История

Булвест 2000

Избери урок:

1. Новото време и българите 2. Първите народни будители 3. Новото българско училище 4. Движение за независима църква 5. Начало на организирано националноосвободително движение 6. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875 г.) 7. Априлско въстание 1876 г. 8. Руско-турската война (1877 - 1878 г.) и освобождението на България 9. Стопански промени през XVIII - XIX век 10. Промени в българското общество през Възраждането 11. Светът на възрожденските българи 12. Българската култура през Възраждането 13. Възникване на българския национален въпрос 14. Изграждане на Княжество България 15. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита 16. България в края на XIX век 17. Българите извън пределите на свободната държава 18. Признаване на Независимостта на България 19. Войни за национално обединение (1912 - 1918 г.) 20. България в периода между двете световни войни 21. България в годините на Втората световна война 22. Развитие на българското стопанство след Освобождението 23. Модернизация на българското общество (1878 - 1944 г.) 24. Българската култура след Освобождението 25. Промяна в политическата система 26. Установяване на тоталитарно управление 27. България в Източния блок 28. Икономически промени в селото и града 29. Българското общество (1944 - 1989) 30. Българската култура през втората половина на XX в. 31. Краят на комунистическия режим и началото на демокрацията 32. България и обединяваща се Европа 33. Българинът - гражданин на България и на света 34. Културно развитие на съвременна България

13. Възникване на българския национален въпрос
(съставил) ЕМИЛ Е. ПОПОВ

План-резюме на урока

  1. Раждане на българския национален въпрос:
    • Българите, живеещи в Османската империя, имат единно народностно самосъзнание.
    • През Възраждането се ражда идеята за освобождение на всички територии, населени с българи.
    • Санстефанският договор е подписан между Русия и Османската империя, но се ревизира заради запазване на равновесието на силите в Европа.
    • Берлинският договор разделя българите и поражда българския национален въпрос.
  2. Борба за единство на българите:
    • Българите продължават националноосвободителната борба след Освобождението.
    • Възникват комитетите "Единство" с цел обединение на всички българи.
    • Водачите на тези учреждения са Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Екзарх Йосиф.
  3. Кресненско-Разложко въстание от 1878 г.:
    • Българите в Македония са най-активни в съпротивата.
    • Въстанието започва на 5 октомври 1878 г., но постепенно изчерпва своите сили и на 25 май 1879 г. обявява края си.
  4. Ролята на Българската екзархия и учебното дело в Македония и Тракия:
    • Екзарх Йосиф решава да остане в Цариград, за да представлява българите, останали под властта на султана.
    • Екзархията успява да запази националното съзнание на българите в Турция.
    • Екзарх Йосиф подпомага българското учебно дело в Македония и Тракия.
  5. Възможности за решаване на националния въпрос:
    • Идеалът за обединение на българите в една държава продължава да съществува, но не е лесно постижим.
    • Въстания и войни са водени за осъществяване на този идеал, което коства живота на стотици хиляди българи.

Урокът в дати

1878 г. | Подписване на Берлинския договор
Берлинският договор сломява надеждите за пълно освобождение и поражда българския национален въпрос. Българите са разделени на свободни в Княжество България, полусвободни в Източна Румелия и несвободни в Македония, Беломорска и Одринска Тракия.

5 октомври 1878 г. | Избухване на Кресненско-Разложкото въстание
Въстанието избухва на 5 октомври 1878 г. в Кресна, където отряд от 400 въстаници освобождава селата край р. Струма. Въстанието обхваща и Разложкия край.

25 май 1879 г. | Край на Кресненско-Разложкото въстание
На 25 май 1879 г. митрополит Натанаил обявява края на Кресненско-Разложкото въстание. Въстаниците заедно със семействата си се отправят към свободна България. Неуспехът на въстанието не слага край на борбата за свобода, но я отлага във времето.

1890 г. | Получаване на два берата за български владици в Македония
Екзарх Йосиф успява да получи два берата (удостоверения за служба) за двама български владици в Македония. Екзархията съумява да запази националното съзнание на българите в Турция.

Резюме

Раждане на българския национален въпрос

Докато живеят в границите на Османската империя, българите са поданици на една държава и имат единно народностно самосъзнание. С появата на Възраждането и идеята за освобождение, българските революционери замислят бъдещата българска държава да обхваща всички територии, населени с българи. Въпреки Санстефанския договор (подписан между Русия и Османската империя), европейските Велики сили налагат ревизията (промяна чрез преразглеждане) му с цел запазване на равновесието на силите в Европа. Подписаният Берлински договор парализира надеждите за пълно освобождение и поражда българския национален въпрос.

Борбата за единство на българите

Разочарованието от решенията на Берлинския конгрес подтиква българите да продължат националноосвободителната борба. Изпращат се телеграми и мемоари до правителствата на великите сили. В Княжество България и в Източна Румелия се създават комитети „Единство” с цел подобряване на положението на всички българи. Сред водачите на комитетите се открояват Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Екзарх Йосиф.

Кресненско-Разложко въстание от 1878 г.

В Македония съпротивата е най-активна. На 5 октомври 1878 г. в Кресна избухва въстание, където отряд от 400 въстаници освобождава селата около река Струма. На 25 май 1879 г., въстанието е прекратено от митрополит Натанаил, но това не слага край на борбата за свобода.

Българската екзархия и учебното дело в Македония и Тракия

Разпокъсването на българските земи през 1878 г. поставя Българската екзархия пред избор. Екзарх Йосиф избира да продължи борбата за обединението на българите, докато пребивава в Цариград. През 1890 г., с помощта на Стефан Стамболов, Екзарх Йосиф успява да получи две удостоверения за духовна служба на български владици в Македония. Българската екзархия също така подпомага българското учебно дело в Македония и Тракия.

Възможности за решаване на националния въпрос

Въпреки постиженията от справедливата кауза на Санстефанска България, съотношението на силите в Европа не позволява обединяването на българите в една държава. Въпросът за единството остава неразрешен - това изисква допълнителни въстания и войни, които костват живота на стотици хиляди българи.