История

Булвест 2000

Избери урок:

01. Днешните български земи през праисторическата епоха 02. Древна Тракия. Одриско царство 03. Българските земи в границите на Римската и ранната Византийска империя (I-V век) 04. Общество и всекидневен живот на траките 05. Религиозни вярвания и културно наследство на древните траки 06. Културното наследство на елинската, римската и ранновизантийската цивилизация в днешните български земи 07. Славяни и българи във Великото преселение на народите 08. Създаване и политическо укрепване на Българското ханство 09. Възход на Българското ханство през първата половина на IX век 10. Покръстване на българите 11. Политическо могъщество на България при цар Симеон 12. Залезът на Първото българско царство 13. Общество и религия на славяни и българи 14. Културата на езическа България 15. Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина 16. "Златен век" на българската култура 17. Средновековна България възкръсва. Въстанието на Асен и Петър 18. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Цар Калоян (1197 - 1207) 19. Политическо могъщество на България при цар Иван Асен II (1218 - 1241) 20. България през втората половина на XIII век 21. България през XIV век и падането ѝ под османска власт 22. Опорите на властта в средновековна България 23. Стопанско развитие на средновековна България 24. Всекидневието на средновековния българин 25. Културата на Втората българска държава (XIII - XIV в.) 26. Българската църква и ересите през Средновековието 27. Османската политическа система и управлението на българските земи 28. Съпротива срещу османската власт през XV - XVII в. 29. Демографски промени в българските земи 30. Контакти и конфликти на различните социални, етнически и религиозни групи във всекидневието 31. Българската култура (XV - XVII в.) 32. Православието - опора на българите 33. Новото време и българите 34. Зараждане на национално самосъзнание на българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански 35. Новото българско училище 36. Движение за самостоятелна църква и учредяване на Българската екзархия 37. Начало на организирано националноосвободително движение 38. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875) 39. Априлско въстание (1876) 40. Руско-турската война от 1877 - 1878 г. и освобождението на България 41. Стопански промени през XVIII - XIX в. 42. Промени в българското общество през Възраждането. Демографски процеси 43. Българите в сферата на европейската цивилизация 44. Българската култура през Възраждането 45. Възникване на българския национален въпрос 46. Възстановяване на българската държавност и изграждане на Княжество България 47. Княз Александър I, конституционният въпрос и политическите партии 48. Политическо устройство на Източна Румелия 49. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита 50. Българската криза. Изборът на Фердинант I 51. Българите извън пределите на свободната държава 52. Модернизация на България в началото на XX в. 53. България при управлението на Фердинанд I. Обявяване на Независимостта 54. Войни за национално обединение (1912 - 1918) 55. България между двете световни войни. Левият политически радикализъм 56. Демокрацията, Деветнайсетомайският преврат и безпартийният режим 57. България в годините на Втората световна война 58. Развитие на българското стопанство след Освобождението. Модернизация на българското общество 59. Развитие на образованието след Освобождението. Българската култура 60. България в съветската сфера на влияние и промените в политическата система 61. Утвърждаване на тоталитарния режим в България 62. България и промените в Източния блок 63. България и Европа - "разведряването" и "застоят" 64. Крах на тоталитарния режим 65. Българското общество (1944 - 1989). Икономика, демографски промени и социална политика 66. Българската култура, наука и новите технологии през втората половина на XX в. Власт и интелигенция 67. Развитие на многопартийна политическа система 68. Политически промени и изграждане на институциите на демократичната държава 69. Пътят на България към НАТО и Европейския съюз 70. България в Европейския съюз 71. Преход към пазарна икономика 72. Демографски и миграционни процеси 73. Културата в условията на демокрацията 74. Хуманизъм, толерантност и свобода на движение на хора и идеи

32. Православието - опора на българите

План-резюме на урока

  1. Идването на османците. Промяна в религиозната картина:
    • Ислямът допълва вече познатите религии - православие, католицизъм, юдаизъм и армено-грегорианство.
    • Ислямът става официална религия и заема господстваща позиция.
    • Отношенията между православието и католицизма се изострят.
    • Православното християнство остава основната религия в българските земи.
  2. Ислямът, османската държава и православието:
    • Мюсюлманите признават всички по-ранни пророци, включително Иисус (Иса), но поставят исляма най-високо спрямо християнството и юдаизма.
    • Покорените народи в Османската империя са разделени на религиозни общности (миллети): гръко-православна, армено-грегорианска, юдейска.
    • Православните християни са представени от Константинополския патриарх.
  3. Промени в организацията на православната църква в българските земи:
    • Османците заварват четири автокефални православни църкви: Константинополска, Търновска, Охридска и Печка (Ипекска).
    • Поетапно е отнета самостоятелността на Търновската (1393 г.), Ипекската (1766 г.) и Охридската (1767 г.) църкви.
    • Православната църква и другите религии съществуват в условията на натиск от страна на исляма.
  4. Структура на православната църква:
    • На местно ниво организацията е представена от енорията и манастирската мрежа и от техните духовници.
    • През 70-те и 80-те години на XV в. започва възстановяване на манастирската мрежа в българските земи.
  5. Православната църква и другите религии:
    • Основното противоречие на религиозна основа в българските земи през XV - XVII в. е между християнството (православието) и исляма.
    • Православната църква се стреми да запази своите поддръжници и да не позволи тяхната ислямизация.
    • Отношението на православието към другите религиозни общности в българските земи е негативно, но все пак се характеризира с верска търпимост.
  6. Заключителни думи:
    • В периода XV - XVII в. православието крепи ценностите на българското общество като негов обединител.
    • Църквата обединява балканските християни и възприема ролята на държава в годините на чуждата власт.
    • Българските манастири са опора на българската народност като просветни и книжовни средища.

Урокът в дати

1393 г. | Отнемане на самостоятелността на Търновската църква
С идването си османците заварват четири автокефални (самостоятелни) православни църкви: Константинополска, Търновска, Охридска и Печка (Ипекска). Поетапно е отнета самостоятелността на последните три. След превземането на Търново последният български патриарх - Евтимий, е свален от пост и е заточен. Търновската патриаршия е понижена в ранг на митрополия, подчинена на Константинополската патриаршия, като за митрополити в българските земи са назначавани предимно гърци.

1476 г. | Стенопис на Драгалевския манастир
През 1476 г. е стенописан Драгалевският манастир. През втората половина на XVI в. се обновяват манастирите в Стара планина - Черепишки, Етрополски и Троянски.

1493 г. | Стенопис на Кремиковския манастир
През 1493 г. е стенописан Кремиковският манастир. През втората половина на XVI и XVII в. се развиват манастирите в Търново, Пловдив и София.

1766 г. | Отнемане на самостоятелността на Ипекската църква
Поетапно е отнета самостоятелността на Ипекската църква и Константинополската патриаршия остава единственият представител на православното население в Османската империя.

1767 г. | Отнемане на самостоятелността на Охридската църква
Отнета е самостоятелността на Охридската църква. Константинополската патриаршия остава единственият представител на православното население в македонските земи от Османската империя.

Резюме

Промяна в религиозната картина

С появата на османците на Балканския полуостров, религиозната среда се променя. Към досегашните религии - православие, католицизъм, юдаизъм и армено-грегорианство - се присъединява исляма. Като официална религия, той преобладава и налага нови баланси между религиозните общности. Променят се и отношенията между православието и католицизма. В българските земи православното християнство остава доминираща религия, изповядвана от голяма част от населението.

Ислямът, османската държава и православието

Според свещената книга на мюсюлманите (Корана), Бог е единствен - Аллах, а Мохамед е неговият пророк. Мюсюлманите признават всички предишни пророци, включително Иисус, но смятат Мохамед за последния най-ясно разбиращ Божиите слова. Християнството и юдаизмът могат да се изповядват в мюсюлманска държава, но с редица ограничения наложени от ислямското право.

В Османската империя, покорените народи са разделени на религиозни общности. Официален духовен глава и представител на православните християни е константинополският патриарх. Той плаща на султана "пешкеш" (паричен подарък), получавайки официалното му признание. Правата на духовенството да проповядва се съдържат в "берат" - документ, който обяснява функциите на всеки свещеник. Техните дела включват най-вече ритуалите по бракосъчетание и имотно-наследствените въпроси. Първият официално признат от османската власт православен патриарх е Генадий Схоларий.

Промени в организацията на православната църква в българските земи

С идването на османците на Балканите, в българските земи действат четири автокефални православни църкви: Константинополска, Търновска, Охридска и Ипекска. След XV в. тези църкви претърпяват сериозни промени в статута си. Самостоятелността на Търновската, Ипекската и Охридската църкви е отнета. Те минават под наставленията на Константинополската патриаршия, която представя цялото православно население пред Османската империя.

След заточението на патриарх Евтимий, Търновската патриаршия е свалена в ранг на митрополия. Патриаршията в Константинопол назначава единствено гръцки духовници, които да изпълняват духовните нужди на населението. Случва се тя да изпраща на мисии в Русия свои духовни лица, като Дионисий Рали.

Структура на православната църква

Християнската църковна организация е представяна от енорията свързана с манастирската мрежа и нейните духовници. Българските свещеници обслужват църквите за най-важните духовни нужди на населението - от раждането, през брака, до смъртта.

Тъй като османската власт държи светко вляние, а гръцкото духовенство контролира църквата, българските свещенослужители заемат най-вече нисшите кръгове - като свещеници (църквите) и монаси (манастирите). Въпреки това, то активно е подкрепяно от населението заради образованието, книжовността и чувството на принадлежност и обредни нужди, които удовлетворява. Заради особено трудните условия, духовния език и религиозната практика стават все по-разбираем за типичния българин.

През 70 и 80-те години на XV в. започва активно строителство на манастири. Освен обновленията и изграждането на обители около Пловдив, Търново и София, най-внушителен е градежът на Рилският манастир, който бележи върха в духовното майсторство и конструктивана изобретателност.

Православната църква и другите религии

Основното противоречие на религиозна основа в българските земи през XV - XVII в. е между православното християнство и исляма. Дейността на много секти и ислямски ордени открито разгласяват сходство между двете религии. Православието открито се противопоставя на тези опити, като обявява мюсюлманите за "безбожници".

Отношението на православната църква към другите религиозни общности също е негативно, но въпреки това се характеризира с търпимост. Вероятно най-силно противопоставяне има с католическите мисии, които около XVII в. се установяват по-настойчиво. Към суеверията на редовия селянин православието проявява разбиране. Несъгласието към вярата на арменци и евреи е в нормална степен, заради липсата на желание двата етноса да влияят религиозно на българите.

Обобщение

През периода XV - XVII в. православната църква е опора на ценностите на българското общество и негов обединител. Тя свързва всички поданици християни и възприема функциите на държава в годините на османска власт. Като крепител на българската народност служат българските манастири, които са единствените просветни и книжовни средища по земите ни.