влиза в кръвта.
Отделяне – процес на изхвърляне на крайни продукти от обмяната (урея, пикочна киселина, излишна вода).
Нефрон (Функционална единица на бъбрека)
- Филтрация: В гломерула. Кръвната плазма се филтрира (без белтъци и кръвни клетки) \(\rightarrow\) Първична урина.
- Обратно всмукване (Резорбция): В каналчетата. Полезните вещества (вода, глюкоза, соли) се връщат в кръвта.
- Секреция: Отделяне на лекарства и йони в каналчетата \(\rightarrow\) Крайна урина.
Кръвта е течна съединителна тъкан, съставена от плазма (55%) и формени елементи (45%).
| Клетка | Описание | Функция |
|---|---|---|
| Еритроцити | Червени, без ядро, съдържат хемоглобин. | Транспорт на \(O_2\) и \(CO_2\). |
| Левкоцити | Бели, с ядро, променлива форма. | Имунитет (фагоцитоза и антитела). |
| Тромбоцити | Кръвни плочици, без ядро. | Кръвосъсирване (хемостаза). |
Сърце – кух мускулест орган с 4 кухини (2 предсърдия, 2 камери). Клапите осигуряват еднопосочно движение на кръвта.
Кръвообращение
- Голям кръг (Телесен): Лява камера \(\rightarrow\) Аорта \(\rightarrow\) Тяло (обмяна на в-ва) \(\rightarrow\) Кухи вени \(\rightarrow\) Дясно предсърдие.
- Малък кръг (Белодробен): Дясна камера \(\rightarrow\) Белодробна артерия \(\rightarrow\) Бели дробове (насищане с \(O_2\) ) \(\rightarrow\) Белодробни вени \(\rightarrow\) Ляво предсърдие.
Артерии: Изнасят кръв от сърцето (високо налягане, дебели стени).
Вени: Внасят кръв в сърцето (ниско налягане, имат клапи).
Капиляри: Най-малките съдове, където става обмяната на вещества.
Способността на организма да разпознава и унищожава чужди тела (антигени).
- Вроден (Неспецифичен): Кожа, лигавици, фагоцитоза.
- Придобит (Специфичен): Осъществява се от лимфоцити (B-клетки произвеждат антитела, T-клетки унищожават заразени клетки).
- Естествен: След преболедуване.
- Изкуствен: Активен (Ваксини) или Пасивен (Серуми).
Ваксина – препарат с убити/отслабени патогени, създаващ имунна памет без разболяване.
| Система | Заболявания | Рискови фактори |
|---|---|---|
| Храносмилателна | Гастрит, Язва, Хепатит, Цироза, Кариес. | Алкохол, нередовно хранене, лоша устна хигиена. |
| Дихателна | Грип, Пневмония, Туберкулоза, Астма, Рак. | Тютюнопушене, замърсен въздух, инфекции. |
| Отделителна | Камъни в бъбреците, Цистит, Нефрит. | Недостатъчно течности, простуда, инфекции. |
| Сърдечносъдова | Хипертония, Атеросклероза, Инфаркт, Инсулт. | Стрес, мазна храна, обездвижване, тютюнопушене. |
Опорно-двигателна система (ОДС) – система, която определя формата на тялото, осигурява опора и защита на вътрешните органи и осъществява движението.
Тя се състои от две основни части:
- Пасивна част: Костите на скелета и техните свързвания. Изпълнява опорна, защитна и кръвотворна функция, както и депо за минерални соли.
- Активна част: Скелетните мускули. Чрез съкращението си те преместват костите и тялото в пространството.
Човешкият скелет е изграден от 206 кости.
Химичен състав
- Неорганични вещества (минерални соли – калциев фосфат и карбонат): Придават твърдост на костите.
- Органични вещества (остеин): Придават еластичност на костите.
Витамин D е ключов за усвояването на калция. Недостигът му води до намаляване на солите и риск от рахит.
Структура на костта
- Надкостница: Външна обвивка, богата на кръвоносни съдове и нерви. Служи за хранене, срастване при счупване и растеж на дебелина.
