История

Булвест 2000

Избери урок:

01. Днешните български земи през праисторическата епоха 02. Древна Тракия. Одриско царство 03. Българските земи в границите на Римската и ранната Византийска империя (I-V век) 04. Общество и всекидневен живот на траките 05. Религиозни вярвания и културно наследство на древните траки 06. Културното наследство на елинската, римската и ранновизантийската цивилизация в днешните български земи 07. Славяни и българи във Великото преселение на народите 08. Създаване и политическо укрепване на Българското ханство 09. Възход на Българското ханство през първата половина на IX век 10. Покръстване на българите 11. Политическо могъщество на България при цар Симеон 12. Залезът на Първото българско царство 13. Общество и религия на славяни и българи 14. Културата на езическа България 15. Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина 16. "Златен век" на българската култура 17. Средновековна България възкръсва. Въстанието на Асен и Петър 18. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Цар Калоян (1197 - 1207) 19. Политическо могъщество на България при цар Иван Асен II (1218 - 1241) 20. България през втората половина на XIII век 21. България през XIV век и падането ѝ под османска власт 22. Опорите на властта в средновековна България 23. Стопанско развитие на средновековна България 24. Всекидневието на средновековния българин 25. Културата на Втората българска държава (XIII - XIV в.) 26. Българската църква и ересите през Средновековието 27. Османската политическа система и управлението на българските земи 28. Съпротива срещу османската власт през XV - XVII в. 29. Демографски промени в българските земи 30. Контакти и конфликти на различните социални, етнически и религиозни групи във всекидневието 31. Българската култура (XV - XVII в.) 32. Православието - опора на българите 33. Новото време и българите 34. Зараждане на национално самосъзнание на българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански 35. Новото българско училище 36. Движение за самостоятелна църква и учредяване на Българската екзархия 37. Начало на организирано националноосвободително движение 38. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875)

15. Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина
(съставил) ЕМИЛ Е. ПОПОВ

План-резюме на урока

  1. Предпоставки за появата на славянската писменост
    • Създаването на славянската писменост предопределя културно и политическо развитие на средновековна България.
    • То е резултат от развитието на славянския свят през IX век.
    • Възниква сложен двубой между Рим и Константинопол за духовно влияние над славянските държави - България и Великоморавия.
    • Писмеността създава връзка между Византия и покръстените от нея народи, като същевременно запазва тяхната идентичност.
    • Създаването на писмеността е задача, възложена на солунските братя Кирил и Методий.
  2. Живот и дейност на св. св. Кирил и Методий
    • Родени в Солун, от грък баща и майка славянка.
    • Методий е бивш административен служител и монах, а Кирил е образован "философ".
    • Създават славянска писменост, съобразена с фонетичните особености на славянската реч, през 855 г.
    • Писмеността, наречена "глаголица", е смел творчески акт, основан на езиковата ерудиция и философска начетеност на двамата братя.
  3. Великоморавската мисия
    • През 863 г., по молба на княз Ростислав, Кирил и Методий заминават във Великоморавия с просветителска мисия.
    • Превеждат богослужебни книги на славянски език и създават широк кръг от последователи.
    • В Рим през 868 г., папа Адриан II приема тържествено славянските първоапостоли и освещава донесените от тях богослужебни книги.
    • Кирил умира в Рим на 14 февруари 869 г.
  4. Дейността на Методий
    • Методий продължава делото на своя брат.
    • Подновява просветната и проповедническа дейност в Панония, но е заточен за няколко години от немското духовенство.
    • През 873 г. е освободен и става архиепископ във Великоморавия.
    • Умира през 885 г., оставяйки Горазд за свой наследник.
  5. Учениците на Кирил и Методий в България
    • След смъртта на Методий, учениците му са прогонени от Великоморавия и намират закрила в България.
    • По заповед на княз Борис, създадени са два книжовни центъра - Плиска и Охрид.
    • Тези процеси създават благоприятни предпоставки за разцвета на старобългарската култура при цар Симеон.

