Краят на Втората световна война и съдбата на България (1944 г.)
Управление на ОФ
От монархия към република (1946 г.)
Разправа с опозицията
Същност:
1944 г. |
България зависи от СССР, Великобритания и САЩ
В края на 1944 г. съдбата на България зависи от СССР, Великобритания и САЩ. България е във война и с трите държави, но към Балканите настъпват съветските войски.
8 септември 1944 г. |
Преврат в София
На 8 срещу 9 септември, едновременно със съветската окупация, в София е извършен преврат. Създадено е правителство на Отечествен фронт (ОФ).
28 октомври 1944 г. |
Подписание на Московското примирие
С американско и английско одобрение в подписаното на 28 октомври 1944 г. Московско примирие България е поставена под контрола на Съюзна комисия, ръководена от Съветския съюз.
18 ноември 1945 г. |
Парламентарни избори
Сталин отстъпва и изборите са отложени за 18 ноември 1945 г.
31 март 1946 г. |
Утвърждаване на второто правителство на ОФ
На 31 март 1946 г. е утвърдено второто правителство на ОФ, отново начело с К. Георгиев.
8 септември 1946 г. |
Референдум за премахване на монархията
През 1946 г. ОФ решава да организира референдум за премахване на монархията. Референдумът е проведен на 8 септември и седмица по-късно България е обявена за „народна република”.
15 септември 1946 г. |
България е обявена за народна република
Седмица след референдума за премахване на монархията, България е обявена за „народна република”.
октомври 1946 г. |
Избори за VI Велико народно събрание
През октомври 1946 г. се провеждат избори за VI Велико народно събрание, което трябва да изработи конституция на републиката.
ноември 1946 г. |
Съставяне на коалиционно правителство от БРП
През ноември 1946 г. БРП отново съставя коалиционно правителство, в което включва и другите партии от ОФ.
4 декември 1947 г. |
Приемане на първата републиканска конституция на България
На 4 декември 1947 г. е приета първата републиканска конституция на България.
10 февруари 1947 г. |
Подписване на мирен договор
На 10 февруари 1947 г. България подписва мирен договор.
1947 г. |
Ликвидиране на опозицията
През 1947 – 1948 г. е ликвидирана опозицията.
Към края на 1944 година, съдбата на България е определена от СССР, Великобритания и САЩ. Въпреки че страната е във война с тези три сили, съветските войски нападат Балканите. Това довежда до активизация на комунистите (Българската работническа партия - БРП) и Отечествения фронт (ОФ), създаден от тях. На 8 срещу 9 септември, същевременно със съветската окупация, е извършен преврат в София и е създадено правителство на ОФ. САЩ и Великобритания приемат България да остане под съветско влияние и на 28 октомври 1944 г. се подписва Московско примирие, което поставя страната под контрола на Съюзна комисия, ръководена от Съветския съюз.
Властта на ОФ променя политическото развитие на страната, възстановяват се Търновската конституция и многопартийната система, отменяни са ограниченията на гражданските свободи. Към края на 1944 г. БРП е най-голямата партия в страната с 250 хил. членове. Позициите на партията се засилват заради репресиите след 9 септември 1944 г. и създаването на лагери за "политически опасни лица".
През 1946 г. ОФ организира референдум за премахване на монархията и България е обявена за "народна република" на 15 септември. Царското семейство напуска страната. В края на годината се провеждат избори за VI Велико народно събрание, което трябва да изработи конституция на републиката.
На 10 февруари 1947 г. България подписва мирен договор и БРП минава в настъпление. Дейци на опозицията са обвинени в заговори срещу властта, спрени са опозиционните вестници, а на 5 юни в Народното събрание е арестуван Н. Петков. Опозиционният БЗНС е забранен. БРСДП е ликвидирана през ноември 1948 г., когато К. Лулчев и други дейци са осъдени на дълги години затвор.
В историята на България след Втората световна война се отразява влиянието на СССР, както и сложните отношения между СССР и западните съюзници. Възстановяването на демокрацията в страната е съпроводено от нарастващо насилие и ограничаване на човешките права, като през 1947 – 1948 г. е ликвидирана опозицията.