История

Булвест 2000

Избери урок:

01. Днешните български земи през праисторическата епоха 02. Древна Тракия. Одриско царство 03. Българските земи в границите на Римската и ранната Византийска империя (I-V век) 04. Общество и всекидневен живот на траките 05. Религиозни вярвания и културно наследство на древните траки 06. Културното наследство на елинската, римската и ранновизантийската цивилизация в днешните български земи 07. Славяни и българи във Великото преселение на народите 08. Създаване и политическо укрепване на Българското ханство 09. Възход на Българското ханство през първата половина на IX век 10. Покръстване на българите 11. Политическо могъщество на България при цар Симеон 12. Залезът на Първото българско царство 13. Общество и религия на славяни и българи 14. Културата на езическа България 15. Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина 16. "Златен век" на българската култура 17. Средновековна България възкръсва. Въстанието на Асен и Петър 18. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Цар Калоян (1197 - 1207) 19. Политическо могъщество на България при цар Иван Асен II (1218 - 1241) 20. България през втората половина на XIII век 21. България през XIV век и падането ѝ под османска власт 22. Опорите на властта в средновековна България 23. Стопанско развитие на средновековна България 24. Всекидневието на средновековния българин 25. Културата на Втората българска държава (XIII - XIV в.) 26. Българската църква и ересите през Средновековието 27. Османската политическа система и управлението на българските земи 28. Съпротива срещу османската власт през XV - XVII в. 29. Демографски промени в българските земи 30. Контакти и конфликти на различните социални, етнически и религиозни групи във всекидневието 31. Българската култура (XV - XVII в.) 32. Православието - опора на българите 33. Новото време и българите 34. Зараждане на национално самосъзнание на българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански 35. Новото българско училище 36. Движение за самостоятелна църква и учредяване на Българската екзархия 37. Начало на организирано националноосвободително движение 38. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875) 39. Априлско въстание (1876) 40. Руско-турската война от 1877 - 1878 г. и освобождението на България 41. Стопански промени през XVIII - XIX в. 42. Промени в българското общество през Възраждането. Демографски процеси 43. Българите в сферата на европейската цивилизация 44. Българската култура през Възраждането 45. Възникване на българския национален въпрос 46. Възстановяване на българската държавност и изграждане на Княжество България 47. Княз Александър I, конституционният въпрос и политическите партии 48. Политическо устройство на Източна Румелия 49. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита 50. Българската криза. Изборът на Фердинант I 51. Българите извън пределите на свободната държава 52. Модернизация на България в началото на XX в. 53. България при управлението на Фердинанд I. Обявяване на Независимостта 54. Войни за национално обединение (1912 - 1918) 55. България между двете световни войни. Левият политически радикализъм 56. Демокрацията, Деветнайсетомайският преврат и безпартийният режим 57. България в годините на Втората световна война 58. Развитие на българското стопанство след Освобождението. Модернизация на българското общество 59. Развитие на образованието след Освобождението. Българската култура 60. България в съветската сфера на влияние и промените в политическата система 61. Утвърждаване на тоталитарния режим в България 62. България и промените в Източния блок 63. България и Европа - "разведряването" и "застоят" 64. Крах на тоталитарния режим 65. Българското общество (1944 - 1989). Икономика, демографски промени и социална политика 66. Българската култура, наука и новите технологии през втората половина на XX в. Власт и интелигенция 67. Развитие на многопартийна политическа система 68. Политически промени и изграждане на институциите на демократичната държава 69. Пътят на България към НАТО и Европейския съюз 70. България в Европейския съюз 71. Преход към пазарна икономика 72. Демографски и миграционни процеси 73. Културата в условията на демокрацията 74. Хуманизъм, толерантност и свобода на движение на хора и идеи

34. Зараждане на национално самосъзнание на българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански

План-резюме на урока

  1. Ранното възраждане (XVIII в.)
    • Активизация на книжовните школи в Етрополския и Рилския манастир, Враца, Котел и Самоков.
    • Разпространение на дамаскините (сборници с нравоучения) от Йосиф Брадати, Никифор Рилски, Пунчо Мокрешки, Тодор Врачански.
    • Влиянията над културния живот на Кръстьо Пейкич, Партений Павлович и Христофор Жефарович.
    • „Стематографията" на Христофор Жефарович става полулярна с илюстрациите си. Тя съдейства за пробуждане на националното самочувствие.
    • През 1761 г. е завършена "Историята на България", изготвена в ръкопис от Блазиус Клайнер.
  2. Паисий Хилендарски (1722 - 1773)
    • През 1762 г. е завършена "История славянобългарска". Тя играе важна роля за духовната еманципация (самоопределение) на българите.
    • Използване на разнообразни материали (жития, летописи, грамоти) от библиотеките на манастири за написването на „История славянобългарска".
    • Идеализацията на българската история и подбраните факти, подкрепят романтичната концепция за националната ни история.
    • Целта на "История славянобългарска" е призив за опазване на българските език, история и култура.
  3. Софроний Врачански (1739 - 1813)
    • Създава първия препис на „История славянобългарска" през 1765 г.
    • Извършва активна просветителска дейност като епископ на Враца през 1794 г.
    • Издава първата печатна книга на новобългарски - „Неделник” през 1806 г.
    • Участва в дейността на Букурещкия емигрантски кръг, който се занимава с разрешаване на българския политически въпрос.
    • През 1811 г. изготвя „Молба" до генерал Кутузов, в която предлага създаване на автономна българска област в границите на Руската империя.
  4. Обобщение
    • Родолюбивата дейност и самоинициатива на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански категорично подпомага и подтиква самоосъзнаването на българите като национална общност.

