Обложка

31. Топлообмен (Решаване на Задачи)

Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Дадено: \( t_1 = 15^\circ \text{C} \) \( t_2 = 100^\circ \text{C} \) \( Q = 178,5 \text{ kJ} = 178500 \text{ J} \) \( c = 4200 \text{ J/(kg} \cdot ^\circ \text{C)} \) Търсим: \( m = ? \) \( \Delta t = t_2 - t_1 \) \( \Delta t = 100^\circ \text{C} - 15^\circ \text{C} = 85^\circ \text{C} \) Формула за количество топлина: \( Q = cm\Delta t \) Формула за масата: \( m = \frac{Q}{c\Delta t} \) \( m = \frac{178500}{4200 \cdot 85} \) \( m = \frac{178500}{357000} \) \( m = \frac{1785\cancel{00}}{3570\cancel{00}} \) \( m = \frac{\cancel{1785}^1}{\cancel{3570}_2} \) \( m = \frac{1}{2} = 0,5 \text{ kg} \)

Подробно решение

Стъпка 1: Извличане на необходимата информация

Дадено ни е начална температура \( t_1 = 15^\circ \text{C} \). Температурата на кипене на водата е \( t_2 = 100^\circ \text{C} \). Полученото количество топлина \( Q = 178,5 \text{ kJ} \). За да работим в SI единици, ще преобразуваме килоджаулите в джаули: \[ Q = 178,5 \cdot 1000 \text{ J} = 178500 \text{ J} \] Трябва да намерим масата на водата \( m \). Специфичният топлинен капацитет на водата \( c \) е константа, която намираме от таблица и е \( 4200 \text{ J/(kg} \cdot ^\circ \text{C)} \).

Стъпка 2: Изчисляване на промяната в температурата

Първо, ще изчислим температурната разлика \( \Delta t \): \[ \Delta t = t_2 - t_1 \] \[ \Delta t = 100^\circ \text{C} - 15^\circ \text{C} = 85^\circ \text{C} \]

Стъпка 3: Записване на формулата за количество топлина

Формулата, която свързва количеството топлина \( Q \), масата \( m \), специфичния топлинен капацитет \( c \) и промяната в температурата \( \Delta t \), е: \[ Q = cm\Delta t \]

Стъпка 4: Преобразуване на формулата

За да намерим масата \( m \), ще преобразуваме формулата: \[ m = \frac{Q}{c\Delta t} \]

Стъпка 5: Заместване на стойностите и изчисляване

Сега ще заместим известните стойности във преобразуваната формула: \[ m = \frac{178500 \text{ J}}{4200 \text{ J/(kg} \cdot ^\circ \text{C)} \cdot 85^\circ \text{C}} \] Първо, ще изчислим произведението в знаменателя: \[ 4200 \cdot 85 \] \[ 4200 \cdot 85 = 357000 \] Сега заместваме обратно в израза за \( m \): \[ m = \frac{178500}{357000} \] Можем да съкратим нулите: \[ m = \frac{1785\cancel{00}}{3570\cancel{00}} \] Сега делим: \[ m = \frac{\cancel{1785}^1}{\cancel{3570}_2} = \frac{1}{2} \] \[ m = 0,5 \text{ kg} \]

Стъпка 6: Записване на отговора

Могат да се загреят 0,5 kg вода.

Най-важното от урока

Топлообмен: Пренасяне на енергия (количество топлина, \(Q\)) от по-топло към по-студено тяло.
Специфичен топлинен капацитет (\(c\)): Свойство на веществото, показващо колко топлина е нужна за загряване на 1 kg от него с 1°C. Вещества с нисък \(c\) (метали) се нагряват и охлаждат бързо, а с висок \(c\) (вода) – бавно.
Формула за количество топлина: \(Q = c \cdot m \cdot \Delta t\), където \(m\) е масата, а \(\Delta t\) е промяната в температурата.
Енергията, която едно тяло получава или отдава при топлообмен с друго тяло с различна температура.
Основната мерна единица е джаул (J). Често се използва и калория (cal), като \(1 \text{ cal} \approx 4.18 \text{ J}\).
Илюстрация на двата основни начина за топлообмен, разположени един до друг.

Вляво: **Топлопроводност**. Изобразен е хоризонтален правоъгълен метален прът с един край, нагряван от пламък отдолу. Топлината се разпространява по дължината на пръта, визуализирано с червеникав цветови градиент от нагрятия край и стрелки, показващи посоката на топлинния поток по протежение на твърдото тяло. Над тази част стои надпис 'Топлопроводност'.

