Най-важното от урока
План-резюме
-
Обмяна на веществата (Метаболизъм)
- Процес, при който живите организми обменят вещества и енергия с околната среда.
- Превръща вещества в други вещества и енергия.
- Осигурява съществуването на клетките и организма, както и връзката му с околната среда.
- Включва основни процеси: хранене, дишане и отделяне.
-
Системи, участващи в обмяната на веществата:
- Храносмилателна система
- Функция: Приемане, смилане и усвояване на хранителните вещества за енергия и градивни материали.
- Дихателна система
- Функция: Обмяна на газове – поемане на кислород (O₂) от околната среда и отделяне на въглероден диоксид (CO₂), продукт от метаболизма на клетките.
- Сърдечносъдова система
- Функция: Транспорт на вещества в организма.
- Пренася хранителни вещества и O₂ до клетките.
- Отвежда отпадни продукти от клетките до отделителните органи.
- Осъществява връзката между всички системи.
- Кръгове на кръвообращение:
- Голям кръг (телесен): Снабдява всички тъкани и органи с хранителни вещества и O₂; отделя крайни отпадни продукти от обмяната.
- Малък кръг (белодробен): Свързва дихателната и сърдечносъдовата система; кръвта се обогатява с O₂ и се отделя CO₂ във външната среда.
- Отделителна система
- Функция: Отстранява излишните и вредни метаболитни продукти от организма, поддържайки стабилна вътрешна среда.
- Храносмилателна система
Скорбялата е сложен въглехидрат, който се съдържа в храни от растителен произход (картофи, хляб, бисквити).
Йодна проба: Използва се за доказване на скорбяла.
При накапване на йоден разтвор върху храна, съдържаща скорбяла, цветът се променя от кафяв в синьо-виолетов до синьо-черен.
Поставете парченце от продукта в чинийка и капнете 1-2 капки йоден разтвор. Отчетете промяната на цвета след 2-3 минути.
Белтъците се съдържат в продукти като яйца, мляко, сирене и месо.
Биуретова реакция: Служи за доказване на белтъци чрез използване на натриева основа и воден разтвор на меден сулфат.
Ако продуктът съдържа белтъци, синият цвят на медния сулфат се променя във виолетов.
Натриевата основа е силно разяждащо вещество и може да причини тежки изгаряния. При попадане върху кожата трябва да се измие обилно със студена вода!
Към пробата в епруветка се добавят 2 ml натриева основа, разклаща се, след което се добавят 1-2 капки меден сулфат и отново се разклаща.
Мазнините са неразтворими във вода, но се разтварят добре в алкохол (етилов алкохол).
Емулсионна проба: Доказва наличието на мазнини. При смесване на алкохолен разтвор на мазнини с вода и силно разклащане, се образува млечнобяла водна емулсия (микроскопични мастни капчици).
Продуктът се смесва с етилов алкохол и се разклаща енергично. След утаяване течната част се излива в друга епруветка, съдържаща дестилирана вода. При наличие на мазнини разтворът придобива млечен вид.
Хранителните вещества могат да бъдат открити чрез специфични химични реакции: въглехидратите (скорбяла) се доказват чрез посиняване при йодна проба; белтъците се доказват чрез виолетово оцветяване при биуретова реакция; мазнините се доказват чрез образуване на млечнобяла емулсия при смесване с алкохол и вода.
Здравословното хранене изисква пълноценна и балансирана храна, която набавя въглехидрати, белтъци, мазнини, витамини, минерали и вода.
- Количество и състав: Трябва да отговаря на възрастта и активността. Продължителното гладуване или прехранването са вредни.
- Режим: Храненето трябва да е 3-5 пъти дневно по едно и също време, за да не се претоварват храносмилателните органи.
- Хигиена на храната: Измиване на ръцете, приборите и суровите продукти. Високата термична обработка убива опасните бактерии. Да се избягва повторно замразяване на вече размразена храна.
