История

Булвест 2000

Избери урок:

01. Днешните български земи през праисторическата епоха 02. Древна Тракия. Одриско царство 03. Българските земи в границите на Римската и ранната Византийска империя (I-V век) 04. Общество и всекидневен живот на траките 05. Религиозни вярвания и културно наследство на древните траки 06. Културното наследство на елинската, римската и ранновизантийската цивилизация в днешните български земи 07. Славяни и българи във Великото преселение на народите 08. Създаване и политическо укрепване на Българското ханство 09. Възход на Българското ханство през първата половина на IX век 10. Покръстване на българите 11. Политическо могъщество на България при цар Симеон 12. Залезът на Първото българско царство 13. Общество и религия на славяни и българи 14. Културата на езическа България 15. Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина 16. "Златен век" на българската култура 17. Средновековна България възкръсва. Въстанието на Асен и Петър 18. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Цар Калоян (1197 - 1207) 19. Политическо могъщество на България при цар Иван Асен II (1218 - 1241) 20. България през втората половина на XIII век 21. България през XIV век и падането ѝ под османска власт 22. Опорите на властта в средновековна България 23. Стопанско развитие на средновековна България 24. Всекидневието на средновековния българин 25. Културата на Втората българска държава (XIII - XIV в.) 26. Българската църква и ересите през Средновековието 27. Османската политическа система и управлението на българските земи 28. Съпротива срещу османската власт през XV - XVII в. 29. Демографски промени в българските земи 30. Контакти и конфликти на различните социални, етнически и религиозни групи във всекидневието 31. Българската култура (XV - XVII в.) 32. Православието - опора на българите 33. Новото време и българите 34. Зараждане на национално самосъзнание на българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански 35. Новото българско училище 36. Движение за самостоятелна църква и учредяване на Българската екзархия 37. Начало на организирано националноосвободително движение 38. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875) 39. Априлско въстание (1876) 40. Руско-турската война от 1877 - 1878 г. и освобождението на България 41. Стопански промени през XVIII - XIX в. 42. Промени в българското общество през Възраждането. Демографски процеси 43. Българите в сферата на европейската цивилизация 44. Българската култура през Възраждането 45. Възникване на българския национален въпрос 46. Възстановяване на българската държавност и изграждане на Княжество България 47. Княз Александър I, конституционният въпрос и политическите партии 48. Политическо устройство на Източна Румелия 49. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита 50. Българската криза. Изборът на Фердинант I 51. Българите извън пределите на свободната държава 52. Модернизация на България в началото на XX в. 53. България при управлението на Фердинанд I. Обявяване на Независимостта 54. Войни за национално обединение (1912 - 1918) 55. България между двете световни войни. Левият политически радикализъм 56. Демокрацията, Деветнайсетомайският преврат и безпартийният режим 57. България в годините на Втората световна война 58. Развитие на българското стопанство след Освобождението. Модернизация на българското общество 59. Развитие на образованието след Освобождението. Българската култура 60. България в съветската сфера на влияние и промените в политическата система 61. Утвърждаване на тоталитарния режим в България 62. България и промените в Източния блок 63. България и Европа - "разведряването" и "застоят" 64. Крах на тоталитарния режим 65. Българското общество (1944 - 1989). Икономика, демографски промени и социална политика 66. Българската култура, наука и новите технологии през втората половина на XX в. Власт и интелигенция 67. Развитие на многопартийна политическа система 68. Политически промени и изграждане на институциите на демократичната държава 69. Пътят на България към НАТО и Европейския съюз 70. България в Европейския съюз 71. Преход към пазарна икономика 72. Демографски и миграционни процеси 73. Културата в условията на демокрацията 74. Хуманизъм, толерантност и свобода на движение на хора и идеи

22. Опорите на властта в средновековна България

План-резюме на урока

  1. Административно устройство на Първата българска държава
    • Формирането на държавните институции е продължителен процес, под въздействието на различни фактори.
    • Първоначално славяни и българи запазват своята автономия в рамките на общата държава.
    • Територията на българите се нарича „саракт", а областите на славяните - „славинии". Омуртаг премахва това разделение.
    • България се разделя на области, управлявани от комити, като военните функции са възложени на други лица - таркани.
  2. Управленски институции на Първата българска държава
    • Властта на хана е наследствена и той се смята за върховен законодател, съдия и военачалник.
    • Ханът изпълнява функцията на върховен жрец и е божи наместник на земята.
    • В следствие на Покръстването, ханската титла е заменена със славянската титла княз.
    • Царската титла е призната от Константинопол за първи път при наследника на цар Симеон - Петър.
    • Властта на българския владетел не е абсолютна, той зависи от решенията на болярския съвет.
  3. Административно устройство на Втората българска държава
    • Въздействието на Византия върху формирането на административната уредба и институциите на Втората българска държава е силно.
    • Държавата е разделена на отделни административни области - хори, със свой главен град
  4. Управленски институции през XIII - XIV век
    • Царят се счита за собственик на държавата и има върховната власт да дарява земи и поземлени имоти на църквата.
    • Унаследяването на царската власт включва някои промени, като наследникът не винаги е първородният син.
    • Властта може да премине към най-близките сродници на царя, ако той няма деца.
    • Висши титли, които не са свързани със специфични функции, имат престижен характер.
    • Царят не може да обуздае политическия сепаратизъм. Това допринася за залеза на средновековна България в края на XIV век.

