Булвест 2000

План-резюме на урока

1. Населението на България – численост и общности:
   • След Освобождението българското население нараства бързо, от 3 млн. души след Съединението до над 6 млн. души в края на 1934 г.
   • В началото на ХХ в. в България раждаемостта е една от най-високите в Европа, със средно 6 деца на семейство.
   • В България прииждат бягащи от Османската империя арменци и бежанци от Тракия и Македония, докато много турци и гърци се изселват.
   • Българите емигрират в САЩ, Латинска Америка и Австралия в търсене на по-добър живот.
   • В първите десетилетия след Освобождението над 80% от населението живеят в села, но през 20-те г. на ХХ век известна част от тях се премества в градовете.
2. Обликът на градовете и селата:
   • След Освобождението европейското влияние се долавя в градовете.
   • В големите градове до 1934 - 1935 г. населението наброява: София (290 хил.), Пловдив (100 хил.), Варна (70 хил.).
   • В градовете се изграждат широки улици, градини и обществени сгради, издигат се паметници.
   • Заможните частни домове са обзаведени по европейска мода.
   • 57 града имат изградени водопровод и канализация. 300 села са с електричество.
   • Навлизат телефона, а от 1930 г. редовното радиопредаване.
   • Транспортът се модернизира - от 1901 г. в София тръгват трамваи. Автомобилите постепенно заменят каруците и файтоните.
   • Увеличава се броят на лекарите и аптекарите, изграждат се здравни домове. Въвежда се здравното осигуряване. Туберколозата застрашава основно живота на българите.
3. Делници и празници:
   • Ежедневието в селата протича в традиционния цикъл – раждания, кръщенета, сватби, погребения.
   • В градовете обичайните забавления са обеди, банкети, игри на карти, организиране на балове с европейски танци.
   • Радиото и киното впечатляват българина. Спортове като тенис, футбол, ски, туризъм, колоездене също привличат интерес.
   • Появяват се нови празници – рождени и имени дни, Бъдни вечер, официални държавни чествания: на Освобождението, Българската армия, Храбростта, Просветата.
4. Заключение:
   • Българското общество постепенно утвърждава своя европейски облик. Модернизацията е видима най-вече в големите градове. Селата трудно се разделят с традициите.

Урокът в дати

1901 г. | Първите трамваи в София
От 1901 г. в София тръгват трамваи, а каруците и файтоните се заменят постепенно от автомобили.

1905 г. | Законът за защита на женския и детския труд
През 1905 г. е приет закон за защита на женския и детския труд. Работниците създават свои професионални организации (синдикати), които защитават интересите на наемните работници.

1910 г. | Българското население достига 4 млн. души
След Освобождението и Съединението българското население постига бърз растеж. През 1910 г. броят на населението е вече над 4 млн. души.

1911 г. | Законите за почивка в неделните и празничните дни
През 1911 г. са приети закони за почивка в неделните и празничните дни.

1917 г. | Приемане на закони за работния ден
Приети са закони, които свалят продължителността на работния ден - на 10 часов за жените и 11 за мъжете.

1929 г. | Законът за народното здраве
През 1929 г. е приет Закона за народното здраве. Води се сериозна борба с епидемиите, със следене на селищната чистота. Поставя се начало на здравното осигуряване.

1930 г. | Редовните радиопредавания в България
От 1930 г. започват първите редовни радиопредавания в страната.

1934 г. | Българското население достига 6 млн. души
Въпреки големите загуби във войните населението се възстановява и в края на 1934 г. наброява 6 млн. души.

1934 г. | Населението на Пловдив достига 100 хил. души
Втори по големина град е Пловдив, който през 1934 г. достига 100 хил. души.

1934 г. | Населението на Варна достига 70 хил. души
Трети по големина град е Варна, който през 1934 г. достига 70 хил. души.

1935 г. | Населението на София достига 290 хил. души
Столицата бързо се разраства и през 1935 г. достига 290 хил. души.

1939 г. | 57 града в България са водоснабдени
До 1939 г. 57 града са с изградени водопровод и канализация, а над 330 селища имат електричество.

1944 г. | Градското население достига най-високи нива
Въпреки миграцията на хора от селата към градовете, до 1944 г. градското население все още е три пъти по-малобройно от селското.