- Устна хигиена: Храната трябва да се дъвче добре. Зъбите се почистват сутрин и вечер, за да се предотврати разрушителното действие на бактериите, образуващи киселини и зъбен камък.
| Заболяване | Причини | Признаци и Превенция |
|---|---|---|
| Кариес | Бактерии, лоша устна хигиена. | Разрушаване на емайла. Превенция: редовно миене на зъбите. |
| Гастрит | Дразнещи храни (лютиво, алкохол), нередовно хранене. | Възпалена лигавица, болки, киселини, повръщане. |
| Язва | Повишена секреция на солна киселина, стрес, бактерии. | Рана на стомаха/дванадесетопръстника, болки, кървене. |
| Хранително отравяне | Развалена или недобре сготвена храна. | Диария, повръщане, температура. Превенция: добра хигиена в кухнята. |
Хепатит: Възпаление на черния дроб, причинено от вируси (чрез замърсена храна/вода или по кръвен/полов път). Води до пожълтяване на кожата.
Цироза: Разрушаване на чернодробните клетки, най-често поради системна употреба на големи количества алкохол или след хепатит.
Затлъстяване: Излишък на мазнини и захар, обездвижване. Води до високо кръвно и болно сърце.
Крайно изтощение: Системно недохранване. Води до мускулно и умствено изоставане.
Спазването на режим на хранене, добра лична хигиена и термична обработка на продуктите предпазва от отравяния и инфекции като хепатит. Здравословната диета без прекомерен алкохол и дразнещи храни предотвратява развитието на гастрит, язва, цироза и проблеми с теглото.
Дихателната система се състои от дихателни пътища и органи за газова обмяна (бели дробове).
- Нос и носна кухина: Въздухът преминава през ноздрите в носната кухина, която е покрита с ресничест епител, богат на кръвоносни съдове. Тук въздухът се пречиства, овлажнява и затопля.
- Гълтач: "Кръстопът", където се пресичат дихателният и храносмилателният път. Съдържа сливици (лимфна тъкан), които унищожават микроорганизми.
- Гръклян (ларинкс): Изграден от хрущяли. Отгоре има хрущялно капаче (надгръклянник), което се затваря при преглъщане. В гръкляна се намират гласовите връзки, които трептят при издишване и създават гласа.
- Трахея: Дълга тръба, изградена от хрущялни полупръстени, които я държат винаги отворена. Отвътре е покрита с ресничест епител, който изтласква прашинките нагоре.
- Бронхи: Трахеята се разделя на два главни бронха. В белите дробове те се разклоняват многократно, образувайки бронхиално дърво. Най-малките разклонения се наричат бронхиоли и в тях хрущялът се заменя с гладка мускулатура.
Бели дробове: Основен дихателен орган, разположен в гръдната кухина. Десният има 3 дяла, а левият – 2. Обвити са с тънка двойна обвивка, наречена плевра.
Алвеоли: Микроскопични мехурчета, с които завършват бронхиолите. Стените им са изградени от един слой клетки и са гъсто оплетени от кръвоносни капиляри.
Газообмен: Осъществява се чрез дифузия през тънките стени на алвеолите. Кислородът (\(O_2\)) от въздуха преминава в кръвта, а въглеродният диоксид (\(CO_2\)) от кръвта преминава в алвеолите, за да бъде издишан.
Въздухът преминава през нос, гълтач, гръклян, трахея и бронхи, където се затопля и пречиства. Същинското дишане (обмяната на \(O_2\) и \(CO_2\)) се извършва в алвеолите на белите дробове чрез процеса дифузия между въздуха и кръвта в капилярите.
Дишането бива външно (между околната среда и тялото) и вътрешно/клетъчно (между кръвта и клетките за освобождаване на енергия).
Вентилацията на белите дробове се осъществява чрез две движения, движени от междуребрените мускули и диафрагмата:
- Вдишване (активен процес): Мускулите се съкращават. Диафрагмата се спуска, ребрата се повдигат. Обемът на гръдната кухина се увеличава, налягането в дробовете спада под атмосферното и въздухът навлиза.
- Издишване (пасивен процес): Мускулите се отпускат. Диафрагмата се издига, ребрата се спускат. Обемът намалява, налягането се повишава и въздухът се изтласква навън.
Витален капацитет: Максималният обем въздух, който може да се издиша след максимално дълбоко вдишване.
Газовата обмяна се осъществява чрез дифузия – движение на газове от място с по-високо налягане към място с по-ниско. Кислородът се пренася свързан с хемоглобина в еритроцитите.
