История

Булвест 2000

Избери урок:

1. Новото време и българите 2. Първите народни будители 3. Новото българско училище 4. Движение за независима църква 5. Начало на организирано националноосвободително движение 6. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875 г.) 7. Априлско въстание 1876 г. 8. Руско-турската война (1877 - 1878 г.) и освобождението на България 9. Стопански промени през XVIII - XIX век 10. Промени в българското общество през Възраждането 11. Светът на възрожденските българи 12. Българската култура през Възраждането 13. Възникване на българския национален въпрос 14. Изграждане на Княжество България 15. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита 16. България в края на XIX век 17. Българите извън пределите на свободната държава 18. Признаване на Независимостта на България 19. Войни за национално обединение (1912 - 1918 г.) 20. България в периода между двете световни войни

1. Новото време и българите
(съставил) ЕМИЛ Е. ПОПОВ

План-резюме на урока

  1. Новото време в Европа (края на XV в.)

    • Почеток на новата епоха в европейската история, наречена Ново време или Модерна епоха.
    • Ренесанс в Италия и Великите географски открития маркират прехода от Средновековието към Новото време.
    • Между XVI и XIX в., западноевропейските общества постигат огромен напредък.
    • Развиват се светските науки и изкуства, модернизира се образованието, машините влизат в производството.

  2. Османската империя и българите през XVIII в.

    • Османската империя изостава значително от европейското развитие.
    • След пораженията във войните с Австрия и Русия, тя губи обширни територии.
    • Към края на XVIII в., Балканският полуостров е обхванат от кърджалийски размирици.
    • Европейското влияние в изостаналата Османска империя се засилва.
    • В българските земи, промените настъпват по-късно в сравнение със съседните народи – гърци и сърби.

  3. Българското възраждане (началото на XVIII в. до Освобождението през 1878 г.)

    • Новостите в Европа и Османската империя през XVIII – XIX в. се отразяват върху живота на българите.
    • Земеделието, занаятчийското производство и търговията отбелязват напредък.
    • Модернизацията обхваща и духовния живот на българите.
    • Периодът се разделя на три периода: Ранно Възраждане, Задълбочаване на възрожденските процеси и Разцвет на Възраждането.

  4. Епохата на реформи в Османската империя

    • Султан Махмуд II премахва размирната еничарска войска и я заменя с редовна армия по европейски образец.
    • Подобрения са извършени в държавното управление и правосъдието.
    • Срещат се съпротива от страна на мюсюлманското духовенство и население.

  5. Източният въпрос и Кримската война (XIX в.)

    • Съперничеството между великите сили за влияние върху западащата Османска империя и освободителните борби на балканските християни създават сложни противоречия, наречени Източен въпрос.
    • Русия обявява война на империята, известна като Кримската война (1853 – 1856 г.).
    • Франция, Англия и Австрия застават на страната на султана.
    • Русия претърпява поражение.

Урокът в дати

1500 г. | Началото на Новото време в Европа
В края на XV век в Европа започва нова епоха, наречена Ново време или Модерна епоха. Ренесансът в Италия и великите географски открития бележат прехода от Средновековието към Новото време. През следващите векове западноевропейските общества постигат огромен напредък.

1700 г. | Началото на Българското възраждане
Историческата наука обозначава периода от началото на ХVIII в. до Освобождението през 1878 г. като нова епоха в българската история, наречена Българско възраждане. Учените я разделят на три периода: Ранно Възраждане (нач. XVIII в. – 20-те г. на XIX в.), Задълбочаване на възрожденските процеси (20-те г. на XIX в. – Кримската война) и Разцвет на Възраждането (1856 – 1878 г.).

1800 г. | Османската империя и българите през ХVIII век
През XVIII век Османската империя изостава значително от европейското развитие. След пораженията във войните с Австрия и Русия тя губи обширни територии. Беззаконието, подкупите и своеволието на местни първенци и еничари подкопават държавния ред. В много области се разпореждат непокорни на султана управители.

1804 г. | Сърбите въстават срещу Османската империя
През 1804 г. срещу султана въстават сърбите. Българите и другите християнски народи ги подкрепят. Военна помощ идва и от Русия.

1808 г. | Епохата на реформи в Османската империя
За да преодолеят кризата и да спасят империята от гибел, османските управници са принудени да започнат реформи. Султан Махмуд II (1808 – 1839 г.) премахва размирната еничарска войска и я заменя с редовна армия по европейски образец. Подобрения са извършени в държавното управление и правосъдието.

1821 г. | Гърците въстават срещу Османската империя
През 1821 г. ги последват гърците. Българите и другите християнски народи ги подкрепят. Военна помощ идва и от Русия.

1853 г. | Началото на Кримската война
През XIX век Русия продължава да е основен враг на Османската империя и да покровителства православните християни. В конфликтите между нея и османците активно се намесват и западните държави. В средата на ХIХ век тези противоречия се задълбочават. Русия обявява война на империята, известна като Кримска война (1853 – 1856 г.).

Резюме

Новото време в Европа

В края на XV век, европейската история влиза в нова епоха - Новото време, или Модерна епоха. Този преход, отбелязан от Ренесанса в Италия и Великите географски открития, представлява края на Средновековието. От XVI до XIX век, западноевропейските общества постигат значителен напредък в развитието на светските науки и изкуства, модернизацията на образованието, и въвеждането на машини в производството. В някои държави, хората извоюват правото на равенство пред закона и участие в управлението, което превръща поданиците в граждани.

Османската империя и българите през ХVIII век

През XVIII век, Османската империя изостава значително от европейското развитие. След пораженията във войните с Австрия и Русия, империята губи обширни територии и властта й е отслабена. Беззаконието, подкупите и своеволията на местни първенци и еничари подкопават държавния ред. Към края на века, Балканският полуостров е обхванат от кърджалийски размирици и редът е възстановен едва през второто десетилетие на XIX век. Въпреки тези трудности, европейското влияние върху Османската империя се засилва.

Българското възраждане

През XVIII и XIX век, новостите в Европа и Османската империя оказват влияние върху живота на българите. Земеделието, занаятчийството и търговията претърпяват значителни промени. Мнозина българи се замогват и със своята дейност допринасят за напредъка не само на стопанството, но и на просветата и културата. Новото време променя традиционния начин на живот и средновековните порядки в българското общество. Модернизацията се отразява и върху духовния живот на българите, като се засилва интересът към родното минало и език.

Епохата на реформи в Османската империя

За да преодолеят кризата и да спасят империята от гибел, османските управници са принудени да започнат реформи. Султан Махмуд II (1808 – 1839 г.) премахва размирната еничарска войска и я заменя с редовна армия по европейски образец. Подобрения са извършени в държавното управление и правосъдието.

Източният въпрос и Кримската война

През ХIХ век, Русия продължава да е основен враг на Османската империя и да покровителства православните християни. В конфликтите между нея и османците активно се намесват и западните държави. Те не искат разширяване на руското влияние на Балканите, към Цариград и Проливите. Съперничеството между великите сили за влияние върху западащата Османска империя и освободителните борби на балканските християни създават сложни противоречия, наречени Източен въпрос.