Запълването на електронните слоеве се извършва последователно от слоеве с по-ниска енергия (1) към слоеве с по-висока (2) енергия. Максималният (3) брой електрони за слой се определя по формулата \(2n^2\) (\(n\) - номер на слоя). Външният електронен слой може да съдържа най-много 8 (4) електрона независимо от номера му (с изключение на първия с най-много 2 електрона). За представяне на електроните (5) във външния слой се използват Люисови символи.
ВИЖ ПОДРОБНО РЕШЕНИЕ
Стъпка 1: Принцип на изграждане на електронната обвивка
Запълването на електронните слоеве се извършва последователно от слоеве с по-ниска енергия (1) към слоеве с по-висока (2) енергия.
Стъпка 2: Максимален брой електрони в слой
Максималният (3) брой електрони за слой се определя по формулата \(2n^2\) (\(n\) - номер на слоя).
Стъпка 3: Максимален брой електрони във външен слой
Външният електронен слой може да съдържа най-много 8 (4) електрона независимо от номера му (с изключение на първия с най-много 2 електрона).
Стъпка 4: Люисови символи
За представяне на електроните (5) във външния слой се използват Люисови символи.
Стъпка 5: Допълнен текст
Запълването на електронните слоеве се извършва последователно от слоеве с по-ниска енергия (1) към слоеве с по-висока (2) енергия. Максималният (3) брой електрони за слой се определя по формулата \(2n^2\) (\(n\) - номер на слоя). Външният електронен слой може да съдържа най-много 8 (4) електрона независимо от номера му (с изключение на първия с най-много 2 електрона). За представяне на електроните (5) във външния слой се използват Люисови символи.
