1878 г. |
Присъединяване на Нишко, Пиротско, Лесковацко и Вранско към Сърбия
До Освобождението Нишко, Пиротско, Лесковацко и Вранско са под духовната власт на Екзархията. Това се променя след Берлинския конгрес, когато тези области са присъединени към Сърбия и сръбската църква. Сръбските власти започват целенасочено да гонят учителите и свещениците, и да закриват българските училища.
1878 г. |
Присъединяване на Северна Добруджа към Румъния
В Северна Добруджа, която след войната е присъединена към Румъния, живеят около 50 хиляди българи. Румънските власти полагат усилия да променят народностния облик на областта, като поощряват заселването на румънци.
1893 г. |
Създаване на Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО)
През 1893 г. се ражда Вътрешна македоно-одринска революционна организация, която бързо печели подкрепата на българското население в Македония.
1895 г. |
Организация на българите в Одринско
През 1895 г. българите в Одринско също се организират. По инициатива на бежанците от дружество „Странджа” в Източна Тракия се създава мрежа от революционни комитети.
1896 г. |
Обединение на комитетите от Македония и Одринско
През 1896 г. комитетите от Македония и Одринско се обединяват. Изгражда се общата за двете области Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
20 век |
Обединяване на Върховния македонски комитет и бежанците от Одринско
През 1900 г. Върховният македонски комитет и бежанците от Одринско се обединяват във Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК).
2 август 1903 г. |
Илинденско-Преображенското въстание
След дългогодишна подготовка българите от Македония и Одринско масово се надигат срещу османската власт. Илинденско-Преображенското въстание избухва на 2 август (Илинден) в Битолско и на 19 август (Преображение) в Одринско.
Преди Освобождението, областите Нишко, Пиротско, Лесковацко и Вранско са под духовната власт на Българската екзархия. Това се променя след присъединяването им към Сърбия и преминаването под юрисдикцията на сръбската църква. Сръбските власти систематично преследват българските учители и свещеници и затварят българските училища. Българското население е изправено пред трудния избор: да напусне родните си места, да се подчини на сръбската политика за обезличаване или да продължи борбата за запазване на българската си идентичност.
След войната Северна Добруджа е присъединена към Румъния. В нея живеят около 50 хиляди българи, представляващи половината от населението. Румънските власти полагат усилия да променят етническия състав на областта, като поощряват заселването на румънци и прогонват българите. Основните жертви на гоненията са свещениците, учителите и културните дейци. Много български църкви са отнети, а от многобройните български училища остава само това в Кюстенджа.
След като не са включени в границите на свободна България, българите под османска власт продължават да се борят за запазване на националното си самосъзнание чрез църквата и училищата. Българските гимназии и педагогически училища в Битоля, Скопие, Сяр, Одрин играят важна роля в тази борба. Българските свещеници за Македония и Тракия се подготвят в духовното училище в Цариград, което прераства в Българска духовна семинария.
През 1893 г. се ражда Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), която бързо печели подкрепата на българското население в Македония. През 1895 г. българите в Одринско също се организират, а през 1896 г. комитетите от Македония и Одринско се обединяват в общата ВМОРО.
След дългогодишна подготовка, българите от Македония и Одринско се надигат срещу османската власт. Въстанието избухва на Илинден (2 срещу 3 август) в Битолско и на Преображение (19 август) в Одринско. Въстанието обаче е потушено. Резултатът е хиляди загинали, 201 изгорени български села и преселването на 30 хиляди бежанци от Македония и Одринско в Княжество България.
В заключение, най-важните институции за българите извън Княжество България са Екзархията и богатата мрежа от училища. Българите в Македония и Тракия сами се организират и подготвят да се борят за свободата си. Неуспехът на Илинденско-Преображенското въстание обаче показва, че без намесата на българската държава и армия, борбата е обречена на неуспех.