История

Булвест 2000

Избери урок:

01. Днешните български земи през праисторическата епоха 02. Древна Тракия. Одриско царство 03. Българските земи в границите на Римската и ранната Византийска империя (I-V век) 04. Общество и всекидневен живот на траките 05. Религиозни вярвания и културно наследство на древните траки 06. Културното наследство на елинската, римската и ранновизантийската цивилизация в днешните български земи 07. Славяни и българи във Великото преселение на народите 08. Създаване и политическо укрепване на Българското ханство 09. Възход на Българското ханство през първата половина на IX век 10. Покръстване на българите 11. Политическо могъщество на България при цар Симеон 12. Залезът на Първото българско царство 13. Общество и религия на славяни и българи 14. Културата на езическа България 15. Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина 16. "Златен век" на българската култура 17. Средновековна България възкръсва. Въстанието на Асен и Петър 18. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Цар Калоян (1197 - 1207) 19. Политическо могъщество на България при цар Иван Асен II (1218 - 1241) 20. България през втората половина на XIII век 21. България през XIV век и падането ѝ под османска власт 22. Опорите на властта в средновековна България 23. Стопанско развитие на средновековна България 24. Всекидневието на средновековния българин 25. Културата на Втората българска държава (XIII - XIV в.) 26. Българската църква и ересите през Средновековието 27. Османската политическа система и управлението на българските земи 28. Съпротива срещу османската власт през XV - XVII в. 29. Демографски промени в българските земи 30. Контакти и конфликти на различните социални, етнически и религиозни групи във всекидневието 31. Българската култура (XV - XVII в.) 32. Православието - опора на българите 33. Новото време и българите 34. Зараждане на национално самосъзнание на българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански 35. Новото българско училище 36. Движение за самостоятелна църква и учредяване на Българската екзархия 37. Начало на организирано националноосвободително движение 38. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875) 39. Априлско въстание (1876) 40. Руско-турската война от 1877 - 1878 г. и освобождението на България 41. Стопански промени през XVIII - XIX в. 42. Промени в българското общество през Възраждането. Демографски процеси 43. Българите в сферата на европейската цивилизация 44. Българската култура през Възраждането 45. Възникване на българския национален въпрос 46. Възстановяване на българската държавност и изграждане на Княжество България 47. Княз Александър I, конституционният въпрос и политическите партии 48. Политическо устройство на Източна Румелия 49. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита 50. Българската криза. Изборът на Фердинант I 51. Българите извън пределите на свободната държава 52. Модернизация на България в началото на XX в. 53. България при управлението на Фердинанд I. Обявяване на Независимостта 54. Войни за национално обединение (1912 - 1918) 55. България между двете световни войни. Левият политически радикализъм 56. Демокрацията, Деветнайсетомайският преврат и безпартийният режим 57. България в годините на Втората световна война 58. Развитие на българското стопанство след Освобождението. Модернизация на българското общество 59. Развитие на образованието след Освобождението. Българската култура 60. България в съветската сфера на влияние и промените в политическата система 61. Утвърждаване на тоталитарния режим в България 62. България и промените в Източния блок 63. България и Европа - "разведряването" и "застоят" 64. Крах на тоталитарния режим 65. Българското общество (1944 - 1989). Икономика, демографски промени и социална политика 66. Българската култура, наука и новите технологии през втората половина на XX в. Власт и интелигенция 67. Развитие на многопартийна политическа система 68. Политически промени и изграждане на институциите на демократичната държава 69. Пътят на България към НАТО и Европейския съюз 70. България в Европейския съюз 71. Преход към пазарна икономика 72. Демографски и миграционни процеси 73. Културата в условията на демокрацията 74. Хуманизъм, толерантност и свобода на движение на хора и идеи

35. Новото българско училище

План-резюме на урока

  1. Килийното училище през XV - XVIII в.:
    • Това са училищата в българските земи, където се усвояват начални умения по писане, четене и смятане.
    • За учебници се ползват църковни книги, а преподаването е на църковнославянски или гръцки език.
    • През 1792 г. Марко Теодорович отпечатва първия български буквар.
  2. Гръцката просвета и българите:
    • Гръцките просветители откриват светски училища в Османската империя през XVIII в.
    • Гръцките училища създават предпоставки за елинизиране (възприемане на гръцката култура) на грамотните българи.
    • Създават се елино-български училища, в които обучението се извършва на гръцки и на български език.
    • Първото такова училище е открито в Свищов през 1815 г. от Емануил Васкидович.
  3. Началото на просветното движение:
    • Елино-българските училища са преходна форма към новобългарската просвета.
    • През 20-те години на XIX век възниква и се развива мощно движение за национална просвета.
  4. Развитие на просветното движение:
    • През 1824 г. д-р Петър Берон издава "Буквар с различни поучения" ("Рибен буквар"), в който описва взаимоучителния метод.
    • На 2 януари 1835 г. се открива първото взаимно училище в Габрово. За негов главен учител е назначен Неофит Рилски.
    • През 1840 г. в Плевен е открито първото девическо училище.
    • През 1846 г. в Копривщица се появява първото класно (гимназиално) училище.
    • След 1835 г., само за около едно десетилетие, на територията на страната възникват над 50 взаимни училища.
  5. Просветното движение след Кримската война:
    • Някои класни училища се специализират (в образователен профил) в подготовката на своите ученици:
      • педагогически - в Прилеп и Щип.
      • търговски - в Свищов.
      • богословски - в Лясковски манастир.
    • До Освобождението възникват първите три гимназии - в Болград (Бесарабия), Пловдив и Габрово.
    • На няколко пъти са обсъждани проекти за университет.
    • Важна роля за успеха на просветното движение след Кримската война изиграват читалищата.
  6. Заключителни думи
    • Българската светска просвета има три степени - начална (взаимни училища), основна (класни училища) и гимназиална (гимназии, специализирани училища).
    • Просветното движение изиграва решаваща роля за формиране на националното съзнание на българите през Възраждането.

