Булвест 2000

План-резюме на урока

1. Българите в Сърбия:
   • До Освобождението Нишко, Пиротско, Лесковацко и Вранско са под духовната власт на Екзархията.
   • След присъединяването на тези области към Сърбия, сръбската църква превзема изцяло духовната власт.
   • Сръбските власти гонят българските учители и свещеници и закриват българските училища.
2. Българите в Северна Добруджа:
   • След войната, Северна Добруджа е присъединена към Румъния, където живеят около 50 хиляди българи.
   • Румънските власти полагат усилия да променят народностния облик на областта, като поощряват заселването на румънци и прогонват българите от техните имоти.
3. Българите в Македония и Тракия:
   • Българите, останали под османска власт, продължават да се борят за запазване на националното си самосъзнание.
   • Българските гимназии и педагогически училища в Битоля, Скопие, Сяр, Одрин играят важна роля в тази борба.
4. Създаване на Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) през 1893 г.
   • ВМОРО пренасят оръжие, обучават местното население да си служи с него, подготвят го за общо въстание.
   • Водачите на ВМОРО, Дамян Груев и Гоце Делчев, имат огромно влияние и авторитет сред българското население.
5. Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.
   • Въстанието е резултат от дългогодишната подготовка на българите от Македония и Одринско.
   • Въпреки надеждите си, въстанието е жестоко потушено от османската власт без помощ от България, което води до изселването на 30 хиляди бежанци от Македония и Одринско в Княжество България.
6. Общо заключение:
   • Най-важните национални институции за българите извън Княжество България са Екзархията и българските училища.
   • Неуспехът на Илинденско-Преображенското въстание показва, че без намесата на българската държава и армия борбата е обречена.

Урокът в дати

1878 г. | Присъединяване на Нишко, Пиротско, Лесковацко и Вранско към Сърбия
До Освобождението Нишко, Пиротско, Лесковацко и Вранско са под духовната власт на Екзархията. Това се променя след Берлинския конгрес, когато тези области са присъединени към Сърбия и сръбската църква. Сръбските власти започват целенасочено да гонят учителите и свещениците, и да закриват българските училища.

1878 г. | Присъединяване на Северна Добруджа към Румъния
В Северна Добруджа, която след войната е присъединена към Румъния, живеят около 50 хиляди българи. Румънските власти полагат усилия да променят народностния облик на областта, като поощряват заселването на румънци.

1893 г. | Създаване на Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО)
През 1893 г. се ражда Вътрешна македоно-одринска революционна организация, която бързо печели подкрепата на българското население в Македония.

1895 г. | Организация на българите в Одринско
През 1895 г. българите в Одринско също се организират. По инициатива на бежанците от дружество „Странджа” в Източна Тракия се създава мрежа от революционни комитети.

1896 г. | Обединение на комитетите от Македония и Одринско
През 1896 г. комитетите от Македония и Одринско се обединяват. Изгражда се общата за двете области Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

20 век | Обединяване на Върховния македонски комитет и бежанците от Одринско
През 1900 г. Върховният македонски комитет и бежанците от Одринско се обединяват във Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК).

2 август 1903 г. | Илинденско-Преображенското въстание
След дългогодишна подготовка българите от Македония и Одринско масово се надигат срещу османската власт. Илинденско-Преображенското въстание избухва на 2 август (Илинден) в Битолско и на 19 август (Преображение) в Одринско.