Най-важното от урока
План-резюме
- Праисторическа епоха в българските земи:
- Българските земи и Балканският полуостров имат ключова роля в развитието на европейската цивилизация през този период.
- Палеолит (старокаменна епоха):
- Над 50 обекта от старокаменната епоха са проучени на територията на България.
- Най-древните останки са отпреди около 1,5 милиона години, открити в пещера Козарника (Белоградчишко).
- Разселването на изправения човек от Африка в Европа започва през Балканския полуостров.
- Мезолит (среднокаменна епоха):
- Характеризира се с употребата на малки кремъчни сечива.
- Документирана е в района на Побитите камъни (Варненско).
- Неолит (новокаменна епоха):
- Започва обработка на земята и отглеждане на животни, което води до уседнал начин на живот и поява на керамично производство.
- Неясно е дали този процес в българските земи е пряко повлиян от Плодородния полумесец или е резултат от развитието на местното население от епохата на мезолита.
- Съществена новост е оформянето на селищни могили с многовековни останки от земеделски селища.
- Добивът на сол при Провадия и интензивната търговия с този продукт се доказват от проучения там неолитен солодобивен комплекс.
- Халколит (каменномедна епоха):
- През V хил. пр.Хр. обществата в българските земи усвояват умението да добиват и преработват мед и злато.
- Халколитната цивилизация е унищожена в резултат на нашествие от североизток в края на V хил. пр.Хр.
- Бронзова епоха:
- Бронзът е въведен като материал за изработване на сечива и оръжия в края на IV хил. пр.Хр.
- Откритите при с. Дъбене (Карловско) около 21 000 миниатюрни мъниста от почти чисто злато и златно-платинен кинжал свидетелстват за високоразвита цивилизация.
- Заключение:
- В зората на европейската история българските земи имат водеща роля.
- През неолита се развива най-старият солодобивен център в Европа.
- През V хил. пр.Хр. се отнася Варненският некропол с уникално голям брой медни и златни находки.
- С откриването на металите започва разделяне на обществото на богати и бедни и поява на държавни организации.
Урокът в дати
1501 хил. г. пр. н. е. | Откриване на следи от човешка дейност в пещерата Козарника
В малката пещера Козарника (Белоградчишко) са открити най-древните останки от човешка дейност, датиращи отпреди около 1,5 милиона години. Те се свързват с т.нар. изправен човек, който се разселил от Африка в Европа през Балканския полуостров.
8 хил. г. пр. н. е. | Оформяне на първите земеделски общества
В края на VII хил. пр.Хр. на територията между Долен Дунав и Северноегейския бряг първите земеделски общества са се оформили, което е резултат от развитието на местното население от епохата на мезолита.
6 хил. г. пр. н. е. | Начало на каменномедната епоха
През V хил. пр.Хр. обществата, живеещи в днешните български земи, усвояват умението да добиват и преработват мед и свързаното с нея злато. Търговията с тези важни суровини заедно с продължаващото производство на сол създава условия за развитие на бляскава цивилизация.
6 хил. г. пр. н. е. | Край на каменномедната епоха
Халколитната цивилизация е унищожена в резултат на нашествие от североизток в самия край на V хил. пр.Хр. Проучванията показват, че опустошението, на което тогава е подложена територията на юг от Долен Дунав, е мащабно.
5 хил. г. пр. н. е. | Начало на бронзовата епоха
В нашите земи бронзът е въведен като материал за изработване на сечива и на оръжия в края на IV хил.пр.Хр. Това нововъведение води до повишаване на земеделската продукция и до нарастване на броя на отглежданите животни.
4 хил. г. пр. н. е. | Откриване на миниатюрни мъниста от почти чисто злато при с. Дъбене
Откритите при с. Дъбене (Карловско) ок. 21 000 миниатюрни мъниста от почти чисто злато и златно-платинен кинжал свидетелстват, че във втората половина на III хил. пр.Хр. в района съществува високоразвита цивилизация.
21 век пр. н. е. | Откриване на изящни златни накити от с. Изворово
От началото на II хил. пр.Хр. датират изящните златни накити от с. Изворово (Харманлийско). Вече е ясно, че и през бронзовата епоха по нашите земи е живяло общество с напреднало социално разслоение и изявен владетелско-жречески елит.
Праисторическа епоха в българските земи
В българските земи са открити някои от най-впечатляващите следи от човешка дейност през праисторическата епоха. Броят на сензационните находки се увеличава всяка година, подчертавайки ключовата роля на тези земи и Балканския полуостров за развитието на европейската цивилизация.
Палеолит (старокаменна епоха)
Проучени са над 50 обекта от старокаменната епоха в България. Повечето от тях са разположени по брега на Дунав, в Предбалкана и Родопите. Най-древните останки са открити в пещера Козарника, където са открити и най-ранните доказателства за изобразяване на абстрактни идеи чрез символи. Следва сравнително кратка среднокаменна епоха, документирана в района на Побитите камъни.
Неолит (новокаменна епоха)
Новокаменната епоха представлява преломен момент в човешката история, когато започва обработването на земята и отглеждането на животни. Нововъведението на керамичното производство и уседналият начин на живот отбелязват нов етап в културната история, известен като неолитна революция. Важни неолитни находки включват селищната могила при с. Караново и неолитния солодобивен комплекс при гр. Провадия.
Халколит (каменно-медна епоха)
За периода на халколита, обществата в българските земи усвояват умението за добив и преработка на мед и злато. Търговията с тези суровини и продължаващото производство на сол създава условия за развитието на бляскава цивилизация. Важни находки от този период включват Варненския некропол и плочките от Градешница и Караново.
Бронзова епоха
Бронзът се въвежда като материал за изработване на сечива и оръжия в края на IV хилядолетие пр. Хр. Златните накити от с. Изворово и миниатюрните мъниста от с. Дъбене свидетелстват за високоразвита цивилизация в този период.
Заключение
На зората на европейската история, българските земи играят водеща роля. Най-ранните следи от човека в Европа са открити в пещера Козарника и датират отпреди 1,5 милиона години. През неолита се развива най-старият солодобивен център в Европа. С откриването на металите започва разделяне на обществото на богати и бедни и поява на държавни организации.
