История

Булвест 2000

Избери урок:

01. Днешните български земи през праисторическата епоха 02. Древна Тракия. Одриско царство 03. Българските земи в границите на Римската и ранната Византийска империя (I-V век) 04. Общество и всекидневен живот на траките 05. Религиозни вярвания и културно наследство на древните траки 06. Културното наследство на елинската, римската и ранновизантийската цивилизация в днешните български земи 07. Славяни и българи във Великото преселение на народите 08. Създаване и политическо укрепване на Българското ханство 09. Възход на Българското ханство през първата половина на IX век 10. Покръстване на българите 11. Политическо могъщество на България при цар Симеон 12. Залезът на Първото българско царство 13. Общество и религия на славяни и българи 14. Културата на езическа България 15. Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина 16. "Златен век" на българската култура 17. Средновековна България възкръсва. Въстанието на Асен и Петър 18. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Цар Калоян (1197 - 1207) 19. Политическо могъщество на България при цар Иван Асен II (1218 - 1241) 20. България през втората половина на XIII век 21. България през XIV век и падането ѝ под османска власт 22. Опорите на властта в средновековна България 23. Стопанско развитие на средновековна България 24. Всекидневието на средновековния българин 25. Културата на Втората българска държава (XIII - XIV в.) 26. Българската църква и ересите през Средновековието 27. Османската политическа система и управлението на българските земи 28. Съпротива срещу османската власт през XV - XVII в. 29. Демографски промени в българските земи 30. Контакти и конфликти на различните социални, етнически и религиозни групи във всекидневието 31. Българската култура (XV - XVII в.) 32. Православието - опора на българите 33. Новото време и българите 34. Зараждане на национално самосъзнание на българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански 35. Новото българско училище 36. Движение за самостоятелна църква и учредяване на Българската екзархия 37. Начало на организирано националноосвободително движение 38. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875) 39. Априлско въстание (1876) 40. Руско-турската война от 1877 - 1878 г. и освобождението на България 41. Стопански промени през XVIII - XIX в. 42. Промени в българското общество през Възраждането. Демографски процеси 43. Българите в сферата на европейската цивилизация 44. Българската култура през Възраждането 45. Възникване на българския национален въпрос 46. Възстановяване на българската държавност и изграждане на Княжество България 47. Княз Александър I, конституционният въпрос и политическите партии 48. Политическо устройство на Източна Румелия 49. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита 50. Българската криза. Изборът на Фердинант I 51. Българите извън пределите на свободната държава 52. Модернизация на България в началото на XX в. 53. България при управлението на Фердинанд I. Обявяване на Независимостта 54. Войни за национално обединение (1912 - 1918) 55. България между двете световни войни. Левият политически радикализъм 56. Демокрацията, Деветнайсетомайският преврат и безпартийният режим 57. България в годините на Втората световна война 58. Развитие на българското стопанство след Освобождението. Модернизация на българското общество 59. Развитие на образованието след Освобождението. Българската култура 60. България в съветската сфера на влияние и промените в политическата система 61. Утвърждаване на тоталитарния режим в България 62. България и промените в Източния блок 63. България и Европа - "разведряването" и "застоят" 64. Крах на тоталитарния режим 65. Българското общество (1944 - 1989). Икономика, демографски промени и социална политика 66. Българската култура, наука и новите технологии през втората половина на XX в. Власт и интелигенция 67. Развитие на многопартийна политическа система 68. Политически промени и изграждане на институциите на демократичната държава 69. Пътят на България към НАТО и Европейския съюз 70. България в Европейския съюз 71. Преход към пазарна икономика 72. Демографски и миграционни процеси 73. Културата в условията на демокрацията 74. Хуманизъм, толерантност и свобода на движение на хора и идеи