- Плътно (компактно) вещество: Изгражда външния слой, осигурява здравина.
- Гъбесто (спонгиозно) вещество: Във вътрешността, изградено от костни гредички за лекота и еластичност.
- Костен мозък:
- Червен: Кръвотворна функция (във всички кости при деца, само в плоските и епифизите при възрастни).
- Жълт: Мастна тъкан (в кухините на дългите кости при възрастни).
Форма на костите
| Вид | Характеристика | Примери |
|---|---|---|
| Дълги | Имат средна част (диафиза) и два края (епифизи). | Бедрена, раменна, лъчева кост. |
| Къси | Кубовидна форма, осигуряват гъвкавост. | Прешлени, кости на китката. |
| Плоски | Широка повърхност, защитна функция. | Черепен покрив, лопатки, гръдна кост. |
Костите се свързват по три начина:
- Неподвижно: Чрез шевове (напр. череп). Осигурява здравина.
- Полуподвижно: Чрез хрущялни дискове (напр. прешлени).
- Подвижно (Става): Осигурява голям обем движение.
Устройство на става
- Ставни повърхности: Покрити с хрущял за намаляване на триенето.
- Ставна капсула: Загражда херметично ставата.
- Ставна кухина: Пространството, изпълнено със ставна течност.
- Ставна течност: „Смазва“ ставата и храни хрущяла.
- Ставни връзки: Укрепват ставата.
Череп
- Мозъчен череп (8 кости): Защитава главния мозък. Включва: челна, тилна, клиновидна, решетъчна, 2 теменни, 2 слепоочни.
- Лицев череп (14 кости): Оформя лицето. Единствената подвижна кост е долночелюстната.
Гръбначен стълб
Състои се от 33-34 прешлена, групирани в 5 отдела. Има S-образна форма за омекотяване на сътресенията (пружинираща функция).
- Шиен (7 прешлена)
- Гръден (12 прешлена)
- Поясен (5 прешлена)
- Кръстцов (5 сраснали)
- Опашен (4-5 сраснали)
Гръден кош
Изграден от гръдни прешлени, гръдна кост и 12 чифта ребра (7 истински, 3 лъжливи, 2 плаващи).
Крайници
| Част | Горен крайник | Долен крайник |
|---|---|---|
| Пояс | Раменен пояс (ключица, лопатка) | Тазов пояс (сраснали тазови кости) |
| Свободен крайник | Раменна кост, предмишница (лъчева и лакътна), китка и пръсти. | Бедрена кост (най-дългата), капаче, подбедрица (голям и малък пищял), стъпало. |
Скелетни мускули – активната част на ОДС, изградени от напречнонабраздена мускулна тъкан.
Строеж
- Тяло: Изградено от мускулни влакна, групирани в снопчета.
- Сухожилия: Плътна съединителна тъкан, чрез която мускулът се захваща за костта. Не се разтягат.
Физиологични свойства
- Възбудимост: Способност да реагират на дразнене.
- Проводимост: Провеждане на нервния импулс.
- Съкратимост: Скъсяване на мускула (генерира движение и топлина).
Мускулен тонус: Състояние на леко, постоянно напрежение (съкращение) на мускулите дори в покой.
Основни мускулни групи
- Глава: Мимически (за емоции) и дъвкателни (за хранене и говор).
- Туловище: Гръдни (дишане, движение на ръце), коремни (защита на органи, наклон), гръбни (изправен стоеж).
- Крайници: Мускули за сгъване, разгъване и фини движения.
Женската полова система се състои от вътрешни и външни органи, разположени в таза. Те осигуряват образуването на полови клетки, хормони, оплождането и износването на плода.
Яйчници – чифтни полови жлези с бадемовидна форма.
- Произвеждат яйцеклетки (женски полови клетки).
- Секретират хормони: естрогени и прогестерон.
Маточни тръби (яйцепроводи) – канали, свързващи яйчниците с матката.
Тръбите имат ресничест епител, който придвижва яйцеклетката. Оплождането обикновено се извършва тук.
Матка – кух мускулест орган с крушовидна форма.
