История

Булвест 2000

Избери урок:

01. Днешните български земи през праисторическата епоха 02. Древна Тракия. Одриско царство 03. Българските земи в границите на Римската и ранната Византийска империя (I-V век) 04. Общество и всекидневен живот на траките 05. Религиозни вярвания и културно наследство на древните траки 06. Културното наследство на елинската, римската и ранновизантийската цивилизация в днешните български земи 07. Славяни и българи във Великото преселение на народите 08. Създаване и политическо укрепване на Българското ханство 09. Възход на Българското ханство през първата половина на IX век 10. Покръстване на българите 11. Политическо могъщество на България при цар Симеон 12. Залезът на Първото българско царство 13. Общество и религия на славяни и българи 14. Културата на езическа България 15. Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина 16. "Златен век" на българската култура 17. Средновековна България възкръсва. Въстанието на Асен и Петър 18. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Цар Калоян (1197 - 1207) 19. Политическо могъщество на България при цар Иван Асен II (1218 - 1241) 20. България през втората половина на XIII век 21. България през XIV век и падането ѝ под османска власт 22. Опорите на властта в средновековна България 23. Стопанско развитие на средновековна България 24. Всекидневието на средновековния българин 25. Културата на Втората българска държава (XIII - XIV в.) 26. Българската църква и ересите през Средновековието 27. Османската политическа система и управлението на българските земи 28. Съпротива срещу османската власт през XV - XVII в. 29. Демографски промени в българските земи 30. Контакти и конфликти на различните социални, етнически и религиозни групи във всекидневието 31. Българската култура (XV - XVII в.) 32. Православието - опора на българите 33. Новото време и българите 34. Зараждане на национално самосъзнание на българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански 35. Новото българско училище 36. Движение за самостоятелна църква и учредяване на Българската екзархия 37. Начало на организирано националноосвободително движение 38. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875)

13. Общество и религия на славяни и българи
(съставил) ЕМИЛ Е. ПОПОВ

План-резюме на урока

  1. Славяните
    • Появяват се като исторически етнос в края на V и началото на VI век.
    • Водят уседнал начин на живот, с основен поминък земеделие и стопанство.
    • Главна обществена единица е родовата община, управлявана от старейшина.
    • Няколко родови общини образуват племе, управлявано от племенен вожд или княз.
    • Властта на княза е ограничена от общото събрание на племето със званието "вече".
    • Религията е политеистична, с основни божества Перун, Волос, Дажбог, Сварог, Лада.
    • Вярва се в съществуване на свръхестествени сили, представени от вили, самодиви и русалки.
    • Основен погребален ритуал е трупоизгарянето, съпроводено с ритуали и обреди като "тризна" и "страва".
  2. Българите
    • Византийските автори ги причисляват към номадските племена.
    • След заселването си северно от Кавказ, преминават към уседнал начин на живот.
    • Главна обществена единица е също родовата община, но властта на хана е неограничена и наследствена.
    • Религията е монотеистична, с вярвания във върховно божество - Тангра.
    • Обособено шаманско съсловие управлява религиозния култ.
    • Погребалният ритуал предимно е трупополагане.
    • Развит е тотемизмът, с вярване в общ прародител на отделни родове и животински видове.
    • Календарът е базиран на 12-годишен лунен цикъл, с всяка година носеща името на почитано животно.

Урокът в дати

0 г. | Религиозни вярвания на българите
Важна роля в живота на българите играе обособено шаманско съсловие, в чиито ръце е съсредоточен религиозният култ. Неговите представители следят за стриктното спазване на бащината вяра. За разлика от славяните българите изграждат храмове за своя култ, наречени капища.

5 век | Привилегировано положение на славянската аристокрация
Първите сведения за привилегировано положение на славянската аристокрация спрямо останалите членове на племето са от IV в. По времето на Великото преселение на народите сред славяните се утвърждава и обичаят 1/6 от придобитата плячка да остава в ръцете на племенния вожд.

6 век | Първите по-подробни известия за живота на славяните
От края на V и началото на VI в. в историческите извори се срещат и първите по-подробни известия за живота на славяните. Славяните спадат към групата на племената, които водят уседнал начин на живот. Основната обществена единица при славяните е родовата община, оглавявана от старейшина.

7 век | Начин на живот на българите
Битът и религиозните вярвания на древните българи се отличават съществено от тези на славяните. Византийските автори ги причисляват към племената, водещи номадски начин на живот. След заселването си в земите на север от Кавказ българите постепенно преминават към уседнал начин на живот.

7 век | Власт на хана при българите
Основната обществена единица при древните българи, както и при славяните е общината, чиито членове са свързани с кръвно родство. Няколко рода съставят племето, начело на което стои племенен вожд - хан. Властта на хана се превръща в неограничена и наследствена - нещо, което не е характерно за положението на славянските князе.

Резюме

Славяните и техният начин на живот

Славяните се появяват в историческите извори около края на V и началото на VI век. Те са племена, които водят земеделски, уседнал начин на живот. Селищата им са най-често разположени край реки и езера. Основната обществена единица при тях е родовата община, оглавявана от старейшина. Няколко родови общини образуват племето, което се управлява от племенен вожд, наречен княз. Неговата власт обаче е ограничена от общото събрание на племето - вече, в което влизат всички мъжки воини.

Изявата на славянската аристокрация

Първите сведения за привилегированото положение на славянската аристокрация датират от IV век. Това се дължи на обичая 1/6 от придобитата плячка да остава в ръцете на племенния вожд. Този обичай увеличава неравенството сред членовете на племето и води до появата на привилегирован елит, чиято роля в обществото непрекъснато расте.

Религиозните вярвания на славяните

Славяните са политеисти. Те обожествяват природните сили, от които зависи тяхното благополучие. На върха на техния богат пантеон се намира Перун - богът на мълнията. Славяните също така вярват в съществуването на свръхестествени същества, надарени с човешки образ. Те извършват различни ритуали и жертвоприношения, за да умилостивят боговете и да осигурят за себе си здраве и успех във войните.

Българите и техният начин на живот

Българите са племе, което води номадски начин на живот. Те преминават към уседнал начин на живот след като се заселват в земите на север от Кавказ. Основната обществена единица при тях също е общината, обаче властта на хана е неограничена и наследствена, което го отличава от славянските князе. Българското общество се отличава със силна централизация, изградена на основата на еднолична власт и здрава военна организация.

Религиозни вярвания на българите

Важна роля в живота на българите играе шаманското съсловие. Те вярват в наличието на необикновена свръхестествена сила, която не представлява някакво определено божество. Тази сила може да обитава различни предмети или части от човешкото тяло и може да преминава от един предмет в друг или от човек на човек. Българите почитат и едно Върховно божество - Тангра. За да го умилостивят и получат подкрепата му, те принасят жертви, най-често различни домашни животни.

Заключение

И двата племенни строя на българи и славяни имат свои специфики в начина на живот и религиозните вярвания. Славяните са земеделци, които водят уседнал начин на живот, докато българите са номади. Властта на славянските князе е ограничена от общото събрание на племето, докато властта на хана е неограничена и наследствена. Религиозните вярвания на славяните са политеистични, докато българите почитат едно Върховно божество - Тангра.