История

Булвест 2000

Избери урок:

01. Днешните български земи през праисторическата епоха 02. Древна Тракия. Одриско царство 03. Българските земи в границите на Римската и ранната Византийска империя (I-V век) 04. Общество и всекидневен живот на траките 05. Религиозни вярвания и културно наследство на древните траки 06. Културното наследство на елинската, римската и ранновизантийската цивилизация в днешните български земи 07. Славяни и българи във Великото преселение на народите 08. Създаване и политическо укрепване на Българското ханство 09. Възход на Българското ханство през първата половина на IX век 10. Покръстване на българите 11. Политическо могъщество на България при цар Симеон 12. Залезът на Първото българско царство 13. Общество и религия на славяни и българи 14. Културата на езическа България 15. Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина 16. "Златен век" на българската култура 17. Средновековна България възкръсва. Въстанието на Асен и Петър 18. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Цар Калоян (1197 - 1207) 19. Политическо могъщество на България при цар Иван Асен II (1218 - 1241) 20. България през втората половина на XIII век 21. България през XIV век и падането ѝ под османска власт 22. Опорите на властта в средновековна България 23. Стопанско развитие на средновековна България 24. Всекидневието на средновековния българин 25. Културата на Втората българска държава (XIII - XIV в.) 26. Българската църква и ересите през Средновековието 27. Османската политическа система и управлението на българските земи 28. Съпротива срещу османската власт през XV - XVII в. 29. Демографски промени в българските земи 30. Контакти и конфликти на различните социални, етнически и религиозни групи във всекидневието 31. Българската култура (XV - XVII в.) 32. Православието - опора на българите 33. Новото време и българите 34. Зараждане на национално самосъзнание на българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански 35. Новото българско училище 36. Движение за самостоятелна църква и учредяване на Българската екзархия 37. Начало на организирано националноосвободително движение 38. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875)

14. Културата на езическа България
(съставил) ЕМИЛ Е. ПОПОВ

План-резюме на урока

  1. Езически етап на средновековната българска култура (от създаването на българската държава до средата на IX в.)
    • Съжителство на три религозни системи - българска, славянска и тази на завареното балканско население
    • Наличие на сериозни различия в бита и душевността на поданиците
    • Липса на собствена писменост, заради което посредник между народите е гръцкият език
    • Поява на първите типични средновековни български градове, най-значимият от които е столицата Плиска
  2. Архитектурата на Плиска
    • Градът се развива постепенно, с изграждането на много постройки, като ролята на главна резиденция придобива към края на VIII век
    • Обширното пространство на града е защитено със землен ров и вал, подсилен с дървена ограда
    • В началото на IX век се налага монументалното каменно строителство
    • Вътрешният град е защитен с внушителна каменна стена и съдържа резиденцията на хана и други важни стопански и култови постройки
  3. Каменна летопис
    • Изсичането на каменни надписи е традиция, донесена от българите
    • Надписите свидетелстват за значителна строителна дейност, важни битки и политически събития
    • Надписите са предимно на гръцки език, който е официален в ханската канцелария
  4. Мадарският конник
    • Изсечен е на 23 м височина. Изобразява конник с куче, под който лежи промушен лъв
    • Релефът е тълкуван като символично изображение на конник - герой от митологията на българите или като изображение на конкретен български владетел
  5. Приложно изкуство
    • Съкровището от Наг Сент Миклош, събирано продължително време и принадлежащо на знатен български вожд, свидетелства за естетическия вкус на българската аристокрация през езическата епоха.

Урокът в дати

681 г. | Създаване на българската държава
Създаване на българската държава, маркиращо началото на езическия етап в развитието на средновековната българска култура, който продължава до средата на IX век.

766 г. | Последният споменат хан в "Именник на българските ханове"
В "Именник на българските ханове", който е списък на българските ханове и свидетелства за изграденото историческо съзнание у средновековния българин, последният споменат хан е Умор, управлявал само 40 дни.

9 век | Плиска става главна резиденция на българските ханове
Плиска придобива чертите на главна резиденция на българските ханове към края на VIII век. Тук се развива монументално каменно строителство и се оформят "вътрешен" и "външен" град.

9 век | Изсичане на Мадарския конник
Мадарският конник, изсечен на 23 м височина край с. Мадара, представлява едно от най-впечатляващите произведения на старобългарското изкуство през езическия период. Изображението е интерпретирано като българския бог Тангра, конкретен български владетел или символично изображение на конник - герой от митологията на българите.

811 г. | Опожаряване на Плиска
В резултат на нашествието на император Никифор I Геник града-столица Плиска бива опожарена. Върху руините ѝ хан Омуртаг изгражда нов дворец с по-малки размери.

850 г. | Съкровището от Наг Сент Миклош
Съкровището от Наг Сент Миклош, състоящо се от 23 златни и сребърни съда с общо тегло 10 кг, е намерено край селището Наг Сент Миклош (днес в Румъния). Съкровището е събирано продължително време и е принадлежало на знатен български вожд, живял през първата половина на IX век.

850 г. | Край на езическата епоха в българската история
Средата на IX век маркира края на езическия етап в развитието на средновековната българска култура, който започва със създаването на българската държава.

Резюме

Езическият етап на средновековната българска култура

Езическият етап на средновековната българска култура продължава от създаването на българската държава до средата на IX век. В този период три различни религиозни системи съществуват едновременно - българската, славянската и тази на завареното балканско население. Това води до значителни различия в начина на живот и духовността на поданиците на българската държава.

Славяните и българите живеят отделно и изолирани един от друг. Писмеността е ограничена, с гръцкия език, играещ ролята на посредник между тях. Създаването на българската държава обаче улеснява процеса на усвояване на част от традициите на завареното население. Някои антични селища започват да се възраждат, а също така се появяват и първите типични средновековни български градове. Най-значителният културен център по това време е столицата на езическа България - Плиска.

Архитектурата на Плиска

Археологическите проучвания на Плиска показват, че нейното изграждане е продължителен процес. Предполага се, че първоначално основното средище на младата българска държава е в областта Онгъл. Плиска започва да придобива характеристиките на главна резиденция на българските ханове към края на VIII век. В дворцовия център преобладават дървените постройки, а пространството на града е обградено от землен ров и вал, подсилен с дървена ограда. От началото на IX век, в Плиска постепенно се налага монументалното каменно строителство.

Каменна летопис

Съществен елемент в духовната култура на езическа България са каменните надписи. Те свидетелстват за значителната строителна дейност през първата половина на X век, както и за важни битки и политически събития. Именникът на българските ханове, вероятно първоначално изсечен върху камък, е изключително ценен паметник на домашната летописна традиция.

Мадарският конник

Едно от най-впечатляващите произведения на българското изкуство от езическия период е скалният релеф Мадарски конник. Той представлява конник, зад който тича куче, а под него е изобразен лъв, промушен с копие.

Приложно изкуство

Забележителен паметник, който свидетелства за естетическия вкус на българската аристокрация през езическата епоха, представлява намереното край селището Наг Сент Миклош съкровище от златни и сребърни съдове. Те са 23 на брой и тежат общо 10 кг. В изработката и украсата им се преплитат различни художествени традиции - византийска, иранска и българска.