История

Булвест 2000

Избери урок:

01. Днешните български земи през праисторическата епоха 02. Древна Тракия. Одриско царство 03. Българските земи в границите на Римската и ранната Византийска империя (I-V век) 04. Общество и всекидневен живот на траките 05. Религиозни вярвания и културно наследство на древните траки 06. Културното наследство на елинската, римската и ранновизантийската цивилизация в днешните български земи 07. Славяни и българи във Великото преселение на народите 08. Създаване и политическо укрепване на Българското ханство 09. Възход на Българското ханство през първата половина на IX век 10. Покръстване на българите 11. Политическо могъщество на България при цар Симеон 12. Залезът на Първото българско царство 13. Общество и религия на славяни и българи 14. Културата на езическа България 15. Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина 16. "Златен век" на българската култура 17. Средновековна България възкръсва. Въстанието на Асен и Петър 18. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Цар Калоян (1197 - 1207) 19. Политическо могъщество на България при цар Иван Асен II (1218 - 1241) 20. България през втората половина на XIII век 21. България през XIV век и падането ѝ под османска власт 22. Опорите на властта в средновековна България 23. Стопанско развитие на средновековна България 24. Всекидневието на средновековния българин 25. Културата на Втората българска държава (XIII - XIV в.) 26. Българската църква и ересите през Средновековието 27. Османската политическа система и управлението на българските земи 28. Съпротива срещу османската власт през XV - XVII в. 29. Демографски промени в българските земи 30. Контакти и конфликти на различните социални, етнически и религиозни групи във всекидневието 31. Българската култура (XV - XVII в.) 32. Православието - опора на българите 33. Новото време и българите 34. Зараждане на национално самосъзнание на българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански 35. Новото българско училище 36. Движение за самостоятелна църква и учредяване на Българската екзархия 37. Начало на организирано националноосвободително движение 38. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875) 39. Априлско въстание (1876) 40. Руско-турската война от 1877 - 1878 г. и освобождението на България 41. Стопански промени през XVIII - XIX в. 42. Промени в българското общество през Възраждането. Демографски процеси 43. Българите в сферата на европейската цивилизация 44. Българската култура през Възраждането 45. Възникване на българския национален въпрос 46. Възстановяване на българската държавност и изграждане на Княжество България 47. Княз Александър I, конституционният въпрос и политическите партии 48. Политическо устройство на Източна Румелия 49. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита 50. Българската криза. Изборът на Фердинант I 51. Българите извън пределите на свободната държава 52. Модернизация на България в началото на XX в. 53. България при управлението на Фердинанд I. Обявяване на Независимостта 54. Войни за национално обединение (1912 - 1918) 55. България между двете световни войни. Левият политически радикализъм 56. Демокрацията, Деветнайсетомайският преврат и безпартийният режим 57. България в годините на Втората световна война 58. Развитие на българското стопанство след Освобождението. Модернизация на българското общество 59. Развитие на образованието след Освобождението. Българската култура 60. България в съветската сфера на влияние и промените в политическата система 61. Утвърждаване на тоталитарния режим в България 62. България и промените в Източния блок 63. България и Европа - "разведряването" и "застоят" 64. Крах на тоталитарния режим 65. Българското общество (1944 - 1989). Икономика, демографски промени и социална политика 66. Българската култура, наука и новите технологии през втората половина на XX в. Власт и интелигенция 67. Развитие на многопартийна политическа система 68. Политически промени и изграждане на институциите на демократичната държава 69. Пътят на България към НАТО и Европейския съюз 70. България в Европейския съюз 71. Преход към пазарна икономика 72. Демографски и миграционни процеси 73. Културата в условията на демокрацията 74. Хуманизъм, толерантност и свобода на движение на хора и идеи

28. Съпротива срещу османската власт през XV - XVII в.

