История

Булвест 2000

Избери урок:

01. Днешните български земи през праисторическата епоха 02. Древна Тракия. Одриско царство 03. Българските земи в границите на Римската и ранната Византийска империя (I-V век) 04. Общество и всекидневен живот на траките 05. Религиозни вярвания и културно наследство на древните траки 06. Културното наследство на елинската, римската и ранновизантийската цивилизация в днешните български земи 07. Славяни и българи във Великото преселение на народите 08. Създаване и политическо укрепване на Българското ханство 09. Възход на Българското ханство през първата половина на IX век 10. Покръстване на българите 11. Политическо могъщество на България при цар Симеон 12. Залезът на Първото българско царство 13. Общество и религия на славяни и българи 14. Културата на езическа България 15. Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина 16. "Златен век" на българската култура 17. Средновековна България възкръсва. Въстанието на Асен и Петър 18. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Цар Калоян (1197 - 1207) 19. Политическо могъщество на България при цар Иван Асен II (1218 - 1241) 20. България през втората половина на XIII век 21. България през XIV век и падането ѝ под османска власт 22. Опорите на властта в средновековна България 23. Стопанско развитие на средновековна България 24. Всекидневието на средновековния българин 25. Културата на Втората българска държава (XIII - XIV в.) 26. Българската църква и ересите през Средновековието 27. Османската политическа система и управлението на българските земи 28. Съпротива срещу османската власт през XV - XVII в. 29. Демографски промени в българските земи 30. Контакти и конфликти на различните социални, етнически и религиозни групи във всекидневието 31. Българската култура (XV - XVII в.) 32. Православието - опора на българите 33. Новото време и българите 34. Зараждане на национално самосъзнание на българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански 35. Новото българско училище 36. Движение за самостоятелна църква и учредяване на Българската екзархия 37. Начало на организирано националноосвободително движение 38. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875) 39. Априлско въстание (1876) 40. Руско-турската война от 1877 - 1878 г. и освобождението на България 41. Стопански промени през XVIII - XIX в. 42. Промени в българското общество през Възраждането. Демографски процеси 43. Българите в сферата на европейската цивилизация 44. Българската култура през Възраждането 45. Възникване на българския национален въпрос 46. Възстановяване на българската държавност и изграждане на Княжество България 47. Княз Александър I, конституционният въпрос и политическите партии 48. Политическо устройство на Източна Румелия 49. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита 50. Българската криза. Изборът на Фердинант I 51. Българите извън пределите на свободната държава 52. Модернизация на България в началото на XX в. 53. България при управлението на Фердинанд I. Обявяване на Независимостта 54. Войни за национално обединение (1912 - 1918) 55. България между двете световни войни. Левият политически радикализъм 56. Демокрацията, Деветнайсетомайският преврат и безпартийният режим 57. България в годините на Втората световна война 58. Развитие на българското стопанство след Освобождението. Модернизация на българското общество 59. Развитие на образованието след Освобождението. Българската култура 60. България в съветската сфера на влияние и промените в политическата система 61. Утвърждаване на тоталитарния режим в България 62. България и промените в Източния блок 63. България и Европа - "разведряването" и "застоят" 64. Крах на тоталитарния режим 65. Българското общество (1944 - 1989). Икономика, демографски промени и социална политика 66. Българската култура, наука и новите технологии през втората половина на XX в. Власт и интелигенция 67. Развитие на многопартийна политическа система 68. Политически промени и изграждане на институциите на демократичната държава 69. Пътят на България към НАТО и Европейския съюз 70. България в Европейския съюз 71. Преход към пазарна икономика 72. Демографски и миграционни процеси 73. Културата в условията на демокрацията 74. Хуманизъм, толерантност и свобода на движение на хора и идеи

29. Демографски промени в българските земи

План-резюме на урока

  1. Османското завоевание на българските земи
    • Османците имат агресивно отношение към покореното население - първоначално безмилостно плячкосват и опустошават териториите.
    • Историята съхранява данни за умишлено избиване на население, като търновските първенци.
    • В резултат на войните и миграциите, редица райони стават обезлюдени и слабо заселени - Източна Тракия, Източните Родопи, Беломорието, Добруджа.
    • Миграциите засягат най-силно високите слоеве от българското общество - аристокрацията, духовенството и интелигенцията.
    • Вътрешните миграции на българско население са по-слабо изследвани, особено по време на войни. Тогава населението е принудено да напусне жилищата си и да потърси убежище в по-защитени, често планински райони.
  2. Влиянието на човешкия фактор и климатичните промени
    • Продължителните засушавания в края на XV в. превръщат Добруджа в безводна пустиня. Това предизвиква вътрешни миграционни процеси и рязък спад на населението.
    • Тюркската колонизация и ислямизацията оказват огромно въздействие върху етнодемографските процеси.
    • Мюсюлманското население, идващо от Азия се заселва на Балканите. Съсредоточава се в Североизточна България, Тракия и западните части на Балканите.
  3. Формиране на различните етнически и религиозни общности
    • Еврейската общност получава официално признание от османската власт. Според произхода се разделя на няколко групи:
      • романиоти (говорещи гръцки)
      • ашкенази (с немски произход)
      • сефаради (преселили се от Испания и Португалия).
    • Арменците се разселват широко из Близкия изток, а по-късно на Балканите, в резултат на военни конфликти и чумни епидемии.
    • Католиците населяват отделни малки колонии на Дубровник, Венеция и Генуа, като възникват от отделни малки колонии.

