История

Булвест 2000

Избери урок:

1. Днешните български земи през праисторическата епоха 1. Приложете знанията си 1. Упражнение със задачи 2. Древна Тракия. Одриско царство 2. Приложете знанията си 3. Българските земи в границите на Римската и ранната Византийска империя (I-V век) 3. Приложете знанията си 4. Общество и всекидневен живот на траките 4. Приложете знанията си 5. Религиозни вярвания и културно наследство на древните траки 5. Приложете знанията си 6. Културното наследство на елинската, римската и ранновизантийската цивилизация в днешните български земи 6. Приложете знанията си 6. Упражнение със задачи 6. Избройте, опишете, анализирайте, дискутирайте 6. Характеризирайте, опишете, съставете 6. Опишете, идентифицирайте, представете 6. Самоконтрол 7. Славяни и българи във Великото преселение на народите 7. Приложете знанията си 8. Създаване и политическо укрепване на Българското ханство 8. Приложете знанията си 9. Възход на Българското ханство през първата половина на IX век 9. Приложете знанията си 10. Покръстване на българите 10. Приложете знанията си 10. Урок упражнение 11. Политическо могъщество на България при цар Симеон 11. Приложете знанията си 12. Залезът на Първото българско царство 12. Приложете знанията си 13. Общество и религия на славяни и българи 13. Приложете знанията си 14. Културата на езическа България 14. Приложете знанията си 15. Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина 15. Приложете знанията си 16. "Златен век" на българската култура 16. Приложете знанията си 16. Упражнение със задачи 16. Определете, попълнете, анализирайте 16. Характеризирайте, съставете, опишете 16. Дайте примери, характеризирайте 17. Средновековна България възкръсва. Въстанието на Асен и Петър 17. Приложете знанията си 18. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Цар Калоян (1197 - 1207) 18. Приложете знанията си 19. Политическо могъщество на България при цар Иван Асен II (1218 - 1241) 19. Приложете знанията си 20. България през втората половина на XIII век 20. Приложете знанията си 20. Урок за практически дейности 21. България през XIV век и падането ѝ под османска власт 21. Приложете знанията си 22. Опорите на властта в средновековна България 22. Приложете знанията си 23. Стопанско развитие на средновековна България 23. Приложете знанията си 24. Всекидневието на средновековния българин 24. Приложете знанията си 25. Културата на Втората българска държава (XIII - XIV в.) 25. Приложете знанията си 25. Урок за практически дейности 26. Българската църква и ересите през Средновековието 26. Приложете знанията си 26. Оценете, представете, дискутирайте 26. Потърсете, представете, опишете 26. Дайте примери, характеризирайте, проследете 26. Дайте примери, оценете, дискутирайте 26. Самоконтрол 27. Османската политическа система и управлението на българските земи 27. Приложете знанията си 28. Съпротива срещу османската власт през XV - XVII в. 28. Приложете знанията си 28. Урок за практически дейности 29. Демографски промени в българските земи 29. Приложете знанията си 30. Контакти и конфликти на различните социални, етнически и религиозни групи във всекидневието 30. Приложете знанията си 30. Урок упражнение 31. Българската култура (XV - XVII в.) 31. Приложете знанията си 32. Православието - опора на българите 32. Приложете знанията си 32. Опишете, определете, характеризирайте 32. Проследете, представете, дайте примери, напишете 32. Оценете, дайте примери, потърсете 32. Обяснете, потърсете, дайте примери, характеризирайте 32. Приложете 33. Новото време и българите 33. Приложете знанията си 34. Зараждане на национално самосъзнание на българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански 34. Приложете знанията си 35. Новото българско училище 35. Приложете знанията си 35. Урок упражнение 36. Движение за самостоятелна църква и учредяване на Българската екзархия 36. Приложете знанията си 37. Начало на организирано националноосвободително движение 37. Приложете знанията си 38. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875) 38. Приложете знанията си 39. Априлско въстание (1876) 39. Приложете знанията си 40. Руско-турската война от 1877 - 1878 г. и освобождението на България 40. Приложете знанията си 41. Стопански промени през XVIII - XIX в. 41. Приложете знанията си 42. Промени в българското общество през Възраждането. Демографски процеси 42. Приложете знанията си 43. Българите в сферата на европейската цивилизация 43. Приложете знанията си 44. Българската култура през Възраждането 44. Приложете знанията си 44. Урок за практически дейности 44. Обяснете, представете, систематизирайте, оценете 44. Формулирайте, опишете, обяснете 44. Дайте примери, характеризирайте, оценете 44. Самоконтрол 45. Възникване на българския национален въпрос 45. Приложете знанията си 46. Възстановяване на българската държавност и изграждане на Княжество България 46. Приложете знанията си 47. Княз Александър I, конституционният въпрос и политическите партии 47. Приложете знанията си 47. Урок упражнение 48. Политическо устройство на Източна Румелия 48. Приложете знанията си 49. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита 49. Приложете знанията си 50. Българската криза. Изборът на Фердинант I 50. Приложете знанията си 51. Българите извън пределите на свободната държава 52. Модернизация на България в началото на XX в. 53. България при управлението на Фердинанд I. Обявяване на Независимостта 54. Войни за национално обединение (1912 - 1918) 55. България между двете световни войни. Левият политически радикализъм 56. Демокрацията, Деветнайсетомайският преврат и безпартийният режим 57. България в годините на Втората световна война 58. Развитие на българското стопанство след Освобождението. Модернизация на българското общество 59. Развитие на образованието след Освобождението. Българската култура 60. България в съветската сфера на влияние и промените в политическата система 61. Утвърждаване на тоталитарния режим в България 62. България и промените в Източния блок 63. България и Европа - "разведряването" и "застоят" 64. Крах на тоталитарния режим 65. Българското общество (1944 - 1989). Икономика, демографски промени и социална политика 66. Българската култура, наука и новите технологии през втората половина на XX в. Власт и интелигенция 67. Развитие на многопартийна политическа система 68. Политически промени и изграждане на институциите на демократичната държава 69. Пътят на България към НАТО и Европейския съюз 70. България в Европейския съюз 71. Преход към пазарна икономика 72. Демографски и миграционни процеси 73. Културата в условията на демокрацията 74. Хуманизъм, толерантност и свобода на движение на хора и идеи

