15 век |
Появяване на печатните книги в Европа
През XV век в Европа се появяват печатните книги. Те представляват новаторско технологично изобретение, което драстично променя начина на разпространение на информация и знания.
1650 г. |
Първите печатни книги в българските земи
През втората половина на XVII век католическите мисионери разнасят първите печатни книги в българските земи.
19 век |
Промяната в отношението към печатните книги
В началото на XIX век българите преодоляват старите представи и разширяват кръгозора си, четейки преводните печатни книги.
1844 г. |
Първите вестници и списания в България
През 1844 г. Константин Фотинов издава в Смирна списание „Любословие”. Две години по-късно, през 1846 г., Иван Богоров отпечатва в Лайпциг вестник „Български орел”.
1856 г. |
Основаване на първите читалища
През 1856 г. се създават първите читалища в градовете Шумен, Лом и Свищов. Те стават центрове за образование, култура и развлечение.
1869 г. |
Основаване на Българското книжовно дружество
През 1869 г. в гр. Браила, Румъния, е основано Българското книжовно дружество – първият център на българската наука.
1878 г. |
Краят на османската власт
Освобождението на България слага край на османската власт в страната. Настъпва благоприятно време за свободно и независимо усъвършенстване на българските образование и култура.
През Новото време българите променят отношението си към печатните книги, които се появяват в Европа още през ХV век. Въпреки първоначалното недоверие, през ХIХ век по-любознателните от тях разширяват кръгозора си с помощта на извършените преводи на модерната печатна литература. Посредством тях те придобиват знания и идеи, развивани от интелигенцията на модерна Европа. С утвърждаването на единен национален книжовен език започва печатането и на български книги, които поради пречките на османската власт се издават в чужбина. До Освобождението (1878 г.) са отпечатани около 1600 книги.
От 1844 г. българите започват да издават вестници и списания. През 1846 г. Иван Богоров отпечатва в Лайпциг вестник „Български орел”. До Освобождението са издадени голям брой вестници и списания, които набират читатели от всички краища на българските земи.
През XIX век духовното издигане на българското общество намира израз в създаването на първите български литературни творби. Петко Славейков, Добри Чинтулов, Христо Ботев и Иван Вазов се изявяват като поети. Любен Каравелов създава повестите „Маминото детенце” и „Българи от старо време”. През 1869 г. в Браила, Румъния, е основано Българското книжовно дружество – първият център на българската наука.
Във възрожденската архитектура се изявяват стотици талантливи строители, които обновяват облика на българските градове. През XIX век разцъфтява талантът на българите в църковните изкуства. Оформят се зографски и резбарски школи. През втората половина на века някои български художници получават образование в чужбина и създават творби със светски характер.
През 1856 г. в градовете Шумен, Лом и Свищов се създават първите читалища. Тези български културни средища издигат образователното и културното равнище на българското общество. В годините след Кримската война към читалищата възникват първите самодейни театрални трупи. Постепенно българите опознават и модерната европейска музика на ХIХ век.
Възрожденската култура съчетава европейското влияние с българските традиции и е изява на духовното обновление в обществения напредък на българската нация.