История

Булвест 2000

Избери урок:

01. Днешните български земи през праисторическата епоха 02. Древна Тракия. Одриско царство 03. Българските земи в границите на Римската и ранната Византийска империя (I-V век) 04. Общество и всекидневен живот на траките 05. Религиозни вярвания и културно наследство на древните траки 06. Културното наследство на елинската, римската и ранновизантийската цивилизация в днешните български земи 07. Славяни и българи във Великото преселение на народите 08. Създаване и политическо укрепване на Българското ханство 09. Възход на Българското ханство през първата половина на IX век 10. Покръстване на българите 11. Политическо могъщество на България при цар Симеон 12. Залезът на Първото българско царство 13. Общество и религия на славяни и българи 14. Културата на езическа България 15. Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина 16. "Златен век" на българската култура 17. Средновековна България възкръсва. Въстанието на Асен и Петър 18. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Цар Калоян (1197 - 1207) 19. Политическо могъщество на България при цар Иван Асен II (1218 - 1241) 20. България през втората половина на XIII век 21. България през XIV век и падането ѝ под османска власт 22. Опорите на властта в средновековна България 23. Стопанско развитие на средновековна България 24. Всекидневието на средновековния българин 25. Културата на Втората българска държава (XIII - XIV в.) 26. Българската църква и ересите през Средновековието 27. Османската политическа система и управлението на българските земи 28. Съпротива срещу османската власт през XV - XVII в. 29. Демографски промени в българските земи 30. Контакти и конфликти на различните социални, етнически и религиозни групи във всекидневието 31. Българската култура (XV - XVII в.) 32. Православието - опора на българите 33. Новото време и българите 34. Зараждане на национално самосъзнание на българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански 35. Новото българско училище 36. Движение за самостоятелна църква и учредяване на Българската екзархия 37. Начало на организирано националноосвободително движение 38. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875)

18. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Цар Калоян (1197 - 1207)
(съставил) ЕМИЛ Е. ПОПОВ

План-резюме на урока

  1. Българо-византийски отношения
    • Калоян, най-малкият брат на Асен и Петър, става цар след тяхната смърт.
    • Той успява да привлече боляри, които преди това са управлявали територии като самостоятелни господари.
    • През 1201 г. Калоян поема активни действия срещу Византия, включително обсадата на град Варна.
    • Въпреки новата заплаха от Четвъртия кръстоносен поход, византийският император Алексий III Ангел сключва мирен договор с Калоян през 1202 г.
  2. Отношения с Унгария
    • Унгария окупира Белградската и Браничевската области в края на 1202 г., но на следващата година българските сили ги изгонват.
  3. Уния с Римската църква
    • През 1204 г. Калоян сключва уния с Римската църква, което му осигурява официално признание и авторитет.
    • Търновският архиепископ Василий получава първосвещеничество и духовния сан примас, равностоен на патриарх.
  4. Отношения с Латинската империя
    • След превземането на Константинопол от латините през 1204 г., Калоян предлага мир на рицарите, но той е отхвърлен.
    • В битката при Одрин през 1205 г., Калоян побеждава латините и пленява императора им, Балдуин I.
  5. Разпадане на българо-византийския съюз в Тракия и смъртта на цар Калоян
    • Византийската аристокрация в Тракия се оттегля от съюза с Калоян след победата му при Одрин.
    • Калоян е убит през 1207 г. в навечерието на обсадата на Солун, вероятно в резултат на болярски заговор.
  6. Наследство на цар Калоян
    • Калоян е запомнен като един от най-значимите български владетели, съчетавайки уменията на ловък дипломат и блестящ военачалник.
    • Победата му над кръстоносците през 1205 г. го прославя сред останалите европейски владетели.
    • Унията му с Папството повишава престижа на българската държава.

Урокът в дати

1201 г. | Цар Калоян започва активни действия срещу Византия
Цар Калоян, нововъзкачил се на българския престол, започва активни действия срещу Византия. Войските му обсаждат град Варна, която е последният опорен пункт на империята в Северна България. На Великден след тридневен щурм градът пада в български ръце.

