История

Булвест 2000

Избери урок:

01. Днешните български земи през праисторическата епоха 02. Древна Тракия. Одриско царство 03. Българските земи в границите на Римската и ранната Византийска империя (I-V век) 04. Общество и всекидневен живот на траките 05. Религиозни вярвания и културно наследство на древните траки 06. Културното наследство на елинската, римската и ранновизантийската цивилизация в днешните български земи 07. Славяни и българи във Великото преселение на народите 08. Създаване и политическо укрепване на Българското ханство 09. Възход на Българското ханство през първата половина на IX век 10. Покръстване на българите 11. Политическо могъщество на България при цар Симеон 12. Залезът на Първото българско царство 13. Общество и религия на славяни и българи 14. Културата на езическа България 15. Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина 16. "Златен век" на българската култура 17. Средновековна България възкръсва. Въстанието на Асен и Петър 18. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Цар Калоян (1197 - 1207) 19. Политическо могъщество на България при цар Иван Асен II (1218 - 1241) 20. България през втората половина на XIII век 21. България през XIV век и падането ѝ под османска власт 22. Опорите на властта в средновековна България 23. Стопанско развитие на средновековна България 24. Всекидневието на средновековния българин 25. Културата на Втората българска държава (XIII - XIV в.) 26. Българската църква и ересите през Средновековието 27. Османската политическа система и управлението на българските земи 28. Съпротива срещу османската власт през XV - XVII в. 29. Демографски промени в българските земи 30. Контакти и конфликти на различните социални, етнически и религиозни групи във всекидневието 31. Българската култура (XV - XVII в.) 32. Православието - опора на българите 33. Новото време и българите 34. Зараждане на национално самосъзнание на българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански 35. Новото българско училище 36. Движение за самостоятелна църква и учредяване на Българската екзархия 37. Начало на организирано националноосвободително движение 38. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875) 39. Априлско въстание (1876) 40. Руско-турската война от 1877 - 1878 г. и освобождението на България 41. Стопански промени през XVIII - XIX в. 42. Промени в българското общество през Възраждането. Демографски процеси 43. Българите в сферата на европейската цивилизация 44. Българската култура през Възраждането 45. Възникване на българския национален въпрос 46. Възстановяване на българската държавност и изграждане на Княжество България 47. Княз Александър I, конституционният въпрос и политическите партии 48. Политическо устройство на Източна Румелия 49. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита 50. Българската криза. Изборът на Фердинант I 51. Българите извън пределите на свободната държава 52. Модернизация на България в началото на XX в. 53. България при управлението на Фердинанд I. Обявяване на Независимостта 54. Войни за национално обединение (1912 - 1918) 55. България между двете световни войни. Левият политически радикализъм 56. Демокрацията, Деветнайсетомайският преврат и безпартийният режим 57. България в годините на Втората световна война 58. Развитие на българското стопанство след Освобождението. Модернизация на българското общество 59. Развитие на образованието след Освобождението. Българската култура 60. България в съветската сфера на влияние и промените в политическата система 61. Утвърждаване на тоталитарния режим в България 62. България и промените в Източния блок 63. България и Европа - "разведряването" и "застоят" 64. Крах на тоталитарния режим 65. Българското общество (1944 - 1989). Икономика, демографски промени и социална политика 66. Българската култура, наука и новите технологии през втората половина на XX в. Власт и интелигенция 67. Развитие на многопартийна политическа система 68. Политически промени и изграждане на институциите на демократичната държава 69. Пътят на България към НАТО и Европейския съюз 70. България в Европейския съюз 71. Преход към пазарна икономика 72. Демографски и миграционни процеси 73. Културата в условията на демокрацията 74. Хуманизъм, толерантност и свобода на движение на хора и идеи

03. Българските земи в границите на Римската и ранната Византийска империя (I-V век)

План-резюме на урока

  1. Българските земи са част от Римската империя за около пет века, с граници достигащи до Британия, Месопотамия, Германия и Сахара. 1.1. Столицата на империята е преместена от Рим в Константинопол по време на управлението на император Константин I.

  2. Римското завладяване и тракийската съпротива 2.1. Първият сблъсък между римските легиони и тракийските въоръжени сили е през 188 г. пр.Хр. в Югоизточна Тракия. 2.2. Тракийската съпротива продължава почти три столетия и става особено интензивна след унищожаването на македонската държава (168 г. пр.Хр.) и превръщането ѝ в римска провинция (148 г.пр.Хр.).

  3. Създаване на провинциите Мизия, Тракия и Долна Мизия 3.1. Завладените земи на север от Македония и по долното течение на р. Дунав са включени в новосъздадена ок. 15 г. сл.Хр. провинция Мизия. 3.2. След редица неуспешни антиримски въстания на южнотракийските племена, през 46 г. е създадена провинция Тракия.

