История
През Възраждането българите започват да се интересуват от далечни страни поради няколко причини. Първо, оживените търговски контакти им дават възможност да пътуват и да опознаят нови места. Търговците пътуват на изток – до Багдад, Дамаск, Кайро и Александрия, а други – на запад, до Австрия, Германия, Франция и Англия. Второ, географските знания от книгите разширяват кръгозора им и им помагат да научат за далечни континенти и за откритията на велики пътешественици. Трето, много български младежи отиват да учат в гимназии и университети в Русия и Западна Европа, което също допринася за опознаването на света.
19 век |
Българите опознават света
Преди ХVIII в. малцина българи имат представа за промените в светогледа на европейците, както и далечните континенти, достигнати от великите откриватели. През Възраждането оживените търговски контакти и географските знания от книгите допринасят за опознаването им. Готови на риск, търговци пътуват до източните пазари в Багдад и Дамаск, до Кайро и Александрия (в Египет), а други търгуват и на запад – в Австрия, Германия, Франция и Англия.
19 век |
Градовете – центрове на промяната
Новото време донася видими промени в градовете, където българското население непрекъснато се увеличава. Ислямските религиозни сгради, бани и безистени все по-малко определят градския облик.
19 век |
Промяната в начина на живот
За възрожденските българи домът е център на семейството. Той дава сигурност, стабилност и спокойствие. В същото време показва трудолюбие и успех в живота.
19 век |
Промяната в начина на хранене
През Възраждането се променя начинът на хранене на българите. Освен традиционните зърнени култури, зеленчуци и плодове все по-често на трапезата присъстват храни като фасул, картофи, пипер, царевица, внесени от Америка.
19 век |
Промяната в облеклото
Друга промяна е проникването на европейската мода в облеклото. Търговците, заможните занаятчии и учителите постепенно заменят традиционното облекло с панталони и сака, а техните съпруги – от носиите към цветни рокли.
19 век |
Новите празници през Възраждането
Въвеждат се нови празници като денят на годишния училищен изпит и на св. св. Кирил и Методий – 11 май. Празниците са свързани с почитта на българите към знанието и науката и с уважението към създателите на славянската писменост.
1850 г. |
Иван Добровски посещава Съединените американски щати
В средата на ХIХ в. Иван Добровски е първият българин, който посещава Съединените американски щати, преминавайки през Атлантическия океан в западна посока.
1850 г. |
Отварят врати първите книжарници, аптеки и магазини
След Кримската война в българските градове се появяват първите книжарници, аптеки и магазини.
През ХVIII век малцина българи имат представа за промените в кръгозора на европейците и знаят далечните континенти, достигнати от велики откриватели. Възраждането допринася за разширяване на тяхната осведоменост благодарение на оживените търговски контакти и географските познания от книгите. Български търговци, приели риска, пътуват до източните пазари в Багдад и Дамаск, до Кайро и Александрия в Египет, а други търгуват на запад – в Австрия, Германия, Франция и Англия. Иван Добровски става първият българин, който посещава Съединените американски щати в средата на ХIХ век.
В градовете, където българското население непрекъснато се увеличава, новото време донася видими промени. Ислямските религиозни сгради, бани и безистени все по-малко определят градския облик. На чаршиите изникват множество дюкяни (магазини с работилница), складове, кафенета, притежавани от българи. Самочувствието на българите расте и те издигат часовникови кули, красиви църкви, просторни училищни сгради. По разпореждане на властта улиците са застлани с калдъръм (обли камъни), градските пазари – благоустроени. Първите книжарници, аптеки и магазини отварят врати в българските градове след Кримската война.
Животът на възрожденските българи преминава в усилен труд. Звънът на камбаните от часовниковите кули оповестява началото на работния ден с изгрева на слънцето. Занаятчии и търговци затварят дюкяните си едва с настъпването на вечерта. В ранни зори се захващат за работа и селяните. Жените, освен че се грижат за къщата, храната, облеклото и отглеждането на децата, помагат на мъжете в работата на полето или в двора. Българските деца от ранна възраст са приучавани от семействата си да участват в трудовото всекидневие.
През Възраждането домът е център на семейството. Той дава сигурност, стабилност и спокойствие. Замогналите се занаятчии и търговци строят в градовете големи къщи на два-три етажа с прозорци към улицата. На долния етаж се намират работилниците и магазините. През Възраждането се променя начинът на хранене на българите. Нараства консумацията на месо, но християнската традиция налага ограничения и то се яде предимно на празници, дори от най-заможните. Проникването на европейската мода в облеклото е друга промяна през Възраждането.
Възрожденските българи спазват празниците в християнския календар – Коледа и Великден, както и дните на почитани светци. Нови празници през Възраждането са денят на годишния училищен изпит и на св. св. Кирил и Методий – 11 май.
