История

Булвест 2000

Избери урок:

01. Днешните български земи през праисторическата епоха 02. Древна Тракия. Одриско царство 03. Българските земи в границите на Римската и ранната Византийска империя (I-V век) 04. Общество и всекидневен живот на траките 05. Религиозни вярвания и културно наследство на древните траки 06. Културното наследство на елинската, римската и ранновизантийската цивилизация в днешните български земи 07. Славяни и българи във Великото преселение на народите 08. Създаване и политическо укрепване на Българското ханство 09. Възход на Българското ханство през първата половина на IX век 10. Покръстване на българите 11. Политическо могъщество на България при цар Симеон 12. Залезът на Първото българско царство 13. Общество и религия на славяни и българи 14. Културата на езическа България 15. Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина 16. "Златен век" на българската култура 17. Средновековна България възкръсва. Въстанието на Асен и Петър 18. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Цар Калоян (1197 - 1207) 19. Политическо могъщество на България при цар Иван Асен II (1218 - 1241) 20. България през втората половина на XIII век 21. България през XIV век и падането ѝ под османска власт 22. Опорите на властта в средновековна България 23. Стопанско развитие на средновековна България 24. Всекидневието на средновековния българин 25. Културата на Втората българска държава (XIII - XIV в.) 26. Българската църква и ересите през Средновековието 27. Османската политическа система и управлението на българските земи 28. Съпротива срещу османската власт през XV - XVII в. 29. Демографски промени в българските земи 30. Контакти и конфликти на различните социални, етнически и религиозни групи във всекидневието 31. Българската култура (XV - XVII в.) 32. Православието - опора на българите 33. Новото време и българите 34. Зараждане на национално самосъзнание на българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански 35. Новото българско училище 36. Движение за самостоятелна църква и учредяване на Българската екзархия 37. Начало на организирано националноосвободително движение 38. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875) 39. Априлско въстание (1876) 40. Руско-турската война от 1877 - 1878 г. и освобождението на България 41. Стопански промени през XVIII - XIX в. 42. Промени в българското общество през Възраждането. Демографски процеси 43. Българите в сферата на европейската цивилизация 44. Българската култура през Възраждането 45. Възникване на българския национален въпрос 46. Възстановяване на българската държавност и изграждане на Княжество България 47. Княз Александър I, конституционният въпрос и политическите партии 48. Политическо устройство на Източна Румелия 49. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита 50. Българската криза. Изборът на Фердинант I 51. Българите извън пределите на свободната държава 52. Модернизация на България в началото на XX в. 53. България при управлението на Фердинанд I. Обявяване на Независимостта 54. Войни за национално обединение (1912 - 1918) 55. България между двете световни войни. Левият политически радикализъм 56. Демокрацията, Деветнайсетомайският преврат и безпартийният режим 57. България в годините на Втората световна война 58. Развитие на българското стопанство след Освобождението. Модернизация на българското общество 59. Развитие на образованието след Освобождението. Българската култура 60. България в съветската сфера на влияние и промените в политическата система 61. Утвърждаване на тоталитарния режим в България 62. България и промените в Източния блок 63. България и Европа - "разведряването" и "застоят" 64. Крах на тоталитарния режим 65. Българското общество (1944 - 1989). Икономика, демографски промени и социална политика 66. Българската култура, наука и новите технологии през втората половина на XX в. Власт и интелигенция 67. Развитие на многопартийна политическа система 68. Политически промени и изграждане на институциите на демократичната държава 69. Пътят на България към НАТО и Европейския съюз 70. България в Европейския съюз 71. Преход към пазарна икономика 72. Демографски и миграционни процеси 73. Културата в условията на демокрацията 74. Хуманизъм, толерантност и свобода на движение на хора и идеи

21. България през XIV век и падането ѝ под османска власт

План-резюме на урока

  1. Политическо стабилизиране на България в началото на XIV век:
    • Цар Теодор Светослав (1300-1321) успява да освободи България от татарска хегемония и започва самостоятелен път на развитие.
    • Той се бори с болярите отцепници и отстранява от власт поддръжниците на татарите, сред които и търновския патриарх Йоаким III.
    • Постига значителни победи срещу Византия и разширява южните граници на България.
    • След смъртта на Светослав, властта поема синът му Георги Тертер II, който скоро умира. Царството преминава в ръцете на Михаил Шишман (1323-1330), който поставя началото на нова царска династия, която управлява страната до османското завладяване.
  2. България при цар Иван Александър (1331-1371):
    • Иван Александър успява да подобри отношенията със Сърбия и Византия и възстановява контрола над няколко ключови града в Тракия.
    • Подписва договор с Венецианската република, който стимулира икономическото развитие на България.
  3. Поява на османските турци на Балканския полуостров:
    • Османците започват да набират сили в региона, като се възползват от вътрешните конфликти между балканските владетели.
    • Българският воевода Момчил се опитва да се противопостави на турските набези, но не получава достатъчно подкрепа и загива в битка с византийците.
    • През 1351 г. опитът на византийския император Йоан Кантакузин да организира коалиция срещу турците не успява поради недоверието между балканските владетели.
  4. Падане на България под османска власт:
    • През 1371 г. християнските войски, водени от независимите владетели в Македония, претърпяват катастрофално поражение от османците край Черномен.
    • След поражението, султан Мурад принуждава цар Иван Шишман да се признае за негов васал.
    • През 1385 г. османците завладяват София, а през 1389 г. нанасят тежко поражение на обединените войски на сърби и босненци при Косово поле.
    • През 1393 г. османците завладяват Търново след тримесечна обсада, а последният български патриарх Евтимий е заточен.
    • Цар Иван Шишман продължава съпротивата още две години, но накрая се предава и е обезглавен по заповед на султан Баязид.
    • През 1396 г. Видин пада под османска власт след поражението на християнската армия в битката при Никопол, и с това България престава да съществува като независима държава.