Урокът в дати

855 г. | Създаване на славянската писменост
Св. св. Кирил и Методий създават славянската писменост, съобразена с фонетичните особености на славянската реч. Това е резултат от възходящото обществено и политическо развитие на славянския свят през IX век.

863 г. | Великоморавската мисия на св. св. Кирил и Методий
Кирил и Методий заминават във Великоморавия с просветителска мисия по молба на княз Ростислав. Те превеждат на славянски език най-важните богослужебни книги и създават широк кръг от свои последователи.

14 февруари 869 г. | Смъртта на Константин-Кирил
В Рим Константин-Кирил се разболява тежко и умира. Малко преди смъртта си приема монашеска схима и името Кирил.

873 г. | Св. Методий става архиепископ
Със специално писмо на папа Йоан VIII Методий е освободен от заточение и ръкоположен за архиепископ във Великоморавия.

885 г. | Смъртта на св. Методий
Св. Методий умира, след като продължава с устойчива енергия борбата срещу противниците на славянското богослужение.

885 г. | Учениците на Кирил и Методий в България
След смъртта на Методий, учениците му са прогонени от Великоморавия и намират прием в България. По заповед на княз Борис са създадени два книжовни центъра в Плиска и Охрид.

Резюме

Появата на славянската писменост

Създаването на славянската писменост през IX век представлява момент, който оформя културното и политическото развитие на средновековна България за векове напред. Това събитие е резултат от нарастващото обществено и политическо развитие на славянския свят в този период. Във връзка с това се разгръща продължителен сблъсък между Рим и Константинопол за духовното влияние над най-могъщите по това време славянски държави - Великоморавия и България.

Създаването на нова писменост, съобразена с особеностите на славянската реч, е първа стъпка към утвърждаване на новата вяра сред населението на тези две държави. Така Византия привързва към своята култура народите, които е покръстила, като същевременно те запазват своята идентичност чрез славянската писменост и език. Солунските братя Кирил и Методий са избрани да изпълнят тази важна мисия.

Живот и дейност на св. св. Кирил и Методий

Родени в Солун, Кирил и Методий отдавна са обкръжени от славянска общност. Баща им е грък, а майка им е славянка. Методий заема различни административни постове в империята, преди да стане монах, докато Кирил завършва прочутата Магнаурска школа в Константинопол. Високо образованието на Кирил е оценено от византийските управници, които му възлагат важна дипломатическа мисия в Арабския халифат.

В средата на IX век, във византийската империя се появява идеята за приобщаване на славяните към християнството чрез създаването на богослужебна литература на техния език. Това съвпада с личното желание на братята да проповядват „словото божие" сред славяните на родния им език. През 855 г., Кирил и Методий създават славянската писменост, наречена „глаголица".

Великоморавската мисия

През 863 г., Кирил и Методий заминават за Великоморавия с просветителска мисия, където превеждат на славянски език най-важните богослужебни книги. По време на престоя си във Великоморавия, те провеждат усилената просветна дейност, създават широк кръг от последователи и се борят срещу немското духовенство, което признава само три езика за „свещени" - еврейския, гръцкия и латинския. Въпреки трудностите, те остават във Великоморавия три години, преди да решат да се върнат в Константинопол.

Дейността на Методий

След смъртта на Кирил, Методий продължава делото на брат си. Той заминава за Панония, където продължава своята просветна и проповедническа дейност. Въпреки противодействието на немското духовенство, Методий продължава с неотслабваща енергия борбата срещу противниците на славянското богослужение до края на живота си през 885 г.

Учениците на Кирил и Методий в България

След смъртта на Методий, неговите ученици са прогонени от Великоморавия и се насочват към България, където се посрещнати с радушен прием. Те са посветени в духовен сан и продължават работата на своите учители, създавайки благоприятни условия за разцвета на старобългарската култура, която достига своя връх при цар Симеон.