История
Славяните са водели уседнал начин на живот, подобно на древните траки. Основният им поминък е земеделието – отглеждали са различни култури. Развивали са и животновъдство, като са отглеждали домашни животни. Селищата са били разположени предимно край реки и езера. Обществото им е било организирано в родови общини, всяка оглавявана от старейшина. Няколко родови общини са образували племе, управлявано от племенен вожд, наричан княз. Князът не е имал абсолютна власт. Важни решения са се вземали от общото събрание на племето, наречено вече, в което са участвали всички мъже воини. Византийският писател Прокопий Кесарийски описва славянското управление като "демократично", докато друг негов съвременник го нарича "анархия". Князът е разчитал на съвета на старейшините. От IV в. се появява и привилегирована славянска аристокрация. Обичаят 1/6 от плячката да се дава на племенния вожд е довел до засилване на неравенството в племето и поява на привилегирован елит.
0 г. |
Религиозни вярвания на българите
Важна роля в живота на българите играе обособено шаманско съсловие, в чиито ръце е съсредоточен религиозният култ. Неговите представители следят за стриктното спазване на бащината вяра. За разлика от славяните българите изграждат храмове за своя култ, наречени капища.
5 век |
Привилегировано положение на славянската аристокрация
Първите сведения за привилегировано положение на славянската аристокрация спрямо останалите членове на племето са от IV в. По времето на Великото преселение на народите сред славяните се утвърждава и обичаят 1/6 от придобитата плячка да остава в ръцете на племенния вожд.
6 век |
Първите по-подробни известия за живота на славяните
От края на V и началото на VI в. в историческите извори се срещат и първите по-подробни известия за живота на славяните. Славяните спадат към групата на племената, които водят уседнал начин на живот. Основната обществена единица при славяните е родовата община, оглавявана от старейшина.
7 век |
Начин на живот на българите
Битът и религиозните вярвания на древните българи се отличават съществено от тези на славяните. Византийските автори ги причисляват към племената, водещи номадски начин на живот. След заселването си в земите на север от Кавказ българите постепенно преминават към уседнал начин на живот.
7 век |
Власт на хана при българите
Основната обществена единица при древните българи, както и при славяните е общината, чиито членове са свързани с кръвно родство. Няколко рода съставят племето, начело на което стои племенен вожд - хан. Властта на хана се превръща в неограничена и наследствена - нещо, което не е характерно за положението на славянските князе.
Славяните се появяват в историческите извори около края на V и началото на VI век. Те са племена, които водят земеделски, уседнал начин на живот. Селищата им са най-често разположени край реки и езера. Основната обществена единица при тях е родовата община, оглавявана от старейшина. Няколко родови общини образуват племето, което се управлява от племенен вожд, наречен княз. Неговата власт обаче е ограничена от общото събрание на племето - вече, в което влизат всички мъжки воини.
Първите сведения за привилегированото положение на славянската аристокрация датират от IV век. Това се дължи на обичая 1/6 от придобитата плячка да остава в ръцете на племенния вожд. Този обичай увеличава неравенството сред членовете на племето и води до появата на привилегирован елит, чиято роля в обществото непрекъснато расте.
Славяните са политеисти. Те обожествяват природните сили, от които зависи тяхното благополучие. На върха на техния богат пантеон се намира Перун - богът на мълнията. Славяните също така вярват в съществуването на свръхестествени същества, надарени с човешки образ. Те извършват различни ритуали и жертвоприношения, за да умилостивят боговете и да осигурят за себе си здраве и успех във войните.
Българите са племе, което води номадски начин на живот. Те преминават към уседнал начин на живот след като се заселват в земите на север от Кавказ. Основната обществена единица при тях също е общината, обаче властта на хана е неограничена и наследствена, което го отличава от славянските князе. Българското общество се отличава със силна централизация, изградена на основата на еднолична власт и здрава военна организация.
Важна роля в живота на българите играе шаманското съсловие. Те вярват в наличието на необикновена свръхестествена сила, която не представлява някакво определено божество. Тази сила може да обитава различни предмети или части от човешкото тяло и може да преминава от един предмет в друг или от човек на човек. Българите почитат и едно Върховно божество - Тангра. За да го умилостивят и получат подкрепата му, те принасят жертви, най-често различни домашни животни.
И двата племенни строя на българи и славяни имат свои специфики в начина на живот и религиозните вярвания. Славяните са земеделци, които водят уседнал начин на живот, докато българите са номади. Властта на славянските князе е ограничена от общото събрание на племето, докато властта на хана е неограничена и наследствена. Религиозните вярвания на славяните са политеистични, докато българите почитат едно Върховно божество - Тангра.
