Княз Борис I приема християнството поради няколко важни причини: 1. Международен престиж: Князът искал да повиши международния авторитет на България, която в средата на IX век е една от малкото езически държави в Европа и се гледа с подозрение от християнските владетели. 2. Вътрешно обединение: Борис се надявал, че християнството ще заличи различията между славяните и българите. 3. Укрепване на властта: Църквата можела да заздрави властта на княза. Новата религия съдейства за утвърждаването на България като политически и културен фактор в средновековна Европа по няколко начина: 1. Равенство: С приемането на християнството, България вече не е изолирана езическа държава. Тя става част от християнския свят и преговаря на равни начала с останалите християнски владетели. 2. Културен разцвет: Християнството носи със себе си нова култура – писменост, образование, архитектура, църковно изкуство. Това води до културен подем в България. 3. Народностно самосъзнание: Общата религия укрепва българската народност. 4. Утвърждаване на княжеската власт: Автокефалната църква дава на княза повече власт и независимост.
Централизация и укрепване на България през първата половина на IX век.
Приемане на християнството от хан Борис I (852 - 889) с цел укрепване на България като международен фактор.
България между Рим и Константинопол: дипломатически маневри на хан Борис за укрепване на българската църква.
Роля на християнството в формирането на българската народност в Мизия, Тракия и Македония:
Опит за езическа реакция в Преслав:
852 г. |
Начало на управлението на хан Борис I
Хан Борис I започва своето управление на България. Първите десет години преминават в неуспешни войни с франки, сърби и византийци.
864 г. |
Приемане на християнството от хан Борис I
Борис приема християнската религия, заедно със своето семейство и най-приближените си боляри. Преименува се на Михаил и започва да се титулува княз.
865 г. |
Болярският бунт срещу християнизацията
Боляри от 10-те комитата на държавата вдигат бунт срещу княз Борис. Според изворите недоволството идва от средите на българската аристокрация.
866 г. |
Сближаване с Римската църква
Княз Борис изненадващо за Византия търси сближаване с Римската църква. Специално българско пратеничество връчва на папа Николай I в Рим послание от 115 въпроса относно начина на живот според християнската вяра.
870 г. |
Българската църква е провъзгласена за автокефална
През 870 г. в Константинопол заседава Осмият Вселенски събор. На неговото заключително заседание въпреки съпротивата на папските пратеници българската църква е провъзгласена за автокефална архиепископия.
889 г. |
Княз Борис се оттегля в манастир
Княз Борис I Михаил се оттегля в манастир и предава управлението на най-големия си син Владимир.
893 г. |
Княз Борис отстранява от престола сина си Владимир
През 893 г. княз Борис отстранява от трона най-големия си син Владимир, който иска да възстанови езичеството. За княз определя третия си син Симеон.
През първата половина на IX век, България постига централизация и териториално укрепване. Тя се трансформира в мощна държава, която е пряк конкурент на Византия и Франкската империя. За по-нататъшното ѝ утвърждаване като политически и културен фактор в Средновековна Европа, обаче, изключителна роля играе приемането на християнството, постигнато от хан Борис I (852 - 889).
Първите десет години от управлението на хан Борис са белязани от няколко неуспешни войни с франки, сърби и византийци, което подкопава авторитета на България в Европа. В тази трудна ситуация, Борис взима съдбоносното решение да покръсти себе си и своя народ. Предполага се, че той е споделял вярата на сестра си, която приема Свето кръщение по време на пленничеството си в Константинопол. Освен личните мотиви, вероятно и държавнически съображения са тласнали Борис към решението да наложи християнството в страната. Чрез покръстването, той се стреми да повиши международния престиж на България.
През 864 г., Борис приема християнството заедно със своето семейство и най-близките си боляри. Преименува се на Михаил и започва да се титулува княз. В страната пристигат гръцки духовници, които започват масово да покръстват населението. Българите са принудени да забравят старите езически обреди и да приемат преклонение пред християнския кръст и иконите.
През 865 г., боляри от 10-те комитата на държавата вдигат бунт срещу княз Борис. Част от тях въстават, защото не желаят да променят своята вяра и обичаи и да живеят според „християнския закон". Въпреки това, Борис успява да потуши бунта и сурово наказва неговите подбудители.
След покръстването, княз Борис полага големи усилия да осигури самостоятелно развитие на българската църква. През 866 г., той изненадващо се обръща към Римската църква, търсейки сближаване. Въпреки това, Византия успява да спечели княза на своя страна, след като папа Адриан II отхвърля без сериозни основания предложените от княз Борис две кандидатури за глава на българската църква.
През 870 г., на Осмия Вселенски събор в Константинопол, българската църква е провъзгласена за автокефална архиепископия. Тя остава в канонична зависимост от Константинополската патриаршия, но князът получава правото да посочва и одобрява кандидатурата на българския архиепископ.
През 889 г., хан Борис се оттегля в манастир и предава управлението на най-големия си син Владимир. Владимир, роден и възпитан в езическо време, иска да върне в страната старата вяра. Това разгневява Борис, който през 893 г. напуска манастира и с верните си привърженици сваля Владимир от престола. За негов приемник князът посочва третия си син Симеон.