Най-важното от урока
План-резюме
- Новото време в Европа (края на XV в.):
- Периодът на навлизане в новата епоха в европейската история е наречена Ново време (Модерна епоха).
- Ренесансът в Италия и Великите географски открития по света маркират прехода от Средновековието към Новото време.
- Между XVI и XIX в. западноевропейските общества постигат огромен икономически напредък.
- Развиват се светските изкуства и науки, модернизира се образованието, машините влизат в производството.
- Османската империя и българите през XVIII в.:
- Османската империя изостава значително от европейския прогрес.
- След пораженията във войните си с Австрия и Русия тя губи значителни територии.
- Към края на XVIII век Балканският полуостров е обхванат от кърджалийски (разбойнически) размирици.
- Влиянието на вропейските държави в изоставащата Османска империя се засилва.
- В българските земи промените настъпват по-късно, в сравнение със съседните народи (гърци и сърби).
- Българското възраждане (XVIII век до Освобождението - 1878):
- Новостите в Европа и възприети от Османската империя през XVIII и XIX век се отразяват благоприятно на живота на българите.
- Земеделието, занаятчийското производство и търговията постигат сериозен напредък.
- Модернизацията обхваща духовния живот на българите.
- Епохата се разделя на три периода: Ранно Възраждане (XVIII до 20-те г. на XIX век), Задълбочено (до Кримската война в 1956) и в Разцвет (до Освобождението от 1878).
- Епохата на реформи в Османската империя:
- Султан Махмуд II (1808 - 1839) премахва бунтуващата се еничарска войска и я заменя с редовна армия, дисциплинирана по европейски образец.
- Подобрения са извършени в държавното управление и правосъдието над провинциите.
- Среща се съпротива от страна на мюсюлманското духовенство и турско население.
- Източният въпрос и Кримската война:
- Конкуренцията между великите сили за влияние над Османската империя и освободителните борби на балканските християни създават сложни противоречия, наречени Източен въпрос.
- Русия обявява война на империята, известна като Кримска война (1853 – 1856).
- Франция, Англия и Австрия застават на страната на султана.
- Русия претърпява поражение.
Урокът в дати
1492 г. | Начало на Новото време в Европа
В края на XV век в Европа започва нова епоха, наречена Ново време. Ренесансът (Италия) и Великите географски открития бележат прехода от Средновековие към новата епоха. През следващите векове западноевропейските общества реализитат сериозен напредък в развитието си.
18 век | Началото на Българското възраждане
Историческата наука обозначава периода от началото на ХVIII в. до Освобождението (1878), като нова епоха в българската история, наречена Българско възраждане. Учените я разделят на три периода: Ранно Възраждане, Задълбочено и в Разцвет.
1804 г. | Сърбите въстават срещу Османската империя
През 1804 г. срещу султана въстават сърбите. Българите и другите християнски народи ги подкрепят. Военна помощ идва и от Русия.
1808 г. | Епохата на реформи в Османската империя
За да преодолее кризата и да спаси империята от гибел, османското управление е принудено да започне реформи. Султан Махмуд II (1808 – 1839) премахва размирния еничарски корпус и го заменя с редовна армия по европейски образец. Подобрения са извършени в държавното управление и правосъдието.
1821 г. | Гърците въстават срещу Османската империя
През 1821 г. въстание срещу империята правят гърците. Българите и другите християнски народи също взимат участие. Военна помощ осигурява и Русия.
1853 г. | Начало на Кримската война
През XIX век Русия продължава да е основен конкурент на Османската империя. В конфликтите между нея и османците активно се намесват и западните държави. В средата на ХIХ век тези противоречия се задълбочават. Русия обявява война, известна като Кримска (1853 – 1856).
Новото време в Европа
В края на XV век, европейската история влиза в нова епоха - Новото време, или Модерна епоха. Този преход, отбелязан от началото на Ренесанса в Италия и Великите географски открития по света, представлява край на Средновековието. От XVI до XIX век, западноевропейските общества постигат значителен напредък в развитието на светските науки и изкуства. Те модернизират образованието и въвеждат машини в производството. В някои държави, хората извоюват правото на равенство пред закона и участие в управлението. Това превръща поданиците в граждани.
Османската империя и българите през ХVIII век
През XVIII век, Османската империя изостава значително спрямо напредъка на Европа. След пораженията във войните с Австрия и Русия, тя губи територии и авторитета й отслабва. Настъпват времена на беззаконие. Подкупите и своеволията на местните първенци и еничарите подкопават държавния ред. Към края на века, Балканският полуостров е обхванат от кърджалийски (разбойнически) размирици. Редът е възстановен едва през второто десетилетие на XIX век. Въпреки трудностите, европейското влияние над Османската империя не спира да навлиза в държавното преустройство.
Българското възраждане (XVIII и XIX век)
Новостите в Европа, възприети от империята, оказват добро влияние върху живота на българите. Земеделието, занаятчийството и търговията значително се променят. Много българи натрупват богатство чрез усърдна дейност и допринасят за напредъка не само на своята лична благосъстоятелност, но и за просветата и културата на околната общност. Новото време променя традиционния бит и средновековните разбирания. Модернизацията се отразява благоприятно на духовния живот, като все повече се засилва интересът към знанията за родното минало и език.
Епохата на реформи в Османската империя
За да преодолее кризата и да спаси империята от разруха, османското управление е принудено да въведе реформи (обществени промени чрез закони). Султан Махмуд II (1808 – 1839) премахва бутуващия се еничарски корпус (основен елемент от армията) и го заменя с редовна войска по европейски образец. Подобрения са извършени в държавното управление и правосъдието.
Източният въпрос и Кримската война
През ХIХ век Русия продължава да е основен съперник на Османската империя и да покровителства православните християни на Балканите. В конфликтите помежду им активно се намесват и западните държави. Те не желаят разширяване на руското влияние на Балканите (към Цариград и Проливите).
Конкуренцията между великите сили за контрол над западащата Османска империя и освободителните борби на балканските народи създават сложни противоречия, наречени Източен въпрос.
