1904 г. |
Княз Фердинанд налага специален закон за защита на него и семейството му от критики в печата
Монархът започва да сваля и качва правителства, без да се съобразява обсъжданията на партиите при избора на министър-председател. Законът ограничава свободата на словото, едно от гражданските права, заложени и гарантирани от Търновската конституция.
1908 г. |
Българското правителство започва подготовка за обявяване на Независимостта
Княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов от Демократическата партия внимателно избират подходящия момент и предварително търсят международна подкрепа.
1908 г. |
Османската империя е разтърсена от Младотурската революция
Превратът в Цариград предизвиква объркване в империята. Българското правителство веднага се възползва и търси сътрудничеството и на други държави, заинтересовани от промени на Балканите.
15 септември 1908 г. |
Българският дипломат е отзован от Цариград
Българското правителство приема неуважителното отношение на султана като обида към страната и решава да отзове своя дипломат.
19 септември 1908 г. |
България става контролираща власт на „Хиршовата” железопътна линия
Българската държава се намесва и спира стачката, която затруднява движението на влакове по железопътната линия, частична собственост на турска държава.
22 септември 1908 г. |
Обявяване на Независимостта на България
Княз Фердинанд, заедно с цялото правителство, пристига в старата българска столица Търново. На историческия хълм Царевец, в църквата „Св. 40 мъченици”, след благодарствен молебен князът прочита манифест, с който провъзгласява Независимостта.
април 1909 г. |
Признаване на Независимостта на България
През април 1909 г. българската независимост е призната от Османската империя, Русия и останалите велики сили. България се задължава да изплати на Русия дълг от 82 млн. лева в продължение 75 години.
В началото на ХХ век, България се бори с финансови затруднения, причинени от политическата нестабилност в края на предишния век. Общественото недоволство продължава да расте и правителствата често се сменят. В резултат на това се стига до селски бунтове, които се потушават със сила. Българите осъзнават, че мнозина от политическите партии се стремят към управление с цел облагодетелстване на своите привърженици и активни деятели. Известно като „партизанщина”, тези действия са крайно непопулярни и неблаготворни.
В този контекст, княз Фердинанд успява да наложи своя едноличен режим, сваляйки и назначавайки правителства без да се съобразява с партиите. Той става толкова силен, че през 1904 година налага закон, който ограничава свободата на словото за защита на него и неговото семейство от критика. Този закон противоречи на гражданските права, гарантирани от Търновската конституция, което води до още по-голямо обществено недоволство.
През първите три десетилетия след създаването на Княжество България, българските управители следват Берлинския договор и зависимостта от султана, заложена в него. Въпреки че е формална, тази зависимост ограничава свободата на действие в стопанството, вътрешната и външната политика на страната. Правителствата внимателно следят промените в международните отношения, търсейки възможност да прекратят дори формалната връзка с Османската империя, без да застрашават сигурността на България.
През лятото на 1908 година, Османската империя е разтърсена от Младотурската революция, което предизвиква сериозни колебания в империята. Българското правителство използва тази възможност, за да обяви независимостта на България. На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд, заедно с цялото правителство, обявява независимостта на страната в старата българска столица - Търново.
Въпреки първоначалното отказване на Османската империя и повечето велики сили да признаят българската независимост, те не могат да се противопоставят и започват преговори. През април 1909 г. българската независимост е призната от Османската империя, Русия и останалите велики сили. Това превръща България в пълноправна държава в международните отношения, позволявайки ѝ да води самостоятелна политика на Балканите и в Европа.