След победата на Византия през 1018 г., животът на българите се променя значително. Българските земи са разделени на административни области, наречени теми, управлявани от византийски управници. Те налагат много данъци и повинности на българското население. Византийската власт засяга и българската църква. Патриаршията е премахната, а център става Охрид с архиепископ. Византийски духовници заемат важни позиции в църковната йерархия. В този период българските земи са подложени и на нападения от племена като печенеги и кумани, част от които се заселват в Северна България. Кръстоносните походи също допринасят за трудностите на българите. Византия цели да премахне българската идентичност и да асимилира населението. Това се вижда в административните промени, данъчната политика и намесата в църковните дела. Въпреки това, българите не се примиряват и вдигат въстания, като тези на Петър Делян и Георги Войтех, демонстрирайки стремежа си към свобода и независимост.
1018 г. |
Победата на Византийския завоевател и началото на византийската власт в България
След победата на Византийската империя през 1018 г., българския народ става поданик на Византия. Стопанското и културно развитие на България е тежко затруднено от силата на чуждото господство.
1040 г. |
Първото въстание на българите под византийска власт
През 1040 г., българите въстават за първи път срещу византийската власт, ръководени от внука на цар Самуил - Петър Делян.
1185 г. |
Въстание на братята Асен и Петър и възстановяване на Българското царство
През 1185 г., братята Асен и Петър оглавяват въстание срещу византийската власт и възстановяват Българското царство. За архиепископ на българската църква е ръкоположен търновският духовник Василий. Братята се стремят да възстановят българската държава.
1187 г. |
Мирен договор с Византия
През 1187 г., след няколко неуспешни византийски похода срещу въстаниците, край стените на крепостта Ловеч е подписан мирен договор. Императорът признава правото на двамата братя да владеят земите на север от Стара планина.
1190 г. |
Победа на българите в Тревненския проход
През 1190 г., след неуспешен византийски поход срещу Търново, българите устройват засада на оттеглящия се противник в Тревненския проход и му нанасят тежко поражение.
1194 г. |
Завладяване на град Средец от българите
През 1194 г., българите завладяват град Средец. Там намират мощите на св. Иван Рилски, които по заповед на Асен са пренесени в Търново.
1196 г. |
Убийството на Асен I
През 1196 г., Асен I става жертва на болярски заговор и е убит от братовчед си Иванко, който се ползва от подкрепата на византийците.
След победата на Византия през 1018 г., българите се сблъскват с множество изпитания. Потиснати от византийското господство, техното стопанско и културно развитие е в сериозна трудност. След завладяването на Охрид, българските земи са разделени на теми - административни области, управлявани от византийски управители. Те налагат тежки данъци и задължения на местното население и се възползват от имуществото на българските боляри. Българската църква също страда под византийското господство - патриаршията е унищожена, а религиозният център се премества в Охрид.
Византийското господство е още повече затруднено от честите нападения на варварски племена от север, особено печенези и кумани. Българите са изложени също на нападенията на кръстоносците по време на Първия и Втория кръстоносен поход. Въпреки тежките неволи, народа запазва своето самосъзнание и съхранява спомена за своето славно минало.
През 1185 г., братята Асен и Петър организират въстание срещу византийската власт. Те обявяват началото му при освещаването на църквата „Св. Димитър" в Търново и поставят себе си за царе на българите. Това движение е подпомогнато от куманите, които играят ключова роля за успеха на въстанието. Въпреки множеството опити на Византия да потуши разгаращята се съпротива, движението постига успех.
След смъртта на Асен и Петър, въстанието продължава своя ход. Българите се борят за своята независимост и успяват да извоюват голяма част от териториите управлявани от своите предци. Българското царство е възстановено и се превръща в значима сила на Балканите.
Въпреки това, българите продължават да се борят за своята независимост и за признаването на своята власт от другите държави. Тази борба е продължена от най-малкият брат на Асен и Петър - цар Калоян.
През 1185 г., братята Асен и Петър успяват да възстановят Българското царство след успешно въстание срещу византийската власт. За едно десетилетие, те превръщат царството в ключов политически фактор на Балканите. Въпреки това, борбата за независимост и признаване продължава. Пред търновските царе остава задачата да потърсят международно признание за своята власт и да възстановят патриаршеския статут на българската църква.