10. Покръстване на българите

Отговори на въпроси от урока:

Княз Борис е приел християнството, за да повиши престижа на България, да я обедини и да си укрепи властта. Християнството е направило България част от християнския свят и е спомогнало за нейния културен подем и укрепване на народността.
Княз Борис е приел християнството главно за да повиши международния престиж на България, да обедини славяни и българи и да заздрави властта си. Новата вяра е дала възможност България да преговаря с останалите християнски владетели на равни начала. Християнството е донесло и нова култура: писменост, църковно изкуство, архитектура и е укрепило българската народност.

Княз Борис I приема християнството поради няколко важни причини: 1. Международен престиж: Князът искал да повиши международния авторитет на България, която в средата на IX век е една от малкото езически държави в Европа и се гледа с подозрение от християнските владетели. 2. Вътрешно обединение: Борис се надявал, че християнството ще заличи различията между славяните и българите. 3. Укрепване на властта: Църквата можела да заздрави властта на княза. Новата религия съдейства за утвърждаването на България като политически и културен фактор в средновековна Европа по няколко начина: 1. Равенство: С приемането на християнството, България вече не е изолирана езическа държава. Тя става част от християнския свят и преговаря на равни начала с останалите християнски владетели. 2. Културен разцвет: Християнството носи със себе си нова култура – писменост, образование, архитектура, църковно изкуство. Това води до културен подем в България. 3. Народностно самосъзнание: Общата религия укрепва българската народност. 4. Утвърждаване на княжеската власт: Автокефалната църква дава на княза повече власт и независимост.

План-резюме на урока

  1. Централизация и укрепване на България през първата половина на IX век.

  2. Приемане на християнството от хан Борис I (852 - 889) с цел укрепване на България като международен фактор.

    • Причини за покръстването:
      • неуспешни войни
      • укрепване на международния престиж на България
      • заличаване на верски и битови различия между славяни и българи.
    • Процес на приемане на християнството:
      • избор между Римската и Византийската църква
      • масово кръщаване на населението от гръцки духовници.
    • Бунт на боляри против християнизацията през 865 г., потушен от хан Борис.
  3. България между Рим и Константинопол: дипломатически маневри на хан Борис за укрепване на българската църква.

    • Отношения с Византия: провъзгласяване на българската църква за автокефална архиепископия на Осмият Вселенски събор в Константинопол през 870 г.
    • Отношения с Рим: неуспешни опити на папа Йоан VIII да върне България в лоното на Римската църква.
  4. Роля на християнството в формирането на българската народност в Мизия, Тракия и Македония:

    • общ език
    • духовна култура
    • народностно самосъзнание.
  5. Опит за езическа реакция в Преслав:

    • Владимир, първороден син на хан Борис, иска да върне старата вяра, но е свален от престола от своя баща през 893 г. и заменен със своя брат Симеон.

