История
Следвоенната криза (след Първата световна война)
Земеделският режим (1919 - 1923)
Комунистическото движение (от 1919 г.)
България между два терора (1923 - 1925)
Омиротворяване и „опитомяване" (от 1926 г.)
След загубата в Първата световна война, България се изправя пред стопанска и социална криза. Тази ситуация е подхранвана от притокът на бежанци, репарациите, наложени от победителите, и широкото недоверие към политическите партии и системата. Създава се благоприятна обстановка за разпространение на алтернативни политически идеи, като революциите в Русия намират отзвук и в българското общество. Недоволните българи се объркват към програми, които обещават коренни промени в стопанския и политическия живот.
Основната масова алтернативна сила след войната е Българският земеделски народен съюз (БЗНС). Тяхната програма привлича значителна част от селското население. БЗНС, с водач Александър Стамболийски, печели следвоенните избори и установява независимо управление през пролетта на 1920 г. Режимът започва да променя стопанската и политическата структура на страната, провеждайки реформи с антибуржоазен характер. Въпреки това, управлението проявява и авторитарни тенденции, което води до продължителна криза на демократичните порядки.
Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) (БРСДП (т.с.)) преименува себе си на Българска комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП (т.с.)) под влияние на болшевишката революция в Русия. Комунистите са изключително активни и успяват да спечелят местните избори в някои селища. Те се стремят да променят политическия и стопанския ред в страната чрез комунистическа революция.
Политическите и военни среди, недоволни от управлението на БЗНС, организират военен преврат на 9 юни 1923 г., като свалят от власт БЗНС и убиват Стамболийски и много от ръководните фигури на организацията. Това води до създаване на обществено напрежение и недоволство. В страната започват да се оформят антиправителствени чети от комунисти, земеделци и анархисти. България навлиза в състояние на гражданска война.
Новият министър-председател Андрей Ляпчев се стреми да омиротвори страната. Това дава възможност за стабилизиране на БЗНС, който успява да възстанови мястото си в политическия живот. През 1927 г. правителството разрешава на комунистите да създадат легалната Работническа партия. За дълъг период левият политически радикализъм слиза от политическата сцена. С включването на основната фракция на БЗНС в коалицията „Народен блок" през пролетта на 1931 г. се осъществява и „опитомяването" на земеделската партия. Така лявата обществена алтернатива е подчинена на моментния дневен ред.
Този период от историята на България е характерен с остри политически противоречия, социални сътресения и промени в политическата система. Събитията от този период имат дълготраен ефект върху обществото и политическата ситуация в страната.