1202 г. | Мирния договор с византийския император Алексий III Ангел
Пред надвисналата нова опасност византийският император Алексий III Ангел сключва през 1202 г. мирен договор с цар Калоян. В български ръце остават цяла Северна България, Белградската и Браничевската област, а също и части от Северна Тракия и Македония.

1202 г. | Унгария окупира Белградската и Браничевската области
В края на 1202 г. унгарците окупират Белградската и Браничевската области под предлог, че българският владетел ги притежава незаконно. Унгарският крал Емерих даже си прикачва титлата крал на България. Но успехът му е краткотраен. Още на следващата година след решителни действия на Калоян нашествениците са прогонени.

8 ноември 1204 г. | Сключване на уния с Папството и коронация на Калоян
На 8 ноември 1204 г. в Търново е сключена уния с Папството и се провежда тържественият акт на коронация на Калоян. Рим официално му признава титлата крал.

13 април 1204 г. | Латините превземат Константинопол
С превземането на Константинопол от латините на 13 април 1204 г. настъпва значителна промяна в политическата обстановка на Балканския полуостров.

14 април 1205 г. | Битката при Одрин
На 14 април 1205 г. под стените на град Одрин се завързва сражение, в което българският владетел проявява изключителна съобразителност. Голям брой от тежковъоръжените рицари, смятани дотогава за непобедими, загиват, а император Балдуин е пленен и отведен в Търново.

1207 г. | Смъртта на цар Калоян
През 1207 г. цар Калоян се насочва към град Солун и го обсажда. В навечерието на решителния щурм обаче, той става жертва на поредния болярски заговор. Тялото на владетеля е пренесено в Търново, където вероятно е положено в църквата „Св. 40 мъченици".

Резюме

Българо-византийски отношения

След смъртта на Асен и Петър, престолът в Търново е зает от най-малкия им брат Калоян. Той успява да привлече на своя страна болярите, управляващи като самостоятелни господари. От тях се откроява управителят на Пловдивската област Иванко, предишен съюзник на византийския император. Калоян сключва съюз с него и други боляри, сред които е Добромир Хриз, господар на област в Македония. През 1201 г. Калоян започва активни действия срещу Византия, обсаждайки град Варна, последен опорен пункт на империята в Северна България. След тридневен щурм, градът пада под българско владение.

Отношения с Унгария

Мирът с Византия е успех за Калоян, но не решава въпроса за узаконяването на неговата власт. Унгарците се възползват от това и окупират Белградската и Браничевската област към края на 1202 г., твърдейки, че Калоян ги притежава незаконно. Унгарският крал Емерих даже претендира за титлата "крал на България". Неговият успех обаче е краткотраен, след като през следващата година е изгонен от цар Калоян.

Уния с Римската църква

Калоян показва изключителни дипломатически умения, като търси признание от Римската църква. През 1199 г., папа Инокентий III му предлага да признае върховенството на Римската църква. През следващите пет години обмяната на кореспонденция между двамата води до успех - на 8 ноември 1204 г. в Търново се сключва уния с Папството. Калоян получава корона и скиптър от пратеник на папата и официално е признат за крал.

Значение на унията

Унията е значителен дипломатически успех за Калоян. Той получава титла, изравняваща го с останалите европейски крале, и успява да охлади завоевателните стремежи на унгарците. Въпреки новата си титла, Калоян остава верен на православието.

Отношения с Латинската империя. Битката при Одрин

След превземането на Константинопол от латините през 1204 г., политическата обстановка на Балканския полуостров се променя значително. Калоян предлага мир на латинския император Балдуин I, но той отказва и предявява претенции към българските земи. Това води до сражение при Одрин през 1205 г., в което българският владетел изпълнява брилянтен стратегически ход, който довежда до разгром на латинските войски и пленяването на Балдуин.

Разпадане на българо-византийския съюз в Тракия. Смъртта на цар Калоян

След победата при Одрин, Калоян продължава военните действия срещу Латинската империя. Това води до разпадане на съюза му с византийската аристокрация в Тракия. През 1207 г., в навечерието на решителен щурм срещу Солун, Калоян е убит в болярски заговор. Тялото му е пренесено в Търново, където вероятно е погребано в църквата „Св. 40 мъченици".

Цар Калоян остава в историята като един от най-бележитите български владетели, успешно съчетал в себе си качествата на дипломат и военачалник.