История

Булвест 2000

Избери урок:

01. Днешните български земи през праисторическата епоха 02. Древна Тракия. Одриско царство 03. Българските земи в границите на Римската и ранната Византийска империя (I-V век) 04. Общество и всекидневен живот на траките 05. Религиозни вярвания и културно наследство на древните траки 06. Културното наследство на елинската, римската и ранновизантийската цивилизация в днешните български земи 07. Славяни и българи във Великото преселение на народите 08. Създаване и политическо укрепване на Българското ханство 09. Възход на Българското ханство през първата половина на IX век 10. Покръстване на българите 11. Политическо могъщество на България при цар Симеон 12. Залезът на Първото българско царство 13. Общество и религия на славяни и българи 14. Културата на езическа България 15. Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина 16. "Златен век" на българската култура 17. Средновековна България възкръсва. Въстанието на Асен и Петър 18. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Цар Калоян (1197 - 1207) 19. Политическо могъщество на България при цар Иван Асен II (1218 - 1241) 20. България през втората половина на XIII век 21. България през XIV век и падането ѝ под османска власт 22. Опорите на властта в средновековна България 23. Стопанско развитие на средновековна България 24. Всекидневието на средновековния българин 25. Културата на Втората българска държава (XIII - XIV в.) 26. Българската църква и ересите през Средновековието 27. Османската политическа система и управлението на българските земи 28. Съпротива срещу османската власт през XV - XVII в. 29. Демографски промени в българските земи 30. Контакти и конфликти на различните социални, етнически и религиозни групи във всекидневието 31. Българската култура (XV - XVII в.) 32. Православието - опора на българите 33. Новото време и българите 34. Зараждане на национално самосъзнание на българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански 35. Новото българско училище 36. Движение за самостоятелна църква и учредяване на Българската екзархия 37. Начало на организирано националноосвободително движение 38. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875)

23. Стопанско развитие на средновековна България
(съставил) ЕМИЛ Е. ПОПОВ

План-резюме на урока

  1. Земеделие
    • През Средновековието България е аграрна страна с преобладаващо селско население.
    • Традиционните дейности земеделие и животновъдство имат водещо място в стопанското развитие на страната.
    • България е главен селскостопански производител на Балканския полуостров.
    • Придобива признание като основен производител на зърнени храни в Югоизточна Европа.
    • Овощарството и лозарството са също развити, с добре обработени лозя и овощни градини.
  2. Животновъдство
    • Животновъдството е в тясна връзка със земеделието.
    • Домашните животни се използват не само за храна, но и като работна сила в земеделието.
    • През XIII и XIV век дарствените грамоти свидетелстват за данъци върху продукцията, получавана от домашните животни.
  3. Занаяти
    • В средновековна България се практикуват над 30 вида занаяти, предимно свързани с обработка на метали.
    • Керамиката има стари традиции, като Велики Преслав е център на прочутата преславска керамика.
    • Трайното разделение на труда довежда до обособяване на прослойка от занаятчии.
  4. Търговия
    • България поддържа оживени търговски връзки със своите съседи през Ранното средновековие.
    • В 716 г. хан Тервел сключва първия търговски договор на България с Византия.
    • След възстановяването на българската държава, цар Калоян получава правото на монетосечене, което стимулира развитието на търговията.
    • Поддържат се търговски контакти с Дубровник, Генуа и Венеция през XIII и XIV век.

Урокът в дати

716 г. | Сключване на първия търговски договор между България и Византия
Хан Тервел сключва първия търговски договор с Византия. Той изисква търговците и от двете страни да плащат на границата мита за стоката си.

1230 г. | България дава търговски привилегии на Дубровник
Цар Иван Асен II дава големи привилегии на търговците от град Дубровник, което стимулира търговията в царството му.

1307 г. | Експорт на българско жито до Византия
През 1307 г. Византия внася от България значително количество жито, с което спасява от глад жители.

15 век | Създаване на занаятчийско сдружение в Ново Бърдо
През 1307 г. Византия внася от България значително количество жито, с което спасява от глад жителите на столицата си Константинопол.

Резюме

Земеделие

През Средновековието, България е аграрна страна, в която преобладаващото селско население се занимава главно със земеделие и животновъдство. Земеделските сечива, които се използват, са разнообразни - плугове, мотики, лопати, палешници, сърпове и др. България е известна като водещ селскостопански производител на Балканския полуостров. Византийските историци признават, че след като император Василий II покорява българите, в империята се слага край на оскъдицата от храни.

Значителното производство на зърнени храни по българските земи се потвърждава и от историците на кръстоносните походи от XI-XII в. В доклади от Третия кръстоносен поход се пише, че в град Берое (днес Стара Загора) кръстоносците намират изобилие от зърнени храни, месо и вино. Благата на българската земя са силен стимул за мнозина западноевропейски рицари да преминат през Балканския полуостров на пътя си към Божи гроб.

След възстановяването на българската държава през XIII век, земите ѝ продължават да бъдат един от главните производители на зърнени храни в Югоизточна Европа. Особено ценено е житото, отглеждано край Черноморското крайбрежие. През 1307 г. Византия внася от България значително количество жито, с което спасява от глад жителите на Константинопол.

В българските земи се развиват овощарството и лозарството. Арабският пътешественик Идриси от XII век отбелязва, че повечето български градове притежават добре обработени лозя и овощни градини.

Животновъдство

Животновъдството се развива в тясна връзка със земеделието, като в това занимание са заети основно хората в планинските и полупланинските райони. Домашните животни се използват за храна и като работна сила в земеделието. Отглеждат се и специални породи бойни коне, за които се полагат особени грижи.

Занаяти

В средновековна България се практикуват над 30 вида занаяти, свързани предимно с обработката на различни метали като желязо, мед, бронз, сребро и злато. Керамичното производство има стари традиции в българските земи. През X век втората столица Велики Преслав се оформя като център на прочутата преславска керамика. Броят на керамичните работилници в третата българска столица Търново също е голям. Там се произвежда така наречената сграфито керамика.

Търговия

Още през Ранното Средновековие, България поддържа оживени търговски връзки със своите съседи. През 716 г. хан Тервел сключва първия търговски договор с Византия. Българите търгуват главно със селскостопанска продукция, докато от Византия се внасят копринени тъкани, кожи, накити и предмети на лукса.

Появата на собствено монетосечене има важно значение за развитието на търговията. Цар Калоян е първият български владетел, който получава това право, след като сключва уния с Рим. За първи път български монети се появяват през управлението на цар Иван Асен II.

През XIII и XIV век, България поддържа оживени търговски контакти с Дубровник, Генуа и Венеция. Споразумения с тези страни определят режима на внос и правото да се търгува с различни стоки по българските земи. Определя се и размерът на митото, което чуждите търговци трябва да плащат.