История

Булвест 2000

Избери урок:

01. Днешните български земи през праисторическата епоха 02. Древна Тракия. Одриско царство 03. Българските земи в границите на Римската и ранната Византийска империя (I-V век) 04. Общество и всекидневен живот на траките 05. Религиозни вярвания и културно наследство на древните траки 06. Културното наследство на елинската, римската и ранновизантийската цивилизация в днешните български земи 07. Славяни и българи във Великото преселение на народите 08. Създаване и политическо укрепване на Българското ханство 09. Възход на Българското ханство през първата половина на IX век 10. Покръстване на българите 11. Политическо могъщество на България при цар Симеон 12. Залезът на Първото българско царство 13. Общество и религия на славяни и българи 14. Културата на езическа България 15. Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина 16. "Златен век" на българската култура 17. Средновековна България възкръсва. Въстанието на Асен и Петър 18. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Цар Калоян (1197 - 1207) 19. Политическо могъщество на България при цар Иван Асен II (1218 - 1241) 20. България през втората половина на XIII век 21. България през XIV век и падането ѝ под османска власт 22. Опорите на властта в средновековна България 23. Стопанско развитие на средновековна България 24. Всекидневието на средновековния българин 25. Културата на Втората българска държава (XIII - XIV в.) 26. Българската църква и ересите през Средновековието 27. Османската политическа система и управлението на българските земи 28. Съпротива срещу османската власт през XV - XVII в. 29. Демографски промени в българските земи 30. Контакти и конфликти на различните социални, етнически и религиозни групи във всекидневието 31. Българската култура (XV - XVII в.) 32. Православието - опора на българите 33. Новото време и българите 34. Зараждане на национално самосъзнание на българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански 35. Новото българско училище 36. Движение за самостоятелна църква и учредяване на Българската екзархия 37. Начало на организирано националноосвободително движение 38. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875)

11. Политическо могъщество на България при цар Симеон
(съставил) ЕМИЛ Е. ПОПОВ

План-резюме на урока

  1. Възкачване на Симеон на престола (893 г.)

    • Става по време на всенароден събор, който обявява старобългарския език за официален в богослуженията и премества столицата от Плиска в Преслав.
    • На 27 години, Симеон се отличава със способности на даровит пълководец и културен деятел.
  2. Край на „дълбокия мир" с Византия (894 г.)

    • Император Лъв VI премества търговското тържище на българите от Цариград в Солун, което довежда до конфликт.
    • Симеон побеждава византийската армия в Тракия, въпреки подкрепата, която Византия получава от маджарите.
    • Князът сключва примирие с Византия след като печенегите нанасят поражение на маджарите.
  3. Конфликт с Византия (904 г.)

    • Солун е превзет от арабите, а Симеон се опитва да завладее града.
    • Император Лъв VI предприема дипломатически усилия да осуети плановете на Симеон, но е принуден да направи териториални отстъпки.
  4. Борбата на Симеон за царска титла и възходът на Византийската империя

    • След смъртта на Лъв VI, Симеон се опитва да се намеси във византийските дела чрез годеж между дъщеря си и малолетния император.
    • Симеон се удостоява царска титла след среща с патриарх Николай Мистик.
    • Война между българи и византийци край Ахелой води до победа за българите. Симеон започва да се назовава за „цар на българи и ромеи".
  5. Мечтата за Константинопол и смъртта на Симеон

    • Българския владетел провежда походи във Византийска територия, но не успява да завладее Константинопол.
    • Симеон умира на 27 май 927 г., без да успее да осъществи копнежа си да завладее Константинопол.
  6. Наследството на Симеон

    • Симеон е запомнен със своите военни успехи и с активната си книжовна дейност.
    • Някои историци го наричат "Карл Велики за България", но признават, че политическият максимализъм, който той проявява, подлага на изпитание българския народ.

Урокът в дати

893 г. | Симеон се възкачва на престола
Възкачването на Симеон на престола през 893 г. става по време на всенароден събор, който взима две много важни решения. Старобългарският език е обявен за официален в богослужението, а столицата на държавата се премества от Плиска в Преслав.

