История

Булвест 2000

Избери урок:

1. Новото време и българите 2. Първите народни будители 3. Новото българско училище 4. Движение за независима църква 5. Начало на организирано националноосвободително движение 6. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875 г.) 7. Априлско въстание 1876 г. 8. Руско-турската война (1877 - 1878 г.) и освобождението на България 9. Стопански промени през XVIII - XIX век 10. Промени в българското общество през Възраждането 11. Светът на възрожденските българи 12. Българската култура през Възраждането 13. Възникване на българския национален въпрос 14. Изграждане на Княжество България 15. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита 16. България в края на XIX век 17. Българите извън пределите на свободната държава 18. Признаване на Независимостта на България 19. Войни за национално обединение (1912 - 1918 г.) 20. България в периода между двете световни войни 21. България в годините на Втората световна война 22. Развитие на българското стопанство след Освобождението 23. Модернизация на българското общество (1878 - 1944 г.) 24. Българската култура след Освобождението 25. Промяна в политическата система 26. Установяване на тоталитарно управление 27. България в Източния блок 28. Икономически промени в селото и града 29. Българското общество (1944 - 1989) 30. Българската култура през втората половина на XX в. 31. Краят на комунистическия режим и началото на демокрацията 32. България и обединяваща се Европа 33. Българинът - гражданин на България и на света 34. Културно развитие на съвременна България

24. Българската култура след Освобождението
(съставил) ЕМИЛ Е. ПОПОВ

План-резюме на урока

  1. Първите стъпки:
    • След Освобождението националната култура е базирана на възрожденската епоха и стремежа към европейските ценности.
    • Откриват се читалища, библиотеки и музеи за съхранение на националната памет.
    • Създадени са народните библиотеки в София и Пловдив, както и Археологическият и Етнографският музей.
    • През 1890 г. е приет закон за събиране на исторически предмети и документи, който насърчава ѝ книгоиздаването.
  2. Образование и наука:
    • През 1885 г., началното образование става задължително и безплатно, а през 1920-те и прогимназиалното.
    • Откриват се гимназии и професионални училища.
    • Софийският университет се основава през 1888 г. Той допринася съществено за подготовката на българската интелигенция.
    • Отпускат се стипендии за обучение в чужбина.
    • През 1911 г., Българското книжовно дружество се преобразува в Българска академия на науките (БАН).
    • Откриват се висши училища в София, Варна, Свищов.
  3. Литература:
    • Българските писатели и поети се вдъхновяват от националната история и съвременността:
      • Иван Вазов припомня възрожденските идеали в "Под игото" и "Епопея на забравените".
      • Алеко Константинов показва с "Бай Ганьо" трагикомичния сблъсък с европейските нрави.
      • Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов впечатляват с поетичния си гений.
      • Йордан Йовков, Елин Пелин разкриват мъдрите истини на българското село.
    • Присъствието на жените:
      • Елисавета Багряна и Дора Габе издават свои стихотворения и превеждат чужди.
      • Фани Попова-Мутафова пише въздействащи исторически романи.
    • През 1923 г. възниква септемврийската поезия, отразяваща политическите сътресения, с представители - Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Вапцаров.
  4. Театър и кино:
    • Първата професионална театрална трупа се създава през 1883 г. в Пловдив.
    • През 1892 г. е открита трупа в София под името "Сълза и смях". През 1904 г., тя става „Български народен театър”.
    • От 1908 г., в София се прожектират документални и игрални филми.
    • През 1915 г. е заснет първият български игрален филм „Българан е галант”.
  5. Изобразително, музикално изкуство и архитектура:
    • Българското изобразително изкуство съчетава народната традиция с европейското изкуство. Разделя се на две направления:
      • "Родно изкуство" и Дружество на новите художници.
    • От 1894 г. започват първите общи изложби на художниците от страната.
    • През 1896 г. е създадено Държавното рисувално училище.
    • През 1910 г. е открита първата художествена галерия от цар Фердинанд.
    • Българската музикална култура подготвя първите свои композитори - Емануил Манолов, Добри Христов.
    • През 1905 г. в София е създадено Музикалното училище. През 1921 г. то образува Държавната музикална академия.
    • През 1908-1909 г. е създадена Българската оперна дружба.
    • Българската архитектура успешно съчетава националното и европейското. Принос имат Йордан Миланов, Петко Момчилов.

Урокът в дати

1883 г. | Създадена е първата професионална театрална трупа в Пловдив
През 1883 г. е създадена първата в България професионална театрална трупа.

1885 г. | Въвеждане на задължително начално образование
През 1885 г. началното образование става задължително и безплатно.

1888 г. | Основаване на Софийския университет
През 1888 г. е основан Софийският университет. Той играе ключова роля за подготовката на българската интелигенция.

1890 г. | Закон за издирване на старини и насърчаване на книгоиздаването
През 1890 г. е приет Закон за издирване на старини и насърчаване на книгоиздаването. Той допринася за създаването на националните културни институции.

