История
През палеолита (старокаменната епоха) на територията на България са открити над 50 обекта. Най-значимите сред тях са пещерата Козарника (Белоградчишко), където са намерени най-древните останки от човешка дейност, датиращи отпреди около 1,5 милиона години, и пещерата „Бачо Киро“ (до гр. Дряново), където е открит един от най-древните амулети, направен от зъб на пещерна мечка. През неолита (новокаменната епоха) се наблюдава преход към уседнал начин на живот и земеделие. Важни археологически обекти от този период са Деветашката пещера (Ловешко) и селищната могила при с. Караново (Новозагорско), която е населявана и през халколита и бронзовата епоха. През халколита (каменно-медната епоха) обществата в днешните български земи усвояват умението да добиват и преработват мед и злато. Важни обекти от този период са Варненският некропол, където са открити изключително богати погребения, и солодобивният комплекс край Провадия (Варненско). През бронзовата епоха (около 3200 - 1200 г. пр.Хр.) бронзът се използва за изработване на сечива и оръжия. Важни археологически находки от този период са откритите златни предмети при с. Дъбене (Карловско) и златните накити от с. Изворово (Харманлийско).
1501 хил. г. пр. н. е. |
Откриване на следи от човешка дейност в пещерата Козарника
В малката пещера Козарника (Белоградчишко) са открити най-древните останки от човешка дейност, датиращи отпреди около 1,5 милиона години. Те се свързват с т.нар. изправен човек, който се разселил от Африка в Европа през Балканския полуостров.
8 хил. г. пр. н. е. |
Оформяне на първите земеделски общества
В края на VII хил. пр.Хр. на територията между Долен Дунав и Северноегейския бряг първите земеделски общества са се оформили, което е резултат от развитието на местното население от епохата на мезолита.
6 хил. г. пр. н. е. |
Начало на каменномедната епоха
През V хил. пр.Хр. обществата, живеещи в днешните български земи, усвояват умението да добиват и преработват мед и свързаното с нея злато. Търговията с тези важни суровини заедно с продължаващото производство на сол създава условия за развитие на бляскава цивилизация.
6 хил. г. пр. н. е. |
Край на каменномедната епоха
Халколитната цивилизация е унищожена в резултат на нашествие от североизток в самия край на V хил. пр.Хр. Проучванията показват, че опустошението, на което тогава е подложена територията на юг от Долен Дунав, е мащабно.
5 хил. г. пр. н. е. |
Начало на бронзовата епоха
В нашите земи бронзът е въведен като материал за изработване на сечива и на оръжия в края на IV хил.пр.Хр. Това нововъведение води до повишаване на земеделската продукция и до нарастване на броя на отглежданите животни.
4 хил. г. пр. н. е. |
Откриване на миниатюрни мъниста от почти чисто злато при с. Дъбене
Откритите при с. Дъбене (Карловско) ок. 21 000 миниатюрни мъниста от почти чисто злато и златно-платинен кинжал свидетелстват, че във втората половина на III хил. пр.Хр. в района съществува високоразвита цивилизация.
21 век пр. н. е. |
Откриване на изящни златни накити от с. Изворово
От началото на II хил. пр.Хр. датират изящните златни накити от с. Изворово (Харманлийско). Вече е ясно, че и през бронзовата епоха по нашите земи е живяло общество с напреднало социално разслоение и изявен владетелско-жречески елит.
В българските земи са открити някои от най-впечатляващите следи от човешка дейност през праисторическата епоха. Броят на сензационните находки се увеличава всяка година, подчертавайки ключовата роля на тези земи и Балканския полуостров за развитието на европейската цивилизация.
Проучени са над 50 обекта от старокаменната епоха в България. Повечето от тях са разположени по брега на Дунав, в Предбалкана и Родопите. Най-древните останки са открити в пещера Козарника, където са открити и най-ранните доказателства за изобразяване на абстрактни идеи чрез символи. Следва сравнително кратка среднокаменна епоха, документирана в района на Побитите камъни.
Новокаменната епоха представлява преломен момент в човешката история, когато започва обработването на земята и отглеждането на животни. Нововъведението на керамичното производство и уседналият начин на живот отбелязват нов етап в културната история, известен като неолитна революция. Важни неолитни находки включват селищната могила при с. Караново и неолитния солодобивен комплекс при гр. Провадия.
За периода на халколита, обществата в българските земи усвояват умението за добив и преработка на мед и злато. Търговията с тези суровини и продължаващото производство на сол създава условия за развитието на бляскава цивилизация. Важни находки от този период включват Варненския некропол и плочките от Градешница и Караново.
Бронзът се въвежда като материал за изработване на сечива и оръжия в края на IV хилядолетие пр. Хр. Златните накити от с. Изворово и миниатюрните мъниста от с. Дъбене свидетелстват за високоразвита цивилизация в този период.
На зората на европейската история, българските земи играят водеща роля. Най-ранните следи от човека в Европа са открити в пещера Козарника и датират отпреди 1,5 милиона години. През неолита се развива най-старият солодобивен център в Европа. С откриването на металите започва разделяне на обществото на богати и бедни и поява на държавни организации.
