История

Булвест 2000

Избери урок:

01. Днешните български земи през праисторическата епоха 02. Древна Тракия. Одриско царство 03. Българските земи в границите на Римската и ранната Византийска империя (I-V век) 04. Общество и всекидневен живот на траките 05. Религиозни вярвания и културно наследство на древните траки 06. Културното наследство на елинската, римската и ранновизантийската цивилизация в днешните български земи 07. Славяни и българи във Великото преселение на народите 08. Създаване и политическо укрепване на Българското ханство 09. Възход на Българското ханство през първата половина на IX век 10. Покръстване на българите 11. Политическо могъщество на България при цар Симеон 12. Залезът на Първото българско царство 13. Общество и религия на славяни и българи 14. Културата на езическа България 15. Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина 16. "Златен век" на българската култура 17. Средновековна България възкръсва. Въстанието на Асен и Петър 18. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Цар Калоян (1197 - 1207) 19. Политическо могъщество на България при цар Иван Асен II (1218 - 1241) 20. България през втората половина на XIII век 21. България през XIV век и падането ѝ под османска власт 22. Опорите на властта в средновековна България 23. Стопанско развитие на средновековна България 24. Всекидневието на средновековния българин 25. Културата на Втората българска държава (XIII - XIV в.) 26. Българската църква и ересите през Средновековието 27. Османската политическа система и управлението на българските земи 28. Съпротива срещу османската власт през XV - XVII в. 29. Демографски промени в българските земи 30. Контакти и конфликти на различните социални, етнически и религиозни групи във всекидневието 31. Българската култура (XV - XVII в.) 32. Православието - опора на българите 33. Новото време и българите 34. Зараждане на национално самосъзнание на българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански 35. Новото българско училище 36. Движение за самостоятелна църква и учредяване на Българската екзархия 37. Начало на организирано националноосвободително движение 38. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875)

10. Покръстване на българите
(съставил) ЕМИЛ Е. ПОПОВ

План-резюме на урока

  1. Централизация и укрепване на България през първата половина на IX век.

  2. Приемане на християнството от хан Борис I (852 - 889) с цел укрепване на България като международен фактор.

    • Причини за покръстването:
      • неуспешни войни
      • укрепване на международния престиж на България
      • заличаване на верски и битови различия между славяни и българи.
    • Процес на приемане на християнството:
      • избор между Римската и Византийската църква
      • масово кръщаване на населението от гръцки духовници.
    • Бунт на боляри против християнизацията през 865 г., потушен от хан Борис.
  3. България между Рим и Константинопол: дипломатически маневри на хан Борис за укрепване на българската църква.

    • Отношения с Византия: провъзгласяване на българската църква за автокефална архиепископия на Осмият Вселенски събор в Константинопол през 870 г.
    • Отношения с Рим: неуспешни опити на папа Йоан VIII да върне България в лоното на Римската църква.
  4. Роля на християнството в формирането на българската народност в Мизия, Тракия и Македония:

    • общ език
    • духовна култура
    • народностно самосъзнание.
  5. Опит за езическа реакция в Преслав:

    • Владимир, първороден син на хан Борис, иска да върне старата вяра, но е свален от престола от своя баща през 893 г. и заменен със своя брат Симеон.

Урокът в дати

852 г. | Начало на управлението на хан Борис I
Хан Борис I започва своето управление на България. Първите десет години преминават в неуспешни войни с франки, сърби и византийци.

864 г. | Приемане на християнството от хан Борис I
Борис приема християнската религия, заедно със своето семейство и най-приближените си боляри. Преименува се на Михаил и започва да се титулува княз.

865 г. | Болярският бунт срещу християнизацията
Боляри от 10-те комитата на държавата вдигат бунт срещу княз Борис. Според изворите недоволството идва от средите на българската аристокрация.

866 г. | Сближаване с Римската църква
Княз Борис изненадващо за Византия търси сближаване с Римската църква. Специално българско пратеничество връчва на папа Николай I в Рим послание от 115 въпроса относно начина на живот според християнската вяра.

870 г. | Българската църква е провъзгласена за автокефална
През 870 г. в Константинопол заседава Осмият Вселенски събор. На неговото заключително заседание въпреки съпротивата на папските пратеници българската църква е провъзгласена за автокефална архиепископия.

889 г. | Княз Борис се оттегля в манастир
Княз Борис I Михаил се оттегля в манастир и предава управлението на най-големия си син Владимир.

893 г. | Княз Борис отстранява от престола сина си Владимир
През 893 г. княз Борис отстранява от трона най-големия си син Владимир, който иска да възстанови езичеството. За княз определя третия си син Симеон.

Резюме

Централизация и укрепване на България

През първата половина на IX век, България постига централизация и териториално укрепване. Тя се трансформира в мощна държава, която е пряк конкурент на Византия и Франкската империя. За по-нататъшното ѝ утвърждаване като политически и културен фактор в Средновековна Европа, обаче, изключителна роля играе приемането на християнството, постигнато от хан Борис I (852 - 889).

Причини за покръстването

Първите десет години от управлението на хан Борис са белязани от няколко неуспешни войни с франки, сърби и византийци, което подкопава авторитета на България в Европа. В тази трудна ситуация, Борис взима съдбоносното решение да покръсти себе си и своя народ. Предполага се, че той е споделял вярата на сестра си, която приема Свето кръщение по време на пленничеството си в Константинопол. Освен личните мотиви, вероятно и държавнически съображения са тласнали Борис към решението да наложи християнството в страната. Чрез покръстването, той се стреми да повиши международния престиж на България.

Приемане на християнството

През 864 г., Борис приема християнството заедно със своето семейство и най-близките си боляри. Преименува се на Михаил и започва да се титулува княз. В страната пристигат гръцки духовници, които започват масово да покръстват населението. Българите са принудени да забравят старите езически обреди и да приемат преклонение пред християнския кръст и иконите.

Бунт срещу християнизацията

През 865 г., боляри от 10-те комитата на държавата вдигат бунт срещу княз Борис. Част от тях въстават, защото не желаят да променят своята вяра и обичаи и да живеят според „християнския закон". Въпреки това, Борис успява да потуши бунта и сурово наказва неговите подбудители.

България между Рим и Константинопол

След покръстването, княз Борис полага големи усилия да осигури самостоятелно развитие на българската църква. През 866 г., той изненадващо се обръща към Римската църква, търсейки сближаване. Въпреки това, Византия успява да спечели княза на своя страна, след като папа Адриан II отхвърля без сериозни основания предложените от княз Борис две кандидатури за глава на българската църква.

Решаване на българския църковен въпрос

През 870 г., на Осмия Вселенски събор в Константинопол, българската църква е провъзгласена за автокефална архиепископия. Тя остава в канонична зависимост от Константинополската патриаршия, но князът получава правото да посочва и одобрява кандидатурата на българския архиепископ.

Опит за езическа реакция в Преслав

През 889 г., хан Борис се оттегля в манастир и предава управлението на най-големия си син Владимир. Владимир, роден и възпитан в езическо време, иска да върне в страната старата вяра. Това разгневява Борис, който през 893 г. напуска манастира и с верните си привърженици сваля Владимир от престола. За негов приемник князът посочва третия си син Симеон.