894 г. | Край на „дълбокия мир" с Византия
През 894 г. император Лъв VI предприема враждебен спрямо българските търговци ход, като нарежда тяхното тържище да се премести от Цариград в Солун. Българите се появяват изненадващо в Тракия и разбиват изпратената срещу тях армия.

896 г. | Битка при Булгарофигон
Решителното сражение между българи и византийци става през 896 г. при селището Булгарофигон, където войската на Лъв VI е напълно разбита. Скоро след това е сключено примирие, по силата на което тържището на българите е върнато в Константинопол, а Византия се задължава да плаща ежегоден данък на България.

904 г. | Превземане на Солун от арабите
През 904 г. в империята настъпват събития, които дават повод на Симеон да наруши примирието. Град Солун е нападнат и превзет от арабите. Значителна част от населението е избито или отведено в робство.

913 г. | Симеон в борба за царската титла
След смъртта на император Лъв VI на трона застава малолетният му син Константин VII, който управлява с помощта на настойници. Промяната дава надежди на княз Симеон да се намеси в делата на империята. През 913 г. под предлог, че Византия отказва да плаща ежегодния данък, той предприема демонстративен поход до стените на Константинопол.

20 август 917 г. | Битка при Ахелой
На 20 август 917 г. българи и византийци се срещат в решително сражение край Ахелой. С умел тактически ход Симеон увлича противника в преследване и след това му нанася катастрофално поражение. Близо 60 000 войни от византийската армия оставят костите си на бойното поле.

922 г. | Опит за създаване на български флот
През 922 г. Симеон прави опит да привлече за съюзник арабския флот, но по една случайност този замисъл остава неосъществен. На връщане от египетския арабски халифат българските пратеници са заловени на византийска територия и хвърлени в затвора.

923 г. | Среща между Симеон и Роман Лакапин
По същото време патриарх Николай Мистик изпраща няколко писма до българския владетел, в които го умолява да прекрати войната. Не помага особено и срещата между Симеон и Роман Лакапин, която се провежда през 923 г. под стените на Константинопол.

924 г. | Симеон завладява земите на сърбите
На следващата година българският владетел завладява земите на сърбите, които често действат като съюзник на Византия.

27 май 927 г. | Смъртта на цар Симеон
На 27 май 927 г. внезапно умира Симеон, без да осъществи своята заветна мечта - покоряването на Константинопол.

Резюме

Личността на Симеон

Симеон се възкачва на българския престол през 893 година, по време на всенароден събор, който взима две ключови решения - старобългарският език става официален в богослуженията и столицата на държавата се премества от Плиска в Преслав. Симеон е впечатляващ владетел - съчетава качествата на даровит пълководец и културно издигнат ценител и покровител на духовния живот в България. Той получава високо образование в Магнаурската школа във Византия, където се запознава с богословието и постиженията на античната цивилизация, като владее перфектно гръцкия език.

Край на „дълбокия мир" с Византия

През 894 г., император Лъв VI предприема враждебни действия спрямо българските търговци, премествайки правото им да търгуват от Константинопол в Солун, което довежда до българска военна намеса в Тракия. В резултат на тази конфронтация, Симеон успява да привлече печенегите като съюзници и да отстрани маджарската заплаха от север. През 896 г., в сражението при Булгарофигон, българската армия напълно разбива византийските войски.

Княз Симеон в борба за царската титла

След смъртта на Лъв VI, княз Симеон вижда възможност да се намеси в делата на Византийската империя. През 913 г., той предприема демонстративен поход до Константинопол, където получава царска титла, сгодявайки дъщеря си за малолетния император. Въпреки договорките, година по-късно Византия нарушава споразуменията, което довежда до сражението при Ахелой през 917 г., в което българската армия побеждава.

Мечтата за Константинопол

През последните години от управлението си, цар Симеон продължава да води войни с Византия, насочвайки походите си дълбоко в нейната територия. Той води неуспешна война с Хърватското кралство и преговаря с папа Йоан X за признаване на царската си титла. Симеон умира през 927 г., без да успее да завладее Константинопол.

Цар Симеон е сложна и противоречива личност. Той е запомнен със своите военни постижения, но и със своята активна книжовна дейност. Въпреки грижите, които полага за българската църква, тя не го канонизира за светец, вероятно заради кръвопролитията по време на управлението му.