  4. Развитие на тракийските провинции през I - III в. 4.1. Изградена е гъста мрежа от пътища, осигуряващи бързи съобщения и транспорт. 4.2. През 212 г. император Каракала обявява за римски граждани всички свободни жители на Империята. 4.3. В средата на III в. различни отвъддунавски племена започват нападения на юг от долното течение на р. Дунав.

  5. Днешните български земи в периода IV - V в. 5.1. В края на III в. император Диоклециан предприема мащабни реформи, за да спре анархията и да укрепи държавата. 5.2. През 330 г. Константин I пренася столицата от Рим в Бизантион, който е преименуван на Константинопол. 5.3. През 395 г. Империята окончателно е разделена на две части, на които историята отрежда различна съдба. 5.4. През 443 г. хуните успяват да превземат Сердика и Найсус (дн. гр. Ниш).

  6. След три века войни, българските земи са завладени от Рим, включени в римските провинции и претърпяват значителни промени под влиянието на римската урбанизация.

Урокът в дати

188 г. пр. н. е. | Първи сблъсък между римските легиони и тракийските въоръжени сили
Първият директен сблъсък между римските легиони и тракийските въоръжени сили е през 188 г. пр.Хр. в Югоизточна Тракия. Там четири тракийски племена успяват да се обединят срещу победоносната армия на Римската република и да ѝ нанесат сериозен удар.

168 г. пр. н. е. | Унищожаването на македонската държава
Противопоставянето става особено интензивно след унищожаването на македонската държава (168 г. пр.Хр.) и превръщането ѝ римска провинция (148 г.пр.Хр.), използвана от римските военачалници като удобна база за завоевателни походи в Тракия.

15 г. | Създаване на провинция Мизия
Завладените земи на север от Македония и по долното течение на р. Дунав са включени в новосъздадена ок. 15 г. сл.Хр. провинция Мизия.

46 г. | Създаване на провинция Тракия
След редица неуспешни антиримски въстания на южнотракийските племена, насочени и срещу управляващите в римски интерес тракийски царе, през 46 г. е създадена провинция Тракия.

107 г. | Създаване на провинция Дакия
Император Траян (98-117), след като създава провинция Дакия (107 г.), основава многобройни нови градове или дава градски статут на стари селища.

212 г. | Обявяване за римски граждани всички свободни жители на Империята
През 212 г. император Каракала обявява за римски граждани всички свободни жители на Империята.

330 г. | Преместване на столицата от Рим в Константинопол
През 330 г. Константин I пренася столицата от Рим в Бизантион, който е преименуван на Константинопол.

395 г. | Окончателно разделяне на Римската империя на две части
През 395 г. Империята окончателно е разделена на две части, на които историята отрежда различна съдба.

443 г. | Хуните превземат Сердика и Найсус
През 443 г. хуните успяват да превземат Сердика и Найсус (дн. гр. Ниш).

476 г. | Краят на Западната Римска империя
Въпреки редицата военни неуспехи Източната империя оцелява благодарение на далновидните решения на властта в Константинопол, докато Западната загива през 476 г.

Резюме

Римското завладяване и тракийската съпротива

Първият сблъсък между римските легиони и тракийските военни сили се случва през 188 г. пр.Хр. в Югоизточна Тракия. Тракийските племена успяват да се обединят срещу Римската армия и да ѝ нанесат сериозен удар. Въпреки това, траките не успяват да останат обединени и Рим постепенно завладява все повече територии в Тракия, превръщайки някои тракийски владетели в свои съюзници.

Създаване на провинциите Мизия, Тракия и Долна Мизия

Около 15 г.сл.Хр. Рим създава нова провинция - Мизия, която включва земите на север от Македония и по долното течение на река Дунав. По-късно Мизия се разделя на Горна и Долна Мизия. През 46 г.сл.Хр. след редица неуспешни въстания, Рим създава и провинция Тракия.

Развитие на тракийските провинции през I - III в.

Включването на тракийските земи в Римската империя довежда до значителни промени. Изградена е мрежа от пътища, а император Траян създава провинция Дакия и основава множество градове. През 212 г. император Каракала обявява за римски граждани всички свободни жители на империята.

Днешните български земи в периода IV - V в.

В края на III в. император Диоклециан предприема реформи, обединява Долна Мизия и Тракия в диоцез Тракия и разделя Империята на Западна и Източна. През 330 г. Константин I пренася столицата от Рим в Константинопол. Въпреки усилията на Империята, тя не успява да спре нашествията на готите и хуните. През 395 г. Империята се разделя окончателно на две части.

Заключение

След тривековни кръвопролитни войни, днешните български земи са завладени от Рим и са включени в няколко римски провинции. Изградена е ефективна пътна система и се развива градска мрежа. Въпреки кризата през III век, държавата успява да се стабилизира благодарение на реформите на император Диоклециан. Новата столица Константинопол дава мощен тласък за разцвет на региона през IV век, но през V век той отново става арена на непрекъснати нашествия.