Урокът в дати

14 век | Български миграции и преселвания
През втората половина на XIV в. се наблюдават сериозни размествания на големи маси население на Балканите (миграции). В резултат на войните и миграциите редица райони се оказват обезлюдени и слабо заселени - Източна Тракия, Източните Родопи, Беломорието, Добруджа.

15 век | Османското завоевание на българските земи
Османското завоевание променя сериозно числеността и характеристиките на населението в българските територии. Освен самото завоевание редица други природни фактори също влияят върху демографската картина.

16 век | Промени в Добруджа
Продължителните засушавания в делтата на р. Дунав превръщат Добруджа в края на XV в. в безводна пустиня. Това предизвиква вътрешни миграционни процеси и рязък спад на населението, като редица селища напълно изчезват.

16 век | Поява на мюсюлманска общност на Балканите
На Балканите се заселва мюсюлманско население, придошло от Азия, което се съсредоточава в Североизточна България, Тракия и западните части на Балканите.

16 век | Формиране на еврейска общност
Еврейската общност е една от значимите общности в рамките на Османската империя, която получава официално признание. В българските земи евреите се заселват в по-важните административни и търговски центрове.

16 век | Формиране на католическа общност
Още от времето на Българското средновековие в градовете живеят католици. Край българските брегове на търговски градове възникват отделни малки колонии от Дубровник, Венеция и Генуа.

1549 г. | Арменци на Балканите
Военните конфликти между османци и перси принуждават множество арменци да се разселят, като една част от тях (около 1549 г.) се насочва към Балканите.

1605 г. | Преселване на арменци
Арменците от Кримския полуостров намират спасение във Варна, Провадия и Шумен заради чумна епидемия на Кримския полуостров.

Резюме

Османското завоевание и демографските загуби

Османското завоевание на българските земи променя сериозно числеността и характеристиките на населението. Освен самото завоевание, редица други фактори също оказват влияние върху демографската картина, като климатичните промени и вътрешните миграционни процеси. Продължителните засушавания в делтата на река Дунав превръщат Добруджа в безводна пустиня и предизвикват рязък спад на населението, като редица селища изчезват изцяло. Заради свирепостта на османското завоевание населението на Балканите претърпява сериозни размествания. В резултат на войните, ислямизацията, натиска от тюркски заселници и кръвния данък настъпват миграции, заради които редица райони се оказват обезлюдени или слабо заселени. Много от висшите слоеве на българското общество - аристократи, книжовници и духовници мигрират на север към Влахия, Молдова, Банат, дори Украйна. Там те създават свои общности в изгнание (диаспора).

Вътрешните миграции и колонизацията

Самите българи също се подлагат на вътрешни миграции, особено през военните периоди. Голямо значение за промяната в броя и състава на населението имат високата смъртност по време на епидемии, глад, природни бедствия и дори влошаването на климата. Резултатите от етнодемографските изследвания показват, че през ранния период на османска власт до края на XV в. най-рядко населени са регионите по поречието на Дунав - Силистра, Никопол и Видин.

Настъпват миграционни процеси и от азиатските части на империята. Мюсюлманското население започва да основава свои общности в пустите земи на Североизточна България, Тракия и западните територии на Балканите.

Други етнически и религиозни общности

В българските земи през периода на османската власт се формират и други етнически и религиозни общности, като евреи, арменци и католици. Еврейската общност е една от значимите и получава официално признание. Тя открива възможности за заселване в големите градове като София, Пловдив, Русе, Варна, Солун. В тях евреите развиват предимно търговска дейност, макар че общността им в Шумен е по-скромна и бедна, заради занаятчийското естество на тяхното препитание. Управлявани са от главен равин в Истанбул и са подкрепяни от свои административни градски структури наречени кахал.

Арменците също създават свои поселения в българските земи. Те се разселват широко из Близкия изток и Балканите, заради военните конфликти между османци и персийци, и чумната епидемия сполетяла Кримския полуостров. Настаняват се във Варна, Провадя, Шумен, Добрич, Силистра. Работят като търговци, посредничещи с Персия, Средна и Северна Европа. Изграждат самостоятелни махали (квартали) със свои църкви и свещеници.

От времето на Българското средновековие в градовете живеят и католици. Това са предимно колонии на дубровнишки търговци, които са с договорен васален статут с Османската империя. Той им позволява независимост в религиозната дейност и съдебната система. Техни общности има във Варна, Провадя, Силистра. През XVII в. Папството също предприема своя политика за разпространение на католицизма в нови земи, включително на Балканите.

Всички тези общности допринасят за разнообразието от етнически и религиозни групи в българските земи по време на Османската империя. Те обогатяват демографската картина и имат отражение върху социално-икономическото развитие на региона.