1883 г. |
Създадена е първата професионална театрална трупа в Пловдив
През 1883 г. е създадена първата в България професионална театрална трупа.
1885 г. |
Въвеждане на задължително начално образование
През 1885 г. началното образование става задължително и безплатно.
1888 г. |
Основаване на Софийския университет
През 1888 г. е основан Софийският университет. Той играе ключова роля за подготовката на българската интелигенция.
1890 г. |
Закон за издирване на старини и насърчаване на книгоиздаването
През 1890 г. е приет Закон за издирване на старини и насърчаване на книгоиздаването. Той допринася за създаването на националните културни институции.
1892 г. |
Създадена е професионална театрална трупа в София
През 1892 г. в София се създава професионална театрална трупа под името „Сълза и смях”.
1894 г. |
Първи общи изложби на български художници
От 1894 г. започват първите общи изложби на художниците от цялата страна.
1896 г. |
Създадено е Държавното рисувално училище
През 1896 г. е създадено Държавното рисувално училище в България.
20 век |
Въвеждане на задължително прогимназиално образование
През 20-те години на ХХ в. прогимназиалното образование в България става задължително и безплатно.
1904 г. |
Театралната трупа в София изгражда „Български народен театър”
През 1904 г. театралната трупа „Сълза и смях” в София става „Български народен театър”.
1905 г. |
Отваря врати Музикалното училище в София
През 1905 г. в София е открито Музикалното училище.
1908 г. |
Киното достига България
В началото на ХХ в. киното достига до България. От 1908 г. в София се прожектират документални и игрални филми.
1908 г. |
Създадена е Българската оперна дружба
През 1908 – 1909 г. се създава Българската оперна дружба, от която се ражда Народната опера.
1910 г. |
Откриване на първата художествена галерия
През 1910 г. цар Фердинанд открива първата художествена галерия в България.
1911 г. |
Българското книжовно дружество е преобразувано в Българска академия на науките
През 1911 г. Българското книжовно дружество прераства в Българска академия на науките (БАН). Това укрепва научното развитие в страната.
1915 г. |
Заснет е първият български игрален филм
През 1915 г. е заснет първият български игрален филм „Българан е галант” с режисьор Васил Гендов.
1921 г. |
Музикалното училище е преименувано в Държавна музикална академия
През 1921 г. Музикалното училище в София става Държавна музикална академия.
1923 г. |
Политически сътресения и септемврийска поезия
През 1923 г. политическите сътресения са отразени в така наречената септемврийска поезия от Гео Милев и Христо Ясенов.
април 1925 г. |
Атентат и преследвания
След атентата през април 1925 г. Гео Милев и Христо Ясенов загиват по време на преследванията от българската власт.
След Освобождението, българската национална култура се формира върху основата на възрожденската епоха и стремежа към европейските ценности. Откриват се читалища, библиотеки и музеи, които да съхраняват паметта на нацията. През 1890 г. е приет закон, който подпомага откриването на исторически предмети и документи, и насърчава книгоиздаването. С финансовата помощ на държавата са създадени важни културни институции - народните библиотеки в София и Пловдив, археологическия и етнографски музей.
През 1885 г. началното образование става задължително и безплатно, а през 20-те години на ХХ в. това става и с прогимназиалното. През 1888 г. е основан Софийския университет, който подготвя българската интелигенция. Държавата предоставя стипендии за обучение в страната и в чужбина. През 1911 г., Българското книжовно дружество прераства в Българска академия на науките (БАН). Въпреки усилията, неграмотността не е напълно преодоляна.
Българските писатели са вдъхновени от скорошното минало. Иван Вазов го представя в романа си "Под игото". Сатирата на Алеко Константинов в "Бай Ганьо" блести със своята острота.
Появата на символизма на Запад в началото на ХХ в. намира приемственост в поетичния талант на Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов. Впечатляват сюжетите в разказите на Елин Пелин и Йордан Йовков.
Присъствието на жени поети и писатели също буди ярко впечатление. Елисавета Багряна и Дора Габе активно пишат и превеждат стихотворения. Фани Попова-Мутафова е силно привлечена от историческата проза.
През 1923 г. септемврийската поезия отразява политическите сътресения в България. Най-видими нейни творци са Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Вапцаров.
През 1883 г. в Пловдив е създадена първата професионална театрална трупа. През 1892 г. e сформирана такава и в София под името "Сълза и смях". Тя през 1904 г. изгражда "Български народен театър". Българските актьори и драматурзи достигат европейската виртуозност в пиесите.
През 1908 г. в София се прожектират първите документални и игрални филми, а през 1915 г. е заснет първият български игрален филм "Българан е галант".
Българското изобразително изкуство умело смесва народната традиция с европейското майсторство. Държавата го подкрепя чрез купуване на творби, отпускане на стипендии, откриване на галерии. Разделя се в две направления - "Родно изкуство" (представя българската традиция) и Дружество на новите художници (показва социалната действителност).
Появяват се първите композитори - Емануил Манолов, Добри Христов. През 1905 г. в София отваря врати Музикалното училище, което през 1921 г. става Държавна музикална академия.
В София се строят първите модерни сгради - Народния театър, Военния клуб. След войните, българската архитектура достига естетиката на европейските образци.
Създадените след Освобождението културни институции преодоляват изоставането от Европа. Българските творци участват активно в международния културен живот и по този начин обогатяват националните ни традиции.