1892 г. | Създадена е професионална театрална трупа в София
През 1892 г. в София се създава професионална театрална трупа под името „Сълза и смях”.

1894 г. | Първи общи изложби на български художници
От 1894 г. започват първите общи изложби на художниците от цялата страна.

1896 г. | Създадено е Държавното рисувално училище
През 1896 г. е създадено Държавното рисувално училище в България.

20 век | Въвеждане на задължително прогимназиално образование
През 20-те години на ХХ в. прогимназиалното образование в България става задължително и безплатно.

1904 г. | Театралната трупа в София изгражда „Български народен театър”
През 1904 г. театралната трупа „Сълза и смях” в София става „Български народен театър”.

1905 г. | Отваря врати Музикалното училище в София
През 1905 г. в София е открито Музикалното училище.

1908 г. | Киното достига България
В началото на ХХ в. киното достига до България. От 1908 г. в София се прожектират документални и игрални филми.

1908 г. | Създадена е Българската оперна дружба
През 1908 – 1909 г. се създава Българската оперна дружба, от която се ражда Народната опера.

1910 г. | Откриване на първата художествена галерия
През 1910 г. цар Фердинанд открива първата художествена галерия в България.

1911 г. | Българското книжовно дружество е преобразувано в Българска академия на науките
През 1911 г. Българското книжовно дружество прераства в Българска академия на науките (БАН). Това укрепва научното развитие в страната.

1915 г. | Заснет е първият български игрален филм
През 1915 г. е заснет първият български игрален филм „Българан е галант” с режисьор Васил Гендов.

1921 г. | Музикалното училище е преименувано в Държавна музикална академия
През 1921 г. Музикалното училище в София става Държавна музикална академия.

1923 г. | Политически сътресения и септемврийска поезия
През 1923 г. политическите сътресения са отразени в така наречената септемврийска поезия от Гео Милев и Христо Ясенов.

април 1925 г. | Атентат и преследвания
След атентата през април 1925 г. Гео Милев и Христо Ясенов загиват по време на преследванията от българската власт.

Резюме

Първите стъпки

След Освобождението, българската национална култура се формира върху основата на възрожденската епоха и стремежа към европейските ценности. Откриват се читалища, библиотеки и музеи, които да съхраняват паметта на нацията. През 1890 г. е приет закон, който подпомага откриването на исторически предмети и документи, и насърчава книгоиздаването. С финансовата помощ на държавата са създадени важни културни институции - народните библиотеки в София и Пловдив, археологическия и етнографски музей.

Образование и наука

През 1885 г. началното образование става задължително и безплатно, а през 20-те години на ХХ в. това става и с прогимназиалното. През 1888 г. е основан Софийския университет, който подготвя българската интелигенция. Държавата предоставя стипендии за обучение в страната и в чужбина. През 1911 г., Българското книжовно дружество прераства в Българска академия на науките (БАН). Въпреки усилията, неграмотността не е напълно преодоляна.

Литература

Българските писатели са вдъхновени от скорошното минало. Иван Вазов го представя в романа си "Под игото". Сатирата на Алеко Константинов в "Бай Ганьо" блести със своята острота.

Появата на символизма на Запад в началото на ХХ в. намира приемственост в поетичния талант на Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов. Впечатляват сюжетите в разказите на Елин Пелин и Йордан Йовков.

Присъствието на жени поети и писатели също буди ярко впечатление. Елисавета Багряна и Дора Габе активно пишат и превеждат стихотворения. Фани Попова-Мутафова е силно привлечена от историческата проза.

През 1923 г. септемврийската поезия отразява политическите сътресения в България. Най-видими нейни творци са Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Вапцаров.

Театър и кино

През 1883 г. в Пловдив е създадена първата професионална театрална трупа. През 1892 г. e сформирана такава и в София под името "Сълза и смях". Тя през 1904 г. изгражда "Български народен театър". Българските актьори и драматурзи достигат европейската виртуозност в пиесите.

През 1908 г. в София се прожектират първите документални и игрални филми, а през 1915 г. е заснет първият български игрален филм "Българан е галант".

Изобразително, музикално изкуство и архитектура

Българското изобразително изкуство умело смесва народната традиция с европейското майсторство. Държавата го подкрепя чрез купуване на творби, отпускане на стипендии, откриване на галерии. Разделя се в две направления - "Родно изкуство" (представя българската традиция) и Дружество на новите художници (показва социалната действителност).

Появяват се първите композитори - Емануил Манолов, Добри Христов. През 1905 г. в София отваря врати Музикалното училище, което през 1921 г. става Държавна музикална академия.

В София се строят първите модерни сгради - Народния театър, Военния клуб. След войните, българската архитектура достига естетиката на европейските образци.

Заключение

Създадените след Освобождението културни институции преодоляват изоставането от Европа. Българските творци участват активно в международния културен живот и по този начин обогатяват националните ни традиции.

Надвий
домашното
с хиляди решения, материали и резюмета:

Математика

42904 решени задачи
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас
4 клас

Литература

773 материали
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас
4 клас