Урокът в дати

1792 г. | Отпечатване на първия български буквар от Марко Теодорович
През 1792 г. Марко Теодорович отпечатва първия български буквар, което представлява важна стъпка в развитието на българското образование и култура.

1815 г. | Откриване на първото елино-българско училище в Свищов
През 1815 г. Емануил Васкидович открива първото елино-българско училище в Свищов, в което се преподава на гръцки и на български език.

1824 г. | Подготвен е „Буквар с различни поучения" от д-р Петър Берон
Петър Берон подготвя през 1824 г. „Буквар с различни поучения", в който се популяризира взаимоучителният метод.

2 януари 1835 г. | Откриване на първото взаимно училище в Габрово
На 2 януари 1835 г. в Габрово отваря врати първото взаимно училище, идеята за което идва от българския търговец Васил Априлов.

1840 г. | Откриване на първото девическо училище в Плевен
През 1840 г. в Плевен е открито първото девическо училище.

1846 г. | Поява на първото класно училище в Копривщица
През 1846 г. в Копривщица отваря врати първото класно училище.

1856 г. | Начало на читалищната дейност в Лом, Шумен и Свищов
През 1856 г. в Лом, Шумен и Свищов се поставя началото на читалищната дейност.

1859 г. | Откриване на първата гимназия в Болград
През 1859 г. е открита първата гимназия в Болград (Бесарабия).

Резюме

Килийното училище

През XV - XVIII в. килийните училища са най-разпространените образователни средища из българските земи. В тях се усвояват начални умения по писане, четене и смятане. Като учебници служат църковни книги, а преподаването се провежда на църковнославянски или гръцки език. Макар образованието да има елементарен характер, то осигурява базовите знания, без които напредъкът на българите е немислим. През XVIII в. броят на килийните училища се увеличава, а учебната програма се обогатява с изучаване на история, литература и граматика. През 1792 г. Марко Теодорович отпечатва първия български буквар.

Гръцката просвета и българите

През XVIII в. влиянието на гръцката просвета става все по-силно. В градове като Цариград, Одрин, Костур, Янина, гръцките преподаватели откриват светски училища с учебници, подготвени по европейски образци. По техен пример се откриват гръцки училища и в български градове като Пловдив, Мелник, Търново, Сливен.

Успехите на гръцката просвета стимулират реформирането на килийното образование в България. В началото на XIX в. обаче, става ясно, че гръцките училища в българските градове могат да доведат до елинизиране (възприемане на гръцката култура) на грамотните българи. Затова в някои селища се създават смесени елино-български училища. В тях обучението се извършва на гръцки и български език. Първото такова училище е открито в Свищов през 1815 г. от Емануил Васкидович.

Начало на просветното движение

Елино-българските училища са преходна форма от килийно към новобългарско образование. През 20-те години на XIX в., благодарение на материалната подкрепа от родолюбиви чорбаджии, търговци и предприемачи, се развива мощно движение за национална просвета, което обхваща всички райони на българските земи. В продължение на десетилетия, българската емигрантска буржоазия от Одеса и Букурещ предоставят средства за строителство на училищни сгради, за закупуване на учебници и помагала, за стипендии в чужбина на по-перспективните ученици.

Създадения от д-р Петър Берон "Буквар с различни поучения" (1824) и обяснения в него взаимоучителен метод, помага на българските учители да обучават до над сто деца, използвайки помощта на по-напредналите ученици. Това значително ускорява просветната дейност. Тя става все по-желана и достъпна за българчетата. Любопитно е, че до Освобождението учебника, известен като "Рибен буквар", претърпява шест издания. Той засяга факти от разнообразно естество - география, физика, зоология.

След откритото първо взаимно училище в Габрово през 1835 г., само за десетилетие из българските земи се появяват още 50 взаимни училища. През 1840 г. в Плевен е основано първото девическо училище, а през 1846 г. в Копривщица отваря врати първото класно. Заради многото излезли от тях обучени учители, всички те получават гръмкото звание "даскалоливници".

Просветното движение след Кримската война

Развитието на новобългарската просвета продължава усилено и през 50-те и 60-те години на XIX в. Възникват класни училища със специализиран профил: педагогически в Прилеп и Щип; търговски в Свищов; богословски в Лясковец. До Освобождението възникват първите три гимназии - в Болград (Бесарабия, 1859 г.), последвани от Пловдив и Габрово.

От 50-те до 70-те години на XIX в. чувствително нараства броят на обучаващите се българи в чужбина. Предпочитани са универитетите в Русия. Следват съседните балкански държави, Франция, Австрия. Дори колежите и лицеите основани в Османската империя, също стават привлекателно място за висше образование.

Важна роля за успеха на просветното движение изиграват читалищата, към които се създават обществени библиотеки, читални, неделни училища.

Обобщение

През Възраждането българите създават модерни училища и образователни системи, подготвящи новото поколение възрожденска интелигенция, с необходимия ѝ капацитет и потенциал от научни знания.