История
Българският национален въпрос възниква след Освобождението, през 1878 г., в резултат на решенията на Берлинския конгрес. Санстефанският договор е бил изгоден за българите, но запазването на равновесието на силите в Европа налага неговата ревизия. Берлинският договор разпокъсва българските земи. Част от българите са свободни в Княжество България, други са полусвободни в Източна Румелия, а трети са несвободни в Македония, Беломорска и Одринска Тракия. Българи живеят още и в Поморавието (Сърбия) и Северна Добруджа (Румъния). Разрешаването на националния въпрос означава всички земи на Балканския полуостров, населени с българи, да бъдат обединени в българската държава. Постигането на единството е основна цел на управляващите и на обществото в България. Българите, както в освободените, така и в неосвободените земи, не са съгласни с решенията на Берлинския конгрес. Те организират протестни събрания и митинги, изпращат телеграми и писма до правителствата на великите сили. Създават се комитети „Единство”, които постепенно прерастват във всенародно движение с цел "единство на всички българи и подобряване на тяхното днешно положение".
1878 г. |
Подписване на Берлинския договор
Берлинският договор сломява надеждите за пълно освобождение и поражда българския национален въпрос. Българите са разделени на свободни в Княжество България, полусвободни в Източна Румелия и несвободни в Македония, Беломорска и Одринска Тракия.
5 октомври 1878 г. |
Избухване на Кресненско-Разложкото въстание
Въстанието избухва на 5 октомври 1878 г. в Кресна, където отряд от 400 въстаници освобождава селата край р. Струма. Въстанието обхваща и Разложкия край.
25 май 1879 г. |
Край на Кресненско-Разложкото въстание
На 25 май 1879 г. митрополит Натанаил обявява края на Кресненско-Разложкото въстание. Въстаниците заедно със семействата си се отправят към свободна България. Неуспехът на въстанието не слага край на борбата за свобода, но я отлага във времето.
1890 г. |
Получаване на два берата за български владици в Македония
Екзарх Йосиф успява да получи два берата (удостоверения за служба) за двама български владици в Македония. Екзархията съумява да запази националното съзнание на българите в Турция.
Докато живеят в границите на Османската империя, българите са поданици на една държава и имат единно народностно самосъзнание. С появата на Възраждането и идеята за освобождение, българските революционери замислят бъдещата българска държава да обхваща всички територии, населени с българи. Въпреки Санстефанския договор (подписан между Русия и Османската империя), европейските Велики сили налагат ревизията (промяна чрез преразглеждане) му с цел запазване на равновесието на силите в Европа. Подписаният Берлински договор парализира надеждите за пълно освобождение и поражда българския национален въпрос.
Разочарованието от решенията на Берлинския конгрес подтиква българите да продължат националноосвободителната борба. Изпращат се телеграми и мемоари до правителствата на великите сили. В Княжество България и в Източна Румелия се създават комитети „Единство” с цел подобряване на положението на всички българи. Сред водачите на комитетите се открояват Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Екзарх Йосиф.
В Македония съпротивата е най-активна. На 5 октомври 1878 г. в Кресна избухва въстание, където отряд от 400 въстаници освобождава селата около река Струма. На 25 май 1879 г., въстанието е прекратено от митрополит Натанаил, но това не слага край на борбата за свобода.
Разпокъсването на българските земи през 1878 г. поставя Българската екзархия пред избор. Екзарх Йосиф избира да продължи борбата за обединението на българите, докато пребивава в Цариград. През 1890 г., с помощта на Стефан Стамболов, Екзарх Йосиф успява да получи две удостоверения за духовна служба на български владици в Македония. Българската екзархия също така подпомага българското учебно дело в Македония и Тракия.
Въпреки постиженията от справедливата кауза на Санстефанска България, съотношението на силите в Европа не позволява обединяването на българите в една държава. Въпросът за единството остава неразрешен - това изисква допълнителни въстания и войни, които костват живота на стотици хиляди българи.