- В белите дробове (Външно дишане): Налягането на \(O_2\) в алвеолите е високо, затова той преминава в кръвта. Налягането на \(CO_2\) в кръвта е по-високо, затова той преминава в алвеолите.
- В тъканите (Вътрешно дишане): Налягането на \(O_2\) в кръвта е високо, затова той преминава в клетките. Клетките произвеждат \(CO_2\), чието налягане там е по-високо, затова той преминава в кръвта.
Дихателната дейност се регулира по два пътя:
- Нервна регулация: Осъществява се от дихателния център в продълговатия мозък, който изпраща импулси към дихателните мускули.
- Химична регулация: Основен дразнител е натрупаният в кръвта \(CO_2\). Високите му нива стимулират дихателния център да учести и задълбочи дишането.
Кихането и кашлянето са безусловни защитни рефлекси при дразнене на дихателните пътища.
Дихателните движения се управляват от диафрагмата и междуребрените мускули (вдишването е активно, издишването - пасивно). Газовата обмяна се дължи на разликите в парциалното налягане, което кара \(O_2\) да влиза в кръвта от дробовете, а \(CO_2\) да се отделя. Процесът се контролира от дихателния център в мозъка, който реагира на нивата на \(CO_2\) в кръвта.
Дихателна честота: Броят дихателни движения (вдишване + издишване) за 1 минута.
При здрав възрастен човек в покой тя е 16 – 20 пъти в минута. При новородени е много по-висока (40-50).
Дихателната честота зависи от възрастта, физическата активност (нараства при натоварване) и температурата на средата.
Жизнената вместимост на белите дробове (ТЖВ) се измерва с апарат, наречен спирометър. Тя е сбор от три основни обема въздух:
- Дихателен обем: Въздухът при едно спокойно вдишване или издишване (около 0.5 l).
- Резервен обем на вдишване: Допълнителният въздух, поет след нормално вдишване с максимално усилие.
- Резервен обем на издишване: Въздухът, който се издишва с усилие след нормално издишване.
Дори след максимално издишване, в дробовете остава остатъчен обем въздух, който не участва във виталния капацитет.
Теоретичната жизнена вместимост зависи от пола, възрастта и ръста на човека.
Базова формула според ръста:
За мъже: ТЖВ (ml) = ръст (cm) \(\times 25\)
За жени: ТЖВ (ml) = ръст (cm) \(\times 20\)
За мъже: ТЖВ (ml) = ръст (cm) \(\times 25\)
За жени: ТЖВ (ml) = ръст (cm) \(\times 20\)
Типичният обем на белите дробове е около 5800 ml за мъже и 4200 ml за жени.
Дихателната честота (нормално 16-20/мин) и жизнената вместимост (сумата от дихателния обем и резервните обеми) са основни показатели за състоянието на белите дробове. Те могат да се измерят (със секундомер и спирометър) или да се пресметнат теоретично въз основа на ръст, пол и възраст.
Въздухът трябва да е с оптимална температура, влажност и чистота. Дишането задължително трябва да става през носа.
- Замърсена атмосфера: Затворени помещения концентрират микроорганизми и \(CO_2\). Индустриалният въздух води до отпадналост и спазми.
- Тютюнопушене: Никотинът и смолите парализират ресничестия епител, натрупват се в дробовете, драстично увеличават риска от рак и инфекции.
- Спорт и правилно хранене: Спортистите имат по-голяма жизнена вместимост (обменят до 120 l/min при натоварване). Наднорменото тегло пречи на движението на диафрагмата.
| Заболяване | Причини и Същност | Признаци |
|---|---|---|
| Простуда и Грип | Вируси, преохлаждане. | Хрема (ринит), кихане, главоболие, висока температура, болки в мускулите (при грип). |
| Бронхит | Възпаление на бронхиалната лигавица от инфекции или дразнители. | Силна кашлица, затруднено дишане, болка в гърдите. |
| Пневмония | Бактерии/вируси. Възпаление на самата белодробна тъкан (алвеоли). | Тежко дишане, кашлица, бодежи, висока температура. |
| Туберкулоза | Бактерия (Туберкулозен бацил), която разрушава алвеолите. | Нощни изпотявания, кашлица, рязко отслабване. Превенция: БЦЖ ваксина. |
Бронхиална астма: Възпалително заболяване, придружено със спазъм на мускулите на бронхиолите. Предизвиква се от алергени (прах, полени) и се проявява със силен задух и дразнеща кашлица.
