История
След Втората световна война, Съветският съюз, или СССР, иска да има контрол над държавите в Източна Европа, включително и България. За да наложи своето влияние, СССР използва комунистическите партии в тези страни. В България, комунистическата партия, която първоначално се нарича БРП, а по-късно БКП, трябва да вземе цялата власт. Това означава, че идеята за "народна демокрация", която се съобразява с интересите на България, е изоставена и се следва съветският модел на управление. През 1948 година БРП се преименува на БКП и приема програма за бързо изграждане на социализъм по съветски образец. Вълко Червенков става лидер на БКП и държавата през 1950 година и започва да прилага тази програма. Всички други партии в Отечествения фронт, с изключение на БЗНС, са принудени да се саморазпуснат. Така БКП остава единствената партия с власт в страната. Народното събрание губи своето значение, защото вече няма опозиция. Съветският модел на управление в България се налага чрез репресии и насилие. Политическите противници са съдени на фалшиви процеси, а през 1949 г. е създаден лагерът в Белене, където много хора са изпратени заради политическите си възгледи. Дори комунисти, като Трайчо Костов, са обвинени в антисъветска дейност и са осъдени на смърт. Държавата контролира живота на хората, а страхът обхваща обществото. Също така се създава култ към личността на партийния лидер, което означава, че хората трябва да се възхищават и да се подчиняват на лидера на партията.
Налагане на съветския модел (края на Втората световна война до 1950 г.)
Репресии и контрол (1948 г. - 1953 г.)
Политически промени (1953 г. - 1956 г.)
Борба за властта и режим на Тодор Живков (1956 г. - 1989 г.)
Общи заключения
декември 1948 г. |
БРП се преименува на Българска комунистическа партия (БКП)
През декември 1948 г. на своя V конгрес БРП се преименува на Българска комунистическа партия (БКП). Приета е програма за ускорено изграждане на социализъм по съветския модел на тоталитарно управление.
1949 г. |
Създаване на лагер в Белене
През 1949 г. е създаден лагерът в Белене, чието име става синоним на нечовешко отношение.
декември 1949 г. |
Съдят комуниста Трайчо Костов
През декември 1949 г. комунистът Трайчо Костов е обвинен в антисъветска дейност и е осъден на смърт.
февруари 1950 г. |
Вълко Червенков започва да ръководи БКП и държавата
Програмата за ускорено изграждане на социализъм по съветския модел на тоталитарно управление се осъществява от Вълко Червенков, който от февруари 1950 г. ръководи БКП и държавата.
5 март 1953 г. |
Смърт на Сталин
След смъртта на Сталин (5 март 1953 г.) неговите наследници смекчават политическото насилие.
1954 г. |
VI конгрес на БКП
На VI конгрес на БКП (1954 г.) В. Червенков критикува култа към собствената си личност и запазва поста на министър-председател.
април 1956 г. |
Т. Живков отстранява В. Червенков от поста министър-председател
С одобрението на Хрушчов през април 1956 г. Т. Живков отстранява В. Червенков от поста министър-председател и се утвърждава начело на БКП.
1959 г. |
Закриване на лагерът в Белене
След закриването на лагерът в Белене през 1959 г. е създаден лагерът в Ловеч.
октомври 1961 г. |
Живков отстранява Червенков от ръководството на БКП и правителството
През октомври 1961 г. Живков отстранява Червенков от ръководството на БКП и правителството.
ноември 1962 г. |
Живков става министър-председател
През ноември 1962 г. Живков става министър-председател, но запазва поста и на първи секретар на БКП.
1971 г. |
Приемане на нова конституция
През 1971 г. с референдум е приета нова конституция. В нея е заявена ръководната роля на БКП в държавата.
1989 г. |
Край на управлението на Тодор Живков
Управлението на Живков продължава до 1989 г.
След Втората световна война, САЩ и Западна Европа формират съюз срещу комунизма. В отговор, СССР принуждава държавите от Източна Европа да се подчинят на неговата власт. За да гарантира контрола, Сталин разчита на комунистическите партии, които трябва да превземат властта. Георги Димитров опитва да защити концепцията за „народна демокрация“, но под натиска на Сталин отстъпва. През декември 1948 г., на V конгрес БРП се преименува на БКП. Приема се програма за ускорено изграждане на социализъм по съветски модел, която е изпълнена от Вълко Червенков от февруари 1950 г.
Времето е обозначено с принудителното саморазпускане на партиите в ОФ и репресиите. Политическите противници са съдени на скалъпени процеси. През 1949 г. се създава лагерът в Белене, който става символ на нечовешко отношение. Репресиите се усещат и в самата БКП, когато комунистът Трайчо Костов е обвинен в антисъветска дейност и е осъден на смърт.
След смъртта на Сталин през 1953 г., политическото насилие се смекчава. Съветските лидери критикуват „култа към личността“ и призовават за промени. В България, Вълко Червенков въвежда частични промени, смекчава режима, но не го демократизира. През 1954 г., на VI конгрес на БКП, той критикува култа към собствената си личност. От 1953 г. лагерите са затворени и присъдите на българските емигранти са опростени.
Вътрешните борби в партиите се разгарят през 1956 г. Тодор Живков успява да се наложи в БКП, използвайки подкрепата на Хрушчов. През октомври 1961 г., Живков отстранява Червенков и по-късно А. Югов от ръководството на БКП и правителството.
Режимът на Живков продължава до 1989 г. Той управлява България с подкрепата на всички съветски лидери. През 1971 г. се приема нова конституция, която потвърждава водещата роля на БКП. Броят на членуващите в БКП нараства, но не заради комунистическата идея, а заради желанието за успешна кариера. Въпреки стабилността на режима, проблемите се натрупват и в крайна сметка водят до срив на социалистическата система.
