История
18 век |
Начало на стопанските промени в България
През XVIII в. започват стопанските промени, които оформят новата структура на българското общество. Тези промени включват разслояване в градовете между търговците и занаятчиите, нарастване на ролята на българските еснафски организации и на търговците, които търгуват със Западна Европа, и появата на българската буржоазия.
19 век |
Сформиране на българската интелигенция
През XIX в. се формира новата обществена група на интелигенцията. Това са свещеници, учители, книжовници, лекари, журналисти, печатари и всички българи с по-високо образование, които произхождат от заможни семейства.
19 век |
Организиране на обществения живот
През XIX в. местното самоуправление организира живота на възрожденските българи. Общински настоятелства в градове и села събират средства и ръководят разнообразни обществени начинания. Създават се първите читалища, женски, ученически и учителски дружества, неделни училища.
20 век |
Край на периода на стопански промени в България
През XIX в. завършват стопанските промени, които формират структурата на българското възрожденско общество. Обществото се организира в пирамида, в която важна обществена роля имат различните групи от националната буржоазия – едра, средна и дребна.
През ХVІІІ – ХІХ век, стопанските промени в България довеждат до оформянето на нова структура на обществото. То се разделя на различни обществени групи, като първоначалното разслояване се наблюдава в градовете, между търговците и занаятчиите. В този период нараства значението на българските еснафски организации и на търговците, които създават връзки със Западна Европа. Подобно на западноевропейските държави, в българските земи се появява българската буржоазия, която заема водещо място в обществото.
Сред заможните български буржоа, най-многобройна и активна е групата на търговците. Те имат кантори във Виeна, Букурещ, Цариград, Одеса, Измир, Браила, Галац, Марсилия, Манчестър и други големи европейски градове, осъществяват големи сделки и натрупват значителни богатства.
Втората по численост обществена група през Възраждането са занаятчиите. Те са организирани в еснафски организации и спазват строги правила за израстване в професията.
През Възраждането се появява и новата обществена група на интелигенцията - свещеници, учители, книжовници, лекари, журналисти, печатари и всички българи с по-високо образование.
Най-многобройната социална група във възрожденското общество е на българските селяни. Те обработват земята и осигуряват прехраната си.
В българското възрожденско общество се откроява обществената група на чорбаджиите, които посредничат между османската власт и българското население. Тяхната стопанска дейност е пряко обвързана с чуждата държава и нейните нужди.
Местното самоуправление организира живота на възрожденските българи. Общински настоятелства в градове и села събират средства и ръководят разнообразни обществени начинания.
Към средата на XIX в. в българските земи са организирани първите читалища. В тях се получават вестници и книги, изнасят се беседи по различни въпроси, организират се театрални представления. Появяват се също женски, ученически и учителски дружества, неделни училища.
През ХVІІІ – ХІХ в. стопанските промени оформят структурата на българското възрожденско общество. То представлява пирамида, в която важна обществена роля имат различните групи от националната буржоазия – едра, средна и дребна. Българските общини и училищни настоятелства полагат грижи за образованието на талантливи деца и формират българската интелигенция.