Белодробен рак (тумор): Злокачествено образувание, дължащо се предимно на тютюнопушене и замърсена среда. Признаците включват кашлица, болка, задух и загуба на тегло.
Дихателните органи са силно уязвими към факторите на средата. Тютюнопушенето и мръсният въздух са основни причини за хронични бронхити, астма и рак на белия дроб. Превенцията включва дишане през носа, редовно проветряване, спорт и избягване на контакт с болни от грип и вирусни инфекции.
Отделянето премахва крайни продукти от обмяната на веществата (урея, пикочна киселина, излишна вода и соли).
Органите на системата включват:
- Бъбреци: Два чифтни бобовидни органа, изградени от външна кора и вътрешна сърцевина (бъбречни пирамиди), които завършват в бъбречно легенче. В тях се филтрира кръвта.
- Пикочопроводи: Две тръби (30 cm) с мускулна стена, които отвеждат урината от легенчето към мехура чрез перисталтика.
- Пикочен мехур: Кух мускулест орган с резервоарна функция.
- Пикочен канал: Отвежда урината навън, като в началото има сфинктери за волеви и неволеви контрол.
Нефрон: Основна структурна и функционална единица на бъбрека (над 2 млн. на бъбрек). Състои се от капилярно клъбце (гломерул), обвито от капсула, от която излиза извито каналче.
Образуването на урината протича в 3 етапа:
- Филтрация: Кръвната плазма се филтрира под високо налягане от гломерула в капсулата. Образува се първична урина, съдържаща вода, соли, глюкоза, аминокиселини и урея (без белтъци).
- Обратно всмукване (резорбция): В извитото каналче полезните вещества (глюкоза, аминокиселини, част от водата и солите) се връщат обратно в кръвта.
- Секреция: Клетките на каналчетата отделят лекарства и други отпадъци в течността. Образува се крайна (вторична) урина (около 1.5 l на ден), съдържаща само вода, соли, урея и пикочна киселина.
Дейността на бъбреците се регулира главно хормонално:
- Антидиуретичен хормон (АДХ): Повишава обратното всмукване на вода от каналчетата, като така намалява обема на отделената урина.
- Алдостерон: Регулира обратното всмукване на соли.
Кръвното налягане също оказва пряко влияние върху силата на филтрацията в нефрона.
Кръвта се пречиства в бъбреците чрез милиони нефрони. Процесът включва филтрация на плазмата, обратно всмукване на полезните вещества и секреция на токсините. Готовата урина се складира в пикочния мехур и се извежда през пикочния канал.
- Камъни в бъбреците: Образуване на твърди частици от соли и пикочна киселина. Предизвикват силна болка (бъбречна криза) в кръста, разпространяваща се към корема.
- Гломерулонефрит: Възпаление на нефроните (гломерулите), често след инфекция на сливици или кожа.
- Пиелонефрит: Бактериално възпаление на бъбречната тъкан и бъбречното легенче.
- Цистит: Възпаление на пикочния мехур (често и болезнено уриниране), причинено от простуда или бактерии.
- Уретрит: Възпаление на пикочния канал.
При здрав човек в урината не трябва да има белтък, глюкоза (захар), хемоглобин или кръв.
Наличието на белтък, кръв, захар или голям брой левкоцити е знак за патология (заболяване).
Общи симптоми: Отоци, високо кръвно налягане, тъмна или мътна урина, болки при уриниране, висока температура и втрисане.
За предпазване на отделителната система е нужен достатъчен прием на течности, лична хигиена, пазене от простуди и ограничаване на силно пикантни или прекалено солени/богати на белтъци храни.
При пълно или тежко отпадане на функциите на бъбреците се прилагат:
- Хемодиализа: Периодично пречистване на кръвта чрез апарат ("изкуствен бъбрек").
- Бъбречна трансплантация: Присаждане на здрав орган от донор (най-успешно при пълна тъканна съвместимост, напр. еднояйчни близнаци).