План-резюме на урока

  1. Борбата на българския народ срещу османското владичество:
    • Продължава през целия период на османската власт
    • Основните цели на анти-османската съпротива са:
      • Опазване на българската народност
      • Противодействие срещу системата на експлоатация
      • Политическо освобождение.
  2. Трите основни периода в антиосманската съпротива на българите:
    • Първи период - края на XIV до средата на XV в.
      • Подкрепа на кръстоносния поход на крал Сигизмунд - включва унгарски, френски, английски и германски рицари.
      • Мащабен опит на Константин и Фружин - синове на цар Иван Срацимир и цар Иван Шишман.
      • Двата кръстоносни похода от 1443 и 1444 г., организирани от полско-унгарския крал Владислав III.
    • Втори период - средата на XV до 80-те години на XVI в.
      • Хайдушкото движение - съпротива с предимно стихиен, неорганизиран характер.
    • Трети период - 80-те години на XVI до началото на XVIII в.
      • Мащабни опити за въоръжена съпротива, след поражението на османците в битката при Лепанто (1571).
      • Първо Търновско въстание (1598) - организирано от търновския митрополит Дионисий Рали, никополския първенец Тодор Балина и др.
      • Второ Търновско въстание (1686) - подготвено под ръководството на Ростислав Стратимирович.
      • Чипровско въстание (1688) - център на въстанието са селищата в северозападните български земи - Чипровци, Копиловци, Железна и Клисура.
      • Въстание на Карпош (1689) - в хода на Австро-османската война, Карпош става изявен лидер на българите, включени в австрийската армия.
  3. Заключителни думи
    • През XVII в. неуспешните опити за съпротива се провалят заради огромния военен потенциал на Османската империя и недостатъчна организираност.
    • Българите продължават борбата в огромен географски район и времеви период - от формирането на османската държава до XIX в.

Урокът в дати

25 септември 1396 г. | Битката при Никопол
Европейската войска, състояща се от унгарски, френски, английски и германски рицари, водена от унгарския крал Сигизмунд, е разбита от османците при крепостта Никопол.

1443 г. | Първият кръстоносен поход на Владислав III
Първият кръстоносен поход на полско-унгарския крал Владислав III през есента на 1443 г. достига до София.

10 ноември 1444 г. | Битката при Варна
На 10 ноември 1444 г. се разиграва една от най-мащабните битки на Късното средновековие. Младият крал Владислав е убит на бойното поле, армията му е разпръсната и обърната в бягство, а изходът от сражението предопределя съдбата на българските земи и на Балканите като цяло за векове напред.

1598 г. | Първо Търновско въстание
Въстанието е организирано от търновския митрополит Дионисий Рали, никополския първенец Тодор Балина и дубровнишките търговци Павел Джорджич и братя Сокорчевичи по време на поредната австро-османска война. Въстаниците действат с идеята, че освобождават и възкресяват българската държава, като издигат мним потомък на търновските царе (под името Шишман III) за бъдещ български владетел.

1686 г. | Второ Търновско въстание
Въстанието е подготвено под ръководството на Ростислав Стратимирович, представящ се за потомък на цар Иван Срацимир. Плановете на бунтовниците стават достояние на османските власти, които незабавно вземат мерки за потушаване на въстанието.

1688 г. | Чипровско въстание
Център на това Въстание са селищата в северозападните български земи - Чипровци, Копиловци, Железна и Клисура - които са населени с българи католици. Липсата на реална помощ от австрийската армия обаче става причина за потушаване на въстанието.

1689 г. | Въстание на Карпош
Въстанието е в тясна връзка с Австро-османската война. Карпош завзема Крива паланка и Куманово и е поставен за управител на областта. Австрийците обаче се оттеглят от балканските земи и спират подкрепата си за въстаниците, което води до потушаване на надигането.

Резюме

Чуждата политическа власт и борбата на българския народ

Българският народ се бори срещу османската политическа власт в нейната езикова, верска и управленска дискриминация. Тази борба продължава през целия период на чуждо владичество и обхваща целокупната българска етническа територия - Мизия, Тракия, Македония. Целите на антиосманската съпротива са защита на българската народност, противодействие срещу системата на експлоатация и политическо освобождение. Средствата и формите на борба варират от пасивно неподчинение до организиране на бунтове и въстания за освобождение.

