Булвест 2000

План-резюме на урока

1. Изграждане на новата българска държавност:
   • Установено е Временно руско управление за период от девет месеца според Берлинския договор.
   • Въведена е военна служба за 30 000 млади българи. Открито е военно училище в София.
   • Българската войска получава оръжие от руската армия.
   • Откриване на Народната библиотека и създаване на Българската народна банка.
   • Княжеството остава във васални отношения към Османската империя, но тази зависимост е формална.
2. Учредителното събрание в Търново:
   • Изработването на конституцията е въпрос от критична важност.
   • Българите се опасяват, че Русия ще предложи проект за конституция със силна монархическа власт и с ограничени граждански права.
   • Учредителното събрание е свикано на 10 февруари 1879 г. в Търново.
   • Оформят се първите български политически партии – консерватори и либерали.
3. Приемане на Търновската конституция и избора на княз:
   • Търновската конституция е приета на 16 април 1879 г. и обявява българската държава за конституционна монархия с умерено либерално управление.
   • Князът и парламентът (Народно събрание) си разпределят властта.
   • София е определена за столица.
   • На 17 април 1879 г., Първото Велико народно събрание избира за български княз Александър I Батенберг.
4. Политическият живот на Княжеството до 1885 г.:
   • Либералната партия има надмощие, но не е единна.
   • Консерваторите съставят първите български правителства.
   • Изборните победи на либералите принуждават княза да предостави на Др. Цанков и П. Каравелов съставянето на правителство.
   • Княз Александър I отменя Търновската конституция през 1881 г. и въведе централизирано княжеско управление за 7 години, наречено „режим на пълномощията”.
   • Търновската конституция е възстановена през 1883 – 1884 г., в резултат от което Консервативната партия се разпада, а Либералната се разцепва на две.
5. Обобщение:
   • Българската държава е наследствена конституционна монархия по европейски модел.
   • Първите български партии следват европейските идеи, като се разделят на либерали и консерватори.

Урокът в дати

1878 г. | Временното руско управление в България
С висок ентусиазъм, в продължение на девет месеца Временно руско управление се заема със създаването на държавните институции. Въведена е военна служба за 30 хиляди млади българи, като е открито военно училище в София. Българската войска получава оръжие от руската армия. Открита е Народната библиотека, създадена е Българската народна банка.

10 февруари 1879 г. | Учредителното събрание в Търново
За изработване на българската конституция на 10 февруари 1879 г. в старопрестолния град Търново се свиква Учредително събрание. Още в началото на работата му започват спорове, в резултат на които се оформят първите български политически партии на консерватори и либерали.

16 април 1879 г. | Приемане на Търновската конституция
С приемането на Търновската конституция българската държава е обявена за конституционна монархия с умерено либерално управление. Основният закон определя кои са водещите държавни институции. София е определена за столица.

17 април 1879 г. | Изборът на княз
Свикано е Първото Велико народно събрание, което избира за български княз Александър I Батенберг. Той получава подкрепата на Русия и другите велики сили.

1881 г. | Отмяна на Търновската конституция
Стремежът на княз Александър да се освободи от ограниченията на Търновската конституция, го кара да я отмени през 1881 г. Въведено е централизирано княжеско управление за 7 години, наречено „режим на пълномощията”.

1883 г. | Възстановяване на Търновската конституция
Съпротивата на либералите и неуспехите на княжеския режим водят до възстановяване на Търновската конституция (1883 – 1884 г.). В резултат на това Консервативната партия се разпада, а Либералната се разцепва на две.