Булвест 2000

План-резюме на урока

1. Послевоенна България

   • След Втората световна война, България е сред победените страни.
   • На 10 февруари 1947 г. подписва мирен договор в Париж, без загуба на територии.
   • България е разпределена в съветската сфера на влияние и е зависима от Съветския съюз.

2. Предложение за южнославянска федерация

   • Йосип Броз Тито, югославският държавен глава, предлага създаване на южнославянска федерация, включваща България.
   • Идеята не се осъществява след разрива между Тито и Сталин през 1948 г.

3. България в Източния блок

   • Периодът от 1946 до 1989 г. е характерен с противопоставяне между западните демократични държави и комунистическия СССР и съюзниците му.
   • През септември 1947 г., в Полша, девет комунистически партии създават Коминформбюро, което утвърждава съветското влияние в Източна Европа.
   • България подкрепя въоръжената намеса на СССР за спасяване на комунистическите управления в Унгария (1956 г.) и Чехословакия (1968 г.).

4. Основаване на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и Варшавския договор

   • През януари 1949 г., в Москва, е създаден СИВ с цел да установи близки икономически и търговски връзки между източноевропейските страни.
   • През 1955 г. е учреден Варшавският договор, военнополитически съюз между Съветския съюз и страните от Източна Европа.

5. България в международните отношения през 50-те – 80-те г. на ХХ в.

   • Присъединяване на България към ООН в края на 1955 г.
   • Нормализация на отношенията с балканските съседи през 60-те години.
   • Развитие на икономически и политически отношения с нови държави в Африка и Азия, както и поддържане на близки отношения с арабските страни.

6. Резултати от Втората световна война

   • България е поставена в сферата на влияние на Съветския съюз с други страни от Централна и Източна Европа.
   • През студената война България става най-верният съюзник на СССР и предлага да се присъедини към него.

Урокът в дати

10 февруари 1947 г. | България подписва мирен договор в Париж
В края на Втората световна война България отново е сред победените. На 10 февруари 1947 г. страната подписва мирен договор в Париж, според който не губи територии. Още преди това тя е „разпределена” в съветската сфера на влияние.

септември 1947 г. | Създаване на Коминформбюро
През септември 1947 г. в Полша девет комунистически партии създават нова организация – Коминформбюро. То утвърждава съветското влияние в Източна Европа.

1948 г. | Разрив между Йосип Броз Тито и Сталин
Първото голямо предизвикателство за новите български управляващи идва от югославския държавен глава Йосип Броз Тито. Той предлага създаване на южнославянска федерация, в която да влезе и България. Българските комунисти виждат в тази идея възможност за обединение на Македония. Но след настъпилия през 1948 г. разрив между Тито и Сталин идеята се проваля и България не става част от южнославянската федерация.

януари 1949 г. | Създаване на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ)
През януари 1949 г. в Москва е създаден Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ). Неговата цел е да установи близки икономически и търговски връзки между източноевропейските страни. СИВ подпомага индустриализацията на страните членки, включително и на България.

14 май 1955 г. | Учредяване на Варшавския договор
Втората организация е учредена на 14 май 1955 г. под името Варшавски договор. Той представлява военнополитически съюз между Съветския съюз и страните от Източна Европа.

1955 г. | България се присъединява към ООН
Едва след смъртта на Сталин през 1953 г. благодарение на настъпилото нормализиране на отношенията със Запада се създават условия за присъединяване на България към ООН. Това става в края на 1955 г.

1963 г. | Нормализация на отношенията с Югославия
Въпреки ограниченията на студената война през 60-те години България успява да нормализира отношенията си с балканските съседи. Най-напред това става с Югославия през 1963 г.

1989 г. | Край на студената война
Периодът от 1946 до 1989 г. се характеризира с противопоставяне между западните демократични държави и комунистическия СССР и съюзниците му. По-малките страни в Източна Европа, включително България губят възможността да провеждат самостоятелна политика.