История
„Стематографията“ на Христофор Жефарович е сборник с изображения на гербовете на различните южнославянски народи. Това произведение е от особено значение за българите, защото съдейства за разбуждане на националното им самочувствие. По този начин българите се приобщават към духовните ценности на Новото време.
1722 г. |
Роден е Паисий Хилендарски
За живота на Паисий се знае малко. Роден е през 1722 г. в някои от селищата в Самоковска епархия.
1739 г. |
Роден е Софроний Врачански
Роден през 1739 г. в Котел, Софроний става свещеник през 1762 г.
1745 г. |
Паисий Хилендарски се установява в Света гора
През 1745 г. Паисий се установява в Света гора и става таксидиот - пътуващ монах, проповядващ и събиращ дарения за Хилендарския манастир.
1761 г. |
Блазиус Клайнер изготвя ръкописна история на българите
Добър прием намира и ръкописната история на българите, изготвена през 1761 г. от Блазиус Клайнер.
1761 г. |
Паисий Хилендарски посещава Сремски Карловци
Паисий посещава Сремски Карловци - един от издигнатите по онова време центрове на православието.
1762 г. |
Паисий Хилендарски завършва "История славянобългарска"
След като се завръща в Атон, Паисий се установява в Зографската обител „Св. Георги". Там през 1762 г. завършва своя труд "История славянобългарска".
1765 г. |
Софроний Врачански прави първия препис на "История славянобългарска"
Първият от известните днес над 60 преписа на "История славянобългарска" е направен през 1765 г. от Софроний Врачански.
1773 г. |
Смъртта на Паисий Хилендарски
Според наличните сведения Паисий умира през лятото на 1773 г. в Станимака (Асеновград).
1794 г. |
Софроний Врачански е назначен за епископ на Враца
През 1794 г. Софроний е назначен за епископ на Враца. Той разгръща активна просветителска дейност в своята епархия.
1806 г. |
Софроний издава първата печатна книга на новобългарски - "Неделник"
През 1806 г. в Румъния Софроний издава първата печатна книга на новобългарски - "Неделник".
1811 г. |
Софроний Врачански изготвя "Молба" до главнокомандващия ген. Кутузов
През 1811 г. Софроний изготвя и "Молба" до главнокомандващия руската армия ген. Кутузов, в която предлага създаване на автономна българска област в границите на Руската империя.
1813 г. |
Смъртта на Софроний
През 1813 г. Софроний умира в Букурещ.
1844 г. |
Христаки Павлович отпечатва "Царственик или история болгарская"
През 1844 г. на основата на Паисиевия труд Христаки Павлович отпечатва "Царственик или история болгарская".
В годините на Ранното възраждане българските книжовни школи в Етрополския и Рилския манастир, Враца, Котел и Самоков обновяват дейността си. Съставителите на дамаскини (сборници с нравоучения) - Йосиф Брадати, Никифор Рилски, Пунчо Мокрешки и Тодор Врачански, активно разпространяват своите произведения. Културният живот е обогатен също от дейността на Кръстьо Пейкич, Партений Павлович и Христофор Жефарович, чиято висока култура внася значителен принос в духовното развитие на българите. Бележитата „Стематографията" на Христофор Жефарович, която съдържа гербовете на всички южнославянски народи, събужда националното самочувствие. Макар последователно издадени (1761, 1762 г.), творбите на Блазиус Клайнер и Паисий Хилендарски (за историята на българите) дават мощен тласък към единно българско самосъзнание.
Паисий Хилендарски е роден през 1722 г. някъде в Самоковска епархия. През 1745 г. той се установява в Света гора и става таксидиот (пътуващ монах) на Хилендарския манастир. Години наред той обикаля села и градове, събира помощи за манастира и проповядва Божието слово. Пътувайки открива многобройни свидетелства за историята на българите в библиотеките на манастирите в Атон, което го вдъхновява да създаде „История славянобългарска". През 1761 г. Паисий посещава Сремски Карловци, където се запознава с трудовете на Мавро Орбини и Цезар Бароний, разказващи за християнството и южните славяни. През 1762 г. Паисий завършва своята „История славянобългарска" в Зографската обител „Св. Георги". Умира през лятото на 1773 г. в Станимака (Асеновград).
„История славянобългарска" е безценна за духовната еманципация (самоопределение) на българите. В нея Паисий разкрива героичното минало на българския народ, вдъхвайки вяра и надежда за светло бъдеще, като пробужда патриотизма на своите сънародници. Макар че подбира и разкрива романтичното в славните периоди на българските светци и царе, акцента пада върху желанието за всеобщо просвещение. Доказателство за това са думите - "чети, за да знаеш". Това е и основното послание на книгата - да се покаже ценността на българския език, история и култура, съхранила се във вековете под чуждо управление.
Интересно впечатление прави и влиянието на Паисиевата творба над просветените и будни българи. Първият препис на "Историята" прави Софроний Врачански през 1765 г. в Котел. Следват дузини преписи, които допълват и богато илюстрират съдържанието ѝ. Забележителен пример е отпечатаната книга "Царственик или история болгарская" на Христаки Павлович от 1844 г., която се придържа към съдържанието на "Паисиевата история".
Софроний Врачански е роден през 1739 г. в Котел. През 1762 г. става свещеник, а през 1794 г. е назначен за епископ на Враца. Оценяван е за най-инициативния просветен деятел в края на XVIII и началото на XIX в. След като е освободен от пленничество във Видин емигрира в Букурещ.
През 1806 г. издава първата печатна книга на новобългарски - „Неделник”. В престоя си в Румъния той активно съдейства на емигрантските кръгове. Успява да организира български доброволчески отряди в помощ на Русия в поредната ѝ война с Османската империя. С генерал Котузов без успех опитва да договори създаването на българска автономна област в границите Руската империя. Умира в Букурещ през 1813 г.
Паисий Хилендарски и Софроний Врачански са ключови фигури в духовната пробуда на българите през XVIII век. Тяхната дейност допринася за самоосъзнаването ни като национална общност.
