История
През втората половина на XIII век, външнополитическите фактори оказват огромно влияние върху България. Първо, татарските нашествия са постоянен проблем. След като опустошават българските земи през 1241 г., те принуждават България да им плаща ежегоден данък, което изтощава държавата и отслабва нейната независимост. Владетелите са принудени да умилостивяват татарите, често за сметка на собствените си интереси, като например изпращането на Светослав, сина на Георги Тертер, като заложник. Второ, Византия играе важна роля в дестабилизирането на България. Император Михаил VIII Палеолог се възползва от вътрешните борби и подкрепя различни претенденти за трона, като Иван Асен III, за да поддържа напрежение и да отслаби България. Византийската империя също откъсва територии от България и се стреми да упражнява контрол над българската политика. Трето, отношенията със съседните държави също влияят. Войните със Сърбия и Унгария водят до териториални загуби и допълнително изтощават ресурсите на държавата. Сърбия също се опитва да се възползва от слабостта на България, като се съюзява с Византия и предявява претенции към български територии. Тези външни фактори в комбинация с вътрешните борби за власт водят до разпокъсване на българската държава и значително отслабване на нейната позиция на Балканите.
1241 г. |
Коронацията на цар Коломан
През 1241 г. за цар е коронясан малолетният син на Иван Асен II, Коломан, роден от унгарската принцеса. Той управлява с помощта на регентство.
1241 г. |
Опустошение на българските земи от татарите
През 1241 г. ордите на татарския хан Бату опустошават българските земи. Коломан няма сили да се противопостави и се принуждава да им плаща ежегоден данък.
1246 г. |
Заговорът и отравянето на Коломан
През 1246 г. съпругата на покойния Иван Асен II Ирина организира заговор, в резултат на който Коломан е отровен. Мястото му заема нейния син Михаил, но фактически тя поема управлението.
1253 г. |
Договорът с Дубровнишката република
През 1253 г. Михаил II Асен сключва договор с Дубровнишката република, който предвижда съвместни военни действия на сръбска територия.
1277 г. |
Въстанието на Ивайло
През 1277 г. избухва въстание под водачеството на Ивайло. Водачът на въстанието е прост свинар, който обаче имал способността да увлича със слово хората около себе си.
1279 г. |
Византийските войски влизат в Търново
През зимата на 1279 г. византийските войски влизат без бой в Търново, след като е пуснат слух, че Ивайло е убит от татарите. Те поставят на трона довереника си Иван Асен III.
1280 г. |
Георги I Тертер става цар
През 1280 г. търновските боляри избират за свой цар болярина Георги I Тертер, който слага началото на нова царска династия.
1292 г. |
Цар Георги Тертер е прогонен от Търново
През 1292 г. по волята на татарите цар Георги Тертер е прогонен от Търново и заменен с болярина Смилец.
След смъртта на цар Иван Асен II през 1241 г., българската държава преживява трудни десетилетия. Малолетният му син Коломан се възкачва на трона, но държавата се управлява от регентство, тъй като той е все още дете. Същата година татарските орди опустошават българските земи, и Коломан е принуден да им плаща данък.
Въпреки предложението на папа Инокентий IV за възстановяване на унията от времето на цар Калоян, България остава стълб на православието на Балканския полуостров.
През 1246 г., след заговор, малолетният Коломан е отровен. Неговото място заема Михаил II Асен, син на последната съпруга на Иван Асен II, Ирина. Тя фактически поема управлението на държавата.
Тази смяна на властта в България предизвиква активност от страна на съседите. Унгарците завладяват северозападните български земи, а Никейската империя откъсва Родопската област. Накрая Михаил II Асен е убит от недоволни боляри. В тези условия управителят на земите около Скопие Константин Тих заема трона.
През 1277 г. избухва въстание под ръководството на свинаря Ивайло, който става изразител на недоволството на българските селяни. Той поддържа борба на два фронта - срещу византийци и татари. Скоро е подкрепен от българската аристокрация и царицата Мария, която се омъжва за него и така обикновения селянин става цар. Иронично, докато води тези битки, болярите в Търново преговарят с византийския император. През зимата на 1279 г., византийските войски влизат в Търново без бой и поставят на престола Иван Асен III.
Зает с битки срещу татарите, Ивайло научава за променилата се обстановка и бързо организира поход срещу столицата. Това плаши самоопределилия се за цар Иван Асен III, който в една нощ събира значително богатство от хазната и бяга към Константинопол. Болярите взимат бързи мерки и избират за нов цар Георги Тертер. Тази динамика демоларизира отрядите на Ивайло и те се разпръскват. Така владетелят с обикновено потекло, загубил подкрепата на народа си търси закрила от своя противник, хана на татарите Ногай. Съвсем скоро, по време на пиршество, бива позорно умъртвен чрез посичане.
Търновските боляри избират за цар Георги I Тертер (1280 - 1292), който слага началото на нова царска династия. Той е силно зависим от татарите и е принуден да изпрати сина си като заложник при татарския вожд Ногай.
Във Видин, боляринът Шишман става самостоятелен владетел. През 1292 г., по волята на татарите, Георги Тертер е прогонен от трона и заменен с боляринът Смилец (1292 -1299).
След смъртта му, короната на Българското царство поема неговата съпруга, която е от византийски произход. Тя предлага ръката си на сръбския крал, което на практика трябва да доведе до сливането на България и Сърбия в една държава.
Началото на XIV в. заварва България значително отслабена и политически разпокъсана след продължителната криза. Тя е причинена от борбата за власт между наследниците на цар Иван Асен II и намесата на Византия, и татарите.
