февруари 1885 г. |
Създаване на Български таен централен революционен комитет (БТЦРК)
През февруари 1885 г. в Пловдив Захари Стоянов създава Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). Целите му са освобождение на македонските земи и обединение на Княжество България с Източна Румелия.
6 септември 1885 г. |
Обявяване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България
На 6 септември 1885 г. в Пловдив войската обсажда конака (общината) и арестува главния управител Гаврил Кръстевич. С възгласи „Ура! Долу Румелия! Да живее Съединението! Да живее княз Александър!” е обявено Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
8 септември 1885 г. |
Княз Александър I признава Съединението
Княз Александър I признава Съединението. Така двете основни части на българските земи стават една държава, което превръща България в най-голямата балканска християнска страна.
2 ноември 1885 г. |
Сръбския крал Милан Обренович обявява война
Без да чака решението на великите сили, на 2 ноември сръбският крал Милан Обренович обявява война на България. Армията му настъпва срещу София.
5 ноември 1885 г. |
Сражението при Сливница
В боевете от 5 до 7 ноември при Мека цръв, Три уши, Гургулят и Комшица сръбските войски са разбити и отстъпват.
19 февруари 1886 г. |
Подписване на мирен договор в Букурещ
Подписаният в Букурещ мирен договор възстановява положението отпреди войната. Българската цел е дипломатическото признаване на Съединението. Тя е постигната – Сърбия приема новите граници на България.
24 март 1886 г. |
Подписване на Топханенския акт
За окончателното утвърждаване на Съединението е необходимо и международно признание. Това става с подписването на 24 март 1886 г. на Топханенския акт (по името на двореца Топхане в Цариград) от великите сили.
Българите не се отказват от идеята за Сан-стефанска България. Македонските комитети, българските политици и обществото работят активно за това. Издигането на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) от Захари Стоянов през февруари 1885 г. в Пловдив е част от тази дейност. Целта на комитета е освобождаването на македонските земи и обединяването на Източна Румелия с Княжество България. Съединението се обявява на 6 септември 1885 г. в Пловдив, когато войската арестува главния управител Гаврил Кръстевич. Официално признане на Съединението идва от българския княз Александър I Батенберг на 8 септември.
Съединението предизвиква бурни реакции от великите сили и балканските държави. Всички велики сили се обявяват против Съединението, включително Русия. Руската позиция е "Съединение – да, но без Батенберг". Британците първоначално са против, но след отрицателната руска реакция подкрепят Съединението. Гърция и Сърбия са най-остро против българския успех, тъй като се страхуват, че обединена България ще стане водеща сила на Балканите.
Сръбският крал Милан Обренович обявява война на България на 2 ноември без да чака решението на великите сили. В резултат на това, войната приключва с победата на българите. На 19 февруари 1886 г. е подписан мирен договор в Букурещ, който възстановява положението отпреди войната и Сърбия приема новите граници на България.
Окончателното признаване на Съединението идва с подписването на Топханенския акт (Истанбул) от великите сили на 24 март 1886 г. Българският княз Александър I Батенберг получава разрешение да управлява Източна Румелия, но предава на Османската империя Кърджалийска околия и селата по долината на р. Въча.
С осъществяването на Съединението през 1885 г. българският народ показва своята силна воля да живее в целокупна в териториите си държава. Съединението е общо национално дело, грандиозен подвиг, който превръща Княжество България в най-голямата балканска християнска държава.