Първи период - края на XIV до средата на XV в.

Първата проява на съпротива на българите е подкрепата, която оказват на кръстоносния поход, воден от унгарския крал Сигизмунд. Войската обаче е разбита на 25 септември 1396 г. при крепостта Никопол.

Въпреки това, съществува сериозен опит на народа ни организирано да прогони османците и да освободи земите ни чрез собствени сили, свързан с дейността на синовете на царете Иван Срацимир и Иван Шишман - Константин и Фружин. В летописите, обаче, това действие не е определяно като въстание, заради дипломатическите категоризации на тяхното пратеничество - като "български посланици" от "България".

Следващите опити за прогонване на османците са двата кръстоносни похода от 1443 и 1444 г., организирани от полско-унгарския крал Владислав III. Те са мотивирани от навлизането на османски гарнизони в пределите на Унгария. Водят се две кампании - първата към София (спряна от зимата), а втората по поречието на река Дунав към Варна. Неочакваната османска армия нанася сериозно поражение на силите на младия крал, който пада убит в сражението.

Втори период - средата на XV до 80-те години на XVI в.

Този период съвпада с апогея на османското могъщество. Съпротивата е предимно със стихиен, неорганизиран характер - например хайдушкото движение. Хайдутството е опълчение, породено от протест срещу обществения ред или заради лично отмъщение, породено от неустановена справедливост.

Различното тълкуване на думата "хайдутство" - за турците "разбойничество", а за обикновеното население "народни закрилници", създава трудност при определяне на въстаническите действия. Групите са малки - от 30 до 50 човека (рядко над 100). Типично е дружините да заемат планински проходи или пустеещи пътища, като действат от засада.

Трети период - 80-те години на XVI до началото на XVIII в.

През този период са най-мащабните опити за въоръжена съпротива сред българите. Те са предизвикани от битката при Лепанто (1571 г.), която действа съкрушително за Османската империя. Тя изпада в период на дълбока криза, а европейските държави сериозно я изпреварват в техническо и военно отношение.

Първо Търновско въстание (1598 г.)

Въстанието е организирано от търновския митрополит Дионисий Рали, никополския първенец Тодор Балина и дубровнишките търговци Павел Джорджич и братя Сокорчевичи по време на поредната австро-османска война. Предприета е мащабна организация - преговори за външна помощ, събиране на оръжие и информация за движението на османските войски. Създават се огромни очаквания за въстановяване на държавата с мним потомък на българската династия с името Шишман III. За жалост този опит е потушен от османските власти.

Второ Търновско въстание (1686 г.)

Въстанието е подготвено под ръководството на Ростислав Стратимирович, представящ се за потомък на цар Иван Срацимир. То търси активно съдействие от Русия.

Чипровско въстание (1688 г.)

Център на това въстание са селищата в северозападните български земи - Чипровци, Копиловци, Железна и Клисура, населени с българи католици. Организирани са две чети - от Георги Пеячевич и Богдан Маринов, които преминават военно обучение. Липсата на активно взаимодействие с австрийската армия съботира начинанието.

Въстание на Карпош (1689 г.)

То протича в същия момент на Австро-османската война. Най-изявен лидер на българите е Карпош. След превземането на Крива паланка и Куманово, той е поставен за техен управител. Отстъпването на австрийските войски, обаче, не установява устойчивост и териториите скоро са върнати обратно в османските владения.

Заключение

Антиосманската съпротива през XVII в., макар и да се разпростира във всички български земи, е обречена на неуспех поради огромния военен потенциал на Османската империя и недостатъчната организираност на населението. Българите обаче продължават да се борят, водейки борбата и извън пределите на страната, в огромен географски район (Мала Азия, Балканите, Русия).