История
По време на управлението на цар Калоян (1197-1207 г.) Балканите са арена на динамични и сложни политически процеси, които оказват съществено влияние върху Второто българско царство. Византийската империя, отслабена от вътрешни борби, се изправя пред сериозни предизвикателства. Въпреки сключения мирен договор с Византия през 1202 г., Калоян умело се възползва от Четвъртия кръстоносен поход и превземането на Константинопол от латините през 1204 г. Това е период на конфликти, съюзи и прекрояване на политическата карта. След превземането на Константинопол се създава Латинска империя, която претендира за земите на Византия, включително и за някои български територии. Това довежда до военни сблъсъци между цар Калоян и латинския император Балдуин I. Важни събития са битката при Одрин през 1205 г., където цар Калоян постига решителна победа, пленявайки Балдуин I, както и последвалите военни действия срещу Латинската империя. България се утвърждава като значима сила в региона. Чрез унията с Римската църква от 1204 г. Калоян получава международно признание на царската си титла и засилва позициите си спрямо съседните държави. Унгария, която е имала претенции към български територии, е принудена да отстъпи, а отношенията с Латинската империя са белязани от конфликти. Унията е политически акт, който не променя православния характер на българската църква. Вътрешнополитически, Калоян успява да консолидира властта си, като обединява болярските владения и укрепва централната държавна власт. Въпреки успехите му, управлението му е белязано от болярски заговори, които довеждат и до смъртта му през 1207 г. по време на обсадата на Солун.
1201 г. |
Цар Калоян започва активни действия срещу Византия
Цар Калоян, нововъзкачил се на българския престол, започва активни действия срещу Византия. Войските му обсаждат град Варна, която е последният опорен пункт на империята в Северна България. На Великден след тридневен щурм градът пада в български ръце.
1202 г. |
Мирния договор с византийския император Алексий III Ангел
Пред надвисналата нова опасност византийският император Алексий III Ангел сключва през 1202 г. мирен договор с цар Калоян. В български ръце остават цяла Северна България, Белградската и Браничевската област, а също и части от Северна Тракия и Македония.
1202 г. |
Унгария окупира Белградската и Браничевската области
В края на 1202 г. унгарците окупират Белградската и Браничевската области под предлог, че българският владетел ги притежава незаконно. Унгарският крал Емерих даже си прикачва титлата крал на България. Но успехът му е краткотраен. Още на следващата година след решителни действия на Калоян нашествениците са прогонени.
8 ноември 1204 г. |
Сключване на уния с Папството и коронация на Калоян
На 8 ноември 1204 г. в Търново е сключена уния с Папството и се провежда тържественият акт на коронация на Калоян. Рим официално му признава титлата крал.
13 април 1204 г. |
Латините превземат Константинопол
С превземането на Константинопол от латините на 13 април 1204 г. настъпва значителна промяна в политическата обстановка на Балканския полуостров.
14 април 1205 г. |
Битката при Одрин
На 14 април 1205 г. под стените на град Одрин се завързва сражение, в което българският владетел проявява изключителна съобразителност. Голям брой от тежковъоръжените рицари, смятани дотогава за непобедими, загиват, а император Балдуин е пленен и отведен в Търново.
1207 г. |
Смъртта на цар Калоян
През 1207 г. цар Калоян се насочва към град Солун и го обсажда. В навечерието на решителния щурм обаче, той става жертва на поредния болярски заговор. Тялото на владетеля е пренесено в Търново, където вероятно е положено в църквата „Св. 40 мъченици".
След смъртта на Асен и Петър, престолът в Търново е зает от най-малкия им брат Калоян. Той успява да привлече на своя страна болярите, управляващи като самостоятелни господари. От тях се откроява управителят на Пловдивската област Иванко, предишен съюзник на византийския император. Калоян сключва съюз с него и други боляри, сред които е Добромир Хриз, господар на област в Македония. През 1201 г. Калоян започва активни действия срещу Византия, обсаждайки град Варна, последен опорен пункт на империята в Северна България. След тридневен щурм, градът пада под българско владение.
Мирът с Византия е успех за Калоян, но не решава въпроса за узаконяването на неговата власт. Унгарците се възползват от това и окупират Белградската и Браничевската област към края на 1202 г., твърдейки, че Калоян ги притежава незаконно. Унгарският крал Емерих даже претендира за титлата "крал на България". Неговият успех обаче е краткотраен, след като през следващата година е изгонен от цар Калоян.
Калоян показва изключителни дипломатически умения, като търси признание от Римската църква. През 1199 г., папа Инокентий III му предлага да признае върховенството на Римската църква. През следващите пет години обмяната на кореспонденция между двамата води до успех - на 8 ноември 1204 г. в Търново се сключва уния с Папството. Калоян получава корона и скиптър от пратеник на папата и официално е признат за крал.
Унията е значителен дипломатически успех за Калоян. Той получава титла, изравняваща го с останалите европейски крале, и успява да охлади завоевателните стремежи на унгарците. Въпреки новата си титла, Калоян остава верен на православието.
След превземането на Константинопол от латините през 1204 г., политическата обстановка на Балканския полуостров се променя значително. Калоян предлага мир на латинския император Балдуин I, но той отказва и предявява претенции към българските земи. Това води до сражение при Одрин през 1205 г., в което българският владетел изпълнява брилянтен стратегически ход, който довежда до разгром на латинските войски и пленяването на Балдуин.
След победата при Одрин, Калоян продължава военните действия срещу Латинската империя. Това води до разпадане на съюза му с византийската аристокрация в Тракия. През 1207 г., в навечерието на решителен щурм срещу Солун, Калоян е убит в болярски заговор. Тялото му е пренесено в Търново, където вероятно е погребано в църквата „Св. 40 мъченици".
Цар Калоян остава в историята като един от най-бележитите български владетели, успешно съчетал в себе си качествата на дипломат и военачалник.
