1894 г. |
Начало на Поредицата закони за привилегии на индустриалните предприятия
През 1894, 1905 и 1909 г. със закони са дадени привилегии на индустриални предприятия в редица важни отрасли. Предприемачите са освободени от някои данъци, облекчен е вносът на машини и суровини, предоставени са им безплатно площи за строителство на фабрики.
1911 г. |
Увеличение на индустриалните предприятия
Индустриалните предприятия се увеличават от 72 през 1894 до 345 през 1911 г.
1918 г. |
Край на периода на икономическо развитие след Освобождението
След Освобождението българското стопанство отбелязва напредък. Постиженията са предимно в индустрията.
1924 г. |
Икономическо възстановяване след военната криза
От 1924 г. икономиката започва да се съживява. Възходът продължава до 1929 г., когато настъпва световната икономическа криза.
1929 г. |
Световна икономическа криза
След 1929 г. страната е засегната от световната икономическа криза. Динамиката на пазарите се свива, тоест производствата и потреблението спадат. Настъпва серия от трудни години.
1934 г. |
Възстановяване на световната и българската икономика
През 1934 г. световната икономика преодолява икономическата криза. Българската икономика също се възстановява.
1939 г. |
Общата дължина на железопътните линии достига 3 123 км
Общата дължина на железопътните линии в страната през предвоенната 1939 г. достига 3 123 км.
След Освобождението, България усеща значителен напредък в индустрията. Селското стопанство, обаче, в което са заети 80% от населението, се сблъсква с трудности. След Руско-турската война, селяните се настаняват в земите на бившите турски господари. Въпреки усилията на държавата да модернизира тяхната дейност, до началото на ХХ в., икономическият подем е най-видим в индустрията (фабричното производство). В Русе, Пловдив и Плевен са създадени земеделски училища. Селяните са освободени от данъци и транспортни такси. Макар повишението на добивите, те не достигат равнищата в Западна Европа.
От средата на 90-те г. на XIX в., управляващите започват да подпомагат българското индустриално производство. Целта е да превърнат България в модерна европейска страна. Поредица от закони (от 1894, 1905, 1909) дават привилегии на фабричните предприятия в различни индустриални отрасли. Те дават данъчни облекчения и стимулират вноса на машини и суровини, отпускат площи за строежи на фабрики. Така от 72 (1894), броят на предприятията стига 345 (1911). На Балканите България е най-силно развиващата се държава. Успехите неслучайно са наречени "българското чудо".
Участието на България в три поредни войни води до две национални катастрофи. Стопанството изпада в криза, заради изразходените ресурси, загубените територии, потока от бежанци, обезщетения към победителките. От 1924 г., икономиката започва да се съживява, подпомагана от западните заеми, които България получава през 1926 и 1928 г. Селското стопанство достига предвоенния обем произведена продукция, чрез ръст в употребата на земеделска техника. Навлизането на западни капитали подтикват изграждане на фабрики, електроцентрали; развиват се хранително-вкусовата, текстилната и тютюневата промишленост.
Българския стопански напредък прекъсва със световната икономическа криза (1929). Стойността на земеделските продукти падат значително спрямо промишлените. Макар селяните да произвеждат повече, за да компенсират разликите в цените, те продължават да купуват скъпи изделия, ставайки все по-бедни. Индустрията умело съхранява собствеността си, ограничавайки производството и получавайки подкрепата на държавата.
През 1934 г., световната икономика преодолява кризата и българското стопанство се съживява. Преврата от 19 май увеличава собствеността на държавата в индустрията и влага средства за развитието на транспортната мрежа. Общата дължина на железопътните линии до 1939 г. достига 3123 км. Създават се кооперации и монополи на солта, тютюна, петрола. Външната търговия е насочена към Германия.
Макар България да достига високи темпове в индустриалното си развитие, тя все още остава изостанала аграрна страна. Повлияна от световната икономическа криза, тя следва общите за европейските държави процеси на възстановяване и започва възходящо развитие, прекъснато от Втората световна война.