История
1834 г. |
Рождението на Любен Каравелов
Любен Каравелов е роден през 1834 година в Копривщица. Той учи в родния си град и в Пловдив, а след това в Московския университет.
6 юли 1837 г. |
Рождението на Васил Левски
Васил Левски е роден на 6/18 юли 1837 г. в Карлово. Учи в Карлово и в Стара Загора, но под влияние на вуйчо си става послушник, а по-късно приема и монашество под името Игнатий.
6 януари 1848 г. |
Рождението на Христо Ботев
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на известния възрожденски даскал Ботьо Петков.
1862 г. |
Васил Левски заминава за Белград и се записва в легията на Раковски
През пролетта на 1862 г. Левски заминава за Белград и се записва в легията на Раковски.
февруари 1867 г. |
Любен Каравелов заминава за Белград и създава Български революционен комитет (БРК)
През февруари 1867 г. Любен Каравелов заминава за Белград и създава Български революционен комитет (БРК).
януари 1869 г. |
Освобождаването на Любен Каравелов от затвора
През януари 1869 г. Каравелов е освободен от затвора и се установява в Букурещ.
1869 г. |
Създаване на Български революционен централен комитет (БРЦК)
През есента на 1869 г. Любен Каравелов започва да издава в. „Свобода". Постепенно около редакцията се формира група симпатизанти, които учредяват нова организация - Български революционен централен комитет (БРЦК).
1870 г. |
Изработване на първата програма на БРЦК
Първата програма на БРЦК е изработена през пролетта на 1870 г. и в нея Каравелов обосновава необходимостта от политическо освобождение и от създаване на Дунавска федерация по примера на САЩ и Швейцария.
29 април 1872 г. |
Начало на Общото събрание в Букурещ
За обединяване на усилията на ВРО с емигрантските комитети от 29 април до 4 май 1872 г. в Букурещ се провежда Общо събрание, което приема програма и устав на БРЦК.
6 февруари 1873 г. |
Обесването на Васил Левски
На 6/18 февруари 1873 г. Васил Левски е обесен в София.
12 август 1875 г. |
Събрание в Букурещ, свикано от Христо Ботев и Стефан Стамболов
На 12 август 1875 г. Ботев и Стамболов свикват в Букурещ общо събрание, на което е обсъдена ситуацията на Балканите и е решено да се организира всенародно въстание.
В контекста на смъртта на Георги Раковски, разпадането на Тайния комитет и гибелта на Хаджидимитровата чета, един от ключовите фигури, които преодолява идеологическите разногласия в емиграцията, е Любен Каравелов. Роден през 1834 година в Копривщица, Каравелов учи в родния си град и в Пловдив, а след това в Московския университет. През февруари 1867 година, той се премества в Белград и създава Българския революционен комитет (БРК). Въпреки първоначалните планове за издаване на вестник и подготовка на чети, властите не позволяват на Каравелов да осъществи тези намерения. Това го води до Нови Сад в Австро-Унгария, където е арестуван под обвинения за участие в покушението срещу княз Михаил Обренович. Докато е в затвора, Каравелов пише обръщение към сънародниците си, в което отстоява идеята за "свобода народна, свобода лична, свобода човеческа" и за сътрудничество с другите балкански народи. През януари 1869 година, Каравелов е освободен от затвора и се установява в Букурещ.
През есента на 1869 година, Каравелов започва да издава вестник "Свобода". Около редакцията се формира група симпатизанти, които учредяват нова организация - Български революционен централен комитет (БРЦК). Участие в създаването на комитета взимат Любен Каравелов, Кириак Цанков, Васил Левски, Димитър Ценович и мнозина от членовете на разпадналия се вече ТЦБК. Първата програма на БРЦК е изработена през пролетта на 1870 година и в нея Каравелов обосновава необходимостта от политическо освобождение и от създаване на Дунавска федерация по примера на САЩ и Швейцария.
Васил Левски, роден на 6/18 юли 1837 година в Карлово, е един от ключовите фигури в борбата за българската свобода. За около година и половина, Левски успява да изгради широка комитетска мрежа. Ръководството на образуваната Вътрешна революционна организация (ВРО) е поето от Ловешкия комитет, а връзката с емиграцията се осъществява по конспиративни канали. През 1871 година, Левски разработва Проектоустав („Нареда") на ВРО, в който обосновава, че целта на комитетската организация е „с една обща революция да се направи коренно преобразувание в сегашната деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република".
В тези трудни за комитетското дело месеци, ролята на Христо Ботев нараства. Роден на 6 януари 1848 година в Калофер, Ботев е известен като поет и революционер. Убеден, че свободата е постижима, той отдава силите си на идеята за една всеобща революция. Затова, когато през пролетта на 1875 година в Босна и Херцеговина избухва въстание, дало началото на голямата Източна криза, Ботев открито започва да зове и българите към бунт. Събранието, свикано от Ботев и Стамболов в Букурещ, решава да започне подготовка на ново въстание, но това предизвиква саморазпускането на БРК.
