История
1920 г. |
Самостоятелно управление на БЗНС
През пролетта на 1920 г. БЗНС печели изборите и съставя правителство, начело с Александър Стамболийски. Негова опора са селяните – 80% от населението. Проведен е референдум за съдене на министрите, виновни за поражението във войните. За своя защита БЗНС създава въоръжената „Оранжева гвардия”.
9 юни 1923 г. |
Превратът от 9 юни 1923 г.
Победата на БЗНС показва на противниците, че не могат да отстранят властта чрез избори. Организиран е преврат, извършен на 8 срещу 9 юни 1923 г. от създадения през 1919 г. Военен съюз (организация на български офицери).
10 август 1923 г. |
Създаване на Демократическия сговор
На 10 август 1923 г. традиционните партии и Народният сговор създават Демократически сговор.
16 април 1925 г. |
Взривяване на купола на църквата „Света Неделя” в София
На 16 април 1925 г. атентатори (комунисти) взривяват купола на църквата „Света Неделя” в София. Властта извършва незабавни арести и убийства на комунисти, земеделци и крайнолеви интелектуалци.
1926 г. |
Формиране на второ правителство на Демократическия сговор
През 1926 г. се формира второ правителство на Демократическия сговор, начело с Андрей Ляпчев.
юни 1931 г. |
Управление на Народния блок
През юни 1931 г. Демократическия сговор губи изборите и на власт идва Народният блок.
19 май 1934 г. |
Превратът от 19 май 1934 г.
На 18 срещу 19 май 1934 г. Военният съюз извършва втори държавен преврат. След идването на Хитлер на власт международната обстановка в Европа благоприятства установяването на авторитарна власт в България.
1938 г. |
Провеждане на парламентарни избори
През 1938 г. са проведени парламентарни избори, но партиите не са възстановени.
През пролетта на 1920 г., във възстановяваща се България, Българският земеделски народен съюз (БЗНС) печели изборите и формира правителство с Александър Стамболийски като министър-председател. Основният електорат (група от избиратели) на БЗНС са селяните, които представляват 80% от населението на страната. Реформите на правителството са насочени към подпомагане на селското стопанство и защита на дребните и средни земеделски стопани. Въвежда се "трудова повинност", задължаваща младежите да работят безплатно за държавата. Опозицията на правителството се състои от градското население и големите собственици, които са против реформите. За защита на властта си, БЗНС създава въоръжената "Оранжева гвардия", която се сблъсква с общественото недоверие. През 1921 г. се образува "Народен сговор" - организация, обединяваща политици, стопански дейци и военни. На изборите през април 1923 г. БЗНС печели огромно мнозинство от местата в парламента.
През 1923 г. се осъществява държавен преврат, организиран от Военния съюз, създаден през 1919 г. В градовете властта се сменя лесно, но има съпротива от селяни в Плевенско, Шуменско и Пазарджишко. Въстанието е потушено, а Стамболийски е убит. След преврата се формира правителство на Народния сговор с проф. Александър Цанков. Новите управляващи се нуждаят от обществена подкрепа и през 1923 г. създават Демократическия сговор.
След световната икономическа криза от 1929 г., Народният блок идва на власт през юни 1931 г. В блока участват пет партии, начело с Демократическата партия. Въпреки усилията на новото правителство да възстанови демократичния ред и да осигури граждански свободи, икономическите трудности и партийните разногласия подкопават престижа му.
На 18 срещу 19 май 1934 г., Военният съюз извършва държавен преврат. Съпротива няма - партиите са отслабени от борбите помежду си, армията стои зад Военния съюз. След преврата се създава правителство, оглавено от Кимон Георгиев, което забранява партиите и разпуска парламента. Управлението на селските маси и насилието в политическия живот от 1923 г. довеждат до замяна на демократичното управление с авторитарната безпартийна власт на монарха цар Борис I.
