септември 1885 г. |
Русия иска отстраняването на княз Александър I от българския престол
Русия обявява желанието си да отстрани княз Александър I от българския престол. Тази позиция разделя българското общество на защитници на княза (русофоби) и на негови противници (русофили).
8 август 1886 г. |
Държавен преврат срещу княз Александър I
В нощта на 8 срещу 9 август 1886 г. офицери-русофили под ръководството на майор Петър Груев, кап. Анастас Бендерев и кап. Радко Димитриев извършват държавен преврат. Войници превземат княжеския дворец и арестуват Александър I. Принуждават го да подпише абдикацията си и да напусне страната.
септември 1886 г. |
Провеждане на избори за Велико народно събрание
През септември 1886 г. са проведени избори за Велико народно събрание (ВНС). Основната му задача е да избере нов княз.
6 ноември 1886 г. |
Русия прекъсва дипломатическите си отношения с Княжеството
На 6 ноември 1886 г. Русия скъсва дипломатическите отношения с Княжество България.
2 август 1887 г. |
Фердинанд Сакскобургготски полага клетва в Търново
Делегатите се спират на родения във Виена аристократ Фердинанд Сакскобургготски, който на 2 август 1887 г. полага клетва в Търново.
1887 г. |
Начало на управлението на Стефан Стамболов
Годините на Стефан Стамболов във властта (1887 – 1894 г.) са повратни за българската история. Той си поставя за цел ускорена модернизация на страната.
1891 г. |
Учредяване на Българска работническа социалдемократическа партия
През 1891 г. е учредена Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП), която изразява интересите на наемните работници.
18 май 1894 г. |
Стамболов е отстранен от управлението
На 18 май 1894 г. Стамболов за пореден път заплашва княза с оставка. Фердинанд I не отстъпва и я приема. На следващия ден монарха назначава Константин Стоилов за министър-председател. Стамболов е отстранен от управлението.
2 февруари 1896 г. |
Покръстване на престолонаследника Борис по православен обред
Престолонаследникът Борис е покръстен по православен обред на 2 февруари 1896 г. Това действие легитимира Фердинанд за български княз пред Руската империя.
Модерната българска държава се изгражда през време на сътресения, когато княжеството е под силния натиск на Русия и нейните западни противници. През септември 1885 г., Русия обявява желанието си да отстрани княз Александър I от българския престол, разделяйки българското общество на защитници на княза (русофоби) и противници на неговия режим (русофили). В тази обстановка, на 8 август 1886 г., офицери русофили извършват държавен преврат, арестувайки княз Александър I, принуждавайки го да абдикира. Привържениците на княза, водени от Стефан Стамболов, съставят Наместничество и успешно отслабват превратаджиите.
След абдикацията на княз Александър, Великото народно събрание (ВНС) провежда избори за нов княз през септември 1886 г. Русия се опитва да наложи волята си над Регентството и ВНС, но българските власти се съпротивляват. Като резултат, на 6 ноември 1886 г. Русия прекъсва дипломатическите си отношения с България. ВНС съставя делегация за намиране на нов княз и избира Фердинанд Сакскобургготски, който встъпва като монарх на 2 август 1887 г.
Стамболов управлява България от 1887 до 1894 г., като неговото управление е повратно за българската история. Той се стреми към ускорена модернизация на страната, във вътрешната политика установява силова власт, а във външната се противопоставя на Русия и се сближава с Турция. Той полага много усилия към стремежа за бърз стопански подем на страната, водейки политика на протекционизъм чрез сключване на първите изгодни търговски договори със западноевропейските държави.
Новият министър-председател Константин Стоилов създава партия – Народната, подкрепена от банкери и богати търговци, заинтересовани от стабилизация на политическия живот. Във външната политика, обаче, прави завой към Русия. В България се създават други нови партии - Демократическата на Петко Каравелов, Прогресивнолибералната на Драган Цанков, Либералната на Васил Радославов. През 1891 г. е учредена Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП), а по-късно и Български земеделски народен съюз (БЗНС). Всичко това допринася за развитието на политическия живот в България.