Булвест 2000

План-резюме на урока

1. Икономическо развитие в периода 1878 – 1918 г.:
   • След Освобождението индустрията е във възход, но селското стопанство изпада в трудности.
   • След Руско-турската война селяните заселват изоставената земя от бившите турски господари.
   • Селското стопанство се модернизира. Включително се откриват земеделски училища (Русе, Пловдив, Плевен) и се повишава вноса на земеделска техника.
   • Индустриалното производство се развива с помощта на закони приети през 1894, 1905 и 1909 г.
   • Изграждане на железопътни линии и пътища. Развитие на банковото дело, сключват се търговски договори.
   • В началото на ХХ в. се създават държавни банки, които подпомагат стопанския напредък.
   • България е най-динамично развиващата се страна на Балканите. Стопанските ѝ успехи са наречени „българското чудо”.
2. Следвоенната криза и преодоляването ѝ:
   • Участието на България в трите войни предизвиква криза в стопанството, заради:
     • загуба на Южна Добруджа (като "житница") и излаз към Егейско море (по-удобен транспорт).
     • голям поток от бежанци, чиято издръжка струва скъпо.
     • изплащане на обезщетения към страните-победителки.
     • разхода на храна и ресурси, осигурили войните.
   • От 1924 г. икономиката се подобрява, подпомогната от отпуснатите от Западна Европа заеми в 1926 и 1928 г.
   • Ръст в употребата на земеделската техника; напредък в хранително-вкусовата, тютюневата и текстилната индустрия.
   • Възходът е кратък - след 1929 г. страната е засегната от световната икономическа криза.
3. Стопанството в навечерието на Втората световна война:
   • През 1934 г. е преодоляна икономическата криза. Това съвпада с преврата от 19 май 1934 г.
   • Държавата увеличава своята собственост в индустрията и инвестира в развитието на транспортната мрежа.
   • Създават се държавни монополи над солта, тютюна, петрола, спирта.
   • Продукцията от селското стопанство нараства. Започва производство на селскостопански машини.
   • Активизира се външната търговия с Германия.
4. Обобщение:
   • В първите десетилетия след Освобождението България постига високи темпове в индустрията, но остава изостанала аграрна (селскостопанска) държава.
   • Страната ни следва общите за европейските държави процеси и принципи на възстановяване след световната икономическа криза.
   • Възходящото развитие е прекъснато от Втората световна война.

Урокът в дати

1894 г. | Начало на Поредицата закони за привилегии на индустриалните предприятия
През 1894, 1905 и 1909 г. със закони са дадени привилегии на индустриални предприятия в редица важни отрасли. Предприемачите са освободени от някои данъци, облекчен е вносът на машини и суровини, предоставени са им безплатно площи за строителство на фабрики.

1911 г. | Увеличение на индустриалните предприятия
Индустриалните предприятия се увеличават от 72 през 1894 до 345 през 1911 г.

1918 г. | Край на периода на икономическо развитие след Освобождението
След Освобождението българското стопанство отбелязва напредък. Постиженията са предимно в индустрията.

1924 г. | Икономическо възстановяване след военната криза
От 1924 г. икономиката започва да се съживява. Възходът продължава до 1929 г., когато настъпва световната икономическа криза.

1929 г. | Световна икономическа криза
След 1929 г. страната е засегната от световната икономическа криза. Динамиката на пазарите се свива, тоест производствата и потреблението спадат. Настъпва серия от трудни години.

1934 г. | Възстановяване на световната и българската икономика
През 1934 г. световната икономика преодолява икономическата криза. Българската икономика също се възстановява.

1939 г. | Общата дължина на железопътните линии достига 3 123 км
Общата дължина на железопътните линии в страната през предвоенната 1939 г. достига 3 123 км.