Урокът в дати

14 век | Начало на управлението на цар Теодор Светослав
След дълги години на татарска хегемония, цар Теодор Светослав поема управлението на България и успява да се пребори с болярите отцепници, като отстранява от власт поддръжниците на татарите.

1321 г. | Край на управлението на цар Теодор Светослав
След смъртта на Светослав властта поема синът му Георги Тертер II, но скоро той умира, без да остави наследници.

1323 г. | Начало на управлението на цар Михаил Шишман
Търновските боляри избират за български цар видинския деспот Михаил Шишман. Той поставя началото на нова царска династия. Представителите на династията имат роднинска връзка с Асеневци и управляват страната до падането ѝ под османска власт.

1330 г. | Смърт на цар Михаил Шишман
Във войната със Сърбия, която открай време търси разширение към българските земи в Македония, цар Михаил III Шишман пада убит в сражение. Много от неговите планове остават неосъществени.

1331 г. | Начало на управлението на цар Иван Александър
Година след Велбъждката битка престолът в Търново е зает от племенника на Михаил III Шишман Иван Александър. Той управлява цели 40 г. и се проявява като енергичен военачалник и дипломат.

1332 г. | Успехи на цар Иван Александър срещу Византия
Цар Иван Александър разбива византийците край Русокастро (в Тракия) и сключва изгоден мир. По-късно се намесва в междуособиците за престола на Константинопол.

1343 г. | Българският войвода Момчил напада турския флот
През 1343 г. българският войвода Момчил напада турския флот в пристанището Абдера и подпалва няколко от корабите, с които нашествениците неведнъж идват на полуострова.

1351 г. | Неуспешен опит за организиране на коалиция срещу турците
Недоверието между балканските владетели става причина през 1351 г. да пропадне опитът на византийския император Йоан Кантакузин да организира коалиция срещу турците.

1371 г. | Поражение от османците край Черномен
През 1371 г. обединените християнски войски, водени от независимите владетели в Македония братята Вълкашин и Углеша претърпяват катастрофално поражение от османците край Черномен.

17 юли 1393 г. | Завоеваване на Търново от османците
След тримесечна героична съпротива на 17 юли защитниците на града "предават оръжието си" на обсадилите Търново османски турци. Нашествениците опожаряват и разграбват българската столица.

1396 г. | Падане на България под османска власт
През 1396 г. цар Иван Страцимир отваря вратите на Видин за войските на полско-унгарския крал Сигизмунд, който организира кръстоносен поход срещу османците. Скоро след това Баязид пленява Иван Страцимир и унищожава царството му. С това България престава да съществува.

Резюме

Политическо стабилизиране на България

След дълги години на татарска доминация, в началото на XIV век, България поема отново по самостоятелен път на развитие. Цар Теодор Светослав (1300-1321) успява да се пребори с болярите отцепници и отстранява от власт поддръжниците на татарската Златна Орда. Сред тях е и търновският патриарх Йоаким III, който е наказан със смърт.

Българският владетел заема твърда позиция и спрямо Византия. Успява да нанесе решително поражение на ромеите край река Скафида в Тракия и разширява южните си граници. Сключен е мир, гарантиран чрез брака му с дъщерята на византийския император Андроник II. За да запази добри отношения с Видинското княжество, цар Светослав Тертер удостоява неговия господар Михаил Шишман с титлата деспот.

След смъртта на Светослав властта поема синът му Георги Тертер II, но той скоро умира, без да остави наследници. Тогава търновските боляри избират за български цар видинския деспот Михаил Шишман (1323-1330). Той поставя началото на нова царска династия, чиито представители имат роднинска връзка с Асеневци и управляват до падането на страната под османска власт.

България при цар Иван Александър

Година след битката при Велбъжд престолът в Търново е зает от племенника на Михаил III Шишман Иван Александър (1331-1371). Той царства цели 40 години и се проявява като енергичен военачалник и дипломат. Скоро след възкачването си на трона подобрява отношенията със Сърбия, като омъжва сестра си за сръбския крал. През 1332 г. разбива византийците край Русокастро (в Тракия) и сключва изгоден за България мир.

Поява на османските турци на Балканския полуостров

Постоянните военни конфликти между балканските владетели често са съпътствани с привличане на турски наемници. За съжаление, нито цар Иван Александър, нито съседите му осъзнават навреме гибелните последици от тази практика.

Падане на България под османска власт

През 1371 г. обединените християнски войски, водени от независимите владетели в Македония братята Вълкашин и Углеша претърпяват драматично поражение от османците край Черномен. Последиците за балканските народи са катастрофални.

През 1393 г. след тримесечна героична съпротива, защитниците на Търново са победени от обсадилите града османски войски. Нашествениците опожаряват и разграбват българската столица. По заповед на Баязид са избити 110 боляри, а последният български патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир. Когато турците завладяват Търново, цар Иван Шишман се намира в силната Никополска крепост.

През 1396 г. цар Иван Страцимир отваря вратите на Видин за войските на полско-унгарския крал Сигизмунд, който организира кръстоносен поход срещу османците. При Никопол християнската армия, в която участват рицари от Унгария, Германия и Франция, е разгромена напълно. Скоро след това Баязид пленява Иван Страцимир и унищожава царството му. С това България престава да съществува.