История

Булвест 2000

Избери урок:

01. Днешните български земи през праисторическата епоха 02. Древна Тракия. Одриско царство 03. Българските земи в границите на Римската и ранната Византийска империя (I-V век) 04. Общество и всекидневен живот на траките 05. Религиозни вярвания и културно наследство на древните траки 06. Културното наследство на елинската, римската и ранновизантийската цивилизация в днешните български земи 07. Славяни и българи във Великото преселение на народите 08. Създаване и политическо укрепване на Българското ханство 09. Възход на Българското ханство през първата половина на IX век 10. Покръстване на българите 11. Политическо могъщество на България при цар Симеон 12. Залезът на Първото българско царство 13. Общество и религия на славяни и българи 14. Културата на езическа България 15. Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина 16. "Златен век" на българската култура 17. Средновековна България възкръсва. Въстанието на Асен и Петър 18. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Цар Калоян (1197 - 1207) 19. Политическо могъщество на България при цар Иван Асен II (1218 - 1241) 20. България през втората половина на XIII век 21. България през XIV век и падането ѝ под османска власт 22. Опорите на властта в средновековна България 23. Стопанско развитие на средновековна България 24. Всекидневието на средновековния българин 25. Културата на Втората българска държава (XIII - XIV в.) 26. Българската църква и ересите през Средновековието 27. Османската политическа система и управлението на българските земи 28. Съпротива срещу османската власт през XV - XVII в. 29. Демографски промени в българските земи 30. Контакти и конфликти на различните социални, етнически и религиозни групи във всекидневието 31. Българската култура (XV - XVII в.) 32. Православието - опора на българите 33. Новото време и българите 34. Зараждане на национално самосъзнание на българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански 35. Новото българско училище 36. Движение за самостоятелна църква и учредяване на Българската екзархия 37. Начало на организирано националноосвободително движение 38. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875) 39. Априлско въстание (1876) 40. Руско-турската война от 1877 - 1878 г. и освобождението на България 41. Стопански промени през XVIII - XIX в. 42. Промени в българското общество през Възраждането. Демографски процеси 43. Българите в сферата на европейската цивилизация 44. Българската култура през Възраждането 45. Възникване на българския национален въпрос 46. Възстановяване на българската държавност и изграждане на Княжество България 47. Княз Александър I, конституционният въпрос и политическите партии 48. Политическо устройство на Източна Румелия 49. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита 50. Българската криза. Изборът на Фердинант I 51. Българите извън пределите на свободната държава 52. Модернизация на България в началото на XX в. 53. България при управлението на Фердинанд I. Обявяване на Независимостта 54. Войни за национално обединение (1912 - 1918) 55. България между двете световни войни. Левият политически радикализъм 56. Демокрацията, Деветнайсетомайският преврат и безпартийният режим 57. България в годините на Втората световна война 58. Развитие на българското стопанство след Освобождението. Модернизация на българското общество 59. Развитие на образованието след Освобождението. Българската култура 60. България в съветската сфера на влияние и промените в политическата система 61. Утвърждаване на тоталитарния режим в България 62. България и промените в Източния блок 63. България и Европа - "разведряването" и "застоят" 64. Крах на тоталитарния режим 65. Българското общество (1944 - 1989). Икономика, демографски промени и социална политика 66. Българската култура, наука и новите технологии през втората половина на XX в. Власт и интелигенция 67. Развитие на многопартийна политическа система 68. Политически промени и изграждане на институциите на демократичната държава 69. Пътят на България към НАТО и Европейския съюз 70. България в Европейския съюз 71. Преход към пазарна икономика 72. Демографски и миграционни процеси 73. Културата в условията на демокрацията 74. Хуманизъм, толерантност и свобода на движение на хора и идеи

37. Начало на организирано националноосвободително движение

План-резюме на урока

  1. Георги Раковски:
    • Роден в Котел през 1821 г.
    • Учи в местното училище, след това в Карлово и Цариград.
    • Първите прояви на организираното националноосвободително движение се свързват с него.
    • През лятото на 1841 г. се отправя към Браила, за да се включи в подготвяния от емиграцията бунт, който обаче се проваля.
    • През февруари 1842 г. заговорът, който той подготвя в Галац и Браила, е разкрит. Заради опасност от смърт, той бяга във Франция.
    • През 1860 г. Раковски започва да издава „Дунавски лебед" - първият революционен емигрантски вестник.
    • Разработва планове за вдигане на въстание в България, което да е съгласувано с другите балкански народи и да получи подкрепа от Франция или Русия.
    • През 1867 г. Раковски умира.
  2. Букурещките епитропи и одеските настоятели:
    • Емигрантските настоятелства в Одеса и Букурещ са създадени още по време на Кримската война (60-те год. на XIX в.).
    • Насочват вниманието си към просветното дело и подкрепят образованието на младежи в Русия, Влашко и Средна Европа.
    • През пролетта на 1867 г. предлагат създаване на българо-турска дуалистична държава.
  3. Тайният комитет:
    • Основан през пролетта на 1866 г. от Иван Касабов.
    • Основната задача на комитета е подготовка на въстание в България.
    • През 1867 г. предлага създаване на дуалистична българо-турска държава.
    • Саморазпада се през 1868 г. заради разногласия и липса на финансиране.
  4. Четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа:
    • През 1868 г. около 130 четници се прехвърлят на българския бряг и водят тежки сражения.
    • Стефан Караджа е смъртно ранен и заловен).
    • Четата продължава похода към Стара планина. На 18 юли е обкръжена от редовна войска и почти всички четници загиват, включително и Хаджи Димитър.
  5. Последствия:
    • Неуспехът на четата поражда спорове относно тактиката на освободителното дело.
    • Това предопределя посоките за по-нататъшното развитие на българския политически въпрос.