- Вътрешността е покрита с лигавица (ендометриум), където се вгнездява оплодената яйцеклетка.
- Осигурява развитието на зародиша и участва в раждането.
Влагалище – еластична тръба, свързваща матката с външните органи.
Служи за полов акт, път за менструалната кръв и родов канал. Входът му е защитен от химен (девствена ципа).
Външни полови органи – Големи и малки срамни устни, клитор.
Овулация: Процес на пукане на зрелия фоликул и отделяне на яйцеклетката от яйчника.
Под влияние на хормони, яйцеклетката зрее в мехурче (фоликул).
Настъпва около 14-ия ден на цикъла. Яйцеклетката попада в маточната тръба.
Остатъкът от фоликула се преврэща в жълто тяло, което отделя прогестерон за подготовка на матката за бременност.
Ако не настъпи оплождане, жълтото тяло закърнява, нивото на хормоните спада и маточната лигавица се разрушава. Това води до кръвотечение (менструация), което продължава 3–5 дни. Целият менструален цикъл обикновено трае 28 дни.
Оплождане – сливането на сперматозоид и яйцеклетка в маточната тръба, при което се образува зигота.
Етапи на вътреутробно развитие:
- Зигота – оплодената яйцеклетка започва да се дели.
- Бластоцист – образуваното клетъчно кълбо се придвижва и вгнездява (имплантира) в матката (6–7 ден).
- Ембрион (Зародиш) – от имплантацията до 8-ата седмица. Формират се основните органи.
- Фетус (Плод) – от 9-ата седмица до раждането. Органите нарастват и се усъвършенстват.
Плацента – временен орган, осигуряващ връзката между майката и плода (хранене, дишане, отделяне).
Близнаци:
- Еднояйчни: От една зигота, разделена на две. Винаги са от един пол и генетично идентични.
- Двуяйчни: От две отделни яйцеклетки, оплодени от два сперматозоида. Могат да са от различен пол.
Развитието след раждането преминава през три основни стадия:
1. Стадий на растеж и развитие (0 – 20 г.)
- Новородено и кърмаче (до 1 г.): Адаптация, усилен растеж, прохождане, проговаряне.
- Детство (1 – 10 г.): Усъвършенстване на движенията, говора, паметта и социалните умения.
- Пубертет и юношество (11 – 20 г.):
- Полово съзряване (менструация при момичета, мутиране на гласа при момчета).
- Поява на вторични полови белези.
- Достигане на физическа и полова зрялост.
2. Стадий на израстващия индивид (20 – 75 г.)
Период на активна трудова и творческа дейност. Организмът е в разцвет, но след 40-ата година функциите започват плавно да отслабват.
3. Стадий на старостта (над 75 г.)
Намаляване на жизнените функции, мускулната маса и еластичността на тъканите. Повишена уязвимост към заболявания.
Основните жизнени процеси в човешкото тяло се регулират по два основни пътя: нервен и хуморален.
Нервна регулация
Осъществява се от нервната система чрез нервни импулси. Тя осигурява:
- Връзката между всички органи и системи в тялото.
- Връзката на организма с околната среда.
Хормонална регулация
Осъществява се главно чрез хормони, отделяни от ендокринните жлези.
Хормоналната регулация е еволюционно по-стара от нервната регулация.
Нервната и хуморалната регулация действат в единство.
Хомеостаза
Поддържане на условията в организма на постоянно равнище въпреки промените в околната среда.
Примери за параметри, поддържани чрез хомеостазата:
- Кръвно налягане
- Количество на кръвните клетки
- Съдържание на вода и соли в кръвта
- Телесна температура
Основната цел на единната регулация е приспособяването (адаптацията) на организма към непрекъснато променящата се среда.
Нервна система: Състои се от централна и периферна част.
Ендокринна система: Състои се от жлези с вътрешна секреция, разположени в различни части на тялото.
Пример за действие на ендокринна жлеза:
| Жлеза | Тимус |
| Хормон | Тимозин |
| Функция | Влияе върху специализацията на лимфоцитите (имунна защита) |
