История
Новото време, известно още като Модерна епоха, започва в края на XV век и продължава до XIX век. Този период бележи прехода от Средновековието към новата епоха в европейската история. Основните събития, които маркират началото на Новото време, са Ренесансът в Италия и Великите географски открития. През този период западноевропейските общества постигат значителен напредък в различни области като наука, изкуство, образование и производство. Хората започват да извоюват правото си да бъдат равни пред законите и да участват в управлението на държавите си, което води до трансформацията на поданиците в граждани.
1492 г. |
Начало на Новото време в Европа
В края на XV век в Европа започва нова епоха, наречена Ново време. Ренесансът (Италия) и Великите географски открития бележат прехода от Средновековие към новата епоха. През следващите векове западноевропейските общества реализитат сериозен напредък в развитието си.
18 век |
Началото на Българското възраждане
Историческата наука обозначава периода от началото на ХVIII в. до Освобождението (1878), като нова епоха в българската история, наречена Българско възраждане. Учените я разделят на три периода: Ранно Възраждане, Задълбочено и в Разцвет.
1804 г. |
Сърбите въстават срещу Османската империя
През 1804 г. срещу султана въстават сърбите. Българите и другите християнски народи ги подкрепят. Военна помощ идва и от Русия.
1808 г. |
Епохата на реформи в Османската империя
За да преодолее кризата и да спаси империята от гибел, османското управление е принудено да започне реформи. Султан Махмуд II (1808 – 1839) премахва размирния еничарски корпус и го заменя с редовна армия по европейски образец. Подобрения са извършени в държавното управление и правосъдието.
1821 г. |
Гърците въстават срещу Османската империя
През 1821 г. въстание срещу империята правят гърците. Българите и другите християнски народи също взимат участие. Военна помощ осигурява и Русия.
1853 г. |
Начало на Кримската война
През XIX век Русия продължава да е основен конкурент на Османската империя. В конфликтите между нея и османците активно се намесват и западните държави. В средата на ХIХ век тези противоречия се задълбочават. Русия обявява война, известна като Кримска (1853 – 1856).
В края на XV век, европейската история влиза в нова епоха - Новото време, или Модерна епоха. Този преход, отбелязан от началото на Ренесанса в Италия и Великите географски открития по света, представлява край на Средновековието. От XVI до XIX век, западноевропейските общества постигат значителен напредък в развитието на светските науки и изкуства. Те модернизират образованието и въвеждат машини в производството. В някои държави, хората извоюват правото на равенство пред закона и участие в управлението. Това превръща поданиците в граждани.
През XVIII век, Османската империя изостава значително спрямо напредъка на Европа. След пораженията във войните с Австрия и Русия, тя губи територии и авторитета й отслабва. Настъпват времена на беззаконие. Подкупите и своеволията на местните първенци и еничарите подкопават държавния ред. Към края на века, Балканският полуостров е обхванат от кърджалийски (разбойнически) размирици. Редът е възстановен едва през второто десетилетие на XIX век. Въпреки трудностите, европейското влияние над Османската империя не спира да навлиза в държавното преустройство.
Новостите в Европа, възприети от империята, оказват добро влияние върху живота на българите. Земеделието, занаятчийството и търговията значително се променят. Много българи натрупват богатство чрез усърдна дейност и допринасят за напредъка не само на своята лична благосъстоятелност, но и за просветата и културата на околната общност. Новото време променя традиционния бит и средновековните разбирания. Модернизацията се отразява благоприятно на духовния живот, като все повече се засилва интересът към знанията за родното минало и език.
За да преодолее кризата и да спаси империята от разруха, османското управление е принудено да въведе реформи (обществени промени чрез закони). Султан Махмуд II (1808 – 1839) премахва бутуващия се еничарски корпус (основен елемент от армията) и го заменя с редовна войска по европейски образец. Подобрения са извършени в държавното управление и правосъдието.
През ХIХ век Русия продължава да е основен съперник на Османската империя и да покровителства православните християни на Балканите. В конфликтите помежду им активно се намесват и западните държави. Те не желаят разширяване на руското влияние на Балканите (към Цариград и Проливите).
Конкуренцията между великите сили за контрол над западащата Османска империя и освободителните борби на балканските народи създават сложни противоречия, наречени Източен въпрос.
