История

Булвест 2000

Избери урок:

01. Днешните български земи през праисторическата епоха 02. Древна Тракия. Одриско царство 03. Българските земи в границите на Римската и ранната Византийска империя (I-V век) 04. Общество и всекидневен живот на траките 05. Религиозни вярвания и културно наследство на древните траки 06. Културното наследство на елинската, римската и ранновизантийската цивилизация в днешните български земи 07. Славяни и българи във Великото преселение на народите 08. Създаване и политическо укрепване на Българското ханство 09. Възход на Българското ханство през първата половина на IX век 10. Покръстване на българите 11. Политическо могъщество на България при цар Симеон 12. Залезът на Първото българско царство 13. Общество и религия на славяни и българи 14. Културата на езическа България 15. Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина 16. "Златен век" на българската култура 17. Средновековна България възкръсва. Въстанието на Асен и Петър 18. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Цар Калоян (1197 - 1207) 19. Политическо могъщество на България при цар Иван Асен II (1218 - 1241) 20. България през втората половина на XIII век 21. България през XIV век и падането ѝ под османска власт 22. Опорите на властта в средновековна България 23. Стопанско развитие на средновековна България 24. Всекидневието на средновековния българин 25. Културата на Втората българска държава (XIII - XIV в.) 26. Българската църква и ересите през Средновековието 27. Османската политическа система и управлението на българските земи 28. Съпротива срещу османската власт през XV - XVII в. 29. Демографски промени в българските земи 30. Контакти и конфликти на различните социални, етнически и религиозни групи във всекидневието 31. Българската култура (XV - XVII в.) 32. Православието - опора на българите 33. Новото време и българите 34. Зараждане на национално самосъзнание на българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански 35. Новото българско училище 36. Движение за самостоятелна църква и учредяване на Българската екзархия 37. Начало на организирано националноосвободително движение 38. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875) 39. Априлско въстание (1876) 40. Руско-турската война от 1877 - 1878 г. и освобождението на България 41. Стопански промени през XVIII - XIX в. 42. Промени в българското общество през Възраждането. Демографски процеси 43. Българите в сферата на европейската цивилизация 44. Българската култура през Възраждането 45. Възникване на българския национален въпрос 46. Възстановяване на българската държавност и изграждане на Княжество България 47. Княз Александър I, конституционният въпрос и политическите партии 48. Политическо устройство на Източна Румелия 49. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита 50. Българската криза. Изборът на Фердинант I 51. Българите извън пределите на свободната държава 52. Модернизация на България в началото на XX в. 53. България при управлението на Фердинанд I. Обявяване на Независимостта 54. Войни за национално обединение (1912 - 1918) 55. България между двете световни войни. Левият политически радикализъм 56. Демокрацията, Деветнайсетомайският преврат и безпартийният режим 57. България в годините на Втората световна война 58. Развитие на българското стопанство след Освобождението. Модернизация на българското общество 59. Развитие на образованието след Освобождението. Българската култура 60. България в съветската сфера на влияние и промените в политическата система 61. Утвърждаване на тоталитарния режим в България 62. България и промените в Източния блок 63. България и Европа - "разведряването" и "застоят" 64. Крах на тоталитарния режим 65. Българското общество (1944 - 1989). Икономика, демографски промени и социална политика 66. Българската култура, наука и новите технологии през втората половина на XX в. Власт и интелигенция 67. Развитие на многопартийна политическа система 68. Политически промени и изграждане на институциите на демократичната държава 69. Пътят на България към НАТО и Европейския съюз 70. България в Европейския съюз 71. Преход към пазарна икономика 72. Демографски и миграционни процеси 73. Културата в условията на демокрацията 74. Хуманизъм, толерантност и свобода на движение на хора и идеи

01. Днешните български земи през праисторическата епоха

План-резюме на урока

  1. Праисторическа епоха в българските земи:

    • Българските земи и Балканският полуостров имат ключова роля в развитието на европейската цивилизация през този период.
  2. Палеолит (старокаменна епоха):

    • Над 50 обекта от старокаменната епоха са проучени на територията на България.
    • Най-древните останки са отпреди около 1,5 милиона години, открити в пещера Козарника (Белоградчишко).
    • Разселването на изправения човек от Африка в Европа започва през Балканския полуостров.
  3. Мезолит (среднокаменна епоха):

    • Характеризира се с употребата на малки кремъчни сечива.
    • Документирана е в района на Побитите камъни (Варненско).
  4. Неолит (новокаменна епоха):

    • Започва обработка на земята и отглеждане на животни, което води до уседнал начин на живот и поява на керамично производство.
    • Неясно е дали този процес в българските земи е пряко повлиян от Плодородния полумесец или е резултат от развитието на местното население от епохата на мезолита.
    • Съществена новост е оформянето на селищни могили с многовековни останки от земеделски селища.
    • Добивът на сол при Провадия и интензивната търговия с този продукт се доказват от проучения там неолитен солодобивен комплекс.
  5. Халколит (каменномедна епоха):

    • През V хил. пр.Хр. обществата в българските земи усвояват умението да добиват и преработват мед и злато.
    • Халколитната цивилизация е унищожена в резултат на нашествие от североизток в края на V хил. пр.Хр.
  6. Бронзова епоха:

    • Бронзът е въведен като материал за изработване на сечива и оръжия в края на IV хил. пр.Хр.
    • Откритите при с. Дъбене (Карловско) около 21 000 миниатюрни мъниста от почти чисто злато и златно-платинен кинжал свидетелстват за високоразвита цивилизация.