Урокът в дати

852 г. | Начало на управлението на хан Борис I
Хан Борис I започва своето управление на България. Първите десет години преминават в неуспешни войни с франки, сърби и византийци.

864 г. | Приемане на християнството от хан Борис I
Борис приема християнската религия, заедно със своето семейство и най-приближените си боляри. Преименува се на Михаил и започва да се титулува княз.

865 г. | Болярският бунт срещу християнизацията
Боляри от 10-те комитата на държавата вдигат бунт срещу княз Борис. Според изворите недоволството идва от средите на българската аристокрация.

866 г. | Сближаване с Римската църква
Княз Борис изненадващо за Византия търси сближаване с Римската църква. Специално българско пратеничество връчва на папа Николай I в Рим послание от 115 въпроса относно начина на живот според християнската вяра.

870 г. | Българската църква е провъзгласена за автокефална
През 870 г. в Константинопол заседава Осмият Вселенски събор. На неговото заключително заседание въпреки съпротивата на папските пратеници българската църква е провъзгласена за автокефална архиепископия.

889 г. | Княз Борис се оттегля в манастир
Княз Борис I Михаил се оттегля в манастир и предава управлението на най-големия си син Владимир.

893 г. | Княз Борис отстранява от престола сина си Владимир
През 893 г. княз Борис отстранява от трона най-големия си син Владимир, който иска да възстанови езичеството. За княз определя третия си син Симеон.

Резюме

Централизация и укрепване на България

През първата половина на IX век, България постига централизация и териториално укрепване. Тя се трансформира в мощна държава, която е пряк конкурент на Византия и Франкската империя. За по-нататъшното ѝ утвърждаване като политически и културен фактор в Средновековна Европа, обаче, изключителна роля играе приемането на християнството, постигнато от хан Борис I (852 - 889).

Причини за покръстването

Първите десет години от управлението на хан Борис са белязани от няколко неуспешни войни с франки, сърби и византийци, което подкопава авторитета на България в Европа. В тази трудна ситуация, Борис взима съдбоносното решение да покръсти себе си и своя народ. Предполага се, че той е споделял вярата на сестра си, която приема Свето кръщение по време на пленничеството си в Константинопол. Освен личните мотиви, вероятно и държавнически съображения са тласнали Борис към решението да наложи християнството в страната. Чрез покръстването, той се стреми да повиши международния престиж на България.

Приемане на християнството

През 864 г., Борис приема християнството заедно със своето семейство и най-близките си боляри. Преименува се на Михаил и започва да се титулува княз. В страната пристигат гръцки духовници, които започват масово да покръстват населението. Българите са принудени да забравят старите езически обреди и да приемат преклонение пред християнския кръст и иконите.

Бунт срещу християнизацията

През 865 г., боляри от 10-те комитата на държавата вдигат бунт срещу княз Борис. Част от тях въстават, защото не желаят да променят своята вяра и обичаи и да живеят според „християнския закон". Въпреки това, Борис успява да потуши бунта и сурово наказва неговите подбудители.

България между Рим и Константинопол

След покръстването, княз Борис полага големи усилия да осигури самостоятелно развитие на българската църква. През 866 г., той изненадващо се обръща към Римската църква, търсейки сближаване. Въпреки това, Византия успява да спечели княза на своя страна, след като папа Адриан II отхвърля без сериозни основания предложените от княз Борис две кандидатури за глава на българската църква.

Решаване на българския църковен въпрос

През 870 г., на Осмия Вселенски събор в Константинопол, българската църква е провъзгласена за автокефална архиепископия. Тя остава в канонична зависимост от Константинополската патриаршия, но князът получава правото да посочва и одобрява кандидатурата на българския архиепископ.

Опит за езическа реакция в Преслав

През 889 г., хан Борис се оттегля в манастир и предава управлението на най-големия си син Владимир. Владимир, роден и възпитан в езическо време, иска да върне в страната старата вяра. Това разгневява Борис, който през 893 г. напуска манастира и с верните си привърженици сваля Владимир от престола. За негов приемник князът посочва третия си син Симеон.

Надвий
домашното
с хиляди решения, материали и резюмета:

Математика

47311 решени задачи
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас
4 клас

Литература

773 материали
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас
4 клас