История
Най-почитаните тракийски божества включват Дионис, известен в Тракия като Сабазий, и Великата богиня майка, наричана Бендида. Дионис, или Сабазий, е върховният бог на траките и е почитан като бог на земята и небето. За разлика от гръцкия Дионис, който е бог на виното и веселието, тракийският Сабазий символизира единството на земни и небесни природни сили. Това единство се демонстрира чрез двете свещени за Сабазий животни - змията и орела. Великата богиня майка, известна също като Артемида царица, е господарка на живота и смъртта и е почитана от тракийските жени чрез жертвоприношения. Единството на земни и небесни природни сили в представите на древните траки е отразено в култа към Сабазий. Тракийците вярват, че земните и небесни сили са взаимно свързани и неразделни. Това се вижда в символиката на змията и орела, които представляват земните и небесни аспекти на природата. Тази концепция за единство е уникална за тракийската религия и впечатлява гръцките и римските автори. Вярата в единството на природните сили също така се отразява в мегалитната култура и в издигането на надгробни могили, които символизират връзката между живота и смъртта.
Древните траки и техните вярвания:
Богове и герои в Древна Тракия:
Религиозни вярвания на древните траки:
Тракийското културно наследство:
Неясноти в изследванията на тракийската култура и религия:
11 век пр. н. е. |
Религиозни представи и богове в Древна Тракия
През I хилядолетие пр.Хр. се формират редица религиозни представи в Древна Тракия, свързани с вярата в безсмъртието, възприемането на човека като единство от душа и тяло, култът към Дионис (Сабазий) и почитането към женско божество - Богиня майка.
430 г. пр. н. е. |
Честване на Бендида в Атина
Около 430 - 429 г. пр.Хр. честването на тракийската Богиня майка Бендида е въведено в религиозния календар на Атина.
Древните траки вярват в безсмъртието и възприемат човека като неразделимо единство от душа и тяло. Те почитат Дионис като върховен бог под името Сабазий и изказват преклонение към женско божество, известно под различни имена както Богиня майка, така и царица или господарка. Някои от боговете и героите, свързани с Древна Тракия, включват Орфей - изкусен музикант, който успява да слезе в царството на мъртвите, за да изведе оттам починалата си годеница Евридика, и Залмоксис - тракиец, който според легендата слязъл в подземно жилище и след три години се върнал при своите сътрапезници с учението, че те и техните потомци няма да умрат, а ще отидат на място, където ще живеят вечно и ще имат всички блага.
Религиозните вярвания на траките включват вярата, че мъртвите могат да се върнат при живите, ако са спазени определени правила, известни като орфизъм. Тракийският вариант на орфизма се характеризира с учението на Залмоксис за човека като единно цяло на взаимнозависими душа и тяло, както и с представата за единството на земни и небесни природни сили. Тези убеждения са свързани с впечатляващите паметници на мегалитната култура в земите на Древна Тракия. Вярата на траките в задгробния живот намира отражение също в издигането на хилядите надгробни могили, срещани на много места в днешните български земи.
Културното наследство на древните траки включва материалните паметници, останали от тракийската епоха и проучвани сега от археолозите, а също така следите от тракийски празници и от техния език, които все още са живи в нашата съвременност. Особено впечатляващи са подмогилните гробници, някои от които са включени в Списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство, както и тракийските златни и сребърни съкровища. Нематериалното културно наследство на древните траки също е важно. Някои от езиковите следи на траките включват имената на реките Вит, Места, Осъм, Тунджа, Янтра и на планината Родопи.
Безкнижовността на тракийското общество е довела до това съществени елементи на религиозните вярвания и практики на траките да остават неясни за изследователите. Вярата в съществуването на живот и след смъртта е в основата на изграждането на многобройни подмогилни гробници, които са важна част от многоликото тракийско културно наследство.
