История
1780 г. |
Появата на първите манифактури в Габровско и Врачанско
Първите манифактури се появяват през 80-те години на XVIII в. в Габровско и Врачанско. Техните основатели - хаджи Христо и Тошо Ценов, изнасят коприна за Русия и Австрия, но за да увеличат обема на своята търговия, започват сами да организират производството й и създават разпръснати манифактури в околните на Габрово и Враца села.
1826 г. |
Унищожаване на еничарския корпус
Още през 1826 г. Махмуд II (1808-1839) унищожава еничарския корпус, което помага за модернизацията на Османската империя и има благоприятно въздействие върху стопанското състояние на българските земи.
1834 г. |
Създаване на първата фабрика в българските земи
Първата фабрика в българските земи е организирана в Сливен от Добри Желязков. Той изучава опита на Германия и Русия, внася няколко стана и през 1834 г. пригажда къщата си за работилница. С мостри от произведеното сукно спечелва благоволението на великия везир. Подпомогнат от държавата с над един милион гроша, той построява истинска фабрика, в която работят 500 души.
февруари 1856 г. |
Обнародване на Хатихумаюна
През февруари 1856 г. Високата порта обнародва Хатихумаюна, с който заявява намерение да продължи реформите. Това оказва положително влияние върху стопанското развитие в българските земи.
1864 г. |
Управление на Мидхат паша над Дунавския вилает
Мидхат паша, управител от 1864 до 1867 г. на Дунавския вилает, полага усилия да европеизира административния център на вилаета - Русе, организира строителството на шосета в Северна България, подкрепя създаването на т.нар. земеделски каси, чрез които се осигуряват добри условия за кредитиране на земеделието.
През XVIII и XIX век възрожденските българи разширяват своите търговски връзки със европейските страни, което стимулира икономическата им инициатива. Занаятчийското производство се разраства, появяват се нови занаяти и увеличава се ролята на еснафските организации. Българските търговци идентифицират възможности в области като овчарство, вълнопроизводство, зърнопроизводство и металургия, и редица българи създават сдружения за износ на различни стоки към Русия и Средна Европа.
Въпреки трудностите, които българските търговци и производители срещат от страна на Османската империя, те умело преориентират своите капитали към закупуване на недвижими имоти, лихварство, търговия и предприемачество. Въпреки това, затрудненията и липсата на законност в Османската империя ограничават разгъването на модерната търговия и манифактурното производство.
След подписването на Одринския мирен договор (1828-1829), което приключва поредната Руско-турска война, икономическата конюнктура се променя бързо. Реформите, предприети от Махмуд II (1808-1839) и Абдул Меджид (1839-1861), дават тласък на всички възрожденски процеси.
В резултат на тези промени, се създават нови манифактурни предприятия и се предоставят още по-благоприятни възможности за развитие на търговията и производството. Първата фабрика в българските земи е организирана в Сливен от Добри Желязков през 1834 г.
През третата четвърт на XIX век, след Кримската война (1853 - 1856), позициите на Османската империя временно се закрепват. Високата порта обнародва Хатихумаюна през февруари 1856 г., с която заявява намерение да продължи реформите.
През 60-те години е построена първата жп линия, свързваща Русе с Варна, а по-късно са завършени линиите Белово - Любимец, Търново - Ямбол, Солун - Скопие. Също така се модернизират пристанищата по Дунав и Черно море и започва изграждането на съвременни телеграфопощенски служби.
Реформаторската политика на Високата порта стимулира развитието на селското стопанство, търговията, манифактурното и фабричното производство, но стопанският просперитет на възрожденското общество се дължи преди всичко на засилената активност на самите българи.
Въпреки това, стопанската инициатива на българите до Освобождението не успява да доведе до изграждането на модерно земеделие и индустрия, тъй като чуждото политическо господство не осигурява гаранции за свободното движение на капиталите и за развитието на частната собственост.