Урокът в дати

1821 г. | Раждането на Георги Раковски
Георги Раковски е роден в Котел през 1821 г. Той учи в местното училище, след това в Карлово и Цариград.

1841 г. | Георги Раковски се отправя към Браила
През лятото на 1841 г. Раковски се отправя към Браила, за да се включи в подготвяния от емиграцията бунт, но преди да се установи в града, въстанието се проваля.

февруари 1842 г. | Разкриване на заговора на Раковски
През февруари 1842 г. заговорът, организиран от Раковски, е разкрит. Той е осъден на смърт като водач на бунта, но успява да избяга във Франция.

1858 г. | Раковски се установява в Одеса
От началото на 1858 г. Раковски се установява в Одеса, където изготвя първия план за освобождение на България.

1860 г. | Раковски започва да издава "Дунавски лебед"
През 1860 г. Раковски заминава за Белград, където започва да издава "Дунавски лебед" - първият революционен емигрантски вестник.

1862 г. | Разработка на устава на Привременното правителство от Раковски
През 1862 г. Раковски разработва устава на Привременното правителство, което трябва да ръководи предстоящото въстание в България.

юни 1862 г. | Участие на Първата българска легия в сраженията около белградската крепост
През юни 1862 г. в района на белградската крепост избухват сражения, в които се включва Първата българска легия.

9 октомври 1867 г. | Смъртта на Георги Раковски
Георги Раковски умира на 9 октомври 1867 г.

1867 г. | Разпускане на Втората българска легия
През пролетта на 1868 г. Втората българска легия се разпада.

6 юли 1868 г. | Прехвърляне на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в България
На 6 юли 1868 г. около 130 четници се прехвърлят на българския бряг и водят тежки сражения.

18 юли 1868 г. | Сражението при Бузлуджа
На 18 юли 1868 г. в района на Бузлуджа четниците са обкръжени от редовна войска. В битката загиват почти всички, включително и Хаджи Димитър.

януари 1869 г. | Предложение за създаване на българо-турска дуалистична държава
През януари 1869 г. на великите сили е предложено създаването на българо-турска дуалистична държава.

Резюме

Георги Раковски - живот и дело

Георги Раковски е роден в Котел през 1821 г. Свързан е с първите прояви на организираното националноосвободително движение в България. През 1841 г. той се отправя към Браила, за да се включи в подготвяния от емиграцията бунт, който за жалост се проваля. Раковски изготвя нов план, привлича съмишленици, но през 1842 г. заговорът е разкрит и е осъден на смърт, но успява навреме да избяга във Франция.

През 1854 г., в навечерието на Кримската война, Георги Раковски създава „тайни общества" с цел да подпомогнат настъплението на руската армия в земите ни.

През 1860 г. се установява в Белград. Започва да издава вестник „Дунавски лебед" - първият революционен емигрантски ежеседмичник. Там също развива нов план за бъдещо въстание в България, който предвижда организиране на революция, ръководена от единен център. През 1862 г. Раковски изработва устав на "Привременното правителство". Същевременно е основана Първата българска легия. Нейният отряд от 600 души участва в сраженията около белградската крепост.

През 1866 г. Раковски изготвя своя последен план: „Привременен закон за народните горски чети през 1867 лето". В него "бащата на българската революция" предвижда организиране на въстание, ръководено от Върховно началство, като участниците ще бъдат организирани в четническа армия. За жалост той не успява да развие идеята си докрай. Умира на 9 октомври 1867 година.

Букурещките епитропи и одеските настоятели

През 60-те год. на XIX в. емигрантски организации в Букурещ и Одеса активно се насочват към широкообхватно просветно дело. През 1867 г. Добродетелната дружина изготвя проектодоговор за сътрудничество със сръбското правителство. В България са изпратени четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, а през есента в Белград е сформирана и Втората българска легия. Сръбското правителство обаче отказва участие в сблъсък с турската власт. Това води до разпускане на легията през 1868 г.

Компромисното решение на великите сили за дуалистична (обща) българо-турска държава разединява емигрантските настоятелства в Букурещ и Одеса от Добродетелната дружина. До Освобождението, нейните членове са изолирани от дейността на националноосвободителното движение.

Тайният комитет

През пролетта на 1866 г. в Букурещ Иван Касабов основава Таен централен български комитет (ТЦБК). Неговата основна задача е подготовка на въстание в България. Комитетът изготвя мемоар към султан Абдул Азис с предложение за дуалистична държава и успява да привлече вниманието на европейската дипломация. Заради вътрешни разногласия и липса на пари, през 1868 г. комитетът се разпада.

Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

След разпадането на организационните структури, част от емигрантските дейци решават да подготвят чета, която да предизвика въстание в България. Ръководството ѝ е поверено на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 6 юли 1868 г. около 130 четници се прехвърлят на българския бряг и водят тежки сражения. Стефан Караджа е пленен, а останалите четници избити край Бузлуджа. Този резултат повдига сериозни въпроси за ефективността на четническата тактика.