Заболявания като цистит, пиелонефрит и камъни в бъбреците се проявяват с болка и отклонения в състава на урината (наличие на кръв или белтък). Приемането на много течности и добрата хигиена предпазват системата, а при пълна бъбречна недостатъчност се налага хемодиализа или трансплантация.
Сърцето е кух мускулест орган (помпа), разположен в гръдния кош. Разделено е от прегради на лява (артериална кръв) и дясна (венозна кръв) половина.
Състои се от 4 кухини: две предсърдия и две камери.
- Сърдечна стена: Изградена от три слоя: вътрешен (ендокард), среден мускулен (миокард - най-дебел) и външен (епикард). Цялото сърце е обвито в торбичка (перикард) с течност против триене.
- Сърдечни клапи: Предсърдно-камерните клапи пропускат кръвта само от предсърдията към камерите. Полулунните клапи се намират на изхода на камерите към големите артерии и не позволяват връщане на кръвта обратно в камерите.
- Свързани съдове: От лявата камера излиза аортата, а от дясната – белодробната артерия. В дясното предсърдие се вливат кухите вени, а в лявото – белодробните вени.
| Вид съд | Посока на кръвта | Особености на стената |
|---|---|---|
| Артерии | От сърцето към органите | Дебел и силно развит мускулен слой, издържащ на високо налягане. Разклоняват се в артериоли. |
| Капиляри | Мрежа в самите тъкани | Много тънки стени (един слой клетки). Тук кръвта се движи най-бавно за ефективна обмяна на вещества. |
| Вени | От органите към сърцето | По-тънка стена от артериите. Имат джобовидни клапи, които спират връщането на кръвта назад. |
Коронарни артерии: Две артерии, които се отделят от началото на аортата и обгръщат сърцето като венец. Те осигуряват нужния кислород (около 10% от целия кислород в тялото) на интензивно работещия миокард.
Сърцето се състои от четири кухини и еднопосочни клапи, покрити от мощна мускулатура (миокард). То изтласква кръвта в артериите, тя се обменя в микроскопичните капиляри и се връща обратно в сърцето чрез вените.
Вътрешната течна среда на организма се състои от кръв, лимфа и тъканна течност. Кръвта е вид съединителна тъкан.
Кръвта се състои от:
- Кръвна плазма (55%): Жълтеникава течност (над 90% вода, белтъци, глюкоза, соли, хормони). Поддържането на състава ѝ е критично за живота.
- Формени елементи (45%): Еритроцити, левкоцити и тромбоцити.
Лимфата е подобна на плазмата, но с повече мазнини и лимфоцити. Тъканната течност се намира между клетките и се филтрира от капилярите.
Еритроцити (червени кръвни клетки): Най-многобройни, нямат ядро (при бозайници), имат форма на двойновдлъбнат диск. Съдържат хемоглобин (желязосъдържащ белтък).
- Функция: Пренасят \(O_2\) (като оксихемоглобин) и \(CO_2\) (като карбаминохемоглобин).
- Кръвни групи: Определят се от антигени по мембраната на еритроцита (А и В) и антитела в плазмата (\(\alpha\) и \(\beta\)). Съществуват четири групи: А, В, АВ и 0.
- Резус-фактор (Rh): Допълнителен антиген в еритроцитите (Rh+ или Rh-), важен при кръвопреливане и бременност.
Левкоцити (бели кръвни клетки): Имат ядро и могат да променят формата си. Биват гранулоцити и агранулоцити (лимфоцити, моноцити). Отговарят за имунитета чрез образуване на антитела или чрез фагоцитоза (поглъщане на бактерии).
Тромбоцити (кръвни плочици): Малки, без ядро. Отговарят за кръвосъсирването (хемостаза). При рана образуват запушалка, а белтъкът фибриноген в плазмата се превръща в неразтворими фибринови нишки.
Кръвта съдържа течна плазма и клетки. Еритроцитите (с хемоглобин) отговарят за транспорта на кислород и определят кръвната група (система АВ0 и Rh). Левкоцитите пазят организма от инфекции, а тромбоцитите предотвратяват кръвозагубата чрез съсирване.
