История

Булвест 2000

Избери урок:

1. Новото време и българите 2. Първите народни будители 3. Новото българско училище 4. Движение за независима църква 5. Начало на организирано националноосвободително движение 6. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875 г.) 7. Априлско въстание 1876 г. 8. Руско-турската война (1877 - 1878 г.) и освобождението на България 9. Стопански промени през XVIII - XIX век 10. Промени в българското общество през Възраждането 11. Светът на възрожденските българи 12. Българската култура през Възраждането 13. Възникване на българския национален въпрос 14. Изграждане на Княжество България 15. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита 16. България в края на XIX век 17. Българите извън пределите на свободната държава 18. Признаване на Независимостта на България 19. Войни за национално обединение (1912 - 1918 г.) 20. България в периода между двете световни войни 21. България в годините на Втората световна война 22. Развитие на българското стопанство след Освобождението 23. Модернизация на българското общество (1878 - 1944 г.) 24. Българската култура след Освобождението 25. Промяна в политическата система 26. Установяване на тоталитарно управление 27. България в Източния блок 28. Икономически промени в селото и града 29. Българското общество (1944 - 1989) 30. Българската култура през втората половина на XX в. 31. Краят на комунистическия режим и началото на демокрацията 32. България и обединяваща се Европа 33. Българинът - гражданин на България и на света 34. Културно развитие на съвременна България

12. Българската култура през Възраждането
(съставил) ЕМИЛ Е. ПОПОВ

План-резюме на урока

  1. Печатните книги:
    • Появяват се в Европа през ХV век.
    • В българските земи се разнасят от католическите мисионери през втората половина на ХVII век.
    • В началото на ХIХ век, българите преодоляват старите представи и разширяват кръгозора си чрез преводните печатни книги.
    • С утвърждаването на единен национален книжовен език започва печатането на български книги.
    • Заради пречките от османската власт, българските книги се издават в чужбина - в Австрия, Русия, Румъния, или в Цариград.
    • Христо Г. Данов от Пловдив е първият, който успява да отвори постоянна книжарница и издателство в България.
    • До Освобождението (1878 г.) са отпечатани около 1600 книги.
  2. Възрожденските вестници и списания:
    • Първият български вестник е "Български орел", издаден през 1846 г. от Иван Богоров в Лайпциг.
    • До Освобождението са издадени голям брой вестници и списания.
    • Талантливи български журналисти и издатели от това време са Петко Славейков, Драган Цанков, Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев.
  3. Възрожденската литература:
    • През ХIХ век се създават първите български литературни творби.
    • Изявяват се автори като Петко Славейков, Добри Чинтулов, Христо Ботев, Иван Вазов, Любен Каравелов, Васил Друмев, Добри Войников.
  4. Архитектура и изкуство:
    • Във възрожденската архитектура се изявяват много талантливи строители.
    • През ХIХ век разцъфтява талантът на българите в църковните изкуства - зографски и резбарски школи.
  5. Читалищата:
    • Първите читалища се създават през 1856 г. в Шумен, Лом и Свищов.
    • Постепенно българите опознават и модерната европейска музика на ХIХ век.
    • Читалищата играят важна роля за образователното и културното равнище на българското общество.
  6. Обобщение:
    • През възрожденската епоха е положено началото на българското книгоиздаване, на новата българска литература, архитектура, изобразително изкуство и театър.
    • Възрожденската култура съчетава европейското влияние с българските традиции и е изява на духовното обновление и обществения напредък на българската нация.

Урокът в дати

15 век | Появяване на печатните книги в Европа
През XV век в Европа се появяват печатните книги. Те представляват новаторско технологично изобретение, което драстично променя начина на разпространение на информация и знания.

1650 г. | Първите печатни книги в българските земи
През втората половина на XVII век католическите мисионери разнасят първите печатни книги в българските земи.

19 век | Промяната в отношението към печатните книги
В началото на XIX век българите преодоляват старите представи и разширяват кръгозора си, четейки преводните печатни книги.

1844 г. | Първите вестници и списания в България
През 1844 г. Константин Фотинов издава в Смирна списание „Любословие”. Две години по-късно, през 1846 г., Иван Богоров отпечатва в Лайпциг вестник „Български орел”.

1856 г. | Основаване на първите читалища
През 1856 г. се създават първите читалища в градовете Шумен, Лом и Свищов. Те стават центрове за образование, култура и развлечение.

1869 г. | Основаване на Българското книжовно дружество
През 1869 г. в гр. Браила, Румъния, е основано Българското книжовно дружество – първият център на българската наука.

1878 г. | Краят на османската власт
Освобождението на България слага край на османската власт в страната. Настъпва благоприятно време за свободно и независимо усъвършенстване на българските образование и култура.

Резюме

Печатните книги

През Новото време българите променят отношението си към печатните книги, които се появяват в Европа още през ХV век. Въпреки първоначалното недоверие, през ХIХ век по-любознателните от тях разширяват кръгозора си с помощта на извършените преводи на модерната печатна литература. Посредством тях те придобиват знания и идеи, развивани от интелигенцията на модерна Европа. С утвърждаването на единен национален книжовен език започва печатането и на български книги, които поради пречките на османската власт се издават в чужбина. До Освобождението (1878 г.) са отпечатани около 1600 книги.

Възрожденските вестници и списания

От 1844 г. българите започват да издават вестници и списания. През 1846 г. Иван Богоров отпечатва в Лайпциг вестник „Български орел”. До Освобождението са издадени голям брой вестници и списания, които набират читатели от всички краища на българските земи.

Възрожденската литература

През XIX век духовното издигане на българското общество намира израз в създаването на първите български литературни творби. Петко Славейков, Добри Чинтулов, Христо Ботев и Иван Вазов се изявяват като поети. Любен Каравелов създава повестите „Маминото детенце” и „Българи от старо време”. През 1869 г. в Браила, Румъния, е основано Българското книжовно дружество – първият център на българската наука.

Архитектура и изкуство

Във възрожденската архитектура се изявяват стотици талантливи строители, които обновяват облика на българските градове. През XIX век разцъфтява талантът на българите в църковните изкуства. Оформят се зографски и резбарски школи. През втората половина на века някои български художници получават образование в чужбина и създават творби със светски характер.

Читалищата

През 1856 г. в градовете Шумен, Лом и Свищов се създават първите читалища. Тези български културни средища издигат образователното и културното равнище на българското общество. В годините след Кримската война към читалищата възникват първите самодейни театрални трупи. Постепенно българите опознават и модерната европейска музика на ХIХ век.

Възрожденската култура съчетава европейското влияние с българските традиции и е изява на духовното обновление в обществения напредък на българската нация.