История
716 г. |
Сключване на първия търговски договор между България и Византия
Хан Тервел сключва първия търговски договор с Византия. Той изисква търговците и от двете страни да плащат на границата мита за стоката си.
1230 г. |
България дава търговски привилегии на Дубровник
Цар Иван Асен II дава големи привилегии на търговците от град Дубровник, което стимулира търговията в царството му.
1307 г. |
Експорт на българско жито до Византия
През 1307 г. Византия внася от България значително количество жито, с което спасява от глад жители.
15 век |
Създаване на занаятчийско сдружение в Ново Бърдо
През 1307 г. Византия внася от България значително количество жито, с което спасява от глад жителите на столицата си Константинопол.
През Средновековието, България е аграрна страна, в която преобладаващото селско население се занимава главно със земеделие и животновъдство. Земеделските сечива, които се използват, са разнообразни - плугове, мотики, лопати, палешници, сърпове и др. България е известна като водещ селскостопански производител на Балканския полуостров. Византийските историци признават, че след като император Василий II покорява българите, в империята се слага край на оскъдицата от храни.
Значителното производство на зърнени храни по българските земи се потвърждава и от историците на кръстоносните походи от XI-XII в. В доклади от Третия кръстоносен поход се пише, че в град Берое (днес Стара Загора) кръстоносците намират изобилие от зърнени храни, месо и вино. Благата на българската земя са силен стимул за мнозина западноевропейски рицари да преминат през Балканския полуостров на пътя си към Божи гроб.
След възстановяването на българската държава през XIII век, земите ѝ продължават да бъдат един от главните производители на зърнени храни в Югоизточна Европа. Особено ценено е житото, отглеждано край Черноморското крайбрежие. През 1307 г. Византия внася от България значително количество жито, с което спасява от глад жителите на Константинопол.
В българските земи се развиват овощарството и лозарството. Арабският пътешественик Идриси от XII век отбелязва, че повечето български градове притежават добре обработени лозя и овощни градини.
Животновъдството се развива в тясна връзка със земеделието, като в това занимание са заети основно хората в планинските и полупланинските райони. Домашните животни се използват за храна и като работна сила в земеделието. Отглеждат се и специални породи бойни коне, за които се полагат особени грижи.
В средновековна България се практикуват над 30 вида занаяти, свързани предимно с обработката на различни метали като желязо, мед, бронз, сребро и злато. Керамичното производство има стари традиции в българските земи. През X век втората столица Велики Преслав се оформя като център на прочутата преславска керамика. Броят на керамичните работилници в третата българска столица Търново също е голям. Там се произвежда така наречената сграфито керамика.
Още през Ранното Средновековие, България поддържа оживени търговски връзки със своите съседи. През 716 г. хан Тервел сключва първия търговски договор с Византия. Българите търгуват главно със селскостопанска продукция, докато от Византия се внасят копринени тъкани, кожи, накити и предмети на лукса.
Появата на собствено монетосечене има важно значение за развитието на търговията. Цар Калоян е първият български владетел, който получава това право, след като сключва уния с Рим. За първи път български монети се появяват през управлението на цар Иван Асен II.
През XIII и XIV век, България поддържа оживени търговски контакти с Дубровник, Генуа и Венеция. Споразумения с тези страни определят режима на внос и правото да се търгува с различни стоки по българските земи. Определя се и размерът на митото, което чуждите търговци трябва да плащат.
