История
Балканският съюз се създава чрез поредица от договори между балканските държави. Първо, на 29 февруари 1912 г. е подписан договор между България и Сърбия. След това, на 16 май 1912 г., е подписан договор между България и Гърция. По-късно към съюза се присъединява и Черна гора. Целта на Балканския съюз е да се водят общи действия срещу Османската империя. Държавите членки искат да освободят християнското население, което все още е под османска власт. Съюзниците се договарят как ще воюват и как ще си разделят териториите, които спечелят от Османската империя. Въпреки общата цел, между България, Сърбия и Гърция има противоречия за земите в Македония. Затова, част от Македония е оставена като „спорна зона”, чиято съдба ще се реши след войната.
29 февруари 1912 г. |
Подписването на българо-сръбския договор
България и Сърбия подписват съюзен договор за общи действия срещу Османската империя, като първа стъпка към създаване на Балканския съюз.
16 май 1912 г. |
Подписване на българо-гръцкия договор
България и Гърция подписват съюзен договор, като втора стъпка към създаване на Балканския съюз.
5 октомври 1912 г. |
Начало на Първата Балканска война
България участва в Първата Балканска война с 600-хилядна армия, като целта е освобождаване на потиснатите сънародници.
13 март 1913 г. |
Превземането на крепостта Одрин
Българската армия превзема силно укрепената крепост Одрин.
17 май 1913 г. |
Подписване на мирен договор след Първата Балканска война
След победата в Първата Балканска война, Османската империя капитулира и подписва мирен договор в Лондон.
16 юни 1913 г. |
Начало на Междусъюзническата война
Започва Междусъюзническата война, която прераства във Втора Балканска война, след като в нея се включват Румъния и Османската империя.
28 юли 1913 г. |
Подписване на Букурещкия мирен договор
Подписан е Букурещкия мирен договор, който е първата национална катастрофа за България, тъй като страната губи Южна Добруджа, Източна Тракия и голяма част от Македония.
1 август 1914 г. |
Избухва Първата световна война
На 1 август 1914 г. избухва Първата световна война.
6 септември 1915 г. |
България подписва съюзен договор с Централните сили
Привлечена от обещанията и германските военни успехи, България подписва съюзен договор с Централните сили.
14 октомври 1915 г. |
Цар Фердинанд обявява война на Сърбия
Цар Фердинанд обявява война на Сърбия, като отмъщение за загубите от Втората Балканска война.
29 септември 1918 г. |
България е принудена да сключи примирие
Войските на Съглашението пробиват фронта при Добро поле и настъпват към вътрешността на страната. Избухва войнишки бунт и България е принудена да сключи примирие.
27 ноември 1919 г. |
Подписване на Ньойския мирен договор
Министър-председателят Александър Стамболийски подписва Ньойския мирен договор след края на Първата световна война, което води до втората национална катастрофа за България.
Младите държави на Балканите, включително България, имат претенции към Османската империя, тъй като много християни остават в нейните граници. България инициира създаването на Балканския съюз за обединена акция срещу Османската империя. На 29 февруари 1912 г. е подписан съюзен българо-сръбски договор, а на 16 май 1912 г. - българо-гръцки договор. Черна гора също се присъединява към съюза. Съюзниците се договарят как да разпределят спечелените територии, но има противоречия за земите в Македония.
Първата балканска война започва на 5 октомври 1912 г. България участва с 600-хилядна армия, която има задачата да атакува основните османски сили в Източна Тракия. В началото българските войски печелят важни победи, като освобождават Лозенград и обсаждат Одрин. Османската империя капитулира и на 17 май 1913 г. в Лондон е подписан мирен договор, според който империята губи всички територии на запад от линията Мидия – Енос.
Въпреки това, разногласията между държавите в Балканския съюз продължават, като сръбските и гръцките войски завземат по-голямата част от освободените земи в Македония. На 16 юни 1913 г. цар Фердинанд издава заповед за нападение на гръцките и сръбските части в Македония, което довежда до Втората балканска война.
В обстановка на национална катастрофа, България търси своето място в задаващия се световен конфликт. На 1 август 1914 г. избухва Първата световна война. България подписва съюзен договор с Централните сили на 6 септември 1915 г. и обявява война на Сърбия на 14 октомври 1915 г. Въпреки първоначалните успехи, страната е поразена и на 29 септември 1918 г. е принудена да сключи примирие.
Цар Фердинанд абдикира, за да запази трона за сина си Борис. България е окупирана от френски, английски и италиански войски, пленени са 100 хил. войници и офицери. На 27 ноември 1919 г. министър-председателят Александър Стамболийски подписва Ньойският мирен договор.
Във войните за национално обединение българите воюват с висок боен дух, но това не осигурява победата. Изборът, който правят цар Фердинанд и управляващите довежда страната до две национални катастрофи.