Заключение:

  • В зората на европейската история българските земи имат водеща роля.
  • През неолита се развива най-старият солодобивен център в Европа.
  • През V хил. пр.Хр. се отнася Варненският некропол с уникално голям брой медни и златни находки.
  • С откриването на металите започва разделяне на обществото на богати и бедни и поява на държавни организации.

Урокът в дати

1501 хил. г. пр. н. е. | Откриване на следи от човешка дейност в пещерата Козарника
В малката пещера Козарника (Белоградчишко) са открити най-древните останки от човешка дейност, датиращи отпреди около 1,5 милиона години. Те се свързват с т.нар. изправен човек, който се разселил от Африка в Европа през Балканския полуостров.

8 хил. г. пр. н. е. | Оформяне на първите земеделски общества
В края на VII хил. пр.Хр. на територията между Долен Дунав и Северноегейския бряг първите земеделски общества са се оформили, което е резултат от развитието на местното население от епохата на мезолита.

6 хил. г. пр. н. е. | Начало на каменномедната епоха
През V хил. пр.Хр. обществата, живеещи в днешните български земи, усвояват умението да добиват и преработват мед и свързаното с нея злато. Търговията с тези важни суровини заедно с продължаващото производство на сол създава условия за развитие на бляскава цивилизация.

6 хил. г. пр. н. е. | Край на каменномедната епоха
Халколитната цивилизация е унищожена в резултат на нашествие от североизток в самия край на V хил. пр.Хр. Проучванията показват, че опустошението, на което тогава е подложена територията на юг от Долен Дунав, е мащабно.

5 хил. г. пр. н. е. | Начало на бронзовата епоха
В нашите земи бронзът е въведен като материал за изработване на сечива и на оръжия в края на IV хил.пр.Хр. Това нововъведение води до повишаване на земеделската продукция и до нарастване на броя на отглежданите животни.

4 хил. г. пр. н. е. | Откриване на миниатюрни мъниста от почти чисто злато при с. Дъбене
Откритите при с. Дъбене (Карловско) ок. 21 000 миниатюрни мъниста от почти чисто злато и златно-платинен кинжал свидетелстват, че във втората половина на III хил. пр.Хр. в района съществува високоразвита цивилизация.

21 век пр. н. е. | Откриване на изящни златни накити от с. Изворово
От началото на II хил. пр.Хр. датират изящните златни накити от с. Изворово (Харманлийско). Вече е ясно, че и през бронзовата епоха по нашите земи е живяло общество с напреднало социално разслоение и изявен владетелско-жречески елит.

Резюме

Праисторическа епоха в българските земи

В българските земи са открити някои от най-впечатляващите следи от човешка дейност през праисторическата епоха. Броят на сензационните находки се увеличава всяка година, подчертавайки ключовата роля на тези земи и Балканския полуостров за развитието на европейската цивилизация.

Палеолит (старокаменна епоха)

Проучени са над 50 обекта от старокаменната епоха в България. Повечето от тях са разположени по брега на Дунав, в Предбалкана и Родопите. Най-древните останки са открити в пещера Козарника, където са открити и най-ранните доказателства за изобразяване на абстрактни идеи чрез символи. Следва сравнително кратка среднокаменна епоха, документирана в района на Побитите камъни.

Неолит (новокаменна епоха)

Новокаменната епоха представлява преломен момент в човешката история, когато започва обработването на земята и отглеждането на животни. Нововъведението на керамичното производство и уседналият начин на живот отбелязват нов етап в културната история, известен като неолитна революция. Важни неолитни находки включват селищната могила при с. Караново и неолитния солодобивен комплекс при гр. Провадия.

Халколит (каменно-медна епоха)

За периода на халколита, обществата в българските земи усвояват умението за добив и преработка на мед и злато. Търговията с тези суровини и продължаващото производство на сол създава условия за развитието на бляскава цивилизация. Важни находки от този период включват Варненския некропол и плочките от Градешница и Караново.

Бронзова епоха

Бронзът се въвежда като материал за изработване на сечива и оръжия в края на IV хилядолетие пр. Хр. Златните накити от с. Изворово и миниатюрните мъниста от с. Дъбене свидетелстват за високоразвита цивилизация в този период.

Заключение

На зората на европейската история, българските земи играят водеща роля. Най-ранните следи от човека в Европа са открити в пещера Козарника и датират отпреди 1,5 милиона години. През неолита се развива най-старият солодобивен център в Европа. С откриването на металите започва разделяне на обществото на богати и бедни и поява на държавни организации.