27. Османската политическа система и управлението на българските земи

План-резюме на урока

  1. Османската империя като абсолютна монархия управлявана от султана.
    • Султанът има неограничена власт и е отговорен за действията си единствено пред Аллах и пророка.
    • Той има право да издава закони, да съди поданиците си и дори да отменя присъдите на местните съдии, да назначава и уволнява всички служители в държавата.
    • Султанът управлява с помощта на съвет („диван"), съставен от най-висшите придворни на империята.
  2. Административното устройство на Османската империя
    • Държавата е разделена на бейлербейства, които съдържат още по-малки единици, наричани санджаци. Българските земи са включени в седем санджака.
    • Управителят на санджака - санджак-бей, има не само управленски, но и военни функции.
    • Санджаците се делят на още по-малки административни единици - нахии и кази.
  3. Категории население със специален статут
    • Османското управление изключва участието на българи християни в администрацията, съдебната система и армията.
    • Войнуците, мартолосите и дервентджиите са най-известните категории от християнското население със специални функции.
  4. Кръвният данък
    • След налагане на исляма българите биват ангажирани във войската чрез включване в еничарския корпус.
    • Османците събират деца от покореното балканско население - българи, албанци, гърци, сърби - процес известен като „кръвен данък" (девширме).
    • Те са отвеждани в столицата. Помюсюлманчвани и обучавани са да приемат езика и традициите на господарите си.
    • Еничарите са изпращани в най-трудните и важни етапи на военните действия или за потушаване на бунтове и въстания в империята.
  5. Слабостите на османската система на управление
    • Просперитета на държавната система е нарушаван от произвола и неблагоразумието на местни чиновници и военни.
    • Колкото по-слаб е контролът от столицата, толкова повече местните служители засилват натиска си върху немюсюлманското население на Балканите.

Урокът в дати

16 век | Разделяне на Османската империя на административни единици
През XVI в. бейлербейството Румелия се състои от по-малки единици, наричани санджаци. Българските земи са включени в седем санджака: Чирмен, Паша, Кюстендил, Охрид, Видин, Никопол и Силистра. Три от тези административни единици покриват териториите на трите средновековни български държави: Видинското царство се превръща във Видински санджак, Търновското - в Никополски санджак, а Добруджанското деспотство - в Силистренски санджак.

1708 г. | Последното известно писмено свидетелство за събиране на еничари
През 1708 г. е датирано последното известно писмено свидетелство за събиране на еничари в Османската империя. Еничарите са специален военен корпус, съставен от момчета от покореното балканско население - българи, албанци, гърци, сърби. Тези момчета са отвеждани в столицата, помюсюлманчвани и обучавани да приемат езика и традициите на господарите си.

Резюме

Султанският режим и управлението в Османската империя

Османската империя функционира като абсолютна монархия, където на върха на властта се намира султанът. Неговата власт е безгранична и се основава на Корана - свещената книга на мюсюлманите. Султанът е пълновластен господар, отговорен само пред Аллах и Пророка. Той има правото да издава закони, да съди и да отменя присъдите на местните съдии, както и да назначава и уволнява всички служители в държавата. Султанът е върховен главнокомандващ на османската армия и управлява с помощта на диван - съвет от най-високите сановници (високопоставени членове в двора) на империята.

Административното устройство на Османската империя

Административната структура на Османската държава се развива паралелно с нейното административно деление, което се коригира често поради завоеванията. Най-вътрешните територии на държавата - в Мала Азия и Европа, са разделени на две големи бейлербейства - Анадола и Румелия. Българските земи са включени в седем санджака: Чирмен, Паша, Кюстендил, Охрид, Видин, Никопол и Силистра. Санджаците са управлявани от санджак-бей, който също ръководи издържаната от територията военната конница. Тези обширни области се делят на още по-малки административни единици - нахии и кази. Първите изпълняват данъчни, а вторите правораздавателни функции.

Статутът на населението

Османското управление изключва участието на българи християни (и въобще на християни) в администрацията, съдебната система и армията. Някои категории от християнското население имат специален статут, като войнуците, мартолосите и дервентджиите. В началото те са включвани в коницата и пехотата. По-късно те изпълняват обслужващи фунцкии, като грижа за конете, поправка на крепости и пазене на опасни места, като проходи и усамотени пътища. За тези си дейности са освободени от някои данъци.

Кръвният данък

Един от начините българите да бъдат ангажирани във войската, е чрез включване в еничарския корпус. Това става задължително след налагане на исляма. Процесът на събиране на християнски момчета, за попълване на военните и административни нужди на империята се нарича "кръвен данък" (девширме). Те са отвеждани в столицата, помюсюлманчвани и обучавани да приемат езика и традициите на господарите си. Еничарите са изпращани в най-трудните и важни етапи на военните действия или за потушаване на бунтове и въстания в империята. Те са лишавани от правото да създават семейства, заради което са най-надеждния, сигурен и ефективен начин за постигане целите на султанската власт.

Заключителни думи

Системата на управление на Османската империя е нарушена от произвола на местни чиновници и военни. Колкото по-слаб е контролът от столицата, толкова повече местните служители засилват натиска си върху немюсюлманското население на Балканите.