Булвест 2000

План-резюме на урока

1. Просвещението в Европа и Балканите:
   • През ХVIII век се разгръща духовно движение в Европа, наречено Просвещение.
   • Във връзка с развитието на науките, образованието започва да излиза от контрола на Църквата.
   • В балканските провинции на Османската империя, Просвещението е свързано с нарастване на интереса към миналото и самоосъзнаването на българите.
2. Паисий Хилендарски:
   • Роден през 1722 г. в Банско.
   • През 1745 г. става монах в Хилендарския манастир.
   • От манастирските библиотеки научава за миналото на българите и за отношенията им със съседите.
   • През 1761 г. пътува до Австрийската империя, за да търси в книгохранилищата източници за родното минало.
3. „История славянобългарска”:
   • През 1762 г. Паисий Хилендарски завършва своята ръкописна „История славянобългарска”.
   • Призовава българите да се гордеят със своя език и национална памет, и да оценят достойно славното си минало.
   • През 1844 г. един от преписите на „История славянобългарска” става основа на първия печатан учебник по българска история, наречен „Царственик”, дело на Христаки Павлович.
4. Софроний Врачански:
   • Роден в Котел, пръв последовател на Паисий.
   • През 1765 г., като млад свещеник и учител, прави първия препис на „История славянобългарска”.
   • През 1794 г. става епископ на Врачанската епархия и приема духовното име Софроний.
   • Автор на първата печатна книга на новобългарски език – „Неделник” (1806 г.).
   • В края на живота си емигрира във Влашко, където завършва най-добрата си книжовна творба „Житие и страдание на грешния Софроний”.
   • По време на Руско-турската война от 1806 – 1812 г. се изявява като водач на българските емигранти във Влашко, където организира доброволчески отряди.
   • Привлича към начинанията си българи и изпраща делегация в Русия, която да убеди властите, че българите заслужават по-добро бъдеще.

Урокът в дати

18 век | Век на Просвещението в Европа
През XVIII век в Европа се разгръща духовно движение, наречено Просвещение. То е свързано с развитието на науките и се ръководи от убеждението, че образованието трябва да излезе от контрола на Църквата. Разпространението на просвещенските идеи съвпада с обособяването на модерните нации на континента.

1722 г. | Рождение на Паисий Хилендарски
Предполага се, че Паисий Хилендарски е роден през 1722 г. в Банско. Расте в заможно и родолюбиво семейство.

1745 г. | Паисий Хилендарски става монах
През 1745 г., Паисий става монах в Хилендарския манастир. Там, чрез запазените ръкописи, научава за миналото на българите и за отношенията им със съседните народи.

1761 г. | Паисий Хилендарски пътува до Австрийската империя
Паисий пътува до Австрийската империя, за да търси в книгохранилищата източници за родното минало.

1762 г. | Паисий Хилендарски завършва „История славянобългарска”
През 1762 г. Паисий Хилендарски завършва своята ръкописна „История славянобългарска”. В малката книга се разказва за великите победи на българските царе, за прочути български светци и патриарси. Паисий призовава сънародниците си да се гордеят със своя език и национално потекло, и да оценят достойно славното си минало.

1765 г. | Стойко Владиславов прави първия препис на „История славянобългарска”
През 1765 г., като млад свещеник и учител, Стойко Владиславов прави първия препис на „История славянобългарска”.

1794 г. | Стойко Владиславов става епископ
През 1794 г. поп Стойко става епископ на Врачанската епархия и приема духовното име Софроний.

1806 г. | Първата печатна книга на новобългарски език
Софроний Врачански е автор на първата печатна книга на новобългарски език – „Неделник”. Тя е сборник с неделни и празнични проповеди и поучителни слова.

1806 г. | Руско-турската война и политическата дейност на Софроний Врачански
По време на руско-турската война от 1806 – 1812 г. Софроний Врачански се изявява като водач на българските емигранти във Влашко, където организира доброволчески отряди.

1844 г. | Първият печатан учебник по българска история
През 1844 г. един от преписите на „История славянобългарска” става основа на първия печатан учебник по българска история, наречен „Царственик”. Той е дело на свищовския учител Христаки Павлович.