История

Булвест 2000

Избери урок:

1. Новото време и българите 2. Първите народни будители 3. Новото българско училище 4. Движение за независима църква 5. Начало на организирано националноосвободително движение 6. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875 г.) 7. Априлско въстание 1876 г. 8. Руско-турската война (1877 - 1878 г.) и освобождението на България 9. Стопански промени през XVIII - XIX век 10. Промени в българското общество през Възраждането 11. Светът на възрожденските българи 12. Българската култура през Възраждането 13. Възникване на българския национален въпрос 14. Изграждане на Княжество България 15. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита 16. България в края на XIX век 17. Българите извън пределите на свободната държава 18. Признаване на Независимостта на България 19. Войни за национално обединение (1912 - 1918 г.) 20. България в периода между двете световни войни 21. България в годините на Втората световна война 22. Развитие на българското стопанство след Освобождението 23. Модернизация на българското общество (1878 - 1944 г.) 24. Българската култура след Освобождението 25. Промяна в политическата система 26. Установяване на тоталитарно управление 27. България в Източния блок 28. Икономически промени в селото и града 29. Българското общество (1944 - 1989) 30. Българската култура през втората половина на XX в. 31. Краят на комунистическия режим и началото на демокрацията 32. България и обединяваща се Европа 33. Българинът - гражданин на България и на света 34. Културно развитие на съвременна България

15. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита
(съставил) ЕМИЛ Е. ПОПОВ

План-резюме на урока

  1. Подготовка и осъществяване на Съединението (1885 г.):
    • Македонските комитети и българските политици се стремят към идеята за Сан-стефанска България.
    • Захари Стоянов създава Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г., с цел освобождение на македонските земи и обединение на Източна Румелия с Княжество България.
    • Съединението на Източна Румелия с Княжество България е обявено на 6 септември 1885 г. в Пловдив, а княз Александър I го признава на 8 септември.
  2. Отношения на великите сили и балканските държави към акта на Съединението:
    • Великите сили се обявяват против него, включително и Русия.
    • Великобритания първоначално е против, но след руската реакция подкрепя Съединението.
    • Най-остро против него реагират Гърция и Сърбия, които искат или отхвърлянето му, или териториални компенсации.
  3. Сръбско-българска война (ноември 1885 г.):
    • Сръбският крал Милан Обренович обявява война на България на 2 ноември 1885 г.
    • Решителното сражение е при Сливница, където сръбските войски са разбити.
    • Чрез извоюваната победа, на 19 февруари 1886 г. България подписва в Букурещ мирен договор, който възстановява положението отпреди войната, така Сърбия приема новите граници на България.
  4. Окончателно утвърждаване на Съединението:
    • Международното признаване на Съединението става с подписването на Топханенския акт от великите сили на 24 март 1886 г.
    • На княз Александър I Батенберг е разрешено да поеме управлението на Източна Румелия, но като компенсация България отстъпва на Османската империя Кърджалийска околия и селата по долината на р. Въча.
  5. Заключение:
    • Съединението от 1885 г. показва силната воля на българския народ да живее в единна и целокупна държава.
    • То е общо национално дело, което превръща Княжество България в най-голямата балканска християнска държава.

Урокът в дати

февруари 1885 г. | Създаване на Български таен централен революционен комитет (БТЦРК)
През февруари 1885 г. в Пловдив Захари Стоянов създава Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). Целите му са освобождение на македонските земи и обединение на Княжество България с Източна Румелия.

6 септември 1885 г. | Обявяване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България
На 6 септември 1885 г. в Пловдив войската обсажда конака (общината) и арестува главния управител Гаврил Кръстевич. С възгласи „Ура! Долу Румелия! Да живее Съединението! Да живее княз Александър!” е обявено Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

8 септември 1885 г. | Княз Александър I признава Съединението
Княз Александър I признава Съединението. Така двете основни части на българските земи стават една държава, което превръща България в най-голямата балканска християнска страна.

2 ноември 1885 г. | Сръбския крал Милан Обренович обявява война
Без да чака решението на великите сили, на 2 ноември сръбският крал Милан Обренович обявява война на България. Армията му настъпва срещу София.

5 ноември 1885 г. | Сражението при Сливница
В боевете от 5 до 7 ноември при Мека цръв, Три уши, Гургулят и Комшица сръбските войски са разбити и отстъпват.

19 февруари 1886 г. | Подписване на мирен договор в Букурещ
Подписаният в Букурещ мирен договор възстановява положението отпреди войната. Българската цел е дипломатическото признаване на Съединението. Тя е постигната – Сърбия приема новите граници на България.

24 март 1886 г. | Подписване на Топханенския акт
За окончателното утвърждаване на Съединението е необходимо и международно признание. Това става с подписването на 24 март 1886 г. на Топханенския акт (по името на двореца Топхане в Цариград) от великите сили.

Резюме

Подготовка и осъществяване на Съединението

Българите не се отказват от идеята за Сан-стефанска България. Македонските комитети, българските политици и обществото работят активно за това. Издигането на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) от Захари Стоянов през февруари 1885 г. в Пловдив е част от тази дейност. Целта на комитета е освобождаването на македонските земи и обединяването на Източна Румелия с Княжество България. Съединението се обявява на 6 септември 1885 г. в Пловдив, когато войската арестува главния управител Гаврил Кръстевич. Официално признане на Съединението идва от българския княз Александър I Батенберг на 8 септември.

Великите сили, балканските държави и Съединението

Съединението предизвиква бурни реакции от великите сили и балканските държави. Всички велики сили се обявяват против Съединението, включително Русия. Руската позиция е "Съединение – да, но без Батенберг". Британците първоначално са против, но след отрицателната руска реакция подкрепят Съединението. Гърция и Сърбия са най-остро против българския успех, тъй като се страхуват, че обединена България ще стане водеща сила на Балканите.

Сръбско-българска война

Сръбският крал Милан Обренович обявява война на България на 2 ноември без да чака решението на великите сили. В резултат на това, войната приключва с победата на българите. На 19 февруари 1886 г. е подписан мирен договор в Букурещ, който възстановява положението отпреди войната и Сърбия приема новите граници на България.

Окончателното утвърждаване на Съединението

Окончателното признаване на Съединението идва с подписването на Топханенския акт (Истанбул) от великите сили на 24 март 1886 г. Българският княз Александър I Батенберг получава разрешение да управлява Източна Румелия, но предава на Османската империя Кърджалийска околия и селата по долината на р. Въча.

С осъществяването на Съединението през 1885 г. българският народ показва своята силна воля да живее в целокупна в териториите си държава. Съединението е общо национално дело, грандиозен подвиг, който превръща Княжество България в най-голямата балканска християнска държава.