Булвест 2000

План-резюме на урока

1. Българската криза 1886 – 1887 г.:
   • Усилията за изграждането на модерната българска държава предизвиква сътресения и натиск от Русия и западните ѝ противници.
   • В септември 1885 г., Русия изразява намерение да отстрани княз Александър I от българския престол.
   • Обществото се разделя на защитници и противници на княза, известни като русофоби и русофили.
2. Държавен преврат, 8-9 август 1886 г.:
   • Офицери-русофили извършват държавен преврат и принуждават княз Александър I да абдикира и да напусне страната.
   • Привържениците на княза съставят Наместничество и неутрализират превратаджиите. Князът отказва да се върне без съгласието на руския император. Това предизвиква назначаването на Регентство.
3. Управление на Регентството, септември 1886 г.:
   • Русия се опитва да наложи свой кандидат за българския престол, но се сблъсква със съпротивата на Регентството.
   • На 6 ноември 1886 г. Руската империя скъсва дипломатическите си отношения с България.
   • Фердинанд Сакскобургготски е избран за нов княз на 2 август 1887 г.
4. Управление на Стефан Стамболов (1887 - 1894 г.):
   • Стамболов въвежда силова власт - води борба с противниците си и провежда политика на протекционизъм.
   • Във външната политика, Стамболов се противопоставя на Русия и се сближава с Турция.
   • През 1892 г., е организирано първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив.
   • Стамболов е отстранен от властта през 1894 г., след като княз Фердинанд отдръпва подкрета си.
5. Развитие на политическия живот:
   • Появяват се нови партии като: Народната, Демократическата, Прогресивнолибералната, Либералната и Народнолибералната.
   • През 1891 г. е учредена Българска работническа социалдемократическа партия, а по-късно - Български земеделски народен съюз.
   • Признаването на княз Фердинанд от Русия става след кръщението на престолонаследника Борис по православен обред през 1896 г.
6. Обобщение:
   • Съединението на България е смайващ процес, подложен на динамични външни влияния.
   • Стефан Стамболов е ключова фигура в историята на България, съдържаща успешни управленски реформи, но и непоклатима силова политика.

Урокът в дати

септември 1885 г. | Русия иска отстраняването на княз Александър I от българския престол
Русия обявява желанието си да отстрани княз Александър I от българския престол. Тази позиция разделя българското общество на защитници на княза (русофоби) и на негови противници (русофили).

8 август 1886 г. | Държавен преврат срещу княз Александър I
В нощта на 8 срещу 9 август 1886 г. офицери-русофили под ръководството на майор Петър Груев, кап. Анастас Бендерев и кап. Радко Димитриев извършват държавен преврат. Войници превземат княжеския дворец и арестуват Александър I. Принуждават го да подпише абдикацията си и да напусне страната.

септември 1886 г. | Провеждане на избори за Велико народно събрание
През септември 1886 г. са проведени избори за Велико народно събрание (ВНС). Основната му задача е да избере нов княз.

6 ноември 1886 г. | Русия прекъсва дипломатическите си отношения с Княжеството
На 6 ноември 1886 г. Русия скъсва дипломатическите отношения с Княжество България.

2 август 1887 г. | Фердинанд Сакскобургготски полага клетва в Търново
Делегатите се спират на родения във Виена аристократ Фердинанд Сакскобургготски, който на 2 август 1887 г. полага клетва в Търново.

1887 г. | Начало на управлението на Стефан Стамболов
Годините на Стефан Стамболов във властта (1887 – 1894 г.) са повратни за българската история. Той си поставя за цел ускорена модернизация на страната.

1891 г. | Учредяване на Българска работническа социалдемократическа партия
През 1891 г. е учредена Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП), която изразява интересите на наемните работници.

18 май 1894 г. | Стамболов е отстранен от управлението
На 18 май 1894 г. Стамболов за пореден път заплашва княза с оставка. Фердинанд I не отстъпва и я приема. На следващия ден монарха назначава Константин Стоилов за министър-председател. Стамболов е отстранен от управлението.

2 февруари 1896 г. | Покръстване на престолонаследника Борис по православен обред
Престолонаследникът Борис е покръстен по православен обред на 2 февруари 1896 г. Това действие легитимира Фердинанд за български княз пред Руската империя.