Новото време в Европа (края на XV в.)
Османската империя и българите през XVIII в.
Българското възраждане (началото на XVIII в. до Освобождението през 1878 г.)
Епохата на реформи в Османската империя
Източният въпрос и Кримската война (XIX в.)
1500 г. |
Началото на Новото време в Европа
В края на XV век в Европа започва нова епоха, наречена Ново време или Модерна епоха. Ренесансът в Италия и великите географски открития бележат прехода от Средновековието към Новото време. През следващите векове западноевропейските общества постигат огромен напредък.
1700 г. |
Началото на Българското възраждане
Историческата наука обозначава периода от началото на ХVIII в. до Освобождението през 1878 г. като нова епоха в българската история, наречена Българско възраждане. Учените я разделят на три периода: Ранно Възраждане (нач. XVIII в. – 20-те г. на XIX в.), Задълбочаване на възрожденските процеси (20-те г. на XIX в. – Кримската война) и Разцвет на Възраждането (1856 – 1878 г.).
1800 г. |
Османската империя и българите през ХVIII век
През XVIII век Османската империя изостава значително от европейското развитие. След пораженията във войните с Австрия и Русия тя губи обширни територии. Беззаконието, подкупите и своеволието на местни първенци и еничари подкопават държавния ред. В много области се разпореждат непокорни на султана управители.
1804 г. |
Сърбите въстават срещу Османската империя
През 1804 г. срещу султана въстават сърбите. Българите и другите християнски народи ги подкрепят. Военна помощ идва и от Русия.
1808 г. |
Епохата на реформи в Османската империя
За да преодолеят кризата и да спасят империята от гибел, османските управници са принудени да започнат реформи. Султан Махмуд II (1808 – 1839 г.) премахва размирната еничарска войска и я заменя с редовна армия по европейски образец. Подобрения са извършени в държавното управление и правосъдието.
1821 г. |
Гърците въстават срещу Османската империя
През 1821 г. ги последват гърците. Българите и другите християнски народи ги подкрепят. Военна помощ идва и от Русия.
1853 г. |
Началото на Кримската война
През XIX век Русия продължава да е основен враг на Османската империя и да покровителства православните християни. В конфликтите между нея и османците активно се намесват и западните държави. В средата на ХIХ век тези противоречия се задълбочават. Русия обявява война на империята, известна като Кримска война (1853 – 1856 г.).
В края на XV век, европейската история влиза в нова епоха - Новото време, или Модерна епоха. Този преход, отбелязан от Ренесанса в Италия и Великите географски открития, представлява края на Средновековието. От XVI до XIX век, западноевропейските общества постигат значителен напредък в развитието на светските науки и изкуства, модернизацията на образованието, и въвеждането на машини в производството. В някои държави, хората извоюват правото на равенство пред закона и участие в управлението, което превръща поданиците в граждани.
През XVIII век, Османската империя изостава значително от европейското развитие. След пораженията във войните с Австрия и Русия, империята губи обширни територии и властта й е отслабена. Беззаконието, подкупите и своеволията на местни първенци и еничари подкопават държавния ред. Към края на века, Балканският полуостров е обхванат от кърджалийски размирици и редът е възстановен едва през второто десетилетие на XIX век. Въпреки тези трудности, европейското влияние върху Османската империя се засилва.
През XVIII и XIX век, новостите в Европа и Османската империя оказват влияние върху живота на българите. Земеделието, занаятчийството и търговията претърпяват значителни промени. Мнозина българи се замогват и със своята дейност допринасят за напредъка не само на стопанството, но и на просветата и културата. Новото време променя традиционния начин на живот и средновековните порядки в българското общество. Модернизацията се отразява и върху духовния живот на българите, като се засилва интересът към родното минало и език.
За да преодолеят кризата и да спасят империята от гибел, османските управници са принудени да започнат реформи. Султан Махмуд II (1808 – 1839 г.) премахва размирната еничарска войска и я заменя с редовна армия по европейски образец. Подобрения са извършени в държавното управление и правосъдието.
През ХIХ век, Русия продължава да е основен враг на Османската империя и да покровителства православните християни. В конфликтите между нея и османците активно се намесват и западните държави. Те не искат разширяване на руското влияние на Балканите, към Цариград и Проливите. Съперничеството между великите сили за влияние върху западащата Османска империя и освободителните борби на балканските християни създават сложни противоречия, наречени Източен въпрос.