Сърдечен цикъл: Ритмичното редуване на съкращение (систола) и отпускане (диастола) на сърцето.
При покой сърцето прави 70-72 цикъла в минута. Обемът кръв, изтласкан при една систола, се нарича ударен обем.
Автоматизъм: Свойството на миокарда да се съкращава самостоятелно под влияние на електрически импулси, които се пораждат в специални възбудно-проводящи клетки в дясното предсърдие.
Голям кръг: Започва от лявата камера през аортата, разнася артериална кръв (с \(O_2\)) до всички клетки и се връща като венозна кръв през кухите вени в дясното предсърдие.
Малък кръг: Започва от дясната камера през белодробната артерия, отнася венозна кръв към белите дробове (където се насища с \(O_2\)) и се връща като артериална кръв през белодробните вени в лявото предсърдие.
Кръвно налягане: Налягането на кръвта върху стените на съдовете. Най-високо е в аортата. Има две стойности - систолно (максимално) и диастолно (минимално). Нормата е около 120/80 mm Hg.
Лимфата събира излишната междуклетъчна течност, отпадни продукти и токсини. Тя се движи в лимфни съдове, преминава през филтриращи лимфни възли и се влива обратно в горната куха вена.
Сърцето работи на цикли от систола и диастола, породени от собствени импулси (автоматизъм). Кръвта се движи в два кръга: голям кръг за снабдяване на тъканите и малък кръг за обогатяване с кислород в белите дробове. Налягането, което кръвта оказва върху съдовете, се нарича кръвно налягане.
Пулс: Колебанията на стената на голяма артерия, предизвикани от систолите (съкращенията) на сърцето.
При здрав възрастен човек в покой нормалната пулсова честота е около 70 удара в минута. Тя се увеличава значително при физическо натоварване, за да достави повече кислород на мускулите.
Напипва се най-лесно върху лъчевата артерия на китката с показалеца и средния пръст. Броят се ударите в продължение на 1 минута.
Кръвното налягане се измерва в милиметри живачен стълб (mm Hg) на раменната артерия чрез апарат, наречен манометър (или електронен апарат) и маншет.
Измерват се две основни стойности:
- Систолично (максимално) налягане: Отчита се по време на съкращението (систолата) на лявата камера. Нормата е около 120 mm Hg. При ръчно измерване се бележи от появата на първия ритмичен тон в слушалката.
- Диастолично (минимално) налягане: Отчита се по време на отпускането (диастолата) на камерата. Нормата е около 80 mm Hg. Отчита се при изчезването на тоновете.
Подобно на пулса, кръвното налягане временно се повишава при физическо натоварване.
Пулсът и кръвното налягане са основни жизнени показатели. В покой те са съответно около 70 удара в минута и 120/80 mm Hg. При физическо натоварване и двата показателя нарастват, за да осигурят нужния кръвоток към мускулите.
Имунитетът е защитната реакция на организма срещу болестотворни причинители (антигени).
- Вроден (неспецифичен) имунитет: Първа защитна бариера (кожа, лигавици) и клетки-фагоцити. Той е наследствен и действа срещу всички чужди тела.
- Придобит (специфичен) имунитет: Изгражда се през живота. Бива:
- Естествен: След преболедуване от инфекция.
- Изкуствен: Чрез въвеждане на препарати (ваксини или серуми).
Специфичният имунитет се осъществява от белите кръвни клетки - лимфоцити, които разпознават специфични антигени (вируси, бактерии).
- В-лимфоцити: Синтезират специфични белтъци, наречени антитела, които се свързват точно с конкретния антиген и го обезвреждат.
- Т-лимфоцити: Пряко унищожават заразени от вируси клетки или туморни клетки (Т-килъри).
Ваксина (активен имунитет): Съдържа убити или отслабени микроорганизми. Кара тялото само да произведе антитела и имунна памет.
Серум (пасивен имунитет): Готови антитела. Действа веднага, ползва се при спешност.
Серум (пасивен имунитет): Готови антитела. Действа веднага, ползва се при спешност.
Нарушения: При алергии системата реагира свръхчувствително на безобидни фактори (алергени). При автоимунни заболявания организмът атакува собствените си клетки.
