История
Търновската конституция е създадена от Учредителното събрание, свикано в Търново на 10 февруари 1879 г. Според урока, най-важният въпрос за бъдещето на Княжеството е бил именно изработването на конституция. Българите са се опасявали, че Русия ще предложи проект за конституция със силна монархическа власт и ограничени граждански права. За щастие, руският цар Александър II не се е противопоставил на идеята България да бъде изградена върху демократичните възрожденски традиции. Той е смятал, че българският княз трябва да се избира от народа и да има ограничена власт, а парламентът да има широки пълномощия. В началото на работата на Учредителното събрание са възникнали спорове, които са довели до формирането на първите български политически партии – консерватори и либерали. Консерваторите са смятали, че българите не са готови да управляват страната и са се страхували, че конституция с много свободи може да доведе до безвластие. Либералите, от друга страна, са вярвали, че българите са натрупали политически опит през Възраждането и са готови да упражняват властта. Те са били против избирателни ограничения и са искали по-силна власт за парламента. Тъй като либералите са имали мнозинство, първата българска конституция е съобразена с техните виждания и е приета на 16 април 1879 г.
1878 г. |
Временното руско управление в България
С висок ентусиазъм, в продължение на девет месеца Временно руско управление се заема със създаването на държавните институции. Въведена е военна служба за 30 хиляди млади българи, като е открито военно училище в София. Българската войска получава оръжие от руската армия. Открита е Народната библиотека, създадена е Българската народна банка.
10 февруари 1879 г. |
Учредителното събрание в Търново
За изработване на българската конституция на 10 февруари 1879 г. в старопрестолния град Търново се свиква Учредително събрание. Още в началото на работата му започват спорове, в резултат на които се оформят първите български политически партии на консерватори и либерали.
16 април 1879 г. |
Приемане на Търновската конституция
С приемането на Търновската конституция българската държава е обявена за конституционна монархия с умерено либерално управление. Основният закон определя кои са водещите държавни институции. София е определена за столица.
17 април 1879 г. |
Изборът на княз
Свикано е Първото Велико народно събрание, което избира за български княз Александър I Батенберг. Той получава подкрепата на Русия и другите велики сили.
1881 г. |
Отмяна на Търновската конституция
Стремежът на княз Александър да се освободи от ограниченията на Търновската конституция, го кара да я отмени през 1881 г. Въведено е централизирано княжеско управление за 7 години, наречено „режим на пълномощията”.
1883 г. |
Възстановяване на Търновската конституция
Съпротивата на либералите и неуспехите на княжеския режим водят до възстановяване на Търновската конституция (1883 – 1884 г.). В резултат на това Консервативната партия се разпада, а Либералната се разцепва на две.
Създаването на новата българска държава започва с патриотичен подем. Според споразумението на Берлинския договор, Временното руско управление се заема с изграждането на държавните институции през следващите девет месеца. През този период е въведена военна служба за 30 хиляди млади българи и е открито военно училище в София. Откриват се Народните библиотека и банка, докато княжеството остава във васални отношения с Османската империя.
На 10 февруари 1879 г. в Търново се свиква Учредително събрание за изработване на българската конституция. От протичането на тази дейност се оформят първите български политически партии – консерватори и либерали. Консерваторите се опасяват от потенциалното безвластие и лошо управление, докато либералите смятат, че българският народ е готов свободно да упражнява властта. Либералите имат мнозинство и първата българска конституция следва техните виждания.
Търновската конституция е приета на 16 април 1879 г. и определя българската държава за конституционна монархия с умерено либерално управление. София е определена за столица и конституцията осигурява демократични граждански права. На следващия ден, Първото Велико народно събрание избира за български княз Александър I Батенберг.
Либералната партия има надмощие в Учредителното събрание, но не е единна. В нея участват Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков и други. Консерваторите съставят първите български правителства, но губят парламентарните избори и остават в опозиция. Изборните победи на либералите принуждават княза да предостави на Др. Цанков и П. Каравелов възможността за съставяне на правителство. Въпреки съпротивата на либералите и неуспехите на княжеския режим, Търновската конституция се възстановява през 1883 – 1884 г.
В заключение, България е наследствена конституционна монархия по европейски модел. Първите български партии следват европейските идеи, като се разделят на либерали и консерватори.
Научно обоснована методика за подготовка по математика за НВО, само за 20 минути на ден!
