История

Булвест 2000

Избери урок:

01. Днешните български земи през праисторическата епоха 02. Древна Тракия. Одриско царство 03. Българските земи в границите на Римската и ранната Византийска империя (I-V век) 04. Общество и всекидневен живот на траките 05. Религиозни вярвания и културно наследство на древните траки 06. Културното наследство на елинската, римската и ранновизантийската цивилизация в днешните български земи 07. Славяни и българи във Великото преселение на народите 08. Създаване и политическо укрепване на Българското ханство 09. Възход на Българското ханство през първата половина на IX век 10. Покръстване на българите 11. Политическо могъщество на България при цар Симеон 12. Залезът на Първото българско царство 13. Общество и религия на славяни и българи 14. Културата на езическа България 15. Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина 16. "Златен век" на българската култура 17. Средновековна България възкръсва. Въстанието на Асен и Петър 18. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Цар Калоян (1197 - 1207) 19. Политическо могъщество на България при цар Иван Асен II (1218 - 1241) 20. България през втората половина на XIII век 21. България през XIV век и падането ѝ под османска власт 22. Опорите на властта в средновековна България 23. Стопанско развитие на средновековна България 24. Всекидневието на средновековния българин 25. Културата на Втората българска държава (XIII - XIV в.) 26. Българската църква и ересите през Средновековието 27. Османската политическа система и управлението на българските земи 28. Съпротива срещу османската власт през XV - XVII в. 29. Демографски промени в българските земи 30. Контакти и конфликти на различните социални, етнически и религиозни групи във всекидневието 31. Българската култура (XV - XVII в.) 32. Православието - опора на българите 33. Новото време и българите 34. Зараждане на национално самосъзнание на българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански 35. Новото българско училище 36. Движение за самостоятелна църква и учредяване на Българската екзархия 37. Начало на организирано националноосвободително движение 38. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875)

24. Всекидневието на средновековния българин
(съставил) ЕМИЛ Е. ПОПОВ

План-резюме на урока

  1. Ежедневието на средновековния българин:
    • Свързан е с дома и селището, където се ражда и израства.
    • Зависи от социалното положение на индивида.
    • Войни и епидемии могат да принудят българина да напусне родното си място.
  2. Жилище и бит:
    • Бедното население обитава землянки, наричани "сламени хижи" или "изби".
    • Болярите и богатите граждани живеят в отделни домове, изградени от камък и тухли.
    • Царските дворци са украсени със златни и сребърни предмети, маси, мраморни настилки и скъпи тъкани.
  3. Промени в ежедневието след Покръстването:
    • Изоставят се езически обичаи и празници.
    • Забранява се многоженството.
    • Ежегодният празничен цикъл става зависим от християнския календар.
    • Църквата се опитва да обедини стари езически култове и божества с християнските празници.
  4. Трапезата:
    • Основна храна: хляб, зеленчуци, месо, мляко, сирене, риба, мед и плодове.
    • Спазва се обичаят да се пекат големи хлябове.
    • След Покръстването църквата налага задължително постене преди големите християнски празници.
  5. Облеклото:
    • Покръстването довежда до навлизането на Византийската мода.
    • Започват да се внасят скъпи копринени платове и екзотични източни подправки.
    • През XIII и XIV в. в облеклото на богатите българи навлизат елементи от западноевропейската мода.
  6. Празници и развлечения:
    • Свързани са с празници като кръщението, бракът и големите християнски празници.
    • В царския двор празничните зрелища са най-пищни.
    • На градските площади понякога гастролират пътуващи певци и артисти.
    • Богомилите са големи противници на развлеченията и веселбите.

Урокът в дати

864 г. | Покръстване на българите
Покръстването изиграва огромна роля в ежедневието на българина. Той трябва да изостави своите езически празници и обичаи. На християните се забранява да имат повече от една съпруга, което езическата религия на славяни и българи свободно допуска. Променя се ежегодният празничен цикъл на населението. Той става изцяло зависим от християнския календар.

927 г. | Влиянието на Византийската мода в България
След като цар Петър се жени за византийката Мария-Ирина, византийската мода започва да навлиза в страната и завладява главно аристокрацията. От Византия започват да се внасят скъпи копринени платове, предмети на разкоша и екзотични източни подправки.

14 век | Западноевропейската мода влияе на българското облекло
През XIII и XIV век в облеклото на богатите българи навлизат и някои елементи, заимствани от западноевропейската мода. Те идват главно от чужденците, които се заселват в големите български градове.

Резюме

Всекидневието на средновековния българин

Всекидневието на българина през това време е тясно свързано с неговия дом и селището, в което се ражда и израства. Социалната му позиция определя до голяма степен неговия начин на живот - има съществени различия в навиците на обикновените хора, духовниците и аристократите, които се обуславят от мястото им в обществото.

Жилище и бит

Сърцевината на живота на българина през средновековието е неговият дом - мястото, където той изживява своите радости и трудности. Домовете на бедното население са скромни, изградени от природни материали и обзаведени семпло. Болярите и богатите граждани обитават значително по-разкошни жилища, изградени от камък и тухли, с обширен вътрешен двор и разделени на стопански и жилищни помещения. Царските дворци са най-великолепни, обзаведени със златни и сребърни предмети, резбовани маси, мраморни настилки и скъпи тъкани.

Промени в ежедневието след Покръстването

Покръстването на българите води до драстични промени в техния начин на живот. Езическите обичаи и празници постепенно са изоставени, а християнският календар става определящ за ежегодния цикъл на празниците. Църквата се опитва да обедини стари езически култове и божества с християнските празници, за да изкорени напълно езичеството. Покръстването води и до промени в облеклото и обичаите на българите.

Трапезата

Трапезата на средновековния българин се състои предимно от хляб, зеленчуци, месо, мляко, сирене, риба, мед и плодове. След Покръстването, църквата налага задължителното постене преди големите християнски празници, при което от менюто се изключват месото, млякото, сиренето и яйцата.

Облеклото

Във Византия се внасят скъпи копринени платове и други предмети на лукса. Тази мода е възприета от аристокрацията, а обикновените хора продължават да носят своите традиционни български дрехи.

Празници и развлечения

Животът на средновековния българин е богат на празници и тържества. Често се устройват борби и представления, празници и празнувания. Въпреки забраната на църквата, населението продължава да почита някои стари езически празници. Големите събития от християнството преминават особено тържествено, с пищни религиозни процесии и музикални развлечения.