1901 г. |
Първите трамваи в София
От 1901 г. в София тръгват трамваи, а каруците и файтоните се заменят постепенно от автомобили.
1905 г. |
Законът за защита на женския и детския труд
През 1905 г. е приет закон за защита на женския и детския труд. Работниците създават свои професионални организации (синдикати), които защитават интересите на наемните работници.
1910 г. |
Българското население достига 4 млн. души
След Освобождението и Съединението българското население постига бърз растеж. През 1910 г. броят на населението е вече над 4 млн. души.
1911 г. |
Законите за почивка в неделните и празничните дни
През 1911 г. са приети закони за почивка в неделните и празничните дни.
1917 г. |
Приемане на закони за работния ден
Приети са закони, които свалят продължителността на работния ден - на 10 часов за жените и 11 за мъжете.
1929 г. |
Законът за народното здраве
През 1929 г. е приет Закона за народното здраве. Води се сериозна борба с епидемиите, със следене на селищната чистота. Поставя се начало на здравното осигуряване.
1930 г. |
Редовните радиопредавания в България
От 1930 г. започват първите редовни радиопредавания в страната.
1934 г. |
Българското население достига 6 млн. души
Въпреки големите загуби във войните населението се възстановява и в края на 1934 г. наброява 6 млн. души.
1934 г. |
Населението на Пловдив достига 100 хил. души
Втори по големина град е Пловдив, който през 1934 г. достига 100 хил. души.
1934 г. |
Населението на Варна достига 70 хил. души
Трети по големина град е Варна, който през 1934 г. достига 70 хил. души.
1935 г. |
Населението на София достига 290 хил. души
Столицата бързо се разраства и през 1935 г. достига 290 хил. души.
1939 г. |
57 града в България са водоснабдени
До 1939 г. 57 града са с изградени водопровод и канализация, а над 330 селища имат електричество.
1944 г. |
Градското население достига най-високи нива
Въпреки миграцията на хора от селата към градовете, до 1944 г. градското население все още е три пъти по-малобройно от селското.
След Освобождението, населението бързо нараства. След Съединението то достига 3 млн. души, а през 1910 г. над 4 млн. Въпреки загубите във войните, то възстановява свойте нива и в края на 1934 г. достига 6 млн. души. Раждаемостта в началото на ХХ в. е една от най-високите в Европа, със средно 6 деца на семейство. През Втората световна война са достигнати средните европейски стойности – 3-4 деца в семейство.
В България прииждат хиляди бежанци от Тракия и Македония, но се изселват много турци и гърци. Българи емигрират в САЩ, Латинска Америка и Австралия в търсене на по-добър живот. Общото населението в страната е съставено от 85% българи, 10% турци, 2% роми. По-малко са евреите, гърците, арменците и румънците. Според Търновската конституция официална религия е източното православие, но тя позволява малцинствата свободно да изповядват своята вяра.
След Освобождението над 80% от населението живее в селата. От 20-те години на ХХ в. до 1944 г. заради маграцията към градовете, градското население нараства, но си остава три пъти по-малобройно спрямо селското.
В градовете живеят занаятчии, търговци, чиновници, а с развитието на индустрията се появяват и наемни работници. Поради изтощителният труд, възникват професионални организациии (синдикати), които настояват за промени - намаляват работното време на мъжете и жените от 12, на 11 и 10 часа; защитават детския труд; въвеждат почивни дни в неделя и по празниците.
Интелигенцията, завършила университети на Запад и в Русия, наброява 30 хил. души. Тя допринася съществено за напредъка на българската култура.
Европейското влияние се долавя в градовете. В началото на ХХ в. те са 80, а през 1944 – 100. Изграждат се широки улици, градски градини и обществени сгради. Издигат се паметници. Откриват се хотели, ресторанти, кафенета, сладкарници и клубове.
Домовете на заможните фамилии се обзавеждат по модерен европейски стил - с луксозни мебели, завеси. Наемат се домашни прислужници, които ги поддържат спретнати и чисти. Положението на крайните квартали е бедно - къщите са дървени и глинени, улиците са мръсни, липсва водоснабдяване и канализация.
Транспорта се модернизира - автомобилите заменят файтоните. В Русе се въвежда първата автобусна линия. Организира се речен и морски търговски флот.
Макар големите усилия за всеобщо здравеопазване с откриване на болници, аптеки, въвеждане на строга чистота, медицинското обслужване не е достъпно за всички.
Ежедневието в селата протича според обичаите – раждания, кръщенета, сватби, погребения. Забавления са седенките и панаирите, празнуването на Коледа, Великден, Гергьовден.
В градовете културните дейности се променят - заможните граждани организират балове с европейски танци, излети сред природата, разходки по главната улица. Появяват се официалните празници – на Освобождението (3 март), Храбростта (6 май), Българската армия (6 януари), св. св. Кирил и Методий (11 май).