Урокът в дати

681 г. | Основаване на Първата българска държава
Създаването на Първата българска държава е важен момент в българската история. Това е продължителен процес, който включва формирането на държавните институции и административната уредба, под въздействието на фактори от различно естество.

814 г. | Преустройство на държавната администрация от хан Омуртаг
Хан Омуртаг премахва автономията на славяните и българите в рамките на общата държава и разделя България на области (комитати), управлявани от комити. Тези лица упражняват предимно гражданско-административна власт в своите области.

865 г. | Покръстване на българите
След Покръстването на българите, ханската титла е заменена със славянската титла княз. Християнската вяра пропагандира идеята, че князът е поставен от бога да управлява сънародниците си.

893 г. | Симеон I става владетел на България
Цар Симеон I наследява престола, въпреки че не е първородният син на баща си. След него, властта е отредена на Петър, който също не е първороден, а е дете от втория брак на силния български владетел.

927 г. | Признаване на царската титла на Петър I
За първи път царската титла е призната от Константинопол на наследника на цар Симеон - Петър.

1185 г. | Основаване на Втората българска държава
Византийското владичество оказва силно влияние върху формирането на административната уредба и институциите на Втората българска държава.

1218 г. | Царуване на Иван Асен II
При управлението на Иван Асен II, България е разделена на девет административни области - хори, които обхващат Мизия, Тракия и Македония.

1257 г. | Издигане на Константин Тих за български цар
През 1257 г. боляринът, управляващ земите около Скопие, Константин Тих е издигнат за български цар от търновските боляри, които имат право да изберат владетел извън кръга на законните наследници.

1396 г. | Край на Втората българска държава
Към края на XIV в., политическата стабилност на средновековна България е разтърсена и държавата достига до своя залез. Това се дължи до голяма степен на отсъствието на градско самоуправление и на факта, че градовете се намират под властта на местни господари, които често са независими от централната власт.

Резюме

Административно устройство на Първата българска държава

Формирането на държавните институции и административна уредба в средновековна България е продължителен процес, който се образува под въздействието на различни фактори. Съществена роля имат вековните обществени структури на славяните и българите, възприети от дълга традиция в общественото им управление. Първоначално, в рамките на общата държава, двете общности запазват своята автономия - територията, населена от българите, се нарича "саракт", а областите, населени от славяни, носят названието "славинии". Това разделение обаче е премахнато от хан Омуртаг. България е разделена на области - комитати, управлявани от комити, които упражняват предимно гражданско-административна власт.

Управленски институции на Първата българска държава

През езическия период главна роля в управлението на страната играят българите. Властта на хана е наследствена и притежава практически неограничени правомощия. Той е върховен законодател, съдия и военачалник. С времето се налага идеята, че ханът е божи наместник на земята. Въпреки това, владетелят не е с абсолютна власт - често неговите действия зависят от решенията на болярския съвет.

Административно устройство на Втората българска държава

Византийското владичество оказва силно влияние върху формирането на административната уредба и институциите на Втората българска държава. Територията на страната е разделена на отделни административни области - хори. Всяка от тях има главен град, от чието име идва нейното название.

Управленски институции през XIII - XIV век

В България продължава да господства схващането, че царската власт е дадена „от Бога". Царят се счита за собственик на държавата и притежава правото да разделя, подарява, заменя или завещава земи по свое усмотрение. Настъпват и промени в унаследяването на царската власт. Важен орган на властта през XIII - XIV век все още е болярският съвет.

Заключение

Изграждането на административната уредба и на държавните институции на средновековна България е продължителен процес, върху който влияят различни фактори. Въпреки че владетелят разполага теоретично с неограничени права, той не се оказва в състояние да обуздае проявите на политически сепаратизъм. Това се дължи до голяма степен на факта, че българските градове през Средновековието не притежават самоуправление, а се намират под властта на местни господари. Това се оказва в значителна степен съдбоносно за политическата нестабилност на средновековна България и допринася за нейния залез в края на XIV век.