Тялото се защитава чрез вроден имунитет (кожа и фагоцити) и придобит имунитет, при който B- и T-лимфоцитите създават антитела срещу специфични антигени. Придобитият имунитет може да се стимулира изкуствено и дълготрайно чрез ваксини.
- Хранене: Излишъкът от животински мазнини вдига холестерола, който запушва кръвоносните съдове. Солта повишава кръвното.
- Никотин и алкохол: Алкохолът уврежда миокарда, а никотинът свива съдовете и ускорява пулса, покачвайки кръвното налягане.
- Стрес и обездвижване: Водят до преумора и нарушено кръвоснабдяване. Редовният спорт тренира сърдечния мускул.
- Кръвни инфекции: Използването на общи игли или незащитен контакт крие риск от предаване на ХИВ (СПИН) и хепатит.
| Заболяване | Причини | Признаци и последствия |
|---|---|---|
| Атеросклероза | Отлагане на холестерол по стените на съдовете. Тютюнопушене. | Стесняване и запушване на съдовете. Повишено кръвно, предпоставка за тромби. |
| Инфаркт на миокарда | Запушване на венечна (коронарна) артерия на сърцето от съсирек. | Увреждане на сърдечния мускул. Силна болка зад гръдната кост към лявата ръка, страх. |
| Инсулт (мозъчен удар) | Запушване или разкъсване на кръвоносен съд в мозъка. | Парализи, изкривяване на лицето, загуба на говор и съзнание. |
Хипертония (високо кръвно): Трайно систолично налягане над 140 mm Hg. Причинява се от стрес, сол, обездвижване и атеросклероза. Води до световъртеж и главоболие.
Хипотония (ниско кръвно): Води до сънливост, умора и причерняване.
Левкемия: Увреждане на костния мозък. Води до патологичен брой левкоцити, анемия и увеличени лимфни възли.
Заболявания като инфаркт и инсулт често са следствие от атеросклероза и високо кръвно налягане. Те могат да бъдат предотвратени чрез здравословен начин на живот: повече движение, диета бедна на мазнини и сол, избягване на стрес и пълен отказ от цигари и алкохол.
ИТМ е показател за определяне на здравословното състояние на теглото.
\[ ИТМ = \frac{\text{тегло в kg}}{\text{ръст в m}^2} \]
Според СЗО стойностите означават:
- Под 18.5: Поднормено тегло / недохранване.
- 18.5 – 24.99: Нормално тегло.
- Над 25.0: Наднормено тегло / затлъстяване (над 30).
ООВ: Количеството енергия, нужно само за поддържане на жизнените функции в пълен покой (на гладно, при нормална температура).
Зависи от пола, ръста, възрастта и теглото. С възрастта и по време на сън ООВ намалява. При повишаване на телесната температура ООВ се покачва (с 10% на 1°C).
За мъже: \[ \text{ООВ} = (9.99 \times \text{kg}) + (6.25 \times \text{cm}) - (4.92 \times \text{години}) + 5 \]
За жени: \[ \text{ООВ} = (9.99 \times \text{kg}) + (6.25 \times \text{cm}) - (4.92 \times \text{години}) - 161 \]
За жени: \[ \text{ООВ} = (9.99 \times \text{kg}) + (6.25 \times \text{cm}) - (4.92 \times \text{години}) - 161 \]
Дейностите, които човек извършва, изискват енергия над нивото на ООВ.
\[ \text{Дневен енергоразход} = \text{ООВ} \times \text{Коефициент на физическа активност} \]
Коефициенти: Започват от 1.2 при неактивен начин на живот и достигат до 1.9 при много интензивно физическо/спортно натоварване всеки ден. Емоционалният интелектуален труд също леко повишава енергоразхода.
За поддържане на здравословно тегло (нормален ИТМ), човек трябва да балансира приетата храна със своя дневен енергоразход. Той се изчислява, като базовите нужди на тялото (ООВ) се умножат по нивото на дневната физическа активност.
Обмяна на веществата: Процес, при който организмът приема вещества и енергия от външната среда, превръща ги в собствени структури или енергия и отделя непотребните продукти.
За да протече този процес, четири основни системи на тялото работят в непрекъснат синхрон: храносмилателна, дихателна, отделителна и сърдечносъдова.
