История
Георги Раковски е роден в Котел през 1821 г. Учи в местното училище, после в Карлово и Цариград. Още като млад, Раковски се включва в подготовката на Първия браилски бунт (1841 г.). След провала му, той изготвя нов план за бунт, но е разкрит и осъден на смърт. Успява да избяга във Франция. След две години се завръща в Котел, но е наклеветен и осъден. След освобождаването си живее в Цариград, където се занимава с търговия. В навечерието на Кримската война създава "тайни общества" с цел подпомагане на руската армия. Съставя и малка чета, но неуспехите на Русия го принуждават да я разпусне и да емигрира. През 60-те години на XIX в. Раковски развива активна дейност. В Нови Сад издава в. "Българска дневница", а по-късно в Белград - "Дунавски лебед". Разработва няколко плана за освобождението на България, като първоначално разчита на съдействието на други държави или народи (Франция, Русия, Сърбия). Постепенно стига до идеята за самостоятелни действия чрез организиране на четническа армия. Сформира Първата българска легия в Белград. В края на 1866 г. разработва "Привременен закон за народните горски чети през 1867 лето", който е най-завършената обосновка на четничеството. Раковски е основоположник на организираното националноосвободително движение. Неговите идеи и действия са важна стъпка в развитието на българската национална революция.
1821 г. |
Раждането на Георги Раковски
Георги Раковски е роден в Котел през 1821 г. Той учи в местното училище, след това в Карлово и Цариград.
1841 г. |
Георги Раковски се отправя към Браила
През лятото на 1841 г. Раковски се отправя към Браила, за да се включи в подготвяния от емиграцията бунт, но преди да се установи в града, въстанието се проваля.
февруари 1842 г. |
Разкриване на заговора на Раковски
През февруари 1842 г. заговорът, организиран от Раковски, е разкрит. Той е осъден на смърт като водач на бунта, но успява да избяга във Франция.
1858 г. |
Раковски се установява в Одеса
От началото на 1858 г. Раковски се установява в Одеса, където изготвя първия план за освобождение на България.
1860 г. |
Раковски започва да издава "Дунавски лебед"
През 1860 г. Раковски заминава за Белград, където започва да издава "Дунавски лебед" - първият революционен емигрантски вестник.
1862 г. |
Разработка на устава на Привременното правителство от Раковски
През 1862 г. Раковски разработва устава на Привременното правителство, което трябва да ръководи предстоящото въстание в България.
юни 1862 г. |
Участие на Първата българска легия в сраженията около белградската крепост
През юни 1862 г. в района на белградската крепост избухват сражения, в които се включва Първата българска легия.
9 октомври 1867 г. |
Смъртта на Георги Раковски
Георги Раковски умира на 9 октомври 1867 г.
1867 г. |
Разпускане на Втората българска легия
През пролетта на 1868 г. Втората българска легия се разпада.
6 юли 1868 г. |
Прехвърляне на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в България
На 6 юли 1868 г. около 130 четници се прехвърлят на българския бряг и водят тежки сражения.
18 юли 1868 г. |
Сражението при Бузлуджа
На 18 юли 1868 г. в района на Бузлуджа четниците са обкръжени от редовна войска. В битката загиват почти всички, включително и Хаджи Димитър.
януари 1869 г. |
Предложение за създаване на българо-турска дуалистична държава
През януари 1869 г. на великите сили е предложено създаването на българо-турска дуалистична държава.
Георги Раковски е роден в Котел през 1821 г. Свързан е с първите прояви на организираното националноосвободително движение в България. През 1841 г. той се отправя към Браила, за да се включи в подготвяния от емиграцията бунт, който за жалост се проваля. Раковски изготвя нов план, привлича съмишленици, но през 1842 г. заговорът е разкрит и е осъден на смърт, но успява навреме да избяга във Франция.
През 1854 г., в навечерието на Кримската война, Георги Раковски създава „тайни общества" с цел да подпомогнат настъплението на руската армия в земите ни.
През 1860 г. се установява в Белград. Започва да издава вестник „Дунавски лебед" - първият революционен емигрантски ежеседмичник. Там също развива нов план за бъдещо въстание в България, който предвижда организиране на революция, ръководена от единен център. През 1862 г. Раковски изработва устав на "Привременното правителство". Същевременно е основана Първата българска легия. Нейният отряд от 600 души участва в сраженията около белградската крепост.
През 1866 г. Раковски изготвя своя последен план: „Привременен закон за народните горски чети през 1867 лето". В него "бащата на българската революция" предвижда организиране на въстание, ръководено от Върховно началство, като участниците ще бъдат организирани в четническа армия. За жалост той не успява да развие идеята си докрай. Умира на 9 октомври 1867 година.
През 60-те год. на XIX в. емигрантски организации в Букурещ и Одеса активно се насочват към широкообхватно просветно дело. През 1867 г. Добродетелната дружина изготвя проектодоговор за сътрудничество със сръбското правителство. В България са изпратени четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, а през есента в Белград е сформирана и Втората българска легия. Сръбското правителство обаче отказва участие в сблъсък с турската власт. Това води до разпускане на легията през 1868 г.
Компромисното решение на великите сили за дуалистична (обща) българо-турска държава разединява емигрантските настоятелства в Букурещ и Одеса от Добродетелната дружина. До Освобождението, нейните членове са изолирани от дейността на националноосвободителното движение.
През пролетта на 1866 г. в Букурещ Иван Касабов основава Таен централен български комитет (ТЦБК). Неговата основна задача е подготовка на въстание в България. Комитетът изготвя мемоар към султан Абдул Азис с предложение за дуалистична държава и успява да привлече вниманието на европейската дипломация. Заради вътрешни разногласия и липса на пари, през 1868 г. комитетът се разпада.
След разпадането на организационните структури, част от емигрантските дейци решават да подготвят чета, която да предизвика въстание в България. Ръководството ѝ е поверено на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 6 юли 1868 г. около 130 четници се прехвърлят на българския бряг и водят тежки сражения. Стефан Караджа е пленен, а останалите четници избити край Бузлуджа. Този резултат повдига сериозни въпроси за ефективността на четническата тактика.