Урокът в дати

1722 г. | Роден е Паисий Хилендарски
За живота на Паисий се знае малко. Роден е през 1722 г. в някои от селищата в Самоковска епархия.

1739 г. | Роден е Софроний Врачански
Роден през 1739 г. в Котел, Софроний става свещеник през 1762 г.

1745 г. | Паисий Хилендарски се установява в Света гора
През 1745 г. Паисий се установява в Света гора и става таксидиот - пътуващ монах, проповядващ и събиращ дарения за Хилендарския манастир.

1761 г. | Блазиус Клайнер изготвя ръкописна история на българите
Добър прием намира и ръкописната история на българите, изготвена през 1761 г. от Блазиус Клайнер.

1761 г. | Паисий Хилендарски посещава Сремски Карловци
Паисий посещава Сремски Карловци - един от издигнатите по онова време центрове на православието.

1762 г. | Паисий Хилендарски завършва "История славянобългарска"
След като се завръща в Атон, Паисий се установява в Зографската обител „Св. Георги". Там през 1762 г. завършва своя труд "История славянобългарска".

1765 г. | Софроний Врачански прави първия препис на "История славянобългарска"
Първият от известните днес над 60 преписа на "История славянобългарска" е направен през 1765 г. от Софроний Врачански.

1773 г. | Смъртта на Паисий Хилендарски
Според наличните сведения Паисий умира през лятото на 1773 г. в Станимака (Асеновград).

1794 г. | Софроний Врачански е назначен за епископ на Враца
През 1794 г. Софроний е назначен за епископ на Враца. Той разгръща активна просветителска дейност в своята епархия.

1806 г. | Софроний издава първата печатна книга на новобългарски - "Неделник"
През 1806 г. в Румъния Софроний издава първата печатна книга на новобългарски - "Неделник".

1811 г. | Софроний Врачански изготвя "Молба" до главнокомандващия ген. Кутузов
През 1811 г. Софроний изготвя и "Молба" до главнокомандващия руската армия ген. Кутузов, в която предлага създаване на автономна българска област в границите на Руската империя.

1813 г. | Смъртта на Софроний
През 1813 г. Софроний умира в Букурещ.

1844 г. | Христаки Павлович отпечатва "Царственик или история болгарская"
През 1844 г. на основата на Паисиевия труд Христаки Павлович отпечатва "Царственик или история болгарская".

Резюме

Духовната пробуда на българите

В годините на Ранното възраждане българските книжовни школи в Етрополския и Рилския манастир, Враца, Котел и Самоков обновяват дейността си. Съставителите на дамаскини (сборници с нравоучения) - Йосиф Брадати, Никифор Рилски, Пунчо Мокрешки и Тодор Врачански, активно разпространяват своите произведения. Културният живот е обогатен също от дейността на Кръстьо Пейкич, Партений Павлович и Христофор Жефарович, чиято висока култура внася значителен принос в духовното развитие на българите. Бележитата „Стематографията" на Христофор Жефарович, която съдържа гербовете на всички южнославянски народи, събужда националното самочувствие. Макар последователно издадени (1761, 1762 г.), творбите на Блазиус Клайнер и Паисий Хилендарски (за историята на българите) дават мощен тласък към единно българско самосъзнание.

Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски е роден през 1722 г. някъде в Самоковска епархия. През 1745 г. той се установява в Света гора и става таксидиот (пътуващ монах) на Хилендарския манастир. Години наред той обикаля села и градове, събира помощи за манастира и проповядва Божието слово. Пътувайки открива многобройни свидетелства за историята на българите в библиотеките на манастирите в Атон, което го вдъхновява да създаде „История славянобългарска". През 1761 г. Паисий посещава Сремски Карловци, където се запознава с трудовете на Мавро Орбини и Цезар Бароний, разказващи за християнството и южните славяни. През 1762 г. Паисий завършва своята „История славянобългарска" в Зографската обител „Св. Георги". Умира през лятото на 1773 г. в Станимака (Асеновград).

„История славянобългарска" е безценна за духовната еманципация (самоопределение) на българите. В нея Паисий разкрива героичното минало на българския народ, вдъхвайки вяра и надежда за светло бъдеще, като пробужда патриотизма на своите сънародници. Макар че подбира и разкрива романтичното в славните периоди на българските светци и царе, акцента пада върху желанието за всеобщо просвещение. Доказателство за това са думите - "чети, за да знаеш". Това е и основното послание на книгата - да се покаже ценността на българския език, история и култура, съхранила се във вековете под чуждо управление.

Интересно впечатление прави и влиянието на Паисиевата творба над просветените и будни българи. Първият препис на "Историята" прави Софроний Врачански през 1765 г. в Котел. Следват дузини преписи, които допълват и богато илюстрират съдържанието ѝ. Забележителен пример е отпечатаната книга "Царственик или история болгарская" на Христаки Павлович от 1844 г., която се придържа към съдържанието на "Паисиевата история".

Софроний Врачански

Софроний Врачански е роден през 1739 г. в Котел. През 1762 г. става свещеник, а през 1794 г. е назначен за епископ на Враца. Оценяван е за най-инициативния просветен деятел в края на XVIII и началото на XIX в. След като е освободен от пленничество във Видин емигрира в Букурещ.

През 1806 г. издава първата печатна книга на новобългарски - „Неделник”. В престоя си в Румъния той активно съдейства на емигрантските кръгове. Успява да организира български доброволчески отряди в помощ на Русия в поредната ѝ война с Османската империя. С генерал Котузов без успех опитва да договори създаването на българска автономна област в границите Руската империя. Умира в Букурещ през 1813 г.

Паисий Хилендарски и Софроний Врачански са ключови фигури в духовната пробуда на българите през XVIII век. Тяхната дейност допринася за самоосъзнаването ни като национална общност.