История
Периодът: България през първата половина на 80-те години (1980-1989)
Икономически проблеми и политическа изолация
"Възродителният процес"
"Преустройството"
1989 година - провалът на системата
През 1981 г., България отбелязва 1300-годишнината си, но се намира в изпитателен период. Втората студена война замества „разведряването" и САЩ увеличават натиска върху социалистическите страни, обвинявайки България в незаконен трафик на наркотици и оръжие. През 1982 г., западната пропаганда обвинява България и в опит за покушение срещу папа Йоан Павел II. Икономическата криза нараства, а външният дълг се намалява чрез строги ограничения и икономии, което води до спад в жизненото равнище на населението и увеличава недоволството от властта.
В отговор на кризата, Тодор Живков започва нови икономически реформи, надявайки се на помощ от СССР. Въпреки това, възможностите на СССР да подпомага своите сателити икономически намаляват поради засилващата се военна надпревара. През есента на 1981 г., Москва повишава цените на нефта, газта и суровините, което засилва икономическата криза в България.
Кризата на режима е свързана и с неуспеха на властите да постигнат съгласие с турската етническа общност в страната. Има опити и действия за промяна на имената на хората от различни етнически общности, което води до различни протести и конфликти.
През май 1984 г., Живков за трети път разиграва „сближаване" със СССР, като настоява за продължаване на подпомагането на България въпреки неблагоприятните условия. Черненко, следващият съветски лидер, е съгласен, но през март 1985 г. умира, а новият генерален секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов има различен поглед върху отношенията със сателитите.
В търсене на изход от кризата, Горбачов обявява, че СССР не може повече да „издържа" Източния блок. Цените на съветските суровини се повишават, спрени са помощите за българското селско стопанство, което е тежък удар за България.
През януари 1987 г., Горбачов започва политиката на „перестройката“ и „гласността", като се надява, че демократизацията в политическата сфера ще го направи привлекателен в СССР и в очите на Запада.
1989 г. е година на промени за България. Икономическата реформа се ускорява, но властта е изправена пред сериозно изпитание - засилен международен натиск за спазване на човешките права.
Във връзка с това, се приема закон, който дава на българските граждани правото свободно да пътуват в чужбина с международни паспорти. Новата ситуация активизира българските турци, които започват масови протести за връщане на имената си и отнетите им права.
На 29 май Живков обявява, че всеки български мюсюлманин, който желае да напусне страната, ще получи международен паспорт. Това води до масово изселване на българските турци към Турция, което създава остра липса на работна ръка в цели отрасли и дестабилизира режима.
На 10 ноември 1989 г., Живков подава оставка, която е приета от ЦК на БКП. Това е крахът на българския социализъм, който е част от общия процес на рухване на системата, наложена от Съветския съюз в Източна Европа след края на Втората световна война.
