История
От политическа гледна точка, загубата на държавността е най-важната последица. Българската аристокрация е унищожена или прогонена, което води до загуба на политически елит и традиции. Османците налагат своя административна система, а българите са лишени от възможността да участват в управлението. Това води до чувство на безправие и потиснатост. В демографски план, османското завоевание води до сериозни промени. Войните и насилията водят до намаляване на населението. Много българи бягат в други страни, като Влашко, Молдова и Русия, за да избегнат османския гнет. Освен това, османците заселват мюсюлмани в българските земи, което променя етническия състав на населението. Голяма част от населението приема исляма, за да избегне тежките данъци и да получи повече права. В стопански план, османската власт също има негативни последици. Османците налагат тежки данъци на българското население, което води до обедняване. Много земи са отнети от българите и дадени на османски феодали. Търговията е затруднена, а занаятите са ограничавани. Всичко това води до икономически упадък и обедняване на българското общество. Всички тези политически, демографски и стопански последици са тясно свързани. Политическото потисничество води до демографски промени, като миграции и ислямизация. Икономическият упадък пък засилва политическото недоволство и води до нови бунтове и въстания.
14 век |
Български миграции и преселвания
През втората половина на XIV в. се наблюдават сериозни размествания на големи маси население на Балканите (миграции). В резултат на войните и миграциите редица райони се оказват обезлюдени и слабо заселени - Източна Тракия, Източните Родопи, Беломорието, Добруджа.
15 век |
Османското завоевание на българските земи
Османското завоевание променя сериозно числеността и характеристиките на населението в българските територии. Освен самото завоевание редица други природни фактори също влияят върху демографската картина.
16 век |
Промени в Добруджа
Продължителните засушавания в делтата на р. Дунав превръщат Добруджа в края на XV в. в безводна пустиня. Това предизвиква вътрешни миграционни процеси и рязък спад на населението, като редица селища напълно изчезват.
16 век |
Поява на мюсюлманска общност на Балканите
На Балканите се заселва мюсюлманско население, придошло от Азия, което се съсредоточава в Североизточна България, Тракия и западните части на Балканите.
16 век |
Формиране на еврейска общност
Еврейската общност е една от значимите общности в рамките на Османската империя, която получава официално признание. В българските земи евреите се заселват в по-важните административни и търговски центрове.
16 век |
Формиране на католическа общност
Още от времето на Българското средновековие в градовете живеят католици. Край българските брегове на търговски градове възникват отделни малки колонии от Дубровник, Венеция и Генуа.
1549 г. |
Арменци на Балканите
Военните конфликти между османци и перси принуждават множество арменци да се разселят, като една част от тях (около 1549 г.) се насочва към Балканите.
1605 г. |
Преселване на арменци
Арменците от Кримския полуостров намират спасение във Варна, Провадия и Шумен заради чумна епидемия на Кримския полуостров.
Османското завоевание на българските земи променя сериозно числеността и характеристиките на населението. Освен самото завоевание, редица други фактори също оказват влияние върху демографската картина, като климатичните промени и вътрешните миграционни процеси. Продължителните засушавания в делтата на река Дунав превръщат Добруджа в безводна пустиня и предизвикват рязък спад на населението, като редица селища изчезват изцяло. Заради свирепостта на османското завоевание населението на Балканите претърпява сериозни размествания. В резултат на войните, ислямизацията, натиска от тюркски заселници и кръвния данък настъпват миграции, заради които редица райони се оказват обезлюдени или слабо заселени. Много от висшите слоеве на българското общество - аристократи, книжовници и духовници мигрират на север към Влахия, Молдова, Банат, дори Украйна. Там те създават свои общности в изгнание (диаспора).
Самите българи също се подлагат на вътрешни миграции, особено през военните периоди. Голямо значение за промяната в броя и състава на населението имат високата смъртност по време на епидемии, глад, природни бедствия и дори влошаването на климата. Резултатите от етнодемографските изследвания показват, че през ранния период на османска власт до края на XV в. най-рядко населени са регионите по поречието на Дунав - Силистра, Никопол и Видин.
Настъпват миграционни процеси и от азиатските части на империята. Мюсюлманското население започва да основава свои общности в пустите земи на Североизточна България, Тракия и западните територии на Балканите.
В българските земи през периода на османската власт се формират и други етнически и религиозни общности, като евреи, арменци и католици. Еврейската общност е една от значимите и получава официално признание. Тя открива възможности за заселване в големите градове като София, Пловдив, Русе, Варна, Солун. В тях евреите развиват предимно търговска дейност, макар че общността им в Шумен е по-скромна и бедна, заради занаятчийското естество на тяхното препитание. Управлявани са от главен равин в Истанбул и са подкрепяни от свои административни градски структури наречени кахал.
Арменците също създават свои поселения в българските земи. Те се разселват широко из Близкия изток и Балканите, заради военните конфликти между османци и персийци, и чумната епидемия сполетяла Кримския полуостров. Настаняват се във Варна, Провадя, Шумен, Добрич, Силистра. Работят като търговци, посредничещи с Персия, Средна и Северна Европа. Изграждат самостоятелни махали (квартали) със свои църкви и свещеници.
От времето на Българското средновековие в градовете живеят и католици. Това са предимно колонии на дубровнишки търговци, които са с договорен васален статут с Османската империя. Той им позволява независимост в религиозната дейност и съдебната система. Техни общности има във Варна, Провадя, Силистра. През XVII в. Папството също предприема своя политика за разпространение на католицизма в нови земи, включително на Балканите.
Всички тези общности допринасят за разнообразието от етнически и религиозни групи в българските земи по време на Османската империя. Те обогатяват демографската картина и имат отражение върху социално-икономическото развитие на региона.