Вдясно: **Конвекция**. Изобразен е прозрачен съд (напр. химическа колба или стъклен чайник), съдържащ вода, поставен върху пламък, нагряващ дъното му. Във водата са показани конвекционни течения чрез извити стрелки, демонстриращи как топлата вода се издига от дъното нагоре, а по-студената се спуска надолу. Цветът на водата е по-наситен (червен) в долната, нагрята част и постепенно избледнява към върха. Над тази част стои надпис 'Конвекция'.
Топлообменът протича от тяло с по-висока температура към тяло с по-ниска температура, докато температурите им се изравнят (топлинно равновесие).
Когато държите чаша с горещ чай, ръката ви получава количество топлина от чашата и се затопля.
Едно тяло отдава 200 J количество топлина. Вътрешната му енергия намалява или се увеличава?
Отговор: Намалява, защото тялото губи енергия.
Физична величина, която показва какво количество топлина е необходимо, за да се повиши температурата на 1 kg от дадено вещество с 1°C.
Мерната единица е джаул на килограм-градус Целзий \( \text{J}/(\text{kg}\cdot\degree\text{C}) \).
Сравнителен експеримент. Изобразени са два еднакви прозрачни стъклени цилиндрични съда (бехери), поставени един до друг на хоризонтална повърхност. Всеки съд е нагряван отдолу от идентичен източник на топлина (две еднакви спиртни лампи с активни пламъци, по една под всеки съд). Левият съд съдържа вода, обозначена с 'Вода', а десният съд съдържа спирт, обозначен с 'Спирт'. И двете течности са с равни маси, представени от еднакво ниво на течността във всеки съд. Във всяка течност е потопен вертикален термометър, без да докосва дъното. След еднакъв период на нагряване, термометърът, потопен в спирта, показва значително по-висока температура (по-високо ниво на оцветената течност в капиляра на термометъра, с числова стойност, напр. 60°C) в сравнение с термометъра, потопен във водата (по-ниско ниво на течността, с числова стойност, напр. 30°C). До термометъра в спирта има стрелка, сочеща нагоре, с надпис 'по-бързо покачване на температурата'.
Водата има висок специфичен топлинен капацитет (\(c_{вода} = 4180 \text{ J}/(\text{kg}\cdot\degree\text{C})\)), което означава, че поглъща или отдава много топлина при малка промяна в температурата си. За сравнение, желязото има много по-нисък капацитет (\(c_{желязо} = 450 \text{ J}/(\text{kg}\cdot\degree\text{C})\)) и се нагрява/охлажда много по-бързо.
За нагряването на 1 kg от вещество А с 1°C са нужни 900 J, а за вещество Б - 130 J. Кое вещество има по-висок специфичен топлинен капацитет?
Отговор: Вещество А, защото изисква повече енергия за същото температурно изменение.
Количеството топлина \(Q\), което тяло с маса \(m\) и специфичен топлинен капацитет \(c\) получава или отдава при промяна на температурата си \(\Delta t\), се изчислява по формула.
\[ Q = c \cdot m \cdot \Delta t \] Където \(\Delta t\) е разликата между крайната и началната температура (\(t_2 - t_1\)) при нагряване, или началната и крайната (\(t_1 - t_2\)) при охлаждане.
Количеството топлина, необходимо за нагряване на 2 kg вода от \(10 \degree\text{C}\) до \(60 \degree\text{C}\) (\(c_{вода} = 4180\)) е:
\(\Delta t = 60 \degree\text{C} - 10 \degree\text{C} = 50 \degree\text{C}\)
\(Q = 4180 \frac{\text{J}}{\text{kg}\cdot\degree\text{C}} \cdot 2 \text{ kg} \cdot 50 \degree\text{C} = 418 000 \text{ J} = 418 \text{ kJ}\)
Какво количество топлина ще отдаде меден предмет (\(c = 390 \text{ J}/(\text{kg}\cdot\degree\text{C})\)) с маса 0.5 kg, когато се охлади с 20°C?
\(Q = c \cdot m \cdot \Delta t = 390 \cdot 0.5 \cdot 20 = 3900 \text{ J}\) или \(3.9 \text{ kJ}\).

Задачи за упражнение

Лесна: Пресметнете количеството топлина, необходимо за нагряване на 3 kg спирт (\(c = 2400 \text{ J}/(\text{kg}\cdot\degree\text{C})\)) от 20°C до 70°C.
Промяната на температурата е \(\Delta t = 70 \degree\text{C} - 20 \degree\text{C} = 50 \degree\text{C}\).
\(Q = c \cdot m \cdot \Delta t = 2400 \cdot 3 \cdot 50 = 360 000 \text{ J} = 360 \text{ kJ}\).
Средна: Желязно тяло (\(c = 450 \text{ J}/(\text{kg}\cdot\degree\text{C})\)) с маса 2 kg отдава 18 000 J топлина. С колко градуса се е охладило то?
От формулата \(Q = cm\Delta t\) изразяваме \(\Delta t\):
\[ \Delta t = \frac{Q}{c \cdot m} = \frac{18000 \text{ J}}{450 \frac{\text{J}}{\text{kg}\cdot\degree\text{C}} \cdot 2 \text{ kg}} = \frac{18000}{900} = 20 \degree\text{C} \] Отговор: Тялото се е охладило с 20°C.
Трудна: Два предмета с еднаква маса, единият от олово (\(c = 130 \text{ J}/(\text{kg}\cdot\degree\text{C})\)), а другият от стъкло (\(c = 840 \text{ J}/(\text{kg}\cdot\degree\text{C})\)), са потопени за кратко във вряща вода и след това извадени. Кой от тях ще се охлади по-бързо до стайна температура и защо?
Оловният предмет ще се охлади по-бързо. Тъй като има много по-нисък специфичен топлинен капацитет, той е "складирал" по-малко количество топлина при нагряването. Следователно, ще му е необходимо да отдаде по-малко топлина на околната среда, за да се охлади, което ще стане за по-кратко време